Р Е Ш Е Н И
Е№ 87
гр.Пазарджик, 04.07.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Снежана
Пискова като разгледа докладваното от
съдията т.д.№18 описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба
от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган
Цанков" 37, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството си на
изпълнителни директори срещу В.А.М., ЕГН **********,***.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл. 415, ал. 1 от ГПК и с цена 14 398.61 евро.Иска е предявен в предвидения
едномесечен срок и с оглед изричните указания на Районен съд -гр. Велинград по
ч.гр.д. № 1240/2012 г .
Твърди се ,че по силата на Договор за предоставяне на юнионкредит
„Улеснение" № 314-319/ 08.03.2006 г. „Първа инвестиционна банка" АД
(в качеството си на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк" АД, наричано
за краткост „Банка") е предоставила
на В.А.М. ипотечен банков кредит в размер на 36 000.00 евро за
задоволяване на текущи нужди.Съгласно т.11 Раздел V от Договора, кредитът се
погасява на 60 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и
лихви,съгласно Погасителен длан -Приложение № 1 към Договора.
На основание т. 6.1 от Раздел III от Договора, за
първата година от срока на кредита главницата по кредита се е олихвявала с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 11.45%, като след изтичането му
непогасената част от главницата по кредита се е олихвявала с плаващ лихвен
процент,определен в размер на действащия шестмесечен EURTBOR плюс фиксирана
надбавка в размер на 8.85 %, но не по - малко от 11.45 %, съгласно т. 6.1.1.
В т.62 от Договора Кредитополучателят и Банката се
съгласяват, че при нарушение на сроковетe, уговорени в Договора за погасяване
на главницата, върху просрочената част от същата, за времето на просрочие и/или
предсрочна изискуемост, Банката има право да събира наказателна лихва, включваща договорената
лихва по т. 6.1. от Договора и наказателна надбавка oт 10 пункта, която се
начислява на годишна база.
Крайният срок за усвояване на разрешения от Банката
кредит е 08.04.2006 г., уговорен в т. 5 от Раздел II Условия за ползване на
кредита.
Крайният срок за издължаване на кредита е 60 месеца
след датата на усвояване на кредита, но не по - късно от 08.04.2011 г.
С Анекс №1 от 30.06.2010г.,е удължен крайния срок за
погасяване на задълженията по кредита, като Кредитополучателят се задължава да
издължи всички свои задължения по Договора за кредит,в това число
главница,лихви,такси, комисионни и разноски в краен срок не по - късно от
10.05.2013 г.
В т.1.3. от същия анекс, Кредитополучателят се
съгласява да издължи всички лихви,които са начислени и по отношение на които се
намира в забава към датата на влизане в сила на анекса, еднократно в срок до
30.06.2010г.
С Анекс №2 от 30.06.2010г.от Банката е предоставен на
Кредитополучателя гратисен период относно издължаването на остатъчната главница
по кредита с продължителност до 30.06.2011 г., но не по-повече от 12 месеца,
считано от датата на влизане в сила на анекса.
В т.1.2.1 страните уговарят,че за времето от началната
дата до крайната дата на гратисния период, дългът по кредита се е олихвявал с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5.725%,а за времето, считано от
крайната дата на гратисния период до погасяване на кредита, дългът по кредита
се е олихвявал с годишен лихвен процент съгласно този, уговорен в Договора за
кредит.
Твърди се,че поради неплащане от страна на
Кредитополучателя на дължимите вноски по главница и лихви на датите на падеж:
10.06.2011 г., 10.07.2011г.,10.08.2011г.,10.10.2011г.,10.11.2011г., 10.12.2011
г., 10.01.2012 г.,10.02.2012г.от Банката е изпратено писмено уведомление до
задълженото по кредита лице с изх. № 314-54/23.03.2012г.за изпълнение на цялото
задължение,като е предоставен седемдневен срок за доброволно погасяване на
изискуемия дълг.Видно от товарителница на куриерска фирма „Ин Таим" ООД с
№ 04876490, Кредитополучателят е бил надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост по кредита на основание т. 16 от Договора, като на основание т. 15
във връзка с т. 15.2., Раздел VI от Договора за кредит, Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, считано от 12.04.2012 г.
