РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет
и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия
Сантиров гр. дело № 702/2020 г. по
описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № II55-171217
от 19.07.2019 г., постановено по гр. д. № 62172/2018 г. по описа на СРС, 55-ти
състав, са уважени предявените от „Д.з.“ АД против „П.е.с.т.“ ООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал.1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата 1033,12
лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за увреден товар в изпълнение на договор за
застраховка на товар, сключен между него и „Биомашиностроене“ АД, който товар
бил превозен от ответника по направление Пловдив - Нюкасъл и доставен на 15.03.2016г.,
ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата и
за сумата 181.73 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
977.92 лева за периода 21.11.2016г.- 20.09.2018г., като този иск е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 182.37 лева или за разликата от 0.64 лева.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и сумата от 749,48 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която предявените обективно съединени
осъдителни искове са били уважени е подадена въззивна жалба от ответника „П.е.с.т.“ ООД, чрез пълномощника си - адв. М.Й., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа
се, че е неправилен извода на съда, че ищецът е установил при условията на
пълно и главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между
увреждането на товара и поведението и действията на дружеството. Сочи, че в
приложената по делото ЧМР товарителница не се установява доставеният товар да е
бил увреден, което водило до извод, че не се касае за явни недостатъци.
Изтъква, че по делото бил представен единствено съставен от служители при ищеца
доклад, който не бил годно доказателство, а при ангажиране на авариен комисар,
съгласно чл. 30 от Конвенцията следвало да присъства и негов служител. Сочи
още, че в нарушение на чл. 32 от Конвенцията първоинстанционният съд не приел
за основателно и своевременно направеното възражение за изтекла давност за
предявяване на иска, който започвал да тече от датата на доставяне на стоката,
която била 15.03.2016 г., а исковата молба била входирана в съда на 21.09.2018
г., т.е. след изтичане на давностния срок, а съжденията на съда, че давността е
била прекъсната били несъстоятелни. Поддържа, че за ищеца не е настъпила реална
вреда, тъй като товара не е собственост на ищеца, нито пък на застрахованото
лице. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови
ново, с което да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото
разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок въззиваемият - ответник „Д.з.“ АД, чрез пълномощника си - адв. М.М., с
надлежно учредена представителна власт, е подал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложенитe съображения.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Претендира разноски за
юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като
е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по
следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение, СРС е приел, че по силата на застрахователна
полица № 0700160051000253/08.03.2016г., обеквираща договор за застраховка на
товар - 1 бр. КОППЕР с бруто тегло 1370 кг., сключен между „Д.З.“ АД и „Биомашиностроене“
АД за застрахователната сума от 19965.00 евро /формирана от продажната цена на
товара и 10 % горница по т.54 от ОУ/, процесният товар е застрахован от
ищцовото дружество за международен автомобилен превоз по релация Пловдив -
Нюкасъл, осъществяван с т.а. с per. № ******и ремарке с per. № ******като от
представената фактура № 1995/07.03.2016г., се установявал договор за продажба
на вещта - предмет на превоза, от „Биомашиностроене“ АД - България на „Е.С.ООД –
Великобритания, за сумата от 18150.00 евро. Счел е, че от представената по
делото товарителница № 050201/07.03.2016 . се установява, че превозвач на
товара е „П.Е.С.ТРАНС“ ООД, осъществил превоза с т.а. с рег.№ ******и ремарке ******,
като товарителницата е подписана за получател и е приложен опаковъчен лист№
1995/07.03.2016г. за товара. Приел е за доказано твърдението на ищеца, че от представения
доклад за повредена стока /без дата/ безспорно се установява, че стоката е
получена на 15.03.2016г. и представлява меден контейнер с покритие от
неръждаема стомана, превозен от камион с българска регистрация с per. № ******, като
от приложените снимки в протокола и описанието под тях се установява, че
товарът е бил транспортиран върху дървена платформа, опакован и пристегнат с
ремъци за платформата, като при оглед било установено надиране на корпуса и
деформацията му с възможна причина - триене на ремъците. Приел е още, че с уведомление
от 28.03.2016г. „Биомашиностроене“ АД известява застрахователя „Д.з.“ АД за
получено рекламационно писмо от получателя на товара за вреди по него,
изразяващи се във вдлъбнатина на корпуса на съда и драскотина, въз основан на
което е било образувана преписка № *********/2016г., като с писмо от 01.04.2016г.
застрахования е отправил искане до ищеца за възстановяване на щетата, в което е
посочено, че се прилага претенцията на клиента за обезвреда, като с писмо от
23.03.2016 г. „Биомашиностроене“ АД до „ВИП Логистик“ ООД се изяснявало, че
изпращачът е възложил изпълнението на превоза именно на това дружество, а с
изходящо писмо от „ВИП Логистик“ ООД до „П.Е.С.Т.“ ООД, се установявало, че е
налице претенция за увреда на товара, превозен от „П.Е.С.Т.“ ООД по заявка на
„ВИП Логистик“ ООД от 07.03.2016г. От приложеното по делото пък преводно
нареждане от 13.04.2016г. се установявало, че ищецът е заплатил на
застрахования „Биомашиностроене“ АД сумата от 550.00 евро по процесната щета.
Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в
настоящата хипотеза чл. 419 КЗ, представлява вид имуществено застраховане на
вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо
от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача и, ако не е
уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара
за превоз– чл. 419, ал.3 КЗ. Застраховката покрива вредите, причинени на
товара, а не отговорността на превозвача. С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ето защо, съобразно
твърденията в исковата молба, правната квалификация на предявения иск е чл.
419, ал. 3 КЗ, вр. чл. 17, ал.1 от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Констатираната неприцизност на дадената от първоинстанционния съд квалификация
на иска обаче не води до недопустимост на предявения иск, тъй като
първоинстанционният съд обстойно и е
разгледал релевантните за спора факти.
Основателно обаче е оплакването за необоснованост на извода на СРС, че в
конкретния случай ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване,
в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че повредите върху
превозния товар, представляващ 1 бр. КОППЕР се дължат по вина на превозвача - „П.е.с.т.“
ООД. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 30, т. 1 от
Конвенцията, когато получателят е получил стоката, без да е установил
състоянието й съвместно с превозвача или е направил възражения пред превозвача
най-късно в момента на доставянето, ако се касае за явни липси и повреди, или в
срок от седем дни, считано от доставянето (празничните и неделните дни не се
броят), ако се касае до скрити липси и повреди, като посочи общото естество на
липсата или повредата, счита се, до
доказване на противното, че е получил стоката в състоянието, описано в
товарителницата.
Настоящият състав на съда приема, че от заключението на вещите лица по
изслушаната комплексна съдебно-оценителна и авто- техническа експретиза, което
съдът намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се
установява, че твърдяната увреда се състои в надиране на корпуса на съда, като
на същото място е установено разкъсване на опаковката. Като възможна причина
вещите лица са посочили, че при недобро закрепване на товара и преминаване през
неравности на пътя, при ускорение и спиране на превозното средство, може да се
получи трептене на каросерията, което се предава на товара и води до триене
между затягащия колан и опаковката, съответно до разкъсването й и
надиране на корпуса на съда. Имайки предвид големината и обема на превозения
меден контейнер, както и обстоятелството, че увреждането е под затягащия колан
и опаковката, то в случая, че не се касае за явна повреда, която да може да се
установи с обикновен визуален преглед, а за скрита такава. В този случай
цитираната разпоредба на чл. 30 от Конвенцията предвижда съставяне на писмено
възражение в срок от седем дни, считано от доставянето. В случая по делото е
представен в превод на български език протокол от Gravity Systems ltd., без посочена дата на съставяне, подписан от трима свидетели, който
протокол обаче представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в същия
констатации, а липсата на дата на съставяне на същия не доказва, че получателят
е спазил преклузивния седмодневен срок за съставяне на такъв. Имайки предвид,
че в представената по делото товарителница № 050201/07.03.2016 г., подписана от
получателя без отбелязване за наличие на вреди по превозвания товар, и
доколкото ищецът не е установил по делото, че писмените възражения са направени
в срок от седем дни, считано от доставянето на товара на 15.03.2016 г., то не е
опровергана презумцията на чл. 30, т. 1 от Конвецията, че стоката е получена в
състоянието описано в товарителницата, т.е. без повреди.
Тъй като по правилата на доказателствената тежест ищецът и в съответствие с
оборимата презумция на чл. 30, т. 1 от Конвенцията ищецът не е установил по
делото, че повредите по товара са следствие на извършения от „П.Е.С.ТРАНС“ ООД
международен превоз, то така предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен. С
оглед изхода на делото по главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за
заплащане на лихва за забава.
Доколкото изводите на настоящата съдебна инстанция не съвпада с този на СРС
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, а в
тежест на ищеца- въззиваем в настоящето производство, по правилата на чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се възложат направените от жалбоподателя
разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата от 300,00 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС
и в размер на сумата от 350,00 лв., представляващи разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Предвид цената
на иска и съобразно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение
настоящето търговско дело е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № II55-171217 от 19.07.2019
г., постановено по гр. д. № 62172/2018 г. по описа на СРС, 55-ти състав, в
частта, с която са уважени предявените от „Д.з.“ АД против „П.е.с.т.“
ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
17, ал.1 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата 1033,12 лева,
представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за увреден товар в изпълнение на договор за
застраховка на товар, сключен между него и „Биомашиностроене“ АД, който товар
бил превозен от ответника по направление Пловдив - Нюкасъл и доставен на
15.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното
плащане на сумата и за сумата 181.73 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 977.92 лева за периода 21.11.2016г.- 20.09.2018г., както и в
частта, с която „П.Е.С.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Д.з.“ АД сумата от 749.48 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Д.з.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** против „П.Е.С.Т.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Боила“,
ет. 2, офис 10 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 419, ал. 3 КЗ, вр. чл. 17, ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) за сумата 1033,12 лева, представляваща суброгационно вземане на ищеца,
възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за увреден товар в
изпълнение на договор за застраховка на товар, сключен между него и
„Биомашиностроене“ АД, който товар бил превозен от ответника по направление
Пловдив - Нюкасъл и доставен на 15.03.2016г., ведно със законната лихва от
21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата и за сумата 181.73 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 977.92 лева за периода
21.11.2016г.- 20.09.2018г.
РЕШЕНИЕ № II55-171217
от 19.07.2019 г., постановено по гр. д. № 62172/2018 г. по описа на СРС, 55-ти
състав, в частта, с която акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 182.37 лева или за разликата от 0.64 лева
не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: