Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 49
гр.Враца,12.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 08.03.2019 г. в
състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N152 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба вх.№9276 от
23.11.2018 г. подадена от МИНИСТЕРСТВО
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ-СОФИЯ БУЛСТАТ ***,представлявано от Л.Л.Л.
чрез юрисконсулт Ц.Д. против "БГ
АГРО-СЕВЕР"ЕООД ЕИК*** с адрес:област Враца,община ***,с. *** 3065
Стопански двор-Административна сграда ,находяща се в имот №127002,в местността
"Пасището" с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от общо 250 268.47 лв. /двеста и петдесет
хиляди двеста шейсет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, включваща
главница в размер на 205 418.71 лв. /двеста и пет хиляди четиристотин и
осемнадесет лева,71 стотинки/, както и сумата от 44 849.76 лв./четиридесет и
четири хиляди осемстотин четиридесет и девет лева,76 стотинки/ - мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 02.10.2016 г. до 26.11.2018 г.,
както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, дължими плащания по договор №23/29.09.2012г.
Сезира
съда с искане при уважаване на исковете да се присъдят на ищеца деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди,че съгласно Договор №
23/29.09.2012 г., вписан в Служба по вписванията - гр. *** с ДВ вх. peг.№ 437
от 19.02.2013 г., сключен между Министерство на земеделието, храните и горите,
БУЛСТАТ ***, чрез Директора на областна дирекция „ Земеделие" - Враца от
една страна като арендодател и „БГ Агро - Север" ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: област Враца, община Враца, с. *** 3065,
Стопански двор-Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в
местността "Пасището", представлявано от Ц.П.А., от друга страна като
арендатор е предоставена на арендатора за временно и възмездно ползване земя от
държавния поземлен фонд/ДПФ/,както следва:
-209.789 дка в землището на село Враняк, общ.***,
обл.Враца в 22 бр. поземлени имоти;
-33.683 дка в землището на село Драшан, общ.***,
обл.Враца 11 бр. поземлени имоти;
-900.953 дка в землището на село Борован, общ. Борован,
обл.Враца 110 бр. поземлени имоти;
-12.952 дка в землището на село Добролево, общ. Борован,
обл.Враца 6 бр.поземлени имоти
-1375.,372 дка в землището на село Малорад, общ. Борован, обл.Враца 152 бр. поземлени имоти;
Във връзка със споразумение за частично прекратяване от 18.02.2016 г. на договор за аренда № 23/29.09.2012 г., вписано в Служба по вписванията - гр. *** с вх. peг. № 1390 от 26.04.2016 г., е прекратено отдаването под аренда на имоти с номера: №№ 080002, 110007, 110010, всички в землището на с. Враняк, общ.***, обл. Враца и имот с № 058003 в землището на с. Драшан, общ.***, обл. Враца, считано от стопанската 2015/2016 г..
Според клаузите на договора, касаещи заплащането на годишната арендна вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т. 5.2.1 „Арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна вноска по т.5.1 и да представи на Арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ и да представи на Арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата арендна вноска, с падеж датата на изтичане на стопанската година /1 октомври/.
Ищецът твърди,че към датата на
подаване на исковата молба в съда 23.11.2018 г.,
длъжникът не е изпълнил задълженията си по договор за аренда № 23/29.09.2012
г., като за стопанската 2015/2016 г. дължи доплащане на 50 % от годишната
арендна вноска в размер на 99 475.81 лева и 50 % от годишната арендна вноска в
размер на 105 942.90 лева авансово за стопанската 2016/2017 г.
Вноските са дължими и с падеж
01.10.2016 г.
Поддържа,че считано от 02.10.2016
г. арендаторът изпаднал в забава и дължи на Министерство на земеделието,
храните и горите мораторна лихва върху общата сума от 205418.71лв. /двеста и
пет хиляди четиристотин и осемнадесет лева,71стотинки/ и лихва в размер на 44
849.76 лв. /четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и девет лева,76
стотинки/, начислена за периода от 02.10.2016 г. до 26.11.2018 г.
Сочи,че Договорът за аренда №
23/29.09.2012 г. е прекратен от арендодателя с Нотариална покана с peг. №
9960/17.10.2016 г. пред М.Ш., нотариус с район на действие - Районен съд -
София, която е връчена на длъжника на 04.11.2016 г. Съгласно заявление за
вписване с Вх. peг. № 1335/12.04.2017 г. прекратяването на договор за аренда №
23/29.09.2012 г. е вписано в Служба по вписванията - гр. *** с Дв. вх. №
1335/12.04.2017 г., Акт № 214, Том 3.
Сезира съда с искане да постанови
решение, с което да осъди „БГ Агро - Север" ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: област Враца, община Враца, с. *** 3065, Стопански
двор-Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в местността
"Пасището", представлявано от Ц.П.А. да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите, БУЛСТАТ *** сумата от общо 250 268.47 лв.
/двеста и петдесет хиляди двеста шейсет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/, включваща главница в размер на 205 418.71 лв. /двеста и пет хиляди
четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, както и сумата
от 44 849.76 лв./четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и девет
лева,76 стотинки/ - мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
02.10.2016 г. до 26.11.2018 г., както и законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При уважаване на
исковете,претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника и в установения в чл.367 ал.1 ГПК
срок,по делото е постъпил писмен отговор вх.№428 от 15.01.2019 г. подаден от
ответника "БГ АГРО-СЕВЕР" ЕООД чрез адв. К.Т. ***.
С отговора ответникът,приема за
допустими исковете насочени срещу него ,но оспорва същите като неоснователни и
излага правни съображения в подкрепа на направеното оспорване.
В
отговора,ответникът сочи,че исковите претенции на ищеца са за заплащане на
вноски по Договор за аренда №23/29.09.2012г, както следва: за стопанската
2015/2016г. - доплащане на 50% от годишната арендна вноска в размер на 99475.81
лв, и 50% от годишната арендна вноска в размер на 105 942.90 лв. авансово за
стопанската 2016/2017г. и съответните лихви за забавено плащане по тези вноски.
Счита за неоснователна претенцията
на ищеца за заплащане на вноската за стопанската 2015/2016г. тъй като е
прекратен договора поради изтичане на уговорения в него срок. Позовава се на
представения от ищеца договор и конкретно-
чл. 6,в който е предвидено срока на договора да е по чл. 47ч, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, т.е. договора се сключва за срок до произнасяне с мотивирано решение
на Министъра на земеделието и храните, респективно, до влязло в сила решение на
компетентния съд, като за негово начало следва да се счита стопанската
2012/2013 г.Поддържа,че процесният договор е сключен на основание Протокол от
19.07.2012г. за проведена тръжна сесия на тръжна комисия, който протокол е
обжалван от участник в търга. Въз основа на това Протокол от 19.07.2012г. е
отменен с решение постановено по гр.д. №218/2014г. по описа на PC Козлодуй,
което решение е потвърдено с Решение № 447/15.09.2015г. постановено по КАД №
319/2015г. по описа на Административен съд Монтана. От приложеното с настоящия
отговор окончателно решение по КАД № 319/2015 г. по описа на МАС, е видно, че
същото е влязло в законна сила на 15.09.2015 г. и съдът е отменил Протокол от
19.07.2012 г. на тръжна комисия. С несбъдването на договореното между
контрагентите условие, е останал валиден уговорения срок по чл. 47ч, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, който е до произнасяне по жалбата с влязло в сила решение, а съобразно
ал. 2 на горния текст, решението на съда следва да се изпълни след изтичането
на стопанската година. В настоящия случай стопанската година изтича на
01.10.2015 г., до когато, предвид недвусмислено заявената воля на страните, е
изтекъл и срока на договора. След тази дата облигационното правоотношение,
което е материално правното основание на настоящата претенция, е било прекратено,
поради което и ищцовата претенция за заплащане на арендна вноска за стопанската
2015/2016 г. по процесния договор е изцяло неоснователна.
По отношение на претендираната от
ищеца авансова вноска за стопанската 2016/2017г., застъпва становище,че е недължима,освен
поради гореизложеното, а именно, че договорът е бил изтекъл още на 01.10.2015г.
и поради следното:
Самият ищец заявява, че процесния
договор е прекратен от него с нотариална покана peг. № 9960/17.10.2016г.,
получена от ответника на 04.11.2016г. Дори и да е определен падеж на авансова
вноска в началото на стопанската година, счита, че същата не следва да се дължи
след като договорът е прекратен, както твърди самия ищец по-малко от месец след
започване на стопанската година от самия него. Вноската се дължи за ползване на
отдадените под аренда имоти за стопанската 2016/2017г., а предвид фактът, че
същия е прекратен непосредствено след започване на стопанката година /а според ответникът
още на 01.10.2015г. предвид изложеното по-горе/, то не следва да бъде заплащана
и авансова вноска, тъй като същата би била получена без правно основание.
При така изложените съображения,застъпва становище,че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
Моли за присъждане на направените във връзка с делото съдебни и
деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение,при отхвърляне на исковете.
Препис от отговора и приложенията към него
е връчен на ищеца,но същият не е упражнил правото си да подаде допълнителна
искова молба.
Изложените
от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и
формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,че е сезиран с
кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация на главния иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД и акцесорен
иск с правна квалификация по чл.86 от ЗЗД.
Съдът
разпредели доказателствената тежест,като прие,че основателността на предявените
осъдителни искове се обуславя от кумулативно наличие на предпоставките:валидно
възникнало правоотношение между страните,елемент от съдържанието на което
задължението на страната да престира определена парична сума-арендна
вноска,настъпила изискуемост на задълженията и релевирано неизпълнение от
задълженото лице.
С
оглед разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на положителни
такива,се носи от ищеца,който трябва да проведе пълно и главно доказване.
Ищецът
по акцесорния иск за лихва за забавата следва да докаже настъпил падеж на
вземането си и изпадането на длъжника в забава,както и размера на дължимата
лихва. По отношение на
неизпълнението,което като отрицателен факт от действителността,а именно
неосъществяване на дължимо поведение-престиране на съответна сума,е достатъчно
твърдението на ищеца,като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт,който го изключва-точно изпълнение,като при липсата
на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното,съдът
следва да приложи и неблагоприятните последици,като приеме за несъществуващи
недоказаните факти т.е наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Ответникът
следва да докаже,че е удовлетворил вземането на ищеца или своите възражения.
По
така разпределената доказателствена тежест страните не са възразили.
Страните
не спорят относно обстоятелството,че по силата на сключения между тях Договор за аренда № 23/29.09.2012 г., вписан в Служба по вписванията
- гр. *** с вх. peг. № 1390 от 26.04.2016 г.са
възникнали валидни облигационни отношения,породили права и задължения за
страните,като ищецът е изпълнил задължението си да предаде на арендатора
описаните в договора земеделски масиви.
Не спорят и относно
обстоятелството,че със споразумение за частично
прекратяване от 18.02.2016 г. на договор за аренда № 23/29.09.2012 г., вписано
в Служба по вписванията - гр. *** с вх. peг. № 1390 от 26.04.2016 г., е прекратено отдаването
под аренда на имоти с номера: №№ 080002, 110007, 110010, всички в землището на
с. Враняк, общ.***, обл. Враца и имот с № 058003 в землището на с. Драшан, общ.***,
обл. Враца, считано от стопанската 2015/2016 г..Не спорят,че това частично прекратяване е отчетено,като арендната вноска
,считано от стопанската 2015/2016 г.е намалена и общата арендна вноска от този момент насетне е
станала 211 885.80 лв.
Ответникът не
оспорва и прекратяването на сключения договор,но спори относно момента кога е
станало прекратяването.
С оглед горното съдът прие,че тези
факти не се нуждаят от доказване.
Страните спорят по правото,а
именно дължи ли ответникът сумите предмет на правния спор.
Съдът
прие,че е сезиран с допустими искове.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална
легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна.
Предвид
изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка
за предявяване на заявената претенция,то същата се явява допустима.
При
съвкупна преценка на твърденията и възраженията на страните и ангажираните по
делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът
приема за безспорно установено,че Договор за аренда №23 от 29.09.2017
г.,сключен на 29.09.2012 г.между страните,по който ищецът е"арендодател",а
ответникът "арендатор" е сключен на основание чл.47м,ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи,заповед №РД 46-260/23.03.2012 г. на министъра на земеделието и храните за
откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на
земеделски земи от държавния поземлен фонд,заповед №131/15.06.2012 г.на
директора на областна дирекция "Земеделие"гр.Враца за провеждане на
търг/1-ва тръжна сесия/ и Протокол от
19.07.2012 г. на комисията за класиране на кандидатите ,поради което е породил
действително облигационно правоотношение между страните,тъй като те не оспорват
това обстоятелство и съдът е приел,че то не се нуждае от доказване.
По силата на договора,ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделска земя от държавен поземлен фонд,както следва:
-209.789 дка в землището на село Враняк, общ.***,
обл.Враца в 22 бр. поземлени имоти;
-33.683 дка в землището на село Драшан, общ.***, обл.Враца 11 бр. поземлени имоти;
-900.953 дка в землището на село Борован, общ. Борован,
обл.Враца 110 бр. поземлени имоти;
-12.952 дка в землището на село Добролево, общ. Борован,
обл.Враца 6 бр.поземлени имоти
-1375.,372 дка в землището на село Малорад, общ. Борован, обл.Враца 152 бр. поземлени имоти;
Поземлените имоти са подробно описани в договора
съгласно картата на възстановената собственост на землищата, срещу което "арендаторът" се е
задължил да извърши арендно плащане по реда и в сроковете по договора.
Земеделската
земя-обект на договора е предоставена на ответника за отглеждане на едногодишни
полски култури и ливади,съгласно заявеното от него желание в заявлението
оферта.
Чрез
представения с исковата молба Протокол-опис №23 от 29.09.2012 г.ищецът е
установил изпълнение на задължението си поето в чл.2.1 от сключения договор да
предаде арендувания обект на "арендатора".
Съгласно
чл.2.3 от договора протокол-опис се съставя и при връщане на обекта по
договора.
По
силата на чл.4 от договора,страните са договорили,че земеделските земи се
предоставят срещу годишно арендно плащане в пари за съответната стопанска
година,като е предвидено индексирането му с коефициента на инфлация определен
от НСИ за съответния 12-месечен период.
Арендните
плащания са определени в чл.5.1 по землища,като общия размер на арендната
вноска е в размер на 212 114.33 лв.
С чл.5.2
"арендаторът" е поел задължение при сключване на договора и не
по-късно от 1-ви октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 50% от
годишната арендна вноска по т.5.1 и да представи на "арендодателя"
оригинал или заверено копие от платежния документ.С чл.5.2.2 е поел задължение
да представи на "арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50%
от дължимата арендна вноска,с падеж изтичането на стопанската година/1-ви
октомври/.
Съгласно
чл.31 от договора при неизпълнение на арендното плащане в договорения
срок,арендаторът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Съгласно
чл.6 от договора ,той се сключва за срок до произнасяне с мотивирано решение на
Министъра на земеделието и храните,респективно до влязло в сила решение на
компетентния съд и влиза в сила от стопанската 2012/2013 г.
Страните
са договорили,че сключеният между тях договор може да бъде изменен или допълнен
по взаимно съгласие с допълнително споразумение,с нотариална заверка на
подписите,което се вписва в Службата по вписванията и се регистрира.
Със
споразумение за частично прекратяване от 18.02.2016 г. на договор за аренда №
23/29.09.2012 г., вписано в Служба по вписванията - гр. *** с вх. peг. № 1390 от 26.04.2016
г., е прекратено отдаването под аренда на имоти с номера: №№ 080002, 110007,
110010, всички в землището на с. Враняк, общ.***, обл. Враца и имот с № 058003
в землището на с. Драшан, общ.***, обл. Враца, считано от стопанската 2015/2016
г..Страните са се споразумели,че
поради частичното прекратяване, арендната вноска се изменя по землища,като
общата арендна вноска е в размер на 211
885.80 лв.считано от стопанската 2015/2016 г., като всички останали клаузи в договора
остават непроменени.
В чл.33 от сключения
договор,страните са уредили хипотезите,в които договорът се прекратява,като е
предвидена възможността "арендодателят" да прекрати договора при
неизпълнение на задълженията на "арендатора" изброени в чл.5.2,сред
които е и това-да заплати договорената арендна вноска.При неизпълнение на
договорните задължения изброени в чл.5.2,страните са договорили,че
"арендаторът" дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане
за съответната стопанска година.
Ответникът не е оспорил
твърдението на ищеца ,че към датата на подаване на исковата молба в съда
23.11.2018 г.,не е изпълнил задълженията си по договор
за аренда № 23/29.09.2012 г., като за стопанската 2015/2016 г. задължението му за доплащане
на 50 % от годишната арендна вноска е
в размер на 99 475.81 лева и 50 % от годишната арендна
вноска в размер на 105 942.90 лева авансово за стопанската 2016/2017 г.,както и не оспорва,че тези вноски са с падеж с
падеж 01.10.2016 г.
По силата на клаузите на договора,считано
от 02.10.2016г.арендаторът е изпаднал в забава и дължи на Министерство на
земеделието, храните и горите мораторна лихва върху общата сума от 205 418.71
лв. /двеста и пет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и една
стотинки/ и лихва в размер на 44 849.76 лв./четиридесет и четири хиляди
осемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, начислена за
периода от 02.10.2016 г. до 23.11.2018 г.
Поради неизпълнение на
задължението на "арендатора" визирано в чл.5.2 от договора, арендодадтелят
е упражнил правото си едностранно,съгласно чл.33.6 да прекрати Договор за
аренда № 23/29.09.2012 г. с Нотариална покана с peг. № 9960/17.10.2016 г. пред М.Ш.,
нотариус с район на действие - Районен съд - София, която е връчена на длъжника
на 04.11.2016 г. Съгласно заявление за вписване с Вх. peг. № 1335/12.04.2017 г. прекратяването на
договор за аренда № 23/29.09.2012 г. е вписано в Служба по вписванията - гр. ***
с Дв. вх. № 1335/12.04.2017 г., Акт № 214, Том 3.
Възражението на ответника,че
договорът е прекратен с изтичане на стопанската година на 01.10.2015 г., до
когато, предвид недвусмислено заявената воля на страните, е изтекъл срока на договора,поради което след тази дата
облигационното правоотношение, което е материално правното основание на
настоящата претенция, е било прекратено и ищцовата претенция за заплащане на
арендна вноска за стопанската 2015/2016 г. по процесния договор е изцяло
неоснователна,съдът приема за недоказано.
Твърдението му,че Протокол от 19.07.2012г. за проведена тръжна
сесия на тръжна комисия,е обжалван от участник в търга и Протокол от
19.07.2012г. е отменен с решение постановено по гр.д. №218/2014г. по описа на
PC Козлодуй, което решение е потвърдено с Решение № 447/15.09.2015г.
постановено по КАД № 319/2015г. по описа на Административен съд Монтана не е
доказано.Представеното решение се отнася за тръжна сесия насрочена със Заповед
№139/19.07.2012 г.,докато видно от представения по делото договор,търгът/1-ва
тръжна сесия/въз основа на който са отдадени под аренда процесните земеделски
земи е проведен след издаване на Заповед №131/15.06.2012г. на директора на
Областна дирекция земеделие.Наред с това от представеното обезличено копие от
решение не може да се обоснове правен извод,че представеното решение се отнася
до землищата,в които се намират процесните земеделски земи.
Неоснователно е възражението на
ответника,че претендираната от ищеца авансова вноска за стопанската
2016/2017г.,е недължима,освен поради гореизложеното, а именно, че договорът е
бил изтекъл още на 01.10.2015г. и поради това,че процесния договор е прекратен
от ищеца с нотариална покана peг. № 9960/17.10.2016г., получена от ответника на
04.11.2016г. Дори и да е определен падеж на авансова вноска в началото на
стопанската година, счита, че същата не следва да се дължи след като договорът
е прекратен.
Съгласно приетото с ТР№7 от
13.11.2014 г. на ВКС по тълк.дело №7/2013 г.на ОСГТК-договорът за аренда е
такъв за периодично изпълнение.
Съдът приема,че процесния договор
се подчинява на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му,доколкото се касае за
земеделски земи от Държавен поземлен
фонд,собственост на Държавата и договорът е сключен след проведена тръжна
процедура.
При договорите за периодично и
продължително изпълнение,развалянето има действие занапред,поради което до
момента на изявяване на воля за слагане край на правоотношението,договорът
запазва своето действие.
Както вече се посочи
по-горе,ищецът е упражнил правото си дадено му в чл.33.6 от договора да го
прекрати ,поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати
договореното арендно плащане,чрез връчена му по наделжен ред нотариална
покана,в която е даден срок да изпълни задължението си.
В процесния случай основанието на
претенцията е ориентирано времево към момент ,към който правоотношението е
действало между страните,тъй като за процесните стопански години то не е
прекратено.Твърдените от ищеца факти се свеждат до неизплатени договорни вноски
за времето,когато използването на процесните земи по договора за аренда е
реално осъществявано-от сключване на договора
до изявлението за неговото прекратяване.От страна на ответника не са
ангажирани доказателства,относно обстоятелството,че след като е смятал
сключеният договор за прекратен,считано от 01.10.2015 г.е предал по опис
отдадените му под аренда земи ,каквото задължение има по силата на чл.2.3.
С оглед на изложеното,съдът
приема,че ответникът реално е ползвал отдадените му под аренда земеделски земи
до прекратяването на договора
едностранно от ищеца,поради неизпълнение на поетите от ответника
задължения.
Към момента,към който държавата е
отправила нотариалната покана до ответника,процесната сума е била дължима и то
именно ,като арендно плащане.Едва след прекратяване на договора същата сума би
била дължима като обезщетение по смисъла на чл.33.6 от договора.
Ищецът претендира сумата като
арендно плащане,каквото е установено по основание и размер.Ответникът не е
установил изпълнение на задължението си за плащане,поради което ищцовата
претенция се явява доказана по основание и размер,поради което следва да бъде
уважена.
При извода за основателеност на
главния иск и като съобрази разпоредбата на чл.31 от сключения между страните
договор,както и обстоятелството,че ответникът не е оспорил този иск по размер,съдът
приема за доказан по основание и размер и искът за лихва за забава върху
главницата.
При този правен извод,на ищецът на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените от него в
производството разноски:внесена д.такса в размер на 10010.73лв.и юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.78ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ,а именно 450 лв.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "БГ
АГРО-СЕВЕР"ЕООД ЕИК*** с адрес:област Враца,община ***,с. *** 3065 Стопански
двор-Административна сграда ,находяща се в имот №127002,в местността
"Пасището" представлявано
от Ц.П.А. сумата ДА ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ-СОФИЯ
БУЛСТАТ ***,представлявано от Л.Л.Л. сума в общ размер от 250 268.47 лв. /двеста и петдесет хиляди
двеста шейсет и осем лева,47ст./, включваща главница в размер на 205
418.71 лв. /двеста и пет хиляди четиристотин и осемнадесет лева,71 ст. /,
както и сумата от 44 849.76
лв./четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и девет лева,76 ст./ -
мораторна лихва върху главницата,начислена за периода от 02.10.2016 г. до 23.11.2018
г., както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба 23.11.2018
г.до окончателното й изплащане,както и на основание чл.78 ал.1 ГПК сторените от
ищеца в производството разноски:внесена д.такса в размер на 10010.73лв.и юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.78ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ,а именно 450 лв./четиристотин
и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: