ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. Смолян , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600060 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
С определение № 9/04.03.2021г. по ЧНД № 5/2021г. на Чепеларския районен
съд е отменено Постановление от 23.12.2020г. на РП - Смолян, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №137/ 2014г. по описа на РУ-
Чепеларе, образувано за престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 вр.чл. 26, ал.1
от НК, като делото е върнато на РП-Смолян за изпълнение на дадените
задължителни указания.
Недоволен от това определение е останал прокурорът от РП – Смолян, който
е подал протест с искане за отмяна на определението, като
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че делото е изяснено от фактическа
страна, като са събрани всички необходими и относими към предмета на
делото доказателства, от които е изграден законосъобразния извод, че няма
извършено престъпление по чл.206, ал.3 от НК. Иска се отмяна на
определението и вместо него да се постанови ново, с което да се потвърди
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
След като се като се запозна с изложените в протеста възражения и като
1
направи преценка на обжалваното определение и постановлението за
прекратяване на наказателното производство, Смолянският окръжен съд
намира протеста за основателен по следните съображения:
Досъдебно производство № 137/2014 год. по описа на РУ - Чепеларе е било
образувано на 31.10.2014г. и е водено срещу неизвестен извършител за това,
че в периода от 03.12.2012г. до 17.06.2013г. е присвоил чужда движима вещ –
парична сума в размер на 179 368 лв., която владеел и пазел, като обсебването
е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3 във вр. ал.1 във вр. чл.26,
ал.1 от НК. В хода на образуваното досъдебно производство не е
привлечен обвиняем.
По делото се установява, че в периода от 03.12.2012г. до 17.06.2013г.
управител на „Чепеларе Енерджи“ ЕООД е бил свидетелят Х.С.У., който
упълномощил св.Г.Б. да представлява дружеството в страната. С
пълномощното от 23.08.2010г. /л.87-88 от преписката/ св. Б. е упълномощен
да представлява юридическото лице пред всички физически и юридически
лица на територията на РБ, като извършва всякакви правни и фактически
действия, свързани с дейността на дружеството, в т.ч. да тегли суми от
сметките на дружеството, да нарежда плащания от сметки на юридическото
лице, да подписва всякакви договори, да поема задължения от името и за
сметка на дружеството, да подписва всякакви документи за всестранна
защита на правата и интересите на дружеството...“. Пълномощията са
оттеглени през месец август 2013г., тоест след инкриминирания период.
През 2011г. дружеството е одобрено за субсидия от ДФ Земеделие. Подписан
е договор за отпускане на финансова помощ, по силата на който дружеството
следва до 24 месеца от подписване на договора да изгради фотоволтаична
електроцентрала, като размерът на инвестицията е общо в размер на 522 391,
91 лв. На 03.12.2012г. е отпусната парична субсидия в полза на дружеството.
През 2011г. св У.е превел по сметка на свБ. на два пъти суми общо в размер
на 29 250 лв. – за намаляване на кредит в ДСК и за бизнес разходи, като
сумите са усвоени от св.Б.. През 2013, 2014 и 2015г. св. У.е превел в полза на
дружеството суми общо в размер на 200 389. 87лв.
По ДП е представен договор, по силата на който на 06.01.2012г. /л. 172 от
2
преписката/ се сключва договор за заем, който е със страни: Г.Б.и „Ч.Е.“
ЕООД, представлявано от Г.Б., в качеството на пълномощник на
дружеството. По силата на договора, заемодателят Г. Б. трябва до 31.09.2012г.
да предостави на заемополучателя – дружеството, сума до 200 000 лв. Срокът
за връщането на сумата е разписан в чл.3 от договора, където пише, че сумата
следва да се върне на Г.Б. след получаване на субсидията от ДФ Земеделие,
но не по-късно от 31 март 2013г.
От свидетелските показания на св.У.се установява, че не е имало уговорка с
Г.Б. да се отпусне от него заем на дружеството в размер на 200000 лв., нито са
получавали такава сума пари. При извършеният одит на дружеството през
2013г. изрично са поискали от Г. Б. да предостави всички документи свързани
с работата на дружеството. От Б. са предоставени исканите документи, но
договора за заем от 06.01.2012г. за сумата от 200000 лв. не е предаден. Б. е
подписал декларация, че е предал всички документи на дружеството.
