№ 517
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. АРС. Д., чрез адв. С.К., депозирана
против наказателно постановление № 38-0001560/07.06.2021г., издадено от
Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАП.
С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно
постановление е необосновано, незаконосъобразно и издадено в нарушение
на административнопроизводствените правила. Твърди се, че
актосъставителят е изградил извода си за извършване на международен
обществен превоз на пътници срещу заплащане или икономическа облага,
при липса на установени такива обстоятелства, както и без да вземе под
внимание даденото обяснение от жалбоподателя и представените писмени
документи – Договор за отдаване под наем на автомобил и трудов договор.
Излагат се доводи, че от представения договор за отдаване на автомобил под
наем се установява по безспорен начин, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил нает под наем при условията на „RENT А CAR“ срещу
заплащане на възнаграждение за ползването на автомобила в уговорения
1
размер, съгласно чл. 10 от договора за наем и поради тази причина
жалбоподателят, който работи по трудово правоотношение към фирма „Гуси“
ООД е представил и фискален касов бон за сумата от 900 лева. Не се оспорва,
че МПС-то, което е управлявал жалбоподателят няма издаден лиценз на
Общността или Удостоверение за обществен превоз на пътници, но се твърди,
че на посочената в АУАН и НП дата с управлявания от жалбоподателя
автомобил не е извършван превоз на пътници, което се установява от
представения договор, а се касае за отдаване под наем на автомобил,
управляван от водач, назначен по трудов договор. На следващо място се
релевират доводи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
постановява, че за да има издаден лиценз получателят следва да е едноличен
търговец или юридическо лице, каквото качество жалбоподателят не
притежава и няма как за използвания автомобил да има издадено копие към
лиценза на Общността и не е ясно как наказващия орган е достигнал до
извода, че за превозното средство следва да има издаден лиценз и това е
попречило на нарушителя да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана
неговата отговорност. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически
и правни доводи. В допълнение се релевират доводи за допуснато нарушение
на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, което е довело до непълнота на доказателствата и
неизясняване на фактическата обстановка.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Органът издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е становище, в което се релевират доводи,
че административното нарушение е безспорно установено и доказано и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
2
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 287602/05.03.2021г. против жалбоподателя, за това,
че на 05.03.2021г., около 17,10 часа, в град Русе, ГКПП Дунав мост, изход от
Р. България, управлявал лек автомобил марка Мерцедес, модел „Спринтер“,
категория М 1, с рег. № ТХ 97 71 ХТ, собственост на С. Х. Ю., като
извършвал обществен превоз на пътници - 8 броя, срещу заплащане или
икономическа облага от Република България за Федерална Република
Германия, за което пътника Г. Н. Х. е заплатила сумата от 130 лева на фирма
„Гуси“ ЕООД за превоза, а А. А. Я. е заплатила сумата в размер на 520 лева на
фирма „Гуси“ ЕООД за превоз на нея и трите й деца, като по този начин за
превоза има издаден фискален бон на фирма „Гуси“ ЕООД на стойност 900
лева от дата 05.03.2021г., като автомобила не е имал издадено заверено копие
към лиценз на Общността
Въз основа на така установеното, актосъставителят е субсумирал
установените от него фактите като нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАП, извършено
от жалбоподателя.
АУАН е подписан от нарушителя, като в него същият е отразил, че
няма възражения.
Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАП
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
3
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, касаещи допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия нарушението е описано, чрез посочване от страна на
административнонаказващия орган на всички обективни признаци на състава
на нарушението, за което ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача и по начин, който напълно позволява на наказаното
лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Изрично са посочени, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП конкретното МПС, чия
собственост е същото, за къде е бил превозът, конкретна заплатена сума за
превоза и от кое лице и на кого е извършено плащането, както и
обстоятелството, че за моторното превозно средство няма издадено заверено
4
копие към лиценз на Общността. Така описано нарушението, според
настоящия съдебен състав, съдържа всички приети за осъществили се факти
от обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на
тези факти, които са намерили отражение, както в АУАН, така и в НП
нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и в какво се изразява същото и по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя, както да бъде запознат с
всички приети за осъществили се факти, така и да организира защитата си във
връзка с така приетите за осъществили се фактически положения.
Неотразяването в АУАН и НП на имената на всички пътници, според
настоящия съдебен състав не представлява съществено процесуално
нарушение, при описание на нарушението, тъй като не е накърнило правото
му на защита, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и да организира защитата си. Посочени са конкретните
доказателства, въз основа на които актосъставителят и впоследствие
наказващия орган са формирали своите изводи. Не е допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, както се твърди, тъй като не е било необходимо да се
разследват спорни доказателства и да се събират допълнително такива.
По изложените мотиви, съдът намира за неосноватени релевираните
с жалбата и поддържани в хода по същество доводи, касаещи допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП
Обстоятелството, че водачът е бил запознат, още към момента на
съставянето на АУАН, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност се доказва и от гласните доказателства, приобщени, чрез разпита
на актосъставителя и изричното отразяване в АУАН от страна на
жалбоподателя, че няма възражения срещу съставения му АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАП Обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността….“.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП предвижда административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, което се налага на водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
5
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Съгласно легалните дефиниции на понятията „Обществен превоз“,
„Превоз на пътници“ и „Икономическа облага“, дадени в § 1, т. 1, т. 2 и т. 56
от ДР на ЗАП
„Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство.
„Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
„Икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето
не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне
разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови
ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото
действие на пазарните механизми.
В конкретния случай от доказателствата по делото – показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д. С. Д.,
чиито показания по своята доказателствена същност представляват преки
доказателства, депозирани от лице пряко и непосредствено възприело
фактите, за които свидетелства безспорно се установява и доказва, че на
посочената в АУАН и НП дата именно жалбоподателят е бил водач на
посоченото МПС, което не е негова собственост и със същото е извършвал
превоз на посочените 8 бр. пътници.
Така установените и доказани фактически положения, според
настоящия състав изцяло покриват състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП предвижда санкция именно на
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
6
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му и именно водачът е субект на
административнонаказателната отговорност и правилно е ангажирана именно
неговата отговорност.
Ирелевантен за спора е факта, че същият е бил в трудово-правни
отношения с дружеството, на което е предоставено управляваното от него
моторно превозно средство от страна на собственика на същото. От значение
е обстоятелството, че е установено по несъмнен начин по делото
осъществяване на международен обществен превоз на пътници именно с този
автомобил, управляван от жалбоподателя, без автомобила да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници.
Обстоятелството, че в конкретния случай е извършван именно
международен обществен превоз на пътници, според настоящия съдебен
състав безспорно се доказва от обясненията на А. А. Я. и Г. Н. Х., видно от
които същите са заплатили суми именно за превоз до Федерална Република
Германия. В същата насока са и обясненията на жалбоподателя, дадени в хода
на протеклото административнонаказателно производство, видно от които
същият изрично посочва, че е превозвал 8 броя пътника от България за
Германия, за което същите са заплатили на фирмата „Гуси“ ЕООД сумата от
900 лева.
Съдът намира за неоснователни твърденията, че в случая не се касае
за международен обществен превоз на пътници, тъй като е бил сключен
договор за наем на автобуса от страна на пътниците. Освен, че представеният
договор няма дата, не е индивидуализирано моторното превозно средство и
няма подпис за наемодател, като последното сочи на липса на волеизявление
въобще, по своята доказателствена същност този договор представлява частен
диспозитивен документ, чиято доказателствена сила съдът намира за напълно
опровергана от дадените в хода на протеклото административнонаказателно
производство обяснения от страна на жалбоподателя и двама от пътниците.
Отделно от това макар и да е сключен такъв договор, то отново се
касае за извършване на обществен превоз, тъй като не някой от пасажерите е
управлявал моторното превозно средство, за да бъде споделена тезата на
7
защитата, че се касае за договор за наем от типа „Rent a car“, а автомобилът е
бил управляван именно от водач, която има сключен трудов договор с
дружеството наемодател, което съпоставено с обясненията на лицата
заплатили сумите, обосновава извод, че в случая се касае именно за
извършване на международен обществен превоз.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не се касае за
извършан международен обществен превоз.
Изложените в жалбата доводи, касаещи разпоредбите на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз, касаят
реда за издаване на лиценз за извършването на такъв, а не сочат за
несъставомерност на деянието, за което е санкциониран жалбоподателят.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, което да
обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. Конкретните особености на
деянието, а именно че се касае за международен превоз на пътници и броят на
пътниците, според настоящият съдебен състав също изключва приложението
на чл. 28 ЗАНН, в настоящия случай.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива не са претендирани от
наказващия орган, поради и което не следва да бъдат присъждани в полза на
същия.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0001560/07.06.2021г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП,, с което на ИВ. АРС. Д., ЕГН:
**********, с адрес ***, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева,
8
за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9