В резултат на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение, от Районен съд - гр. Велинград са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 01.10.2012г.,издадени по ч.гр.д. № 1240/2012г. по описа на
съда, въз основа на които В.А.М. е осъден да заплати на Банката сумите от:
- 11
632.80 евро - просрочена главница;
- 833,22
евро - просрочена лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г;
- 1
544.97 евро - наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.;
- 337.61
евро - годишна такса за управление на кредита;
- 563.22
лева - за държавна такса;
- 731.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
За събиране на горепосочените суми, от Банката е
образувано изп.дело 20125210400676 по описа на СИС при РС гр. Велинград.
В хода на
изпълнителното дело банката е
реализирала предоставеното по кредита обезпечение. С постъпилата сума
кредитът на В.А.М. е изпяло погасен,поради което „Първа инвестиционна
банка" АД няма изискуемо вземане срещу ответника към настоящия момент.
Доколкото,обаче, съгласно т.9 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014г., постановено по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС плащането,
осъществено в хода принудителното събиране на суми по издадения изпълнителен
лист не се взима предвид при разглеждане на иска по чл. 422 от ГПК, и с оглед
изричните указания, дадени с със съобщението по ч.гр.д. № 1240/2012г.5 за
Банката твърди,че за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
С оглед на
горното съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което:
Да
установи със сила на присъдено нещо, че
„Първа инвестиционна банка" АД има вземане към В.А.М., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за предоставяне на юнионкредит „Улеснение" №
314-319/ 08.03.2006г.,изменен и допълнен с Анекс № 1/30.06.2010г. и Анекс №
2/30.06.2010г. към 25.09.2012г.в размер на
14 398.61 евро , от които 11 632.80 евро -просрочена главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2012г., 833.22 евро -
просрочена лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г., 1
544.97 евро - наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.,
337.61 евро - годишна такса за управление на кредит и направените в заповедното производство разноски: 563.22
лева - държавна такса и 731.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Претендира
осъждане на ответника да заплати деловодни разноски в размер на 450.00
лева- юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън
двуседмичния срок по чл.367 ал.1 от ГПК,който е направено възражение
за изтекла погасителна давност.Тъй като същото е направено и във възражението
депозирано пред заповедния съд депозирано в срока по чл.414 ал.2 ат ГПК,съдът
изрично е указал на страните в определението по чл.374 от ГПК,че ще разгледа
така направеното възражение.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се
произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Относно допустимостта на предявения иск по реда на чл.422 от ГПК съдът взема предвид
представеното като доказателство по делото гр.д.№1240/2012г.по описа на РС Велинград.От него се установява,че на 27.09.2012г.ищеца
е депозирал заявление в съда по реда на чл.417 от ГПК против ответника
на основанието и в размерите
съответстващи на посочените в исковата молба.Съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист против
длъжника за същите суми с Разпореждане №686 от 01.10.2012г.На 28.11.2018г.на
длъжника е връчена ПДИ и издадената от съда заповед за незабавно изпълнение,което
се установява от приложената към заповедното производство ПДИ изпратена от ДСИ
М.С .Против същата на 05.12.2018г.
длъжника е депозирал възражение по реда
и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.В дадения от съда срок по чл.415 ал.4 от ГПК
ищецът е предявил настоящия, установителен по своя характер ,иск.
При това положение съдът приема,че иска е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ във вр.с чл.79 ,предявен
по процесуалния ред на чл.422 от ГПК,съдът приема за установено по категоричен
начин,че между ответника по делото и ТБ „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД,чийто правоприемник е
ищцовата банка ,е сключен договор за предоставяне
на банков кредит „Улеснение" № 314-319/ 08.03.2006 г.
Страните не спорят по валидността на договорните
клаузи и действителността на договора,предоговарянето им с последващи
анекси както и относно изпълнението на задължението
на банката да предостави уговорената сума на ответника.
