Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, …….. декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в открито заседание на 02.12.2020 г. в състав:
Натали
ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Миланова и прокурор Захариев, като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.а.н.д. № 4103/20 г., намери за установено
следното:
Делото е разгледано от СГС като втора инстанция по реда на
чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК след постъпила в срок въззивна жалба от адв. Г.А.,
защитник на обв. Г.М.А. (ЕГН: **********), срещу обявеното в открито заседание
на 28.10.2020 г. Решение по н.а.х.д. № 12595/20 г. на СРС (НО, 104 с.), с което
А. е бил освободен от наказателна отговорност (чл. 78а, ал.1 НК) за
извършено на 22 юни 2019 г. хулиганство по чл. 325, ал.1 НК и санкциониран с
административна глоба от 1000 лв.
И жалбата, и устните
доводи на служебния защитник в откритото заседание пред СГС са идентични, като
се свеждат до твърдение за неправилна оценка на доказателствата; за пропуски в
начина, по който те са били събирани и в крайна сметка – за последвали от това неверни изводи относно съставомерните
факти. Искането е за оправдаване на обвиняемия (чл. 336, ал.1, т.3 НПК) или за връщане
на делото за ново разглеждане в първата инстанция (чл. 335, ал.2 НПК) – теза, с
която прокурорът от СГП е несъгласен поради лаконичното му виждане, че
решението следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намери
основания за отмяна на обжалваното решение, защото при постановяването и
изготвянето му е било ограничено правото на защита на обвиняемия (като страна в
производството по гл. ХХVІІІ НПК) и в същото време „няма мотиви“ към част от съществените
компоненти на съдебния акт – процесуални нарушения (чл. 348, ал.3, т.т. 1 и 2,
вр. чл. 335, ал.2 НПК), които са неотстраними от втората инстанция и налагат
повторното разглеждане на делото от СРС.
І.
Ограниченото право на
защита, макар и неизтъкнато във въззивната жалба, ясно личи от подхода на
Районния съд да признае обв. А. за виновен в деяние, извършено на дата
(22.06.2019 г.), различна от посочената в обстоятелствената част на
обвинителното постановление (23.06.2019 г.) по чл. 375 НПК, с което прокурорът
е предложил освобождаването на дееца от наказателна отговорност. Внесеното без
инициатива на СРП изменение в обвинението е съществено и е парирало
възможността обвиняемият да се защитава по фактите (вкл. и по отношение на
времето на извършване на деянието). Първата инстанция е била процесуално ограничена
да разгледа делото единствено „…в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението“, а щом е установила нови такива (напр. за датата на
престъплението), е следвало да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора – чл. 378, ал.3 НПК. Имала е, впрочем, и друг повод да
процедира по този начин, но на различно правно основание – чл. 377, ал.1, изр.
ІІ-ро НПК, защото самата структура на постановлението по чл. 375 НПК е вътрешно
противоречива (по отношение на датата на хулиганството – веднъж посочена в
описателната част като 23.06.2019 г., и втори път – при юридическа квалификация
на деянието - като 22.06.2019 г.) до такава степен, че също ограничава правото
на защита в досъдебното производство. Именно за възможното приложение на чл.
377, ал.1, изр. ІІ-ро НПК Софийският районен съд следва да обърне внимание при
новото разглеждане на делото.
ІІ.
Установената
от СГС липса на мотиви към решението – освен, че съставлява самостоятелно
отменително основание (чл.348, ал.3, т.2 НПК) – също може да бъде разгледана в
контекста на пороците, ограничаващи защитата по фактите (чл. 348, ал.3, т.1 НПК). Пред първата инстанция служебният защитник на обвиняемия изрично е
пледирал, че свидетелските показания не осигуряват нужните доказателства за
установяване на инкримираното деяние (л.11, гръб – л. 12 от н.а.х.д.) и е
посочил конкретни примери, чрез които се е опитал да обори обвинителната теза.
Дори негласно да е пренебрегнал тези доводи, Районният съд все пак е дължал
произнасяне „въз основа на кои доказателствени материали“ е изградил изводите
си по фактите. Даденият в мотивите отговор, обаче, е категорично несъответен на
стандартите по чл. 305, ал.3 НПК, защото от него не става ясно нищо друго,
освен, че съдът е кредитирал „изцяло показанията на свидетелите като логични и
безпротиворечиви…“ и „събраните по делото писмени доказателства…“ (л.14, гръб
от н.а.х.д.). Кои са тези „свидетели“ и какви са въпросните „писмени
доказателства“, не се сочи. Невъзможно е и констатираното нарушение да бъде отстранено
чрез допълване на мотивите от страна на втората инстанция, защото
безпристрастността на въззивния съд, сезиран единствено по жалба на признатия
за виновен деец, не позволява без „съответен протест“ на прокурора по делото
тепърва да се привнасят (добавят) нови доказателствени аргументи в подкрепа на
обвинението и в тежест на жалбоподателя (точно за подобна хипотеза: вж.
р.468/13-І). Той, на общо основание, има право да знае кои са доказателствата,
довели до санкционирането му, макар и само по административен ред, защото това
е едно от базисните условия за справедливия процес, започнал в случая под
формата на „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6, пар.1 КЗПЧОС.
Ето
защо, новото разглеждане на делото налага, на първо място, самата прокуратура
да внесе яснота коя в крайна сметка е датата, на която се твърди, че е
извършено инкриминираното хулиганство (22 или 23 юни 2019 г.), а след това -
при евентуалното му наказване в рамките на чл. 78а, ал.1 НК - да се изпълни
прецизно процесуалното изискване по чл. 305, ал.3 НПК. По тези съображения и на
осн. чл. 335, ал.2 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 28.10.2020 г. по н.а.х.д. № 12595/20 г. на СРС (НО, 104 с.).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: