Решение по дело №1497/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 499

град Горна Оряховица, 13.12.2018 година

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                  Членове : ……………………………  

                                                                                                   ……………………………

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1497 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, чл.221,ал.1 от КТ, чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.

Ищецът М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат П.Ч. от ВТАК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения : град Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, кантора 309, чрез адв. П.Ч., твърди в исковата си молба, че е бил назначен с трудов договор № 051 от 07.07.2016г. в ответното дружество на длъжността ,,Организатор производство”, като договорът е сключен като безсрочен, със срок за изпитване - 6 месеца в полза на работодателя, считано от 07.07.2016 година. Сочи, че работата се извършва при пълно работно време, а уговорената заплата е била 625,00 лв., която се заплаща ежемесечно, до 20-то число на месеца, следващ този, през който работникът е положил труда си. Заявява, че с трудовия договор е уговорено и 20 работни дни платен годишен отпуск, а срокът на предизвестие за прекратяването му е уговорен на 30 дни. Твърди, че след изтичане на срока по договора ищецът е продължил да работи същата работа, при същия работодател и при същите условия, въз основа на което и на основание чл.69 от КТ и чл.8 от трудовия договор, последният се е превърнал в безсрочен. Сочи, че с допълнително споразумение от 30.04.2017г. е променен размерът на основното трудово възнаграждение на 470,00 лв. месечно, считано от 01.05.2017г., а с допълнително споразумение от началото на 2018 година е актуализиран размерът на основното трудово възнаграждение на 510,00 лева месечно, считано от 01.01.2018г. Твърди, че работодателят не му е заплащал допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит; от сключване на договора работните заплати се заплащали винаги със закъснение, заплатите са заплащани на части и не месечно. Посочва, че последната заплата за минало време е получил през м. август 2017 година, като тя е била за м. май 2017 година, а управителят го уверявал да не се притеснява, както и че ще получи дължимите възнаграждения изцяло. Твърди, че в края на м. май 2018 година от счетоводството го уведомили, че трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие, каквото той не е давал. Ищецът извършил справка за актуалното състояние на трудовите договори в НАП и установил, че действително, на 16.03.2018г. трудовият му договор е прекратен. Сочи, че на 19.06.2018г. оформили и му връчили всички документи, касаещи прекратяването на договора - заповед за прекратяване (именувана Споразумение), допълнителни споразумения, приключена трудова книжка и др. Заявява, че в заповедта няма начислени никакви дължими суми и обезщетения. Твърди, че нито е получавал, нито е подписвал предизвестие за прекратяване на трудовия договор, че не е изразявал писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор. Заявява, че при прекратяване на трудовия договор и до момента не са му платени дължимите суми за работната заплата от м. май 2017 година до прекратяване на договора - 16.03.2018г., както следва : 8 месеца от 2017 година и 2,5 месеца за 2018 година. Твърди, че не му е платено и обезщетението за неизползван платен годишен за 2016, 2017 и 2018 година, както следва : за 2016 - 9 дни, за 2017 - 20 дни и за 2018 година, до 15.03.2018 година - 4 дни, т.е. общо 33 дни.

Моли съда да осъди ответника, както следва : 1. Да признае уволнението за незаконосъобразно, прекратено едностранно от страна на работодателя, без предизвестие, при нарушаване разпоредбите на КТ; 2. Да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл.221,ал.1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, в размер на 510,00 лв.; 3. Да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца, в максимален брутен размер на 3060,00 лв.; 4. Да му заплати дължимото трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 година - 8 месеца по 470,00 лв. месечно, в общ размер на 3760,00 лв., както и за месец януари, февруари и до 16.03.2018г. - 2,5 месеца по 510,00 лв., в общ брутен размер 1275,00 лв., т.е. общо 5035,00 лв.; 5. Да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 от КТ за 2016, 2017 и до 16.03.2018г. - общо 33 дни, изчислени съобразно последно получаваната заплата, в брутен размер на 801,50 лв.; 6. Да му присъди законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и извършените разноски от ищеца.

Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. П.Ч. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С протоколно определение от 26.10.2018г., по искане на ищцовата страна и на основание чл.214,ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.255 КТ, чрез неговото намаляване, като искът се счита предявен за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г. включително, за брутната сума от 2891.03 лв.

Ответникът „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., редовно призован, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът, „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД гр. Стражица, чрез процесуалния си представител - адв. П.С. от ВТАК, оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства. Не претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 051/07.07.2016г., допълнително споразумение към трудов договор № 051/07.07.2016г., допълнително споразумение към трудов договор № 051/07.07.2016г., справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 08.06.2018г., споразумение от 15.03.2018г., препис-извлечение от трудова книжка, се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което М.Й.С. е заемал длъжността „Организатор, производство” в „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД гр. Стражица, на основание сключен между тях трудов договор № 051 от 07.07.2016г., като трудовият договор е сключен като безсрочен, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, с трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната, и страните са се договорили за платен годишен отпуск за ищеца в размер на 20 дни.

Видно от приложената по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на М.Й.С. към дата 08.06.2018г., в същата е удостоверено, че трудовото правоотношение между страните, възникнало на 07.07.2016г., е прекратено на 16.03.2018г.

По делото е приет като доказателство заверен препис от споразумение за прекратяване на трудов договор № 051/07.07.2016г. от 15.03.2018г., видно от което, в същото е удостоверено, че М.С. и „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД гр. Стражица, представлявано от Й.Т.Й., са се споразумели и изразяват съгласието си трудовия им договор да бъде прекратен считано от 16.03.2018г. В долния десен ъгъл на същото споразумение, под подпис на работник (служител) е изписано с ръкописен текст „Получено на 15.06.2018г.”.

От приетите писмени доказателства – заверени преписи-извлечения от трудова книжка на М.Й.С., серия Щ № 117109 /стр. 0-1 и 6-7/, се установява, че в същата трудова книжка работодателят „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД гр. Стражица е удостоверил, че трудовото му правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, считано от 16.03.2018г., като изслуженото време при този работодател от 08.07.2016г. до 15.03.2018г. е една година, 8 месеца и 8 дни, и осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.

От приетото писмено доказателство – договор за управление на „Метатрим” ООД от 05.09.2018г., се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, ищецът е сключил посоченият договор и е започнал работа като управител на „Метатрим” ООД гр. Стражица на 05.09.2018г., с договорено месечно възнаграждение в размер на 800 лв.

Видно от заключението на приетата по делото Съдебно-икономическа експертиза, дължимото трудово възнаграждение на ищеца М.Й.С. за месеците май, юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2017г., както и за месеците януари, февруари и до 16.03.2018г., е в брутен размер от 5044.54 лв., респ. в нетен размер от 3865.08 лв. От приетата СИЕ се установява, че размерът на неизплатено от „ДАНИ ЕКОБУЛПАСТ” ЕООД на М.С. трудово възнаграждение по представените разчетно-платежни ведомости е в брутен размер от 5044.54 лв., респ. в нетен размер от 3865.08 лв. Видно от заключението на приетата СИЕ, обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ на ищеца, за 33 дни неизползван отпуск за периода от 07.07.2016г. до 15.03.2018г., би било в брутен размер от 846.55 лв., респ. в нетен размер от 761.90 лв. Видно от заключението на СИЕ, ответното дружество не е изплащало никакви по вид и размери обезщетения във връзка с уволнението на ищеца М.Й.С.. Видно от заключението на СИЕ, размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца М.С. за месеца, предхождащ този на уволнението, - м. февруари 2018г., е в размер от 513.06 лв., съответно - обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за времето от 1 /един/ месец, би било в брутен размер от 513.06 лв., респ. в нетен размер от 461.75 лв., а считано за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г. обезщетението би било в брутен размер от 2891.03 лв., респ. в нетен размер от 2601.93 лв. От приетата СИЕ се установява, че обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ би било в брутен размер от 513.06 лв., респ. в нетен размер от 461.75 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на СИЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл.358,ал.1,т.2 от КТ, считано от датата на връчване от ответника на ищеца на акта за прекратяване на трудовия договор, като за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.

Разгледан по същество, искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен със законните последици от това.

           Видно от приетите по делото доказателства, безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение, считано до 16.03.2018г., като ищецът М.С. е изпълнявал длъжността „Организатор, производство” в „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД гр. Стражица, по силата на трудов договор № 051/07.07.2016г. и допълнителни споразумения към него от 30.04.2017г. и от 02.01.2018г.

