№ 195
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100900887 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ПР. Б.
Л., действаща чрез нейната майка и законен представител В. ЦВ. ЦВ., срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на
ПР. Б. Л., действаща чрез нейната майка и законен представител В. ЦВ. ЦВ.,
сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща й
Б. М. Л., поч. на 08.01.2016г., в резултат на настъпило ПТП на 31.07.15г.,
причинено от В. СТ. В., при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с
ДК № ******** и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с
рег.№********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 45712лв, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода, считано от 02.07.17г. до 02.07.20г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник по закон на Б.
М. Л.. Твърди, че на 31.07.15г. бащата на ищцата се движел по главен път I-2
1
от гр.Варна към гр.Русе , управлявайки л.а. Тойота РАВ 4 с рег.№********,
като в обратна посока се движел т.а. марка „Волво FH 16” с ДК № ******** и
прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег.№********,
управляван от В. С.В.. За да избегне сблъсък с движеща се пред него колона
от автомобили водачът на товарния автомобил навлязъл в насрещната лента
за движение и блъснал л.а.Тойота, при което водачът Б.Л. получил множество
увреждания и въпреки проведеното лечение починал на 08.01.16г. Твърди, че
с присъда №50/12.10.16г. по НОХД №251/16г. на РОС, в сила от 19.12.19г., В.
С.В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4 вр.
ал.3, пр.3 и 5, б.б, пр.1 вр. ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 НК. Сочи, че към момента
на ПТП л.а. Тойота РАВ 4 с рег.№******** е имал действащ договор за
застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че смъртта на баща й е причинила
дълбока скръб и психични болки и страдания, продължаващи и до днес. С
допълн. искова молба оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
същият не бил използвал обезопасителен колан. Оспорва размера на
претенцията за неимущ.вреди като завишен и не отговарящ на изискването за
справедливост.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
В. СТ. В. от гр.Белослав, е депозирал отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен, както и оспорва иска по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
същият управлявал МПС без наличната за това правоспособност предвид
изтичане на валидността на свидетелството за управление, както и
управляване на автомобила със скорост по-висока от позволената в участъка
на ПТП, алтернативно с несъобразена скорост. Твърди и съпричиняване от
страна на собственика на лекия автомобил, изразяващо се в предоставяне
управлението на МПС на неправоспособен водач.
Контролиращата страна Дирекция СП-Варна не се явява и
представлява в с.з., не изразява становище.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото няма спор, че с присъда № 50/12.10.16г. по НОХД
№251/16г. на ОС-Разград, В. СТ. В. е признат за виновен в това, че на
31.07.15г. при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с ДК №
******** и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег.
№********, без да има необходимата правоспособност категория CE,
нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1, чл. 21, ал.1 и чл.23, ал.1
ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Б.М.а и Б. М. Л., поради
което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.3 и пр.5, б. „б“, пр.1, вр.с
ал.1,б.в, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на три години и четири месеца
лишаване от свобода. Няма спор, че с решение №167/19.12.19г. по к.н.д.
№678/19г. на ВКС е изменено решение № 58 от 15.04.2019г. по ВНОХД №
131/2018г. на Варненския апелативен съд, като е признат В. СТ. В. за
невиновен в това, да е управлявал моторното превозно средство в нарушение
на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗдвП.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници
№72/15.02.16г. на община Русе, се установява, че ПР. Б. Л. се явява законен
наследник на Б. М. Л., поч. на 08.01.16г.
Видно от приложения КП се установява, че т.а. марка „Волво FH
16” с ДК №В1784 СР, управляван от В. СТ. В., е бил застрахован за риска
„Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС
АД, за периода от 02.07.2015г. до 01.07.2016г., което обстоятелство не е
оспорено в срок от страните по делото.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.П.Д., И.К. и П.К., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, кредитирано от съда, се установява, че процесното ПТП се е
3
отразило върху психо-емоционалното състояние на детето и отношенията му
в общността от връстници, като сега можела да осмисли понятието „смърт“ и
към момента изпитвала липса от опората на бащата, като потискала негативни
емоции и ги отреагирала чрез сънища, отключили се фобии, опити за
адаптивно, но не и ефективно поведение пред връстниците си, за да я приемат
в групата, която й дава сигурност. Вещото лице дава заключение, че детето е
потиснало спомените и преживяванията от инцидента в себе си, като те не са
отработени ефективно и й създават усещане за опасност; то е вътрешно
напрегнато с усещане за безпокойство и притеснения от хора, като остава
само в своите преживявания и спомени за катастрофата и щади близките си.
Заключава, че детето е отключило фобийни страхове, като в невербалното
поведение се долавят преживявания и реакции, които кореспондират с
преживяване на тъга и травматични моменти.
От заключението по изслушаната комплексна САТМЕ, се
установява, че при движение по главен път Е-70 товарният автомобил застига
колона от автомобили, предприема екстремно спиране и маневра отклонение
в ляво, за да избегне удара, при което навлиза в насрещното платно и удря с
предната си лява част насрещно движещия се автомобил Тойота Рав4 в
предната му лява част косо, като впоследствие напуска пътното платно. Дават
заключение, че съобразно травм.увреждания на пострадалия, разположени в
лявата половина на главата, лявата гръдна половина и ляво рамо, както и
механизма на ПТП, няма данни за свободно движение на тялото в лекия
автомобил, като травм.увреждания можело да бъдат получени и с поставен
предпазен колан. Сочи се, че преди предприемането на екстремното спускане
тов.автомобил се е движил със скорост от 86км/ч, която пада до 36 км/ч при
спирането и вероятно със същата скорост товар.автомобил е навлязъл в
насрещната лента и се е ударил с л.а., като данни за скоростта на последния
не били известни. Дава заключение, че от момента на навлизане на т.а. в
насрещното платно до удара последният е изминал разстоянието за около 2
сек., като имало данни за спирачен път само на товарната композиция, но не и
на лекия автомобил. Излага, че действащите ограничения са общите
ограничения на скоростта извън населено място - за л.а. -90км/ч, за т.а. с
ремарке - 70км/ч, като в зоната на ПТП е забранено изпреварването.
От заключението по изслушаната повторна комплексна САТМЕ,
4
кредитирано изцяло от съда, се установява, че ПТП е настъпило в дясната
крайна част на лентата за движение следствие на избягване от товарния
състав на предно разположени автомобили, при която маневра последният
навлиза и пресича ширината на насрещната пътна лента за движение на лекия
автомобил, като независимо от изпълнената спасителна маневра в дясно от
водача на л.а. е настъпил удар между предна лява част на т.а. и лява
странична част на л.а. Дава заключение, че съпоставяйки локализацията
/предимно левостранна/ на външните увреждания с констатираните
деформации по автомобила и механизма на ПТП, то тялото на пострадалия е
било в съприкосновение с вътр.части на силно деформираната от удара
странична лява страна на купето, като липсвали данни, които пряко да
свидетелстват за наличието на безпрепятствено движение на тялото на
пострадалия, но в случая поставен правилно обезоп.колан не е бил с
техн.възможност да предотврати именно страничното сближение на тялото с
отместената предна лява врата и същият е имал минимална задържаща
способност. Експертизата заключава, че скоростта на движение на товарния
състав преди ПТП е била около 86км/ч, като към момента на ПТП е била
около 35,8 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил към момента на
ПТП е била около 63 км/ч, а към началото на пътния инцидент по–висока от
71 км/ч. Дава заключение, че разстоянието, от което водача на л.а. е имал
видимост към точката на ПТП е било около 60м, а водача на т.а. е реагирал
аварийно преди точката на ПТП на разстояние от около 117,3м. Излага, че за
л.а. ограничението на скоростта е било 90км/ч, а за товарния състав - 70км/ч,
като данни за спирачна активност се установяват само от товарния състав.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със
сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
5
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за периода
02.07.2015г. до 01.07.2016г. за т.а. марка „Волво FH 16” с ДК № ********,
сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №
50/12.10.16г. по НОХД №251/16г. на ОС-Разград , В. СТ. В. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.3 и пр.5, б.
„б“, пр.1, вр. с ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно
авторството, противоправността и вината за извършеното от деликвента
престъпление на 31.07.2015г., при което са причинени посочените в
последната увреждания, са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди от деликта.
Ищцата ПР. Б. Л. безспорно се явява дете на починалото при ПТП
6
лице, поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /в тази връзка е
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен
в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието,
което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към датата на ПТП родителите на ищцата са били
разведени, като детето е живеело при майка си В.Ц.. Независимо от това
обстоятелство видно от събраните по делото гласни доказателства бащата е
продължил да поддържа връзка с дъщеря си, да полага, макар и по-рядко
грижи за нея, като е оказвал и финансова подкрепа. Смъртта на бащата
безспорно е довела и до промяна в живота на детето / в своите показания
св.Д. я описва като „по-затворено“/. Съдът преценява, че поради ниската
възраст на ищцата /4г./ към 10.04.2009г. ранната смърт на Б. Л. я е лишила от
възможността да изгради една пълноценна и осъзната връзка с биологичния
си баща. Макар и съгласно заключението на в.л.Г. при тази възраст
представата от смъртта да не предизвиква емоционална реакция, то безспорно
това е дало отражение върху психо-емоционалното й състояние, като към
момента детето изпитва липсата на опората на баща, като потиска спомените
и преживяванията си в себе си, които не са отработени ефективно, чувства се
самотно и е отключило и фобиини страхове, което е наложило и налага и за в
бъдеще посещения при психолог. Съдът отчита, че за ищцата тази загуба е
невъзвратима, като същата ще усеща липсата на своя баща и занапред.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, в това число и
определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по
договора за застраховка гражданска отговорност, действащи към датата на
увреждането, съдът намира, че сумата от 150000лв. в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че пострадалият не е
7
бил с поставен предпазен колан.
От своя страна конституираното на страната на ответника трето
лице – помагач също е релевирало възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият управлявал
МПС без наличната за това правоспособност предвид изтичане на
валидността на свидетелството за управление, както и управляване на
автомобила със скорост по-висока от позволената в участъка на ПТП,
алтернативно с несъобразена скорост, както и твърди съпричиняване от
страна на собственика на лекия автомобил, изразяващо се в предоставяне
управлението на МПС на неправоспособен водач.
Съобразно практиката на ВКС /Решение №98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011
г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Т.е. за да се формира извод за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на
това съпричиняване, то следва да се отчете не само факта на извършено от
страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но
и дали тези нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл
следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му
принос.
От събраните по делото първоначална и повторна СМАТЕ
безспорно се установява липсата на данни за свободно движение на тялото на
пострадалия по време на ПТП. Отделно от това вещите лица са категорични,
че с оглед на механизма на ПТП и настъпилите травм.увреждания не може да
се приеме, че коланът има защитна функция, като тези увреждания е можело
8
да настъпят и с поставен предпазен колан. Следователно в конкр.случай може
да се изведе извода, че предпазният колан не би имал ефективно приложение
с оглед механизма на настъпването на ПТП, за да се избегне вредоносния
резултат. Доказателства, които да оборват така направения извод, не са
събрани по делото.
По отношение на възражението, че пострадалият е управлявал
МПС без наличната за това правоспособност предвид изтичане на
валидността на свидетелството за управление: От представените по делото
КП за ПТП и свидетелство за управление на Б.Л. е видно, че последното е със
срок на валидност до 14.05.14г. Фактът, че към датата на ПТП притежаваното
от пострадалия Л. свидетелство за управление на МПС е било невалидно,
обосновава извод за неизпълнение на вмененото му с чл.150а, ал.1 от ЗДвП / в
редакцията му към датата на ПТП/ задължение да управлява моторно
превозно средство единствено, ако притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. Следва да се отбележи, че правоспособността да се управлява
моторно превозно средство не се поражда от притежаването на
свидетелството, а от наличието на съвкупност от правно регламентирани
факти / възраст, физическа годност, издържан изпит/, като свидетелството
само удостоверява този факт. От събраните по делото доказателства за
механизма на ПТП не се установява пострадалият реално да е допринесъл за
настъпване на увреждането посредством извършеното от него управление на
МПС, като фактът, че е управлявал без валидно СУМПС сам по себе си не е
достатъчен, за да обуслови наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като
не се установява това да е способствало за настъпване на произшествието.
Относно възражението за управляване на автомобила от
пострадалия със скорост, по-висока от позволената в участъка на ПТП,
алтернативно с несъобразена скорост: От заключението на повторната
СМАТЕ се установява, че ограничението на скоростта в този участък е било
90км/ч за лекия автомобил, като към момента на ПТП скоростта на последния
е била около 63 км/ч, а към началото на пътния инцидент по–висока от 71
км/ч. В с.з. вещото лице М. изрично сочи, че няма данни, за да се определи
каква е била скоростта на движение на л.а. преди съприкосновението с т.а.,
като дадената такава била минималната скорост, с която е трябвало да се
9
движи лекия автомобил, за да не настъпи ПТП. Разяснява още, че видимостта
в района е била максимум 60м, и ПТП е било непредотвратимо, посредством
аварийно спиране от единия или другия автомобил, тъй като общата зона за
спиране е била с 1/3 по–голяма от това, с което са разполагали автомобилите
към началото на пътната ситуация. Вещото лице излага още, че към момента
на удара лявата част на товарния автомобил се е намирала в края на асфалта,
преди началото на банкета, като разстоянието е било прекалено малко, за да
има възможност в рамките на 60м. да се извърши аварийна маневра и при
скорост от около 80/90км/ч да се разминат без съприкосновение двете ППС.
При така събраните доказателства не може да се изведе извода, че
пострадалият се е движил със скорост, надвишаваща законово разрешената
такава, нито че тя е била несъобразена, както и че с действията си той е
допринесъл за вредоносния резултат, още повече, че вещото лице в с.з.
изрично сочи, че дори и при безопасна скорост автомобилът да е бил спрял,
то камионът не е спрял и удар е щял да настъпи.
Що се касае до възражението за съпричиняване от страна на
собственика на лекия автомобил, изразяващо се в предоставяне управлението
на МПС на неправоспособен водач, то следва да се има предвид, че когато за
настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това
поведение не изключва отговорността на делинквента, освен ако напълно
прекъсва причинната връзка между действията му и настъпилите вреди.
Противоправното поведение на третите лица може да обоснове солидарната
им отговорност, но не съставлява съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. Когато за настъпване на
увреждането принос има не пострадалият, а трети лица, това не може да е
основание за намаляване на обезщетението, а е основание за солидарна
отговорност на делинквента /освен при напълно прекъсната причинна връзка/
и третите лица / в този см. са Решение №146 от 28.05.2019г. по гр. д. №
4482/2018 г. на ВКС, Решение № 17 от 6.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г. на
ВКС/.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че релевираните от
ответната страна и третото лице-помагач възражения за съпричиняване от
страна на пострадалият се явяват неоснователни.
10
Ето защо предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ се явява
основателен до размер от 150000лв, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед уважаването на главният иск, следва да бъде уважено и
искането на ищцата, за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на иска
– 02.07.20г. до оконч.изплащане на сумите, на осн. чл.86 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност, както вече бе посочено, е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от делинквента вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с
оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД законна лихва върху
присъденото обезщетение е дължима именно от датата на увреждането. С
оглед на това и предвид уважаването на главният иск, следва да бъде уважено
и искането на ищцата, за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 150000лв, считано от 02.07.17г. до
предявяване на иска– 02.07.20г., на осн. чл.86 ЗЗД. Размерът на дължимата за
този период лихва за забава, изчислен с лихвен калкулатор възлиза на
45712лв, поради което и исковата претенция се явява изцяло основателна.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна в с.з.
бе направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38,
ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ,
сключен с адв.А.К., изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ
от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.1 и 2 ЗА. Настоящият състав, като
съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.5
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част от исковете, а именно 5445 лева
за осъществено процесуално представителство на ищеца.
11
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 7828,48лв,
определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и направените по делото
разноски в размер на 200лв– възнаграждение за съдебна експертиза.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А , ДА ЗАПЛАТИ на ПР. Б. Л., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител В. ЦВ.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес ********, СУМАТА от 150000лв. / сто и
петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща й
Б. М. Л., поч. на 08.01.2016г., в резултат на настъпило ПТП на 31.07.15г.,
причинено от В. СТ. В., при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с
ДК № ******** и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с
рег.№********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, КАКТО И СУМАТА от 45712лв / четиридесет и пет
хиляди седемстотин и дванадесет лева/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода, считано от 02.07.17г. до 02.07.20г., на осн.
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд СУМАТА от 7828,48лв. /седем хиляди осемстотин двадесет и
осем лева и 48ст/, представляваща дължимата по делото държавна такса,
както и СУМАТА от 200лв (двеста лева), представляваща направените от
бюджета на ВОС разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
12
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Студентски,
бул."Симеоновско шосе" №67А , ДА ЗАПЛАТИ на адв.А.К., с адрес
********, СУМАТА от 5445лева / пет хиляди четиристотин четиридесет и
пет лева /, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на
основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. СТ. В., ЕГН
**********, с адрес ********, в качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13