От заключението на допуснатата по делото СИЕ,което
съдът приема,цени и кредитира като доказателство,се установява по
безспорен и категоричен начин,че кредита
в размер на 36000,00евро ,или 70409,88лв.е била усвоена от кредитополучателя в
периода от 10.03.2006г.до 13.06.2006г.Експертизата установява,че към датата на
подписване на Анекс №1 от 30.06.2010г.към договора размера на просрочената
главница е бил 4679,91 евро.Същата е била преоформена като редовна и кредита
досежно главницата е навлязъл в гратисен период до 10.07.2011г.След
30.06.2010г.няма извършени плащания относими към погасяване на главницата по кредите.Последната
вноска е направена на 29.06.2011г.в размер на 30,00евро.
Експерта установява,че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК размера на непогасената главница е 11632,80евро,непогасената договорна
лихва е в размер на 833,22евро,начислена е непогасена наказателна лихва
в размер на 1544,97евро и годишна такса за промяна на условията по кредита – в
размер на 337,61евро.
При това положение съдът приема,че предявеният иск е неоснователен.
Между страните по делото има валидно сключен договор
за предоставяне на банков кредит,който е усвоен от кредитополучателя.От него са
извършени плащания частично погасяващи възникналото насрещно задължение да
върне предоставената му в заем сума.Не се спори,че кредита е трансформиран в
изцяло и предсрочно изискуем при наличието на обективните и субективните
предпоставки за това – забава в плащанията при условията на чл.15 от договора и
обективирано волеизявление на банката в тази насока,надлежно достигнало до знанието
на ответника.
Размера на задължението на ответника към момента на
настъпване на предсрочната изискуемост и подаването на заявлението по чл.417 от ГПК е безспорно установен от експертното заключение,прието като доказателство
по делото.Съдът приема за безспорно установено,че към момента на депозиране на
заявлението пред заповедния съд ищцовата страна е имала вземане против
ответника в посочените в исковата молба размери и на посоченото в нея
основание.
Искът е неоснователен по съображения,че вземането на ищеца
е погасено впоследствие,след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК,чрез принудително изпълнение в рамките на
образуваното по молба на ищеца изпълнително дело №20125210400676 по описа на
СИС при РС гр.Велинград.Съдът приема горното въз основа на изрично формулирано
в исковата молба от ищцовата страна изявление в тази насока.При това положение
съдът следва да зачете на основание чл.235 от ГПК настъпилите след депозиране
на исковата молба,в случая и след депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК с
оглед спецификата на настоящето производство,факти и обстоятелства от значение
за съществуването на спорното право към
момента на приключване на съдебното дирене.Съдът взема предвид и постановките в
тази връзка в т.9 от ТР №4/2013г.на ОСТГК на ВКС.
При това положение и тъй като предявения иск се явява
неоснователен поради несъществуване на правото на ищеца поради погасяване на
вземането чрез принудителното му удовлетворяване ,то съдът не следва да се
произнася по същество на формулираното от ответната страна възражение за
неоснователност на иска като погасен по давност.
Съдът приема,че съществува и правото на ищеца за
разноски в заповедното производство,чието установяване се иска от ищеца,тъй
като същите са били предмет на изпълнителния лист и изпълнителното
производство,в рамките на което ищецът твърди,че задължението към него е изцяло
погасено.
Въпреки изхода на делото ,ищеца има право на
разноски сторени в производството по делото пред окръжния съд в размер на 1313,22лв.,от които 563,22лв.внесена
ДТ,300,00лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и
450,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган
Цанков" 37, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П., в качеството си на
изпълнителни директори срещу В.А.М., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника,че банката има вземане против него по
договор за банков кредит – Юнионкредит „Улеснение“ от 08.03.2006г.,а именно:11
632.80 евро - просрочена главница; 833,22
евро - просрочена лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г; 1
544.97 евро - наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.;337.61
евро - годишна такса за управление на кредита,за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1240 по описа на
Велинградския районен съд за 2012г.,както и че съществува правото на вземане за
разноски в заповедното производство в размер на 563,22лв.-внесена ДТ и
731,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.М. да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК
********* деловодни разноски по
делото в размер на 1313,22 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен
съд.
Окръжен съдия: