Решение по дело №1906/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1452
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20207050701906
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

Мария Даскалова

 

при секретаря  Елена Воденичарова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1906/2020 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна срещу Решение № 1040/17.07.2020 г., постановено по НАХД № 474/2020 г. по описа на ВРС, ХХХІІ състав, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-011758/04.09.2019  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415, ал.1 от КТ на „АДОРО ХОЛИДЕЙС“ ЕООД  е наложено административно наказание "имуществена санкция” в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева. 

Касаторът твърди, че решението на РС – Варна е неправилно и че са налице основания за отмяната му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от НПК – постановено е в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че решението е постановено и в противоречие на установената фактическа обстановка. Сочи се, че е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН относно връчване на АУАН. Според изложеното в касационната жалба, законосъобразно АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя при наличието на предвидените в закона материални предпоставки за това. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не са били налице предпоставките за провеждане на специалния ред, предвиден  в чл.416, ал.3 от КТ, за уведомяване на нарушителя за издаване на АУАН, а е следвало да се приложи общият ред, установен в чл.43, ал.4 от ЗАНН. Изтъква, че от справка от ОД МВР – Варна се установява, че третия представител на дружеството – Асият Абдулкадировна Гимбаловна, не живее постоянно в България, посещава рядко страната, което препятства възможността да бъде надлежно уведомена за откриване на административнонаказателното производство и за съставените в хода му актове. Не оспорва, че препис от АУАН не е връчен на наказаното лице или на негов представител, но е имало надлежни покани за това до дружеството, изпратени на адрес за кореспонденция, посочен в Търговския регистър от самото дружество. Намира, че при издаване на НП са спазени процесуалните правила и материалния закон, поради което пледира отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител на административнонаказващия орган – юрисконсулт Б. Н.. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответник – „Адоро холидейс“ ЕООД, редовно призован за датата на съдебното заседание, не е изпратил свой представител и не е изразил становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за основателна, поради неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 13.03.2019 г. служители на ДИТ-Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Адоро Холидейс“ ЕООД, стопанисващо хотел Орхидея. В хода на проверката били установени нарушения на трудовото законодателство, поради което бил съставен протокол за извършена проверка ПР 1909985/09.04.2019 г., в пункт 2 на който било дадено задължително предписание дружеството, в качеството на работодател, да изплати договореното трудово възнаграждение за извършената работа за мес. декември 2018 г. на лицето И.И., с ЕГН: **********, на длъжност „пазач-портиер“, съгласно чл. 128 т.2 от КТ. С предписанието бил даден срок за изпълнението му - 07.05.2019 г. Оставена е призовка, адресирана до представляващ дружеството да се яви на 27.03.2019 г. в 10.00 ч. на ДИТ-Варна. Съставеният протокол от 09.04.2019 г.  е обявен на таблото за съобщения в сградата на ДИТ-Варна на 03.05.2019 г. на основание чл. 61 ал. 3 от АПК. В публикуваното съобщение е посочено, че на основание цитираната разпоредба протоколът се счита връчен след 7 дни от публикуване на съобщението.  На 06.06.2019 г. е извършена нова проверка на дружеството, в присъствието на гл. счетоводител на същото, в хода на която е установено, че предписание № 2 от цитирания Протокол не е изпълнено. На 19.07.2019 г. е публикувана на интернет страницата на ДИТ-Варна и е поставена на таблото за съобщения покана с изх.№ 19067913/19.07.2019  г., адресирана до дружеството-жалбоподател, за явяване на негов представител в сградата на ДИТ-Варна за  съставяне на АУАН на 26.07.2020 г. в 13.30 ч.  На 26.07.2019 г. представител на „Адоро Холидейс“ ЕООД не се явил. Това обстоятелство е отразено в протокол от 26.07.2019 г., съставен от разпитаната като свидетел пред въззивния съд К.Д., в присъствието на М.Д.. На 29.07.2019 г. св. К. Донева съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 03-011758/29.07.2019 г. за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ. На 21.08.2019 г.  в страницата на Главна инспекция по труда /ГИТ/ е публикувано на основание чл. 416 ал.3 от КТ съобщение за издадения АУАН. Въз основа на акта и на останалите доказателства в административнонаказателната преписка на 04.09.2019 г. ответникът издал обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството и му е наложена имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и седемстотин лева.

  Районен съд – Варна е приел от правна страна следното:

  АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, но не е надлежно връчен по специалния ред на чл. 416, ал. 3 и ал. 4 КТ, тъй като не са били налице необходимите материални предпоставки за това – не са налице доказателства за щателно търсене на адресата на АУАН и ненамирането му на адреса на управление. Съдът е посочил в мотивите на атакуваното решение, че използването на специалния ред по чл.416, ал.3 от КТ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки – 1/ невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и 2/ при ненамиране на адреса на управление. Установил е, че по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са били търсени и призовавани за връчване на АУАН. Покани за съставяне на АУАН дори не са били изпратени до управителите на дружеството – Б. и Г. /управители към момента на съставяне на АУАН видно от Търговския регистър-общодостъпен за всички/. Съдът е установил доказателства, че АУАН е изпращан по пощата за връчването му по седалището на дружеството, но пратката е върната  от Български пощи непотърсена. Съдът е приел, че разпоредбата от специалния закон /КТ/ следва да се тълкува през призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита, което в разглеждания случай не е сторено и е повлияло негативно в правната сфера на санкционираното търговско дружество.

В допълнение към горното решаващият състав на РС – Варна е посочил в мотивите на съдебното решение и друг порок на обжалваното НП. От доказателствата по делото съдът не е установил сънкционираното търговско дружество да е осъществило  състав  на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на указаната в НП дата - 08.05.2019 г. Въз основа на анализа на представените от страните доказателства въззивният съд е констатирал, че санкционираното дружество „Адоро Холидейс“ ЕООД е уведомено за предписанието по реда на чл. 61, ал. 3 от КТ със съобщение, поставено на таблото за съобщения в сградата на ДИТ-Варна на 03.05.2019 г. на информационното табло в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Предвид това е направено заключение, че съгласно нормата на чл. 61 ал.3 от АПК,  протоколът с предписанието се счита за връчен след изтичането на седем дневен срок от датата на поставяне на съобщението, то в случая предписанието е следвало да се счита за редовно връчено едва към 10.05.2019 г. На посочената дата, обаче, е бил  изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, който е 07.05.2019 г.  Предвид горните установявания решаващият състав на РС - Варна е формирал извод, че по изцяло обективно причини дружеството-жалбоподател не е било в състояние да изпълни предписанието в рамките на определения за това срок, след като то му е съобщено след неговото изтичане. Това обстоятелство е обусловило извода на съда за липсата на осъществен състав на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на посочената от АНО дата  в обжалваното НП.

        Решението е правилно и законосъобразно.

Изводите на РС – Варна изцяло се споделят от касационната инстанция.

Поради това, че с процесното НП е вменено нарушение по 415, ал.1 от КТ, нормата на чл. 416, ал.3 е специална и приложима относно връчване на издаден АУАН. Следвало е служители на ДИТ – Варна да установят на адреса на управление на дружеството, чрез съставяне на констативен протокол, че на адреса не се намира представител на дружеството. Едва тогава нормата на чл. 416, ал.3 от КТ дава възможност АУАН да се връчи, чрез изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Съответно ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Правилни са изводите на РС-Варна, че в разглеждания казус не са налице доказателства за установяване от служители на ДИТ - Варна, че на адреса на управление на дружеството няма надлежно лице, на което може да се връчи АУАН, т.е. пропуснато е изпълнение на първата предпоставка, за да може да се пристъпи към предвидения в специалната норма на чл.416, ал.3 от КТ друг начин за връчване на АУАН.

Съдът в решението не е посочил, че е приложим чл.43, ал.4 от ЗАНН, поради което довода на касатора, че този извод на съда е неправилен е неоснователен. Безспорно в случая не намира приложение чл.43, ал.4 от ЗАНН, поради това, че е налице специална норма – чл. 416, ал.3 от КТ.

Липсата на постоянно местоживеене в България на един от управителите на дружеството е ирелевантно за спора, тъй като липсва установяване от служители на ДИТ - Варна, че на адреса на дружеството няма друго лице, на което да бъде предявен и връчен съставеният АУАН.

Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни изводите на РС-Варна и досежно липсата на осъществен състав на посоченото в НП нарушение на чл.415, ал. 1 от КТ на изложените в съдебното решение мотиви. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в касационната жалба не са изложени аргументи срещу тези изводи на съда.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и по арг. на противното на чл. 63, ал.5 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1040/17.07.2020 г., постановено по НАХД № 474/2020 г. по описа на Районен съд - Варна. 

 Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

1.

 

 

                              2.