Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15832 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 72356/24.03.2017 г.,
постановено по гр. д. № 21544/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, е
отхвърлен предявеният от „Е.Б.Д.С.И.Ю.Ф.“ ЛП – дружество с ограничена
отговорност по английското право с рег. № LP009215, със седалище гр. Лондон, п. к. ЕС4VВJ, 128 ***** str. Срещу „Д.И.“ ЛТД, с рег. № НЕ21844, с адрес на
регистрация Софули 28, *****, офис 213, Никозия,
Кипър и срещу П.А.М., иск с правно основание чл.135 ЗЗД – да прогласяване на
относителна недействителност по отношение на ищеца на съдебно решение от
25.11.2009 г. по гр. д. № 33382/2009 г. на 30 състав на СРС със страни „Д.И.“
ЛТД и П.М., като постановено в рамките на симулативен
процес. Ищецът е осъден да заплати на П.А.М. сумата от 4 000 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Е.Б.Д.С.И.Ю.Ф.“
ЛП. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че за
уважаване на предявения иск е необходимо ищцовото
дружество да има качеството кредитор. Неправилно съдът е приел, че е предявен
иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В предмета на делото е включен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД и чл.17 ЗЗД. Това основание е посочено и в петитума на исковата
молба, като ищецът не се е позовал на чл.135 ЗЗД. Вярната правна квалификация
на иска е възприета от решаващия съд при постановяване на определението за допускане
на обезпечение на предявения иск, при разделяне на производство и при съставяне
доклада на делото. Счита, че по делото е установено, че поведението на
ответника П.М. в отношенията с ищцовото дружество е
било недобросъвестно, насочено към заобикаляне на законовите и договорните ограничения,
като такова е било поведението му и по гр. д. № 33382/2009 г. на СРС. Поддържа,
че заявените в исковата молба обстоятелства са доказани по делото. Недопустимо
ответникът П.М. се е позовал във връзка с извършените промени в управителните
органи Д., за да обоснове неоснователност на предявените искове, тъй като те са
постановени в други производства, които имат различен предмет. Счита, че
обстоятелството че П.М. е извършил съзнателно, умишлено и целенасочено
действията, свързани с промяната на съвета на директорите на Д. и „Б.“ АД се
установява от писмо от SJ Berwin LLP, както и от
писмо от Д.С.. В писмото изрично е посочено, че контролът върху Д. е незаконно
променен, което е извършено в нарушение на чл.6.1 и чл.6.6 от Споразумението и
без каквото и да е известие, както и че действията, вследствие на които е
увеличен капиталът на „Б.“ АД, също са предприети неправомерно. Именно тези
действия са направили възможно провеждането на симулативен
процес. В писмо от адв. Д.С. изрично е посочено, че П.М.
е решил, че няма друга разумна алтернатива, освен да поеме контрола и да
управлява бизнеса с производството на
сокове по начин, който не застрашава неговите законови права и интереси.
Така еднолично е решил да поеме контрола върху Д., което е причина да промени
съвета на директорите на Д., неправилно възприета от съда като законна. Излага
съображения, че А.Х.не е разполагал с представителна власт спрямо Д., доколкото
смяната на Ж.Н.с А.Х.е била извършена без санкция на общото събрание на
акционерите на Д.. Договорът за прехвърляне на търговската марка „ВВВ“, сключен
между Д. и „Н.“ ЕООД следва да бъде подписан от двамата директори на Д., а в
противен случай не би било налице съгласие за прехвърлянето на марката. Тъй
като не е налице формирано съгласие от страна на Д. за прехвърлянето на
търговката марка „ВВВ“, то сключеният договор счита, че е нищожен. На основание
чл.26 ЗЗД. На 04.06.2009 г. в полза на ищцовото
дружество е издадена обезпечителна заповед, с която е забранено на Д.да
извършва разпоредителни действия по отношение на притежаваната от него
търговска марка „ВВВ“, рег. № 45567. На 09.06.2009 г. е издадена обезпечителна
заповед по гр. д. № 5347/2009 г. по описа на СГС, с която е спрямо регистърното производство в Патентното ведомство относно
прехвърлянето или лицензирането на комбинирана марка за стоки „ВВВ“, рег.
№45567. С цел заобикаляне на наложената на Д. забрана за извършване на
разпоредителни действия с посочената търговска марка П.М. е предявил срещу Д.
иск за прогласяване нищожност на сключения между тях договор. Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени по реда на чл.131 ГПК чрез А.С.,
която е назначения от П.М. директор на Д.. Към датата на връчването
представителната власт на Д. се упражнява само заедно от двамата директори.
Неправилно СРС е приел, че това обстоятелство не е установено по делото – в
чл.6.1 от Споразумение на акционерите изрично е посочено, че двамата директори
действат съвместно. Д. не е подал отговор на исковата молба в рамките на
определения срок, което е дало основание на ищеца да поиска постановяване на
неприсъствено съдебно решение по реда на чл.239 ГПК. Обстоятелството, че Д. не
е депозирало отговори на исковата молба в други производства счита, че няма
отношение км разглеждания случай. Поддържа, че неприсъственото съдебно решение
е постановено в рамките на симулативен съдебен
процес, поради което е нищожно. Като са участвали в симулативен
процес, страните в това производство са заобиколили
съдебната забрана, постановена от Епархийския съд – Никозия-Кипър, по иск №
3308 от 2009 г., както и обезпечителната заповед на СГС, за да постигнат реално
целения резултат Д. да прехвърли обратно на П.М. правото на собственост върху
марката „ВВВ“ Позовава се злоупотреба с процесуални права на страните в симулативния процес, в нарушение на чл.3 ГПК. Въпреки
наличието на възможност Д. да установи в процеса неоснователността на
предявения спрямо него иск, чрез умишленото си бездействие и целейки да извърши
разпоредително действие като прехвърли марката на П.М., е създало възможност за
постановяване на процесното съдебно решение. Чрез
него е постигнат целения от страните по симулативния
процес противоправен резултат. Искът за разкриване на
симулацията може да бъде предявен от всеки заинтересован с изключение на
страните. Моли съда за отмени обжалваното решение, да уважи предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от П.А.М., с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото.
Поначало правен интерес от водене на такъв процес има трето лице, по отношение
на което се разпростира силата на пресъдено нещо или
решението пречи да бъдат упражнени техни права. В случая ищецът не може да се
отнесе към никоя от тези хипотези. Корпоративните права на едно търговско
дружество не могат да бъдат изземвани от някой от неговите акционери. Ищецът,
като акционер в „Д. И.“ ЛТД е имал и има правомощия за въздействие и формиране
на корпоративната политика и правни действия на същото. Спрямо ищеца
атакуваното решение няма ефект, тъй като силата на пресъдено
нещо не го обвързва. Също така решението не пречи на ищеца да упражнява
собствени права. Поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес от предявяването му. По делото не са ангажирани доказателства,
че съветът на „Б.“ АД е нелегитимен и съответно заличен. Счита, че ищецът се
стреми инцидентно да се установи недопустимост на вписването в Регистъра на
дружествата на Република Кипър относно Д.. Това обаче не може да се установи посредством
свидетелски показания, а с акт на компетентния кипърски орган, какъвто по
делото не е ангажиран. Обезпечителните заповеди, на които се позовава
жалбоподателя, нямат действие на територията на България, тъй като издадената
такава от Епархийския съд – Никозия е по повод на бъдещ иск по арбитражно дело.
Този акт няма самостоятелно значение, тъй като обслужва арбитражното
производство. Обезпечителната заповед няма пряко действие на територията на
България и не може да бъде зачетена от който и да е орган в страната, на
основание чл.261, ал.1 ГПК, тъй като арбитражните актове са изключени от
приложното поле на регламентите на ЕС относно признаване и допускане на изпълнение
на съдебни решения. Отделно от това допуснатото обезпечение съдържа
обезпечителни мерки, които не са познати на българското право и предписват
действия и бездействия по отношение на трети лица, неучастващи в спора,
подсъден на кипърския арбитражен съд. С оглед на това счита, че са нищожни по
гледна точка на българския закон. Обезпечителната заповед, издадена въз основа
на определение от 08.06.2009 г. по гр. д. № 5347/2009 г. касае само правоотношения
между „Д.И.“ ЛТД и „Н.“ ЕООД относно прехвърлянето на търговска марка „ВВВ“ от
първото на второто юридическо лице. С оглед на това забраната не рефлектира
върху неговата правна сфера. С оглед на това не е проявил сочената от ищеца недобросъвестност.
Счита, че съдебните книжа по гр. д. № 33382/2009 г. по описа на СРС, ГО, 39
състав, са редовно връчени по реда на чл.50, ал.1 ГПК – в канцеларията на
юридическото лице. Връчването е станало чрез Ж.Н., която е назначена от ищеца
за директор. След като ищецът участва в управлението на ответното дружество
чрез посочения от него директор, то ищецът е участвал в липсата на писмен
отговор на исковата молба. Дори да се приеме, че е налице симулативен
процес, то ищецът е участвал в него чрез назначения от него в ответното
дружество директор. Твърди, че ищецът е завел още няколко иска, по които
ответното дружество не е взело становище и не е депозирало отговори на исковите
молби. Позовава се на настъпила преклузия по
отношение възражението, че всеки един от директорите на ответното дружество
може да блокира вземането на решения в дружеството. Тъй като ищецът не е
представил соченото от него споразумение въпреки процесуалното му задължение да
стори това и на основание чл.161 ГПК счита, че не е налице такова споразумение
за прекратяване по взаимно съгласие на лицензионния договор в полза на „Б.“ АД.
Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на възизвната жалба от ответника „Д.И.“ ООД.
В хода на въззивното
производство – на 20.02.2019 г., ответникът П.А.М. е починал. С оглед на това с
определение от 10.05.2019 г. на негово място са конституирани на основание чл.227 ГПК наследниците му по закон – А.П.М. и Л.П.М., последната действаща чрез
своята майка и законен представител Е.В.Ч..
А.П.М. е представлявана в производството по делото от адв. Е.Х.Ж., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Същата
оспорва въззивната жалба. Счита, че решаващият съд
правилно е преценил, че в описаните от ищеца събития липсва елемент на симулативност, което е основанието на иска. По делото не са
представени учредителни актове на търговските дружества, участници в спора, за
да се направят изводи относно атакуваните промени в управителните тела на тези
дружества и оспорваните от тях действия са законосъобразно извършени.
Твърденията на ищеца за симулативност не са доказани
по делото. Не са ангажирани и доказателства, че решението на Епархийския съд в
Никозия, Кипър имат приложение в българския граждански съд. С оглед на това
счита, че изводите на СРС са правилни и законосъобразни. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение.
Л.П.М. е представлявана в производството по делото от адв. М.Р., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излага
съображения, че от събраните по делото доказателства не се установяват
твърденията на ищеца. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
с чл.270, ал.2 ГПК. Ищецът твърди, че ответниците по делото са страни по гр. д.
№ 33382/2009 г. по описа на СРС, 39 състав, по което е воден симулативен процес, поради злоупотреба на страните в
процеса д процесуалните им права, в нарушение на чл.3 ГПК. Постановеното
съдебно решение в симулативния процес е нищожно.
Твърди, че през 2007 г. е водил преговори с П.М., който лично и чрез свързани
лица („БББ Груп“ АД) и „Линк“ АД държи 100 „ от капитала на „Б.“ АД. Страните
са се съгласили за поетапно цялостно придобиване от ищеца на „Б.“ АД. Като
първи етап от сделката всички акции на „Б.“ АД са били прехвърлени от П.М. и
контролираните от него дружества на кипърското дружество „Д.И.“ ЛТД. Собственик
на последното е А.С.– лице, свързано с П.М.. Дружеството е прехвърлено на „А.Т.
П.И.“, което е собственост на П.М.. Като следващ етап от сделката е извършено
увеличение на капитала на Д. и ищецът е купил от „А.Т. П.И.“ част от акциите на
Д.. С договор от 25.02.2008 г. П.М. е прехвърлил на Д. комбинирана марка за
стоки „ВВВ“, рег. № 45567 в регистъра на Патентното ведомство, като в договора
страните са се споразумели, че прехвърлянето на марката се извършва в
изпълнение на задължение на П.М. по договор с трето лице за прехвърляне на
акции от капитала на Д., притежавани пряко или непряко от прехвърлителя. От началото на 2009 г. без знанието на ищцовото дружество и без да е обсъждано с определеното лице
в управителните органи на Д., в нарушение на кипърските закони и неизпълнение
на подписаните договори, са предприети поредица от незаконосъобразни действия,
с които по инициатива на П.М. е извършено порочно вписване на несъществуващи
персонални промени в управлението и представителство на Д.. На 27.02.2009 г. П.М. е
инструктирал кипърските си адвокати да сменят директора Ж.Н., която е
определена от ищеца съобразно постигнатите договорености, с А.Х.. Въпреки
направените възражения и противоречието с чл.6.1 от споразумението, промяната е
била извършена от П.М.. Извършената промяна е била вписана в Регистъра на
дружествата към Министерство на търговията, промишлеността и туризма на
Република Кипър. Твърди, че не е взето решение от Общото събрание на
акционерите на Д. за тази промяна, поради което е налице допуснато нарушение на
Закона за дружествата на Република Кипър и в Регистъра на дружествата е вписано
едно несъществуващо обстоятелство. Директорите на Д. са издали нищожно пълномощно
в полза на адв. И.Б., който въз основа на него е
взела нищожно решение за промени в състава на Съвета на директорите на „Б.“
ЕАД. На 23.04.2009 г. ответното дружество, представлявано от нелегитимен състав
на Съвета на директорите, е взел решение за увеличаване на капитала на „Б.“
ЕАД. На следващия ден 2 327 440 акции с емисионна стойност по 1 лв.
всяка са записани от „Н.“ ЕООД. Така ответното дружество от едноличен
собственик на „Б.“ ЕАД е станал миноритарен акционер. На 12.05.2009 г. „Н.“
ЕООД е подал в Патентното ведомство на Република България молба вх. № 49450 за
вписване прехвърляне на търговска марка „ВВВ“ с рег. № 45567, въз основа на
договор за прехвърляне на търговска марка, сключен между „Д. и „Н.“ ЕООД и
подписан за прехвърлителя от А.С. и А.Х.. Счита, че
последният е нищожен, тъй като ответното дружество не е надлежно представлявано
по сделката. На 04.06.2009 г. в полза на ищеца е издадена обезпечителна
заповед, по силата на която Епархийски съд – Никозия-Кипър по иск № 3308/2009
г. е забранил на ответното дружество да извършва разпоредителни действия по
отношение притежаваната от него търговска марка „ВВВ“, рег. № 45567.
Постановена е обезпечителна заповед по гр. д. № 5347/2009 г. на СГС, с която е
спрямо регистърното производство в Патентното
ведомство относно прехвърлянето или лицензирането на комбинирана марка за стоки
„ВВВ“, рег. № 45567. Въз основа на тази обезпечителна заповед е постановено
решение от 22.06.2009 г., с което Патентното ведомство е спряло регистърното производство. Твърди, че с цел заобикаляне на
наложените обезпечения П.М. е предявил срещу Д. иск за прогласяване нищожност
на сключения между тях договор за прехвърляне на търговска марка комбинирана марка за стоки „ВВВ“, рег. №
45567 в регистъра на Патентното ведомство от 25.02.2008 г. Препис от съдебните
книжа е връчен на Д. чрез А.С., която е назначения от П.М. директор на Д.. Към
момента на връчване на съдебните книжа Д. е представляван от А.С. и Ж.Н.заедно.
Д. не е подал отговор на исковата молба, нито е ангажирал процесуален
представител в производството по делото. Това е дало основание на П.М. да
поиска постановяването на неприсъствено съдебно решение по реда на чл.239 ГПК.
Съдът е уважил това искане, като е постановил неприсъствено решение, с което предявеният
иск е бил уважен. Твърди, че съдебното решение е постановено в симулативен процес, поради което е нищожно. Според правната
теория провеждането на симулативен съдебен процес е
най-тежката форма на злоупотреба с процесуални права, представляваща нарушение
на чл.3 ГПК. Твърди, че макар П.М. да е знаел към момента на подписване на
договора за прехвърляне на търговска марка от 25.02.2008 г. за задължението си
по споразумение за закупуване и записване на акции относно дяловете от капитала
на „Д.И.“ ЛТД., част от което задължени е била да прехвърли на Д. правото на
собственост върху марката „ВВВ“ – чл.5.1 и чл.6.6 от споразумението. Също така П.М.
е знаел за постановената на 04.06.2009 г. обезпечителна заповед. Твърди, че Д.
е имал възможност и правно основание да установи в процеса неоснователността на
предявения срещу него иск, чрез умишленото си бездействие и целейки да извърши
разпоредително действие, като прехвърли марката на П.М., е създал възможност за
постановяване на процесното съдебно решение. Преследваната
цел от страните по разглежданото дело е била търговската марка да бъде
прехвърлена. В подкрепа на това твърдение е фактът, че дружеството е сключило
преди това договор от 2009 г. „Н.“ ЕООД с предмет – продажба на комбинирана
търговска марка „ВВВ“, рег. № 45567 на Патентното ведомство. Съгласно съдебната
практика искът за разкриване на симулация може да бъде предявен от всеки
заинтересован с изключение на страните по привидния процес, които са ограничени
от забраната на чл.220, ал.3 ГПК (отм.). Постановеният в рамките на симулативен процес съдебен акт е нищожен. Твърди, че Д., а
не П.М., е собственик върху търговска марка „ВВВ“, поради което П.М. не би
могъл да прехвърли правото на собственост върху същата в полза на Злати
Коларов, а договорът от 01.03.2010 г. няма транслативен
ефект. Тъй като ищцовото дружество няма качеството
кредитор на ответниците, то има правен интерес от предявяване на иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД и чл.17 ЗЗД (решение № 106-64-ОСГТК). Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците П.М.
и „Д.И.“ ЛТД, че проведеният процес по гр. д. № 33382/2009 г. по описа на СРС,
39 състав, е симулативен поради злоупотреба на
страните в процеса с процесуалните им права, представляващо нарушение на чл.3 ГПК, както и да прогласи нищожността на посоченото съдебно решение, като
постановено в рамките на симулативен процес, а по
отношение на Злати А. Коларов да признае са установено, че не е станал
собственик на прехвърляната с договор за прехвърляне на търговска марка от
01.03.2010 г.. Претендира сторените по делото разноски.
С определение
от 06.12.2010 г. СРС е разделил производството по делото, като е приел за разглеждане
по делото производството по исковете по чл.17 ЗЗД. Производството по делото в
частта на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с предмет – отрицателен установителен иск за собственост на търговска марка, като
делото в тази му част е изпратено на СГС по компетентност.
С постъпилия в
срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответника П.А.М., оспорва
предявения иск. Счита, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на
иска. Според доктрината и съдебната практика е налице правен интерес от водене
на такъв процес при наличие на една от следните предпоставки: ако спрямо
третото лице се разпростира силата на решението или ако спрямо третото лице не
се разпростира силата на решението, но пречи да бъдат упражнени техни права.
Счита, че нито една от тези хипотези не е налице. Ищецът е акционер в Д. и като
такъв е разполагал с възможност за въздействие и формиране на корпоративната
политика и правни действия на дружеството чрез компетентните органи на
дружеството. Спрямо него не се разпростира силата на пресъдено
нещо. Тъй като правата върху търговската марка може да се упражняват само и
единствено от Д., то за ищеца не е налице пречка да упражнява собствени права.
В условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е и неоснователен.
Позовава се на чл.174 от кипърския Закон за дружествата, глава 113, съгласно
който действията и актовете на директор или управител на дружеството са
валидни, независимо от всякакви пороци, които впоследствие могат да бъдат
установени по отношение на назначаването или квалификацията му. В този смисъл
ограниченията в правомощията на директорите не могат да се използват срещу
трети лица. Счита, че връчването на съдебните книжа по гр. д. № 33382/2009 г. на
СРС, 39 състав, е извършено надлежно, съобразно изискванията на чл.50, ал.1 ГПК. Представените по делото обезпечителни заповеди съдържат обезпечителни
мерки, които не са познати на нашето право и предписват действия и бездействия
по отношение на трети лица, неучастващи в спора, подсъден на кипърския
арбитражен съд, поради което същите са нищожни. Двете обезпечителни заповеди
нямат действие на територията на страната, както и не предписват задължения да
него, които той не е изпълнил. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
По делото е
представено споразумение за закупуване и записване на акции относно дялове от
капитала на „Д. Инвестъмнт“ ЛТД от 2008 г., сключен
между „А. Т. П.Е.“, „Е.Б. Д. С. И. Ю. Ф.“ ЛП, „Д.И.“
ЛТД и П.М., в което страните са уговорили взаимните си права и задължения. В
клаузата на чл.6 от договора се съдържа задължение за П.М. пред ищцовото дружество да предприеме всички необходими действия
и да предприеме всички необходими стъпки и/или да издаде необходимите клетвени
декларации, документи, съгласия, писма, споразумения, бележки или сертификати,
необходими във връзка с регистрирането на марката ВВВ на името на „Д.И.“ ЛТД в
Патентното ведомство в България.
С договор за
прехвърляне на търговска марка, сключен на 25.02.2008 г. П.М. се е задължил да
прехвърли на „Д.И.” ЛТД, търговската марка ВВВ, рег. № 45567, регистрирана на
15.09.2003 г. със срок до 25.02.2012 г. В чл.2 е посочено, че прехвърлителят извършва прехвърлянето в изпълнение на свое
задължение по договор с трето лице за прехвърляне на акции от капитала на приобретателя, притежавани (пряко или непряко) от прехвърлителя. Последният е заявявал, че няма и не може да
има каквито и да е финансови претенции към приобретателя
във връзка с търговската марка.
С решение от
25.112009 г., постановено по реда на чл.239 ГПК по гр. д. № 33382/2009 г. по
описа на СРС, І ГО, 39 състав, е прогласена нищожността на договора, сключен на
25.02.2008 г., в гр. Никозия, Кипър за прехвърляне на търговска марка, а именно
– комбинирана национална търговска марка „ВВВ“, регистров
№ 45567, регистрирана на 15.09.2003 г. с покровителствен срок до 25.02.2012 г.,
по иска на П.А.М., с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, срещу „Д.И.“ ЛТД, гр.
Никозия, Република Кипър.
По делото са ангажирани
са и други доказателства във връзка със заявените фактически обстоятелства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
По релевираните доводи относно допустимостта на предявения иск и на
постановеното съдебно решение:
В предмета на делото се включва иск за установяване, че съдебният процес по
гр. д. № 33382/2009 г. на СРС, 39 състав, е симулативен
и за прогласяване нищожност на съдебното решение, като постановено в рамките на
симулативен процес.
Ответникът по делото П.А.М. своевременно е релевирал
по делото възражения за недопустимост на предявения иск поради липса на правен
интерес от предявяване на иска, които доводи поддържа и в настоящото
производство с депозирания писмен отговор на въззивната
жалба.
Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна положителна
предпоставка за предявяване на иска, предвид нормата на чл.124, ал.1 ГПК, за
наличието на която съдът следи служебно.
Съгласно разясненията, дадени с определение № 5/02.01.2019 г. по ч. т. д. №
2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, правен
интерес установяване на симулативен съдебен процес
има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира
правните последици на постановения по такъв симулативен
процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими.
симулативност на съделбния
може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния
процес, производство, тъй като тя предпоставя целена от всяка от насрещните
страни в същия симулативност, с цел възползване всяка
от тях от постановимия в симулативния
процес съдебен акт. Интересът на третото лице е предпоставен
от съществуването на крайния съдебен акт, не и от висящия симулативен
процес.
В разглеждания случай съдебният процес, за който ищецът твърди, че е симулативен, е приключил с постановяване на влязло в сила
съдебно решение. За да може обаче ищецът да претендира установяване на симулативност на съдебния процес, следва този процес да засяга
правна му сфера.
Ищецът основава правният си интерес от предявяване на иска, предмет на
делото, на неизпълнение на договорните задължения на П.М., произтичащи от
споразумение за закупуване и записване на акции, сключено с ищеца, по силата на
което се е задължил да прехвърли на „Д.И.“ ЛТД на комбинирана търговска марка
„ВВВ“, рег. № 45567 в регистъра на Патентното ведомство, като ищцовото дружество притежава 46, 80 % от акционерния
капитал на „Д.И.“ ЛТД. Същевременно предмет на гр. д. № 33382/2009 г. на СРС,
39 състав, е нищожност именно на сключения между „Д.И.“ ЛТД и П.А.М. договор за
прехвърляне на посочената търговска марка. Поддържа, че посредством
прогласената нищожност е разкрита възможността П.А.М. да прехвърли търговската
марка на друго лице.
При така заявените от ищеца фактически обстоятелства не се очертава пряко
засягане на правната сфера на ищцовото дружество от
постановеното съдебно решение по гр. д. № 33382/2009 г. на СРС, 39 състав. Това
е така, защото по отношение на ищеца не се разпростират субективните предели на
силата на пресъдено нещо, съгласно чл.298, ал.1 ГПК,
тъй като ищецът не е страна по съдебния спор. Притежаването на част от капитала
на „Д.И.“ ЛТД - страна в съдебния процес, за който ищецът твърди, че е симулативен, не придава на ищцовото
дружество качество на страна в този съдебен процес.
Също така, макар задължението на П.А.М. за прехвърляне на комбинирана
търговска марка „ВВВ“, рег. № 45567 в регистъра на Патентното ведомство, да
произтича от сключеното споразумение, по което ищцовото дружество участва
като страна, това задължение е поето към „Д.И.“ ЛТД. Последният е и страна по
оспорения договор от 25.02.2008 г. за прехвърляне на марка ВВВ. Това налага
извода, че прогласената нищожност на договора в съдебния процес по гр. д. № 33382/2009
г. на СРС, 39 състав, не рефлектира пряко върху правната сфера на ищцовото дружество. Също така решението не създава пречки
за упражняването на притежавани от последното собствени права, предвид
субективните предели на силата на пресъдено нещо, които
не се разпростират спрямо ищцовото дружество.
Същевременно трето лице, което не е страна по оспорения договор, има правен
интерес от установяване симулативност на съдебния
процес за обявяването му за нищожен, само когато договорът засяга негови права
и признати от закона интереси. По този начин решението, с което искът за
установяване симулативност на съдебния процес и
нищожност на съдебното решение се уважава, ще се отрази благоприятно на
правната сфера на ищеца. След като нищжоността на
оспорения договор не рефлектира пряко върху правната сфера на ищеца, който е
собственик на част от капитала на дружество – страна по сделката, то при
евентуално уважаване на предявения иск, предмет на делото, това няма да се
отрази благоприятно върху правна сфера на ищеца.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че за ищеца не е налице правен интерес от търсената защита посредством
предявеният иск, предмет на делото. Произнасянето на съда по недопустим иск,
води до недопустимост и на крайния съдебен акт. Ето защо и на основание чл.270,
ал.3 ГПК обжалваното съдебно решение следва да се обезсили, като производството
по делото следва да се прекрати.
Въпросът за правната квалификация на иска, предмет на делото, се преценява
едва след като се установи допустимост на иска, с който е сезиран съда. В
случая се установи, че искът е процесуално недопустим. Независимо от това и с
оглед релевираните от страните доводи, за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в предмета на делото е включен установителен
иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК от лице, което твърди, че няма
качеството на кредитор, за установяване симулативност
на съдебен процес, както и иск за прогласяване нищожност на постановеното в
този съдебен процес решение, на основание чл.270, ал.2 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР№ 106/07.09.1964 г. по гр.
д. № 76/1964 г. на ОСГК на ВКС може да бъде предявен иск от
всеки заинтересуван от разкриването на симулацията с изключение на страните по
привидния процес, които са ограничени от забраната на чл.220, ал.3 ГПК (отм.)
Разкриването на симулацията и обявяването нищожността на постановеното в
привидния процес решение има действие по отношение на всички. Искът по чл.135 ЗЗД може да бъде предявен само от кредитора, който е увреден от определени
действия на своя длъжник. С него може да се иска обявяването за недействителни
на тези действия на длъжника, макар по начало те да са валидни и правните им
последици да са желани от длъжника, който ги е извършил.
В случая ищецът изрично е заявил, че няма качеството на кредитор, поради
което за него липсва интерес за защита посредством обявяване на относителна
недействителност на съдебното решение, постановено в симулативния
процес, чрез предявяване на иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Същевременно
решаващият съд е разгледал и се е произнесъл именно по иск с правно основание
чл.135 ЗЗД – за признаване на относителна недействителност на съдебното
решение, постановено в симулативен съдебен процес,
какъвто ищецът не е предявил по делото, но не е разгледал исковете, предмет на
делото – за установяване симулаивност на съдебния
процес и прогласяване нищожност на постановеното съдебно решение в този процес.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да се обезсили, като производството по делото следва да се
прекрати.
По разноските
по производството:
Доколкото
първоначалният ответник по делото П.М. не е ангажирал доказателства относно
реално заплатените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС, както и въззивното
производство, не следва да се присъждат в полза на неговите наследници по закон
сторените съдебни разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 72356/24.03.2017 г., постановено по гр. д. №
21544/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Препис
от решението
да се връчи на „Д.И.“ ЛТД чрез международна съдебна поръчка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.