От от заключението на вещото лице по изготвената ФИЕ се установява, че
през 2012г. и 2013г., св.Г. Б.е внесъл в полза на дружеството суми общо в
размер на 282 171 лв., а е получил от дружеството суми общо в размер на 234
166 лв. През 2012г. в разплащателната сметка на „Чепеларе Енерджи“ в
„Алианц Банк България“ АД са постъпили преводи от Г.Б.общо в размер на
281 066 лв. като за всички преводи е посочено основание за плащане
„захранване на сметка“. От същата сметка на 03.12.2012г. има извършен
превод от дружеството по сметка на Г.Б.в „Токуда Банк“ АД в размер на 165
000 лв. с основание „погасяване на заем съгласно договор“ и на 04.12.2012г.
му е преведена сумата от 7 000 лв. в сметката му в „Алианц Банк България“.“
От заключението на вещото лице по назначената допълнителна ФИЕ се
установява,че през 2012г. св.Бозуков е превел по сметка на дружеството в
Алианц банк АД общо 281 066 лева с посочено основание "захранване на
сметка". Договорът за заем от 06.01.2012г. не е осчетоводен от дружеството, а
предоставеният заем не е деклариран от Б. в подадената годишна данъчна
декларация за 2012г. Вещото лице дава заключение, че в началото на 2012г.
търговското дружество „Чепеларе Енерджи“ е имало налични парични суми
по сметка в размер на 97 000 лева, а към 31.12.2012г. – 49 000 лева, и същото
не е имало нужда от парични средства.
3
При така установената фактическа обстановка съдът е направил от една
страна извода, че към настоящия момент са събрани доказателства за
извършено от св.Б. съставомерно деяние „обсебване“, по смисъла на чл. 206
ал.3 от НК , извършено през месец декември 2012г. , тъй като приема за
установено, че през месец декември 2012г. св.Бозуков, като пълномощник на
търговското дружество, противозаконно е присвоил чужди парични средства
в размер на 172 000 лева, собственост на „Чепеларе Енерджи“ ЕООД, като е
изтеглил паричната сума от сметката на дружеството и я превел по личната си
банкова сметка. От друга страна съдът е стигнал и до извода, че делото е
останало неизяснено от фактическа страна и е дал указания за събиране на
нови доказателства, а именно – повторен разпит на св.У.пред съдия.
Тези изводи на съда настоящата инстанция приема за неправилни и
необосновани. На първо място св.У. е дал вече показания по делото, в които е
изяснил в достатъчна степен отношенията си със св.Бозуков, като един
повторен разпит пред съдия не би допринесъл за установяване на някакви
нови обстоятелства по делото. От друга страна по делото са събрани
достатъчно доказателства, от които не може да се направи, че св.Бозуков е
осъществил с деянието си съставът на престъпление по чл.206, ал.3 от НК. От
назначената допълнителна ФИЕ се установява,че през 2012г. св.Б. е превел по
сметка на дружеството в Алианц банк АД общо 281 066 лева с посочено
основание "захранване на сметка",а преведените от дружество по негова
лична сметка са в един по-малък размер, а именно - 234 166 лева, в която
сума се включва и сумата, която е предмет на обвинението по настоящото
дело. Обстоятелството, че посоченото основание за внасяне на сумите по
сметка на дружеството не е договор за заем, който да е осчетоводен от
дружеството, а „захранване на сметка“, по никакъв начин не опровергава
факта, че по сметката на дружеството тези суми са реално преведени от
св.Бозуков като физическо лице. Това означава, че с превеждането на сумите
по обвинението – 165000 лева и 7 000 лева, по личната сметка на св.Б., той е
възстановил част от суми, внесени преди това от него като физическо лице по
сметка на дружеството, поради което не може да се обоснове извода за
наличие на някакъв умисъл у него за присвояване на парични средства,
собственост на дружеството, които той е владеел на правно основание. Ето
защо настоящият състав на въззивната инстанция приема, че деянието на св.Б.
4
не осъществява съставът на престъплението по чл.206 от НК.
Предвид гореизложеното постановлението на прокурора, с което е прекратено
наказателното производство, поради липса на осъществен състав на
престъпление по чл.206, ал.3 от НК, се явява обосновано и законосъобразно,
и като такова следва да се потвърди, след отмяна на определението на СмРС,
с което то е отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Смолянският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9/04.03.2021г. по ЧНД № 5/2021г. на Чепеларския
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 23.12.2020г. на РП - Смолян, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №137/ 2014г. по описа на РУ-
Чепеларе, образувано за престъпление по чл. 206, ал.3 във вр. с ал.1 вр.чл. 26,
ал.1 от НК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5