№ 253
гр. Карнобат, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100227 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ЗПК „Нива“ с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат,
представлявано от председателя на кооперацията А. А. чрез пълномощника
адв. Д. Т. Б., САК със служебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №99,
ет. 6, офис 14 срещу Потребителна кооперация „Нов живот“ с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление в с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат,
представлявана от председателя й А. С. Б. чрез адв. Д. Д. В., с която предявява
следните претенции, чиято кумулативна защита търси:
1. да се забрани на ответника чрез неговите служители или наематели на
имота да навлизат и преминават през имота, собствен на ЗПК „Нива“ –
УПИ V от кв. 52 по плана на с. Сърнево с площ 465 кв.м. и построена в
имота масивна едноетажна сграда със ЗП от 134 кв.м.
2. да се осъди ответника да премахне всички поставени съоръжения върху
стената на сградата му, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ –
тяло на климатична инсталация, охранителни наблюдателни камери,
рекламни пана и всички други предмети
3. да не пречи на ЗПК „Нива“ да постави по съответния ред съоръжение, с
което да огради и обезопаси собствения си имот.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за продажба на имот-частна
1
общинска собственост от 03.06.2011 г. е придобил собствеността върху УПИ
V от кв. 52 по плана на с. Сърнево от 08.05.1936 г. с площ 465 кв.м. при
граници и съседи на имота: север – УПИ IV за селкооп; изток – улица; юг –
улица; запад УПИ VI-90 и построена в имота масивна едноетажна сграда с
частичен избен етаж, с дървен гредоред, със застроена площ от 134 кв.м.,
построена 1938 г., състояща се от шест стаи, коридор и антре. Сочи още, че
от север съсед му се пада ответната кооперация „Нов живот“, в чиито имот
УПИ IV-89 в кв. 52 била разположена масивна сграда и друга постройка,
която била незаконна и навлизала в имота на ЗПК „Нива“. Въпросната
постройка ответникът държал без основание в чужд имот, като за нея нямало
отстъпено право на строеж. Освен това върху нея били монтирани вещи,
които допълнително увеличавали обема на незаконно заетата част от имота на
ищеца, а именно – охладително тяло на климатик, рекламни пана и
охранителни камери. Твърди се още, че за обслужването на сградата и
поддържането на тези вещи, представители на ответника преминавали през
имота на ищеца без основание, с което му пречели да упражнява спокойно
правото си на собственост. Допълва, че на 21.07.2021 г. ответната кооперация
била писмено поканена от ищеца да премахне пречещите му съоръжения, но
безрезултатно. Ищецът сочи, че е извършено трасиране, означаване и
координиране на неговия имот в контура на кв. 52 от представител на
„Аутокад“ ЕООД, който установил, че действително част от сградата,
собственост на ПК „Нов живот“ попадала в границите на УПИ V от кв. 52.
Обуславя наличието си на правен интерес с това, че незаконните действия на
ответника пречат необезпокоявано да се упражнява правото на собственост.
Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът Потребителна кооперация „Нов живот“ твърди в отговора
на исковата молба, че с Нотариален акт за покупко-продажба №19, том 1
рег. №186 дело 12 от 2022 г. ответникът продал на ** ООД собствените му
345/800 ид.ч. кв.м. от УПИ IV-89 в кв. 52, ведно с изградения в този имот
ресторант със застроена площ от 191,50 кв.м., а с Договор за наем от
01.04.2021 г. била отдадена под наем и част от търговската сграда на трето
лице. Допълва, че тъй като вече не е собственик на имота, не може да бъде
пазач на имота на ищеца и не знае кой преминава през неговия имот, за което
не може да носи отговорност, предвид наличието на наематели. Счита, че
искането за поставяне на ограда не я касае, тъй като последното имало
2
отношение към Община Карнобат, при все че ищцовата кооперация иска да я
постави в собствения си имот, за което не е необходимо разрешение от
съседите. Изтъква, че остава собственик на някои от сградите, които били
разположени изцяло в нейното дворно място и били законни. Прилага покана,
в която ищецът сочи, че част от постройката на ПК „Нов живот“ била
разположена в имота на ЗПК „нива“. Твърди, че изменение на регулационната
граница между двата имота не е имало и че негови служители не преминават
през чуждия имот и ако има поставени камери, климатик и рекламни пана
върху една от сградите, то те били от наемателя им. Независимо от
гореизложеното релевира и възражение за изтекла петгодишна и
десетгодишна давност върху земята, върху която е построена сградата. Моли
за изцяло отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за продажба на имот – частна общинска
собтвеност от 03.06.2011 г. вписан с вх.рег. №2517/10.06.2011 г. в Агенция по
вписванията (л. 8), се установява, че Община Карнобат е продала на ЗПК
„Нива“ недвижим имот, представляващ УПИ V от кв. 52 по плана на с.
Сърнево с площ 465 кв.м. при граници и съседи на имота: север – УПИ IV за
селкооп; изток – улица; юг – улица; запад УПИ VI-90 и построена в имота
масивна едноетажна сграда с частичен избен етаж, с дървен гредоред, със
застроена площ от 134 кв.м., построена 1938 г., състояща се от шест стаи,
коридор и антре.
Видно от НА за собственост на НИ по давностно владение №54, том 4,
рег. №2490, дело №419 от 2008 г. (л. 14) ответната кооперация „Нов живот“ е
призната за собственик на 345/800 ид.ч. от дворно място с площ 800 кв.м.,
съставляващо УПИ IV-89 в кв. 52 по плана на с. Сърнево, при граници и
съседи на имота: север – улици; изток – улица; юг – УПИ V-общински; запад
УПИ VI-90, заедно с изградените в имота : масивна търговска сграда с РЗП
269, 50, която се състои от два самостоятелни обекта – магазин за хранителни
стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от търговска зала и три
складови помещения и ресторант със ЗП от 191, 50 кв.м., състоящ се от
търговска зала и 4 складови помещения и масивна сграда – външен санитарен
възел със ЗП от 11 кв.м.
3
Видно от представения Нотариален акт №19, том 1, рег. №186, дело
№12 от 14.01.2022 г. (л. 30-31) потребителна кооперация „Нов живот“ е
продала на ** ООД собствените си идеални части от дворното място, заедно с
построения ресторант със ЗП от 191, 50 кв.м., състоящ се от търговска зала и
4 складови помещения, при граници: изток – външен зид, запад – външен зид;
север – външен зид и юг – магазин за хранителни стоки на ПК „Нов живот“.
Следователно ответната кооперация е запазила собствеността си върху
въпросния магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м.
Представен е и договор за наем от 01.04.2021 г., сключен между ПК
„Нов живот“ като наемодател и „*** като наемател, с който кооперацията е
отдала под наем за срок от 3 години помещение, представляващо част от
търговска сграда с търговска площ 40 кв.м. и складова площ 60 кв.м.
Представени са множество скици – извадки от действащ РП, изд. от
Община Карнобат, Отдел УТ (л. 9, л. 15, л. 33, л. 88-89), от които се
установява, че УПИ IV-89 в кв. 52 и УПИ V от кв. 52 по РП на с. Сърнево от
08.05.1936 г. са били част от един общ държавен имот №88, за който бил
съставен АДС№438 от 4.06.1956 г.
Представена е и покана (л. 34) от председателя на ЗПК „Нива“ от
21.07.2021 г. до ответната кооперация, с която ищците са поискали 200 лв.
месечно обезщетение до премахване на незаконен строеж, навлизащ в техния
имот, както и монтираните на него съоръжения. На въпросната покана са
получили отговор от 27.07.2021 г. от ПК „Нов живот“ (л. 12-13), с който
сочат, че цялата сграда попада само в техния имот и че не им е известно да е
имало изменение на регулацията, като отказват да премахват каквото и да е от
нея.
Видно от приложеното по делото писмо от дирекция УТ към Община
Карнобат (л. 110-111) се установява, че за сградите УПИ IV-89 в кв. 52 по
плана на с. Сърнево не са съхранени документи и строителни книжа, както и
че за с. Сърнево има одобрен кадастрален план със Заповед №РД-02-14-1915
от 03.11.2000 г. на Министъра на РРБ и че за въпросните сгради, строени 1964
г., представляващи като самостоятелни обекти – магазин за хранителни стоки
с площ 78 кв.м., разположен в източната част на масивната сграда, с вход от
север, състоящ се от търговска зала и три складови помещения и ресторант
със ЗП 191, 50 кв.м., разположен в останалата част на масивната търговска
4
сграда, с вход от север, състоящ се от търговска зала и четири складови
помещения и масивна града – външна тоалетна със ЗП 11 кв.м., е издадено на
осн. параграф 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ Удостоверение за търпимост.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза от
вещото лице М. Г., която установява, че за с. Сърнево , Община Карнобат,
действащ към момента е първоначалния кадастрален и регулационен план,
изработен и одобрен със заповед № 1282 от 08.05.1936г., като кадастралният
план е изработен по ортогонален метод в графичен вид и в координатна
система 1950 г. Сочи, че съществувал още един КП от 1995 г. по метода на
аерофотозаснемане, но последният не бил одобрен. Експертът е установил, че
при трасиране по графичен и ортогонален метод на уличната и междинна
дворищно-регулационна линия между УПИ IV-89, „за селкооп" и V-общ. в
кв.52 едноетажна масивна постройка 3-„магазин" от УПИ IV-89 в кв. 52
навлиза в очертанията на УПИ V-общ. в кв. 52, като изчислява общата площ
на навлизане на постройка 3-магазин в УПИ У общ. на 11.45 кв.м.
(онагледено на Приложение 2 към експертизата – л. 65). В отговор на задача
№7, експертът е посочил, че на северната граница на УПИ V с УПИ IV-89 от
кв. 52, на южната фасада на едноетажната постройка 3-магазин са
разположени следните съоръжения и предмети: външно тяло на климатик на
носеща конзола и отвеждащи медна тръба Ф6,4мм с фитинг и топлоизолация,
охранителна наблюдателна камера, рекламно пано до 2 м2-винил, стреха с
улуци с дължина 6.55 м и вертикална водосточна тръба с височина 2.70 м.,
като е изчислено, че общата пазарна цена на разходите за демонтаж на
гореописаните съоръжения и предмети от южната фасада на постройка-
магазин възлиза на 244.78 лв.
При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание от 20.09.2022
г. се установяват технически грешки и разминавания (на Приложение №2,
сигнатурите на двата имота са разменени; в отговора на задача№4 е посочено,
че навлизането е на МС 3 в съседния УПИ V е с 2,75 кв.м., а в ОСЗ се заявява,
че е погрешно написано и да се счита с „2,05 в южна посока“) и осен това от
представеното писмо от дирекция УТ към Община Карнобат (л.110-111) се
установява, че за с. Сърнево е бил изработен още един кадастрален план от
2000 г., при все че експертът твърди, че единственият и действащ
понастоящем КП на селото е одобрен 1936 г. заедно с РП.
5
Поради гореупоменатото по делото е назначена повторна съдебно
техническа експертиза с друго вещо лице (л. 125-130), приета по делото, като
неоспорена от страните, отговорите на задачите по която следва да се
тълкуват във връзка с представената комбинирана скица (л. 130). Експертът е
посочил, че В УПИ IV-89 в кв. 52 по плана на с. Сърнево има изградени 3
сгради, които са сключени помежду си по калканните зидове. С най-голяма
площ е сградата на ресторанта - ЗП-184кв.м и още две масивни едноетажни
сгради с площи съответно от 84кв.м и магазин с площ от 76 кв.м. Уточнила е,
че е нанесла ширината на съществуващите улици и масивни огради
/приложена регулация/ и съществуващите сгради в двата процесни УПИ и по
графични данни от плана е възстановила границите на УПИ V, за да провери
дали действително има навлизане на южната сграда от УПИ IV-89 в УПИ V.
В ОСЗ от 17.10.2022 г. вещото лице изяснява, че отразеното в комбинираната
скица с червено 0,33 м и 0,57 м представлява навлизането, което е измерила
на процесната сграда в УПИ V. Уточнила е, че водещо при отговора и при
изчисленията е било изградените улици на място, а именно - приложената
улична регулация, тъй като дворищната регулация по границата между двата
имота не е била приложена, от там е съвместила графичните данни, които има
от плана от 1936 г. и нейното геодезическо заснемане, за да получи
въпросното навлизане. Експертът е посочил и че на южната фасада на
масивната стопанска сграда -магазин, са закрепени външно тяло на климатик
- 1 бр., охранителна камера -1 бр., рекламно пано от винил и водосточна тръба
/улук/, като въпросният улук, монтиран на южната стена на магазина,
отвеждал водите в УПИ V.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
По делото е разпитана и свидетелката И. К. К., от показанията на която
се установява, че последната е работила в Потребителна кооперация „Нов
живот“ 15 години. Свидетелката излага твърдения за преустройство и
пристрояване на сградите в УПИ V. Сочи, че тя е работила в „стария“ магазин
от 1975-1976 г., който бил пристроен и разширен на север, а от запад бил
направен склад, което се случило 1982 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
6
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни петиторни претенции за прекратяване на всички
неоснователни действия, които пречат на собственика да упражнява правото
си в пълнота съгл. чл. 109 от ЗС.
Негаторният иск е предоставен на собственика за защита на
притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното му ползване по предназначение. В исковата молба ЗПК „Нива“ е
посочило посегателствата на северната му граница, които според него, без да
отнемат владението му, пречат да бъде осъществявано в пълен обем
правомощието ползване, като част от правото му на собственост. Достатъчно
индицидуализирано е пространственото разпространение на конкретните
посегателства, предвид това, че двете кооперации имат една обща граница –
северната, в непосредствена близост до която се простира една от общо трите
масивни сгради в имота на ответника. Не е необходимо посочването на
конструкция, етажност и година на построяване на въпросната сграда, при
все, че не се търси нейната ревандикация, което би било условие за
редовността на подобна петиторна претенция, което не е на лице в случая.
Освен това индивидуализацията на сградата в достатъчна степен за целите на
настоящото производство е постигната в рамките на двете технически
експертизи.
Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане на лицето,
което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да
упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези
действия (иск за прекратяване на нарушението – да се забрани на ответника
чрез негови служители или наематели да преминава през имота), иск за
изоставяне занапред на неправомерно поддържаното нарушение (да не пречи
на ищеца да постави ограда), както и осъждането на лицето, поддържащо
неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на
вещта, да премахне това състояние и да възстанови предишното (иск за
премахване на последиците от нарушението на правото на собственост – чрез
премахване на съоръженията върху южната фасада на магазина на ответната
кооперация).
7
Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователност на действията на ответната страна и създаването на пречки
за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответника е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие създава за
ищеца пречки за използването на имота й имот по-големи от обикновените
(чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело – арг.
от т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК.
Такива действия по естеството си винаги представляват случаите, в които
ответникът осъществява нещо своеволно в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот.
В частност, за да бъдат уважени предявените искове с правно
основание чл. 109 ЗС, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че е собственик на УПИ V от кв. 52; че ответникът
държи постройка, навлизаща в имота му; че върху стена на тази постройка
съществуват тяло на климатична инсталация, охранителни наблюдателни
камери, рекламни пана и други предмети, поставени от ответната кооперация;
че служители или наематели на ответната кооперация навлизат в имота на
ищеца без разрешение и че ответникът създава пречки за поставяне на
съоръжение, с което ищецът да огради и обезопаси собствения си имот.
От събраните доказателства се установи, че ищецът се легитимира като
собственик на недвижим имот съгласно договор за продажба на имот – частна
общинска собтвеност от 03.06.2011 г. вписан с вх.рег. №2517/10.06.2011 г. в
Агенция по вписванията (л. 8), а именно недвижим имот, представляващ УПИ
V от кв. 52 по плана на с. Сърнево с площ 465 кв.м. при граници и съседи на
имота: север – УПИ IV за селкооп; изток – улица; юг – улица; запад УПИ VI-
90 и построена в имота масивна едноетажна сграда с частичен избен етаж, с
8
дървен гредоред, със застроена площ от 134 кв.м., построена 1938 г.,
състояща се от шест стаи, коридор и антре.
Ответникът е бил собственик на 345/800 ид.ч. от съседния недвижим
имот, представляващ дворно място с площ 800 кв.м., съставляващо УПИ IV-
89 в кв. 52 по плана на с. Сърнево, в който след констатираната по делото
последователност на прехвърлянията се установи, че все още притежава
магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от
търговска зала и три складови помещения, на южната фасада на който били
закрепени външно тяло на климатик - 1 бр., охранителна камера -1 бр.,
рекламно пано от винил и водосточна тръба /улук/. Не се установява
идентичност между отдаденото под наем помещение, представляващо част от
търговска сграда с търговска площ 40 кв.м. и складова площ 60 кв.м. и
процесния магазин, а дори и хипотетично подобна да съществува, договорът
за наем касае единствено помещение /част от постройка/, а не цялата сграда.
По делото са приети заключенията на вещите лица по допуснати две
съдебно-технически експертизи. И двете вещи лица излагат, че няма
регулационни промени за УПИ V и УПИ IV-89 от кв. 52, т.е. липсват
придавани части по регулация, упълномеряване или обединяване на имоти
или реални части от тях по см. на чл. 28, 29 или чл. 33 от ЗТСУ /отм./ И двете
вещи лица достигат до извода, че материализирана имотна граница между
двата УПИ не е съществувала, поради това считат, че регулацията не е била
прилагана, при все че по кадастралния план от 2000 г. двата имота били
заснети в един с пл.№123. Като причина експертите сочат (първият в ОСЗ,
вторият в заключението), че двата имота са били държавни, впоследствие
общински, поради което необходимост от коректно обективирана граница не
е била на лице. Второто вещо лице по назначената СТЕ е изяснило, че поради
това, че регулационният план на с. Сърнево, който действа и към момента,
бил много стар, поради което търпял известни деформации, се е наложило да
направи геодезическа снимка на по-обширно пространство около УПИ V и да
използва приложената улична регулация и съществуващи масивни огради
като сигурен ориентир, както и съществуващите сгради в двата процесии
УПИ, като на база и графичните данни от плана, експертът е възстановил
границите на УПИ V, като е установил, видно от приложената комбинирана
скица (л. 136) навлизане на южната част от МС-магазин от УПИ IV-89 с 0, 33
м от запад и с 0, 57 м. от източната част. Първото вещо лице е установило,
9
видно от Приложение №2, комбинирана скица към експертизата в частта му с
мащаб 1:500, че навлизането на МС магазин в съседния УПИ V отстои на 2,
05 от югоизточния ъгъл и на 1,80 от югозападния ъгъл, като общата площ на
навлизане на постройката в съседния УПИ е изчислена на 11, 45 кв.м. Вещото
лице по втората ескпертиза изяснява, че съществуващият регулационен план
не може да бъде достатъчно точен, тъй като съществуващите сгради не са
били нанесени в регулационния план при създаването му, а са били
допълнени след това. Освен това, при съвместяване на два плана, които са с
различни координатни системи, неминуемо водело до различни стойности,
поради което вещото лице по повторната експертиза е извършила
геодезическо заснемане в по-голям обем не само на процесния имот, и на
съседни имоти, и на улици по дължина. Така или иначе, доколкото
премахването на самата сграда, част от която навлиза в чуждия имот не е
предмет на иска и че имотите се индивидуализират с техните граници, а не с
площта им, въпросът относно констатираните несъответствия в площта е
неотносим към предмета на спора.
И двете вещи лица установяват, че не са извършвани регулационни
промени за двата имота, т.е. регулационните граници са станали имотни
граници. След като и двете вещи лица, чиито заключения съдът кредитира
като компетентни и обосновани заявяват, че има навлизане на МС-магазин от
УПИ IV-89 в УПИ V от кв. 52 по плана на с. Сърнево, то се налага изводът,
че част от сградата, редом с поставените върху нея съоръжения, попада в
имота на ищеца. Заключенията по двете експертизи не се изключват взаимно,
а само се допълват, като при установените различия относно площта,
попадаща между посочените координатни точки, следва да се отчете, че ВЛ
по повторната експертиза е направила по мащабно геодезическо заснемане,
като е обхванала и приложената улична регулация като базов ключов
ориентир.
При анализ на релевантните към делото доказателства съдът приема за
доказано, че част от масивна постройка 3 – „магазин“ с приблизителна площ
76 кв.м., собственост на ответната кооперация навлиза в имота, собственост
на ищеца. Установи се и че върху южната фасада, именно попадаща в
границите на УПИ V от кв. 52 без правно основание са разположени
съоръжения - външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано
10
от винил и водосточна тръба /улук/, който отвежда водите в имота на ищеца.
Както бе изяснено когато ответникът поддържа създадени в резултат на
неправомерни действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно
или ограничено вещно право или сервитут, той винаги създава пречки за
използването на имота по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС), поради което
въпросните съоръжения следва да бъдат премахнати за сметка на ответната
кооперация.
Действително се установи, че за процесния магазин е издадено
удостоверение за търпимост. Но следва да се има предвид, че разпоредбата на
§ 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от
гледна точка на благоустройствените закони. Посочените в закона критерии,
при които един строеж се счита търпим и не подлежи на премахване, са
изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на
строителните правила и норми към момента на изграждането му или с
разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към
вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на
търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи
създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост.
В този смисъл не може да се поддържа, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е
неприложим по отношение на незаконни строежи, щом те са в режим на
търпимост, тъй като тази търпимост касае строителството в собствен, а не в
чужд имот.
Следователно ищецът е провел пълно и главно доказване на
фактическите си твърдения по осъдителната претенция по чл. 109 от ЗС,
поради което последният следва да бъде уважен. Що се отнася обаче до
претенциите да се забрани на ответника чрез неговите служители или
наематели на имота да навлизат и преминават през УПИ V от кв. 52 по плана
на с. Сърнево и да не пречи на ЗПК „Нива“ да постави по съответния ред
съоръжение, с което да огради и обезопаси собствения си имот, не важи
същото. Действително не се доказа по делото ответникът да разполага със
сервитут по отношение имота а ищеца. Въпреки това ищецът не е ангажирал
никакви доказателства за това, че служители или наематели на ответната
кооперация ползват неговия имот за преминаване без да разполагат със
съответните права по чл. 192 от ЗУТ. Установи се, че входът на магазина не е
от юг, поради което няма как от навлизането на южната му фасада в имота на
11
ищеца да се подразбере, че служителите или наемателите на ответника
преминават през него, за да влизат в сградата. Не са ангажирани и никакви
доказателства в подкрепа на това ищецът да е инициирал фактически
действия за поставяне на ограда, които ответникът да е парирал или да е
започнал административно производство за издаване на разрешение за
поставяне на ограда, в рамките на което ответникът отново да е създал
някакви пречки. Няма данни за подобни противоправни нарушения, които да
продължават към момента на завеждане на делото, да са оставили някакви
трайни последици или да съществува обоснована вероятност тези нарушения
да бъдат извършвани занапред. Действително ответната кооперация чрез
служителите си и наемателите си няма право да преминава и да ползва по
какъвто и да е начин чуждия имот, както и да създава пречки от каквото и да е
естество за поставяне на ограда между двата имота, стига тя да отговаря на
правилата на блогоустройствените закони, но тази липса на права няма
необходимост от съдебна санкция при положение, че подобни неправомерни
въздействия не са били (не е доказано да са били) манифестирани.
Следователно и предвид гореизложеното претенциите да се забрани на
ответника чрез неговите служители или наематели на имота да навлизат и
преминават през УПИ V от кв. 52 по плана на с. Сърнево и да не пречи на
ЗПК „Нива“ да постави по съответния ред съоръжение, с което да огради и
обезопаси собствения си имот следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право да му бъдат присъдени сторените разноски, съразмерно на уважената
част от иска. От негова страна е направено такова искане, представен е
списък (л. 140) и са представени доказателства да са извършени реално – 80
лв. за държавна такса, депозит за САТЕ 500 лв. и адв. хонорар – 850 лв. (общо
1 430 лв.). Така ответникът дължи да заплати на ищеца 477 лв. – разноски в
първоинстанционното производство, намалени съразмерно с уважената част
от исковете.
На ответната страна на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК също се дължат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответната страна е
представила списък (л. 139) и доказателства за разходването на 500 лв.
депозит за САТЕ адвокатско възнаграждение – 500 лв. Следователно и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
12
ответника сумата от 666 лв., съразмерно с отхвърлената част от искове.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Потребителна кооперация „Нов
живот“ с ЕИК*** със седалище и адрес на управление в с. Екзарх Антимово,
общ. Карнобат, представлявана от председателя й А. С. Б. чрез адв. Д. Д. В. да
преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на ЗПК „Нива“ с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с.
Сърнево, община Карнобат, представлявано от председателя на кооперацията
А. А. чрез пълномощника адв. Д. Т. Б., САК, като премахне всички поставени
съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна постройка
- магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от
търговска зала и три складови помещения, находяща се на територията на
ЗПК „Нива“ – външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано
от винил и водосточна тръба /улук/.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 109 от ЗС, предявени от ЗПК „Нива“ с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат,
представлявано от председателя на кооперацията А. А. чрез пълномощника
адв. Д. Т. Б., САК срещу Потребителна кооперация „Нов живот“ с ЕИК***
със седалище и адрес на управление в с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат,
представлявана от председателя й А. С. Б. чрез адв. Д. Д. В., с които се
претендира да се забрани на ответника чрез неговите служители или
наематели на имота да навлизат и преминават през имота, собствен на ЗПК
„Нива“ – УПИ V от кв. 52 по плана на с. Сърнево с площ 465 кв.м. и
построена в имота масивна едноетажна сграда със ЗП от 134 кв.м. и да не
пречи на ЗПК „Нива“ да постави по съответния ред съоръжение, с което да
огради и обезопаси собствения си имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Потребителна кооперация
„Нов живот“ с ЕИК*** със седалище и адрес на управление в с. Екзарх
Антимово, общ. Карнобат, представлявана от председателя й А. С. Б. чрез
13
адв. Д. Д. В. да заплати на ЗПК „Нива“ с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: с. Сърнево, община Карнобат, представлявано от председателя на
кооперацията А. А. чрез пълномощника адв. Д. Т. Б., САК сумата от 477 лв.
/четиристотин седемдесет и седем лева/, представляващи разноски в
първоинстанционното производство, намалени съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ЗПК „Нива“ с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат,
представлявано от председателя на кооперацията А. А. чрез пълномощника
адв. Д. Т. Б., САК да заплати на Потребителна кооперация „Нов живот“ с
ЕИК*** със седалище и адрес на управление в с. Екзарх Антимово, общ.
Карнобат, представлявана от председателя й А. С. Б. чрез адв. Д. Д. В. сумата
от 666 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева/, представляващи разноски,
намалени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
14