РЕШЕНИЕ
№ 7953
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110161605 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу М.
П. К. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата
2259.37 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит №
.... от 30.09.2020г., сключен с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са платени от
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на договор за поръчителство от 30.09.2020г.,
който с плащането е встъпил в правата на кредитора срещу длъжника и е прехвърли
тези вземания срещу него на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. и приложение № 1 към
него от 23.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК – 26.06.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 787.86 лева – мораторна лихва за
периода 21.11.2020г. – 25.06.2024г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ..... от 30.09.2020г.,
сключен с „Кредисимо“ АД по електронен път по силата на ЗПФУР, като част от системата
за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством
отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние, на
ответника е предоставен кредит в общ размер на 2383.93 лева, която сума ответникът се
1
задължил да върне заедно с договорената лихва от 20%, за срок от 24 месеца при месечна
вноска от по 121.33 лева с падеж на всяко 20-то число, с краен срок 20.09.2022г. и ГПР
21.94%. Заявява, че в настоящото производство се претендира главница на месечни вноски с
настъпил падеж поради изтичане на крайния срок на договора. Сочи, че за обезпечаване на
вземането ответникът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство от
30.09.2020г., по силата на който последният се задължил да отговаря за вземането, в случай
на неизпълнение от заемополучателя и срещу възнаграждение. Заявява, че заемополучателят
не изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради което задължението му било
изпълнено от солидарния с него длъжник – поръчителя „Аи Тръст“ ЕООД. Релевира, че е
материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с мораторна лихва върху
нея, тъй като с плащане на вземането поръчителят встъпил в правата на кредитора срещу
заемополучателя и като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. и
приложение № 1 към него от 23.08.2021г., за което прехвърляне ответникът бил уведомен, а
също се прави такова уведомление с връчване на препис от исковата молба и приложенията.
Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38745/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. При тези
доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, получавайки лично препис от нея
съгласно отбелязването в съобщение на л. 75 от делото, не подава писмен отговор. В
подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответника е изложил само твърдение, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит ..../30.09.2020г., от който се
установява, че „Кредисимо“ ЕАД и М. П. К. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума
в размер на 2383.93 лева срещу насрещното задължение да върне същата на 24 месечни
вноски, считано от 20.10.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран
размер от 20% и ГПР в размер на 21.94%. Предвидено било, че в срок до три дни след
подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по
договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Ай Тръст“
ЕООД като поръчител и М. П. К. е сключен договор за поръчителство от 30.09.2020г., по
силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като
поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според който
възлиза в размер на 117.61 лева на месец, или 2822.64 лева за целия срок на договора.
Сключен е и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД,
според който поръчителя „Ай Търст“ ЕООД се задължава пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД
2
да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора – чл. 13, ал. 1, се съдържа
овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения между
потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021г., по силата
на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлят на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като
кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора. Видно от представеното Приложение № 1 /л.57/ цедентите са
прехвърлили вземането срещу ответника М. П. К. по договор за кредит №.... от 30.09.2020г.
Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от двамата цеденти.
По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД до М. П. К. за извършената цесия, което е връчено на адресата, видно от
обратната разписка /л.63/ на 28.09.2021г.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е
установило следното:
предоставения кредит е ползван за рефинансиране на старо задължение на ответника
по договор № ..../07.02.2020г. с остатък 2383.30 лева;
заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 456.20 лева, с които са
погасени главница в размер на 124.56 лева, договорна лихва в размер на 78.10 лева,
лихва за забава в размер на 12.10 лева, гаранция в размер на 241.44 лева;
след 20.08.2021г. няма извършени плащания от ответника, като към тази дата
задължението възлиза на 2259.37 лева главница, от която 851.72 лева просрочена
главница, 282.52 лева непогасена договорна лихва, 37.21 лева непогасена лихва за
просрочие за периода 14.03.2021г.-20.08.2021г., 1052.27 лева непогасени задължения по
договор за поръчителство;
на 23.08.2021г. кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем и възлиза в размер
на 2579.10 лева, от които 2259.37 лева главница, 282.52 лева договорна лихва и 37.21
лева непогасена лихва за просрочие;
на 23.08.2021г. е осчетоводено прехвърляне на вземането по договора за кредит с
ответника при кредитодателя и поръчителя, като вещото лице е установило, че няма
постъпили плащане на дълга от поръчителя в полза на кредитодателя, а е
осчетоводено прихващане между двете дружества на насрещни вземания;
на 23.08.2021г. е осчетоводено и прехвърлянето на вземането на ищеца;
констатирани са още плащания в периода от 23.08.2021г. до изготвяне на заключението
в общ размер на 290.15 лева, с които е погасена главница в размер на 282.52 лева,
лихва 7.63 и лихва 65.65 лева;
3
ГПР по договора възлиза на 170.80% при включен в него разход по договора под
формата на възнаграждение за поръчителство.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и
главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната
сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита,
размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по
договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАДД и М. П. К. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на
договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски
договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума,
е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/
и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид
изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния
договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле
именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона
на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в
случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис
/в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към
същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г.,
4
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13,
ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с
това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017
г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни
изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
/съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е
необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и
приети по делото договор за потребителски паричен кредит № .... от 30.09.2020 г. и договор
за поръчителство от 30.09.2020 г., съдържащи подробна информация относно личните данни
на ответника - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма
основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че
същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът
приема, че процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е
съгласила на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите
лични данни.
Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че "Кредисимо" ЕАД, в качеството
си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. "Ай тръст" ЕООД, в качеството
си на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя М. П. К. за
сключването на двата договора от 30.09.2020 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се
за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Валидността на
договорите е оспорена, но възражението остава несподелено. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата
за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се
представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис,
5
като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен
документ /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV
Г0. С оглед на това от ищеца е изискано и е представено копие от договорите на дигитален
носител, като е установена тяхната идентичност, поради следва да се приеме, че те
представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях
изявления и тяхното съдържание. Освен това, видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, ответникът е получил заемната сума и е извършвал плащания, с
което и е признал валидността на обвързването си. Ето защо, съдът намира, че е спазена
формата за действителност както на договора за потребителски кредит, така и на договора за
предоставяне на поръчителство, още повече, че от страна на ответника не се релевирани
никакви оспорвания в тази насока
На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД излага твърдения, че има качеството на цесионер,
възникнало в резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя "Кредисимо" ЕАД и
поръчителя, позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
23.08.2021г.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на
договора, т.е. с постигане на съгласие между страните, вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай съдебният състав приема за доказано по делото, че процесните
вземания, чийто носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит, а след
тяхното плащане /видно от счетоводните данни/ носител е поръчителят, реално са
прехвърлени в полза на ищеца – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Това е така, тъй
като макар да не е представен в своята цялост сключения договор за цесия, то от
приложението към него се извежда, че предмет на сделката е било процесното вземане на
ответника по процесния договор за кредит, който в достатъчна степен е индивидуализиран с
приложението. Цесията е потвърдена от прехвърлителите, а ответникът е бил уведомен за
нея преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, получавайки лично на 28.09.2021г.
уведомлението. Посочените доказателства в случая в достатъчна степен дават основание да
се заключи, че ищецът се легитимира като носител на вземането, след като и самият
ответник не оспорва легитимацията му с конкретно такова възражение. Възражението на
6
ответника е общо и се съдържа във възражението му по чл. 414 ГПК. Нещо повече, с
поведението си – плащане на суми в полза на ищеца след датата на цесията, ответникът е
признал материалната му легитимация като носител на това вземане.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в
цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са достатъчни да погасят
главницата.
Вземането е изискуемо в пълен размер, тъй като към датата на подаване на заявлението
по чл. 420 ГПК е настъпил крайния срок на издължаване по договора.
С оглед горните правни изводи относно надлежното изпълнение на процедурата по
сключване на всяко от отделните съглашения – договора за потребителски кредит и
договорите за поръчителство към него, съдът намира, че доколкото страна по тях в
качеството на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на
сделките, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006
г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото
нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно
предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, процесния договор за потребителски кредит № ..... от 30.09.2020 г. съдържа
посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към договора), фиксиран
лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора), годишния процент на разходите (т. 8
от Приложение № 1 към договора), погасителен план и условията на плащане, включително
и условията за предсрочно погасяване на задълженията (чл. 7 от договора) и правото на
отказ от договора (чл. 8 от договора).
Посочения в договора размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница, в
каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС, а
7
в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 – вж. § 87-89-
формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от проверка на
действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл.
Както се посочи и по-горе, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, като от служебно извършената
от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски регистър се установява, че
принципал на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД (с предишна правноорганизационна
форма АД), т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което
представлява индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на
сключването му. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В случая, несъмнено вменяването на ответницата на задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е клаузата чл. 4, ал. 2 от същия.
Въз основа на изложеното съдът прави извод, че в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, а в случай, че бъдат включени същите биха надвишили многократно
нормативно установения размер от 50,00 %, поради което следва да се приеме, че
процесният договор за потребителски кредит № 2291333 от 30.09.2020 г. е сключен в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е недействителен.
В допълнение, клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният
процент на разходите, са нищожни на самостоятелно основание по смисъла на чл. 21, ал. 1
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложеното по-горе дава основание да се
приеме, че предоставянето на кредита в случая е резултат от преценката на кредитора, че
наред с уговорената възнаградителна лихва той ще получи и възнаграждение за
предоставянето на поръчителство, тъй като кредитора и поръчителя са свързани лица, респ.
възнаграждението има значението на "скрита възнаградителна лихва", която обаче не е
включена в посочения в договора годишен процент на разходите. Установява се от
заключението по ССчЕ, че при включването на възнаграждението в годишния процент на
разходите е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
8
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В
настоящия случай привидно годишният процент на разходите по договора е в рамките на
максимално допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит и
размера на възнаградителната лихва и възнаграждението за обезпечението е очевидно, че
годишният процент на разходите надхвърля допустимия размер. Следователно в случая е
нарушено изискването в годишния процент на разходите по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителство в договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни на
самостоятелно основание.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния процент на
разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на
закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са включени
такива клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от обстоятелството, че
включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и
нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на
целия договор поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Както се изясни по-горе, в този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи /в този
смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. /. Това
е така, дори и когато недействителността се установи в производство по предявен иск по чл.
79 ЗЗД (включително и в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК), какъвто е настоящият случай,
тъй като съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит
на основание чл. 23 ЗПК, следва да се определи размера на чистата стойност на кредита и за
тази стойност да се уважи предявения на договорно основание установителен иск, след
приспадане на постъпилите плащания.
9
Както беше посочено, главницата по кредита е 2383.93 лева. По делото е установено
несъмнено, че ответника е извършил плащания в общ размер на 746.35 лева.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявеният иск се явява основателен само за част от търсената главница – за
сумата от 1637.58 лева /разликата между чистата заемна сума и направеното плащане от
746.35 лева/, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 26.06.2024г., до окончателното плащане, като акцесорна последица. За
разликата над тази сума до пълния искан размер на главница от 2259.37 лева, както и за
сумата 787.86 лева – мораторна лихва за периода 21.11.2020г. – 25.06.2024г., предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е претендирал своевременно разноски и е направил такива в общ размер на
771.88 лева, от които 110.94 лева по ч.гр.д. № 38745/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
включваща 60.94 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, и
660.94 лева – разноски в настоящото исково производство, от които 60.94 лева за държавна
такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. От тях дължими от ответника
съобразно размера на уважената част от иска са разноски в общ размер на 414.79 лева, от
които 59.61 лева по ч.гр.д. № 38745/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 355.18 лева –
разноски в настоящото исково производство.
Ответникът М. П. К. не е претендирал разноски нито в исковото, нито в заповедното
производство, няма доказателства да е сторила такива, поради което и не следва да и се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че М. П. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Д.“, блок ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., дължи на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25 ет. 2, офис 4, сумата 1637.58 лева - непогасена главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ..... от 30.09.2020г., сключен с „Кредисимо“ АД,
вземанията по който са платени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на договор за
поръчителство от 30.09.2020г., който с плащането е встъпил в правата на кредитора срещу
10
длъжника и е прехвърли тези вземания срещу него на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. и
приложение № 1 към него от 23.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 26.06.2024г., до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38745/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2259.37 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №
25 ет. 2, офис 4, срещу М. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, блок ..., вх. ...,
ет. .., ап. ...., иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 787.86 лева – мораторна лихва за периода
21.11.2020г. – 25.06.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38745/2024г. по описа на СРС, 55 състав
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. П. К., ЕГН **********, да заплати на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ...., сумата 414.79 лева – разноски съобразно
размера на уважената част от иска, от които 59.61 лева по ч.гр.д. № 38745/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, и 355.18 лева – разноски в настоящото исково производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11