          Видно от приложеното като доказателство споразумение за прекратяване на трудов договор № 051/07.07.2016г. от 15.03.2018г., в същото е удостоверено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор, сключен при условието на чл.67,ал.1,т.1 от КТ, какъвто е и процесният трудов договор, по реда на чл.325,ал.1,т.1 от КТ, изразява договорната същност на трудовия договор, възникнал по обща воля на страните. Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. „Взаимното съгласие” означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува за в бъдеще. Всяка от страните по трудовия договор трябва да изрази волята си за това ясно, категорично и безусловно с всички изисквания за едностранните волеизявления, като волеизявленията на страните се правят в писмена форма, необходима за тяхната действителност. Взаимното съгласие се счита за постигнато, когато съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка, след като прецени приетите по делото доказателства, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищцовата страна за незаконност на уволнението в настоящия случай. Въз основа на приложените по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на уволнението не е било налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а именно : взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В тази връзка, въпреки възложената му доказателствена тежест и задължаването му по реда на чл.190,ал.1 от ГПК, ответникът не представя никакви писмени доказателства, които да удостоверяват факта, че ищецът е отправил валидно волеизявление до работодателя „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД гр. Стражица в изискуемата от закона писмена форма – в писмена молба, в която М.С. да е заявил категоричното си желание да бъде освободен от заеманата от него длъжност – „Организатор, производство” в ответното дружество, по взаимно съгласие. Предвид липсата на каквито и да е писмени доказателства в тази насока, цитираното споразумение за прекратяване на трудов договор от 15.03.2018г., не може да обуслови извод за наличие на валидно предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно писмено съгласие между страните, което да е отправено от работника до работодателя към датата на прекратяване на тпо с това споразумение. Тези факти се потвърждават и от извършеното отбелязване от работника върху процесното „споразумение”, че същото е „получено на 15.06.2018г.”, удостоверяващо, че споразумението е едностранно изготвено от работодателя, без да е налице оправено до него валидно волеизявление от работника в изискуемата от закона писмена форма – в писмена молба, в която М.С. да е заявил категоричното си желание да бъде освободен от заеманата от него длъжност, считано от 16.03.2018г. 

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажирани и не са приети никакви писмени доказателства, които да удостоверяват и фактите, че писмено предложение за прекратяване на трудовия договор между страните е достигнало до ответника – работодател, нито че е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл.325,ал.1,т.1,изр.2 от КТ : работодателят да е взел отношение по такова предложение, да е изразил своето съгласие и това негово волеизявление да е удостоверено надлежно, в предвидената от закона писмена форма, след което да е достигнало до работника. Предвид изложеното по-горе и с оглед липсата на други годни писмени доказателства по делото в тази насока, съдът приема, че тъй като споразумение за прекратяване на трудов договор № 051/07.07.2016г. от 15.03.2018г. не може да се счита за годно и валидно предложение на работника за прекратяване на трудовия му договор с ответника в процесния случай, то и удостовереното в него „споразумение и изразено съгласие” трудовият договор между страните да бъде прекратен считано от 16.03.2018г., не може да се приеме като изпълнение от страна на ответника-работодател на задължението му да вземе отношение по отправено до него предложение към датата на прекратяване на тпо в процесния случай, нито за изпълнение на задължението му да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, съгласно изискванията на чл.325,ал.1,т.1 от КТ. Предвид изложените съображения, съдът приема за доказани твърдените от ищцовата страна факти, че в процесния случай липсва депозирана от работника писмена молба с искане до работодателя за прекратяване на трудовото им правоотношение по взаимно съгласие към датата на издаване на горецитираното споразумение, имащо характер на заповед на ответника-работодател за прекратяване на трудовия договор, както и че липсва постигнато между двете страни в трудовото правоотношение взаимно съгласие за неговото прекратяване.

           Предвид изложеното дотук, съдът намира за доказани твърденията на ищцовата страна, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липсата на посоченото в нея законово основание, предвид липса на същинско взаимно съгласие между страните в трудовото правоотношение. Тези факти се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе. Поради това, съдът намира, че в случая се установява по безспорен начин извършване на противоречащи на закона действия от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, който при липсата на изрична писмена молба, депозирана по съответния ред от ищеца-работник до ответника-работодател, съдържаща категоричното му волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, при липсата на достигане на такова волеизявление до работодателя и приемането му от него в срока и формата, предвидени в закона, незаконосъобразно, макар и в сочената от закона писмена форма, без да са налице изискванията, визирани в чл.325,ал.1,т.1 от КТ, е прекратил трудовия си договор с ищеца по „взаимно съгласие”. Поради това, съдът приема, че към момента на извършване на уволнението не са били налице предпоставките, визирани в чл.325,ал.1,т.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните по делото, при което работодателят незаконосъобразно, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца – работник по взаимно съгласие. В този смисъл, предявеният от М.С. иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.     

Съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ в размер на 2891.03 лв. - брутно обезщетение за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г., се явява основателен и доказан в настоящия случай. Правото на обезщетение за работника или служителя възниква при наличието на три кумулативно дадени предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя, наличие на подлежаща на обезщетяване вреда, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Предвид изхода на делото по главния иск, предявен от М. С., съдът приема, че в настоящия случай е налице първата предвидена от закона предпоставка – незаконно уволнение. Видно от данните по делото, ищецът ангажира годно писмено доказателство - заверен препис-извлечение от трудова книжка, удостоверяваща, че след извършеното уволнение С. не е работил по трудово правоотношение от 16.03.2018г. до 05.09.2018г., когато ищецът е сключил договор за управление на „Метатрим” ООД от 05.09.2018г. и е започнал друга работа. Наред с това, безспорно се установява и наличието на третата кумулативно дадена от закона предпоставка, а именно : причинна връзка между оставането на ищица без работа и незаконното му уволнение. На следващо място, по безспорен начин се установява и размерът на претендираното обезщетение от приетата и неоспорена от страните СИЕ, видно от която размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г. вкл. би бил в общ брутен размер от 2891.03 лв.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за присъждане в полза на ищеца на обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца, се явява основателен и доказан в брутен размер от 2891.03 лв. за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г. вкл., така, както се установява от приетата по делото СИЕ. Поради това искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ следва да бъде уважен така, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2891.03 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г. вкл., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 26.07.2018г. до окончателното му изплащане.

Предявеният иск по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан по следните съображения :

За да бъде уважен искът с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.

Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 07.07.2016г. до 16.03.2018г., по силата на сключения между тях трудов договор № 051/07.07.2016г. и допълнителни споразумения към него, като ищецът е изпълнявал длъжността „Организатор, производство” в „Дани Екобулпласт” ЕООД гр. Стражица. От приетите по делото писмени доказателства, цитирани по-горе, се установява по безспорен начин, че ищецът е престирал на ответника дължимата работна сила през процесния период от 01.05.2017г. до 16.03.2018г. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на уговореното в трудовия договор между страните трудово възнаграждение за извършената от ищеца - работник работа за процесния период от време. Наред с това, от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ се установява, че ответникът – работодател не е изпълнил задължението си да заплати, своевременно и в пълния й размер, на ищеца – работник, цената на предоставената му от него работна сила. Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза, съответстваща напълно на приложените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че ответникът е начислил, но не е заплатил своевременно, пълния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.05.2017г. до 16.03.2018г., като към настоящия момент продължава да дължи сумата от 5044.54 лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за посочения период. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищецът, в качеството си на работник по съществувалото трудово правоотношение и на основание чл.242 от КТ, има право да получи дължимото от работодателя трудово възнаграждение за престираната от него работна сила.

Поради това и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, препятстващо съда да се произнесе по искане, което не е предявено по надлежния ред, за дължимо трудово възнаграждение следва да бъде уважен така, както е предявен от ищцовата страна, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5035 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение в брутен размер, считано за периода от 01.05.2017г. до 16.03.2018г, заедно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на исковата молба – 26.07.2018г. до окончателното й изплащане.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.

Предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения :

Правото на претендираното обезщетение се поражда при неизползване от работника, по време на действие на трудовия му договор, на редовния му платен годишен отпуск, каквато хипотеза в случая е налице. Съдът приема за установено от приложените по делото писмени доказателства, както и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2016г., 2017г. и 2018г. в размер общо на 33 работни дни. В тази връзка, съдът взе предвид, че въпреки възложената му доказателствена тежест и задължаването му по реда на чл.190,ал.1 от ГПК да представи по делото ЛТД на ищеца, ответникът не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на факта на ползване на платен годишен отпуск от ищеца през процесния период.

С оглед установеното в чл.173,ал.1 от КТ /Доп. - ДВ, бр. 26 от 1992г., изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 58 от 2010г., в сила от 30.07.2010г., бр. 18 от 2011г., в сила от 1.03.2011г., бр. 54 от 2015г., в сила от 17.07.2015г./, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Наред с това, обаче, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл.22,ал.2 от НАРЕДБА за работното време, почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.

Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че в процесния случай не се установява наличие на писмено искане от страна на ищеца - работник до ответника - работодател за разрешаване от него ползването на платен годишен отпуск за остатъка от 9 работни дни за 2016г., за 20 работни дни за 2017г. и за 4 работни дни за 2018г., нито разрешаване ползването на такъв отпуск от страна на работодателя. При тези данни, съдът намира за основателни и доказани в настоящото производство твърденията на ищцовата страна, че ищецът – работник не е ползвал платен годишен отпуск по време на трудовото си правоотношение с ответника – работодател, в размер на 9 работни дни за 2016г., 20 работни дни за 2017г. и 4 работни дни за 2018г., през които реално е престирал работната си сила на ответника.

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ се явява доказан както по основание, така и в размера, установен от заключението на СИЕ – 846.55 лв. Поради това, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, препятстващо съда да се произнесе по искане, което не е предявено по надлежния ред, предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ следва да бъде уважен в общ брутен размер от 801.50 лв., така, както е предявено от ищеца с исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният иск с правно основание чл.221,ал.1 от КТ е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен и недоказан по следните съображения :

Съгласно чл.221,ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327,ал.1,т.1,т.2,3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. За да бъде уважен искът с правно основание чл.221,ал.2 от КТ, съдът следва да установи наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие във визираните хипотези на чл.327,ал.1,т.1,т.2,3 и 3а от КТ.

Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, считано от 07.07.2016г. до 16.03.2018г., възникнало по силата на трудов договор № 051/07.07.2016г. От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че трудово правоотношение между страните е прекратено считано от 16.03.2018г.,  като соченото основание за прекратяване в приложеното споразумение за прекратяване на трудов договор от 15.03.2018г., връчено на ищеца на 15.06.2018г., е взаимно съгласие между страните по чл.325,ал.1,т.1 от КТ /справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 08.06.2018г., споразумение от 15.03.2018г., препис-извлечение от трудова книжка на М.Й.С./.

Въз основа на изложеното по-горе относно незаконността на уволнението в процесния случай, и от приетите по делото писмени доказателства, обаче, не се установява наличието на другата предпоставка, изискуема от нормата на чл.221,ал.1 от КТ, а именно : прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца-работник без предизвестие в някой от случаите по чл.327,ал.1,т.1,т.2,3 и 3а от КТ. Такива доказателства не са ангажирани от ищцовата страна до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

При тези обстоятелства, съдът намира, че не са налице предпоставките, установени в чл.221,ал.1 от КТ, в процесния случай и искът не е доказан по основание. Поради това, съдът намира, че ищецът, в качеството си на работник по съществувалото трудово правоотношение, прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, не разполага с правото да получи от ответника-работодател обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение – един месец. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан в пълния предявен размер от 510 лв., и следва бъде отхвърлен като такъв.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 750 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете, а именно : в размер на 712.50 лв.

            На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ /50 лв./ и върху уважените размери на исковете по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ /115.64 лв./, иска по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ /201.40 лв./, на иска по чл.224,ал.1 от КТ /50 лв./, общо в размер на 417.04 лв., сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджетните суми на съда, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш       И       :

 

         ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, от длъжността „Организатор, производство” в „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., извършено със Споразумение за прекратяване на трудов договор № 051/07.07.2016г., и ОТМЕНЯ същото.

         ОСЪЖДА „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 2891.03 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и един лева и три стотинки/, представляваща брутно обезщетение за времето, през което същият е останал без работа в резултат на уволнението, на основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, считано за периода от 16.03.2018г. до 04.09.2018г. включително, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.07.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 5035.00 лв. /пет хиляди и тридесет и пет лева/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2017г. до 16.03.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.07.2018г. до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 801.50 лв. /осемстотин и един лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ, в брутен размер, за неизползван платен годишен отпуск за 9 работни дни за 2016г., за 20 работни дни за 2017г. и за 4 работни дни за 2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска – 26.07.2018г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.221,ал.1 от КТ, предявен от М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адв. П.Ч. от ВТАК, против „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., за сумата от 510 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 712.50 лв. /седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

         ОСЪЖДА „ДАНИ ЕКОБУЛПЛАСТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Стражица, ул. „Васил Левски” № 9, представлявано от управителя Й.Т.Й., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 417.04 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ и върху уважения размер на исковете по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ, СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджетните суми на съда, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………..