№ 16060
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110159568 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, А. 1 ГПК от ищеца „АПС Бета България“
ЕООД срещу ответника Р. М. М. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, А. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, А. 1 и А. 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86, А. 1 ЗЗД, за сумата 1470,84 лева, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № 823412 от 10.02.2017г., ведно със законната лихва
от 06.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
и изплащане на вземането, за сумата от 388,85 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 10.02.2017г. до 31.08.2018г., за сумата от 895,26 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.02.2017г. до 05.06.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023г. по ч.гр.д. № 31035/2023г. по
описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и
ответницата Р. М. М. е сключен договор за потребителски кредит № 823412 от
10.02.2017 г. по реда на ЗПФУР, за сумата от 1470,84 лв. Поддържа, че ответницата се
задължила да върне заетата сума на 18 вноски, всяка в размер от 128,81 лв. в срок до
31.08.2018г. Твърди, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %,
както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %. Ответницата
обезпечила кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
„Ай Тръст“ ЕООД, въз основа на който между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
бил сключен договор за поръчителство от 10.02.2017г., според който поръчителят се
задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по
кредита. С Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г.
„Кредисимо“ ЕАД прехвърлил вземанията си срещу ответника в настоящото
производство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, в полза на „АПС
Бета България“ ЕООД. Въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът като
цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз основа
1
на изложеното предявява настоящите установителни искове. Претендира разноските
по делото, както и направените такива в хода на заповедното
производство.
Ответницата Р. М. М. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва исковите претенции. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за всички вземания преди 06.06.2018г. Навежда твърдения, че
направените от нея плащания, съгласно представени към отговора платежни
нареждания, са в размер по- голям от претендирания такъв. Твърди, че претендираната
възнаградителна лихва е нищожна, доколкото надвишава трикратния размер на
законната лихва. Моли за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, А. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, А. 1 и А. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са предявени в срок
и са процесуално допустими.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и
главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на
ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в
посочения срок; че е придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил
длъжника за нея.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
По настоящото дело е представен Договор за потребителски кредит №
823412/10.02.2017г., от съдържанието на който се установява, че „Кредисимо“ АД и Р.
М. М. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което
дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1700 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 18 месечни вноски, всяка в размер на
128,21 лева, считано от 20.03.2017г., както и да заплати възнаградителна лихва във
фиксиран размер от 41,24 %, ГПР – 50 %, с общ размер на всички плащания 2307,78
лв., последна вноска с падеж 20.08.2018г. Приложен е стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за кредита. Документите носят подпис само
за заемателя, като се твърди сключване на договора по електронен път.
Предвидено е също, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Ай Тръст“ ЕООД
като поръчител и Р. М. М. е сключен договор за поръчителство от 10.02.2017г., по
силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника
като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора,
според което същото възлиза в размер на 121,55 лева на месец, или 2187,90 лева за
целия срок на договора.
Сключен е и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД, според който поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД се задължава пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора се
съдържа овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя
2
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по
сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на
поръчителство.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД /цедент 1/, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /цедент 2/ и „АПС
БЕТА България“ ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедент 1 прехвърля
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора, а второто дружество цедент – цедент 2, прехвърля
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като
поръчител в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица.
Сключеният между „Кредисимо“ ЕАДД и Р. М. М. договор е такъв за паричен
заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в
която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия
договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за
обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за
потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето,
предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в
заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан
от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР
такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая,
предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на
процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в
приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл.
18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора (А. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона
за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В
конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират
нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, А. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към
10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед
разпоредбите на чл. 13, А. 3 и А. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава
3
значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, А. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на така
създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява
признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална
доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179,
А. 1 ГПК. Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г.
по ч. т. дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална
доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната
дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно
която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е
необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и
приети по делото договор за потребителски паричен кредит № 823412 от 10.02.2017г.
и договор за поръчителство от 10.02.2017г., съдържащи подробна информация относно
личните данни на ответника Р. М. М. - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с
която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят
биха разполагали в случай, че същата не им е била предоставена именно от
кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били
сключени именно от ответницата, която се е съгласила на отправеното предложение от
насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни. Предвид това, съдът
намира за доказано по делото, че "Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и
доставчик на финансови услуги, респ. "Ай тръст" ЕООД, в качеството си на поръчител,
са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя Р. М. М. за
сключването на двата договора от 10.02.2017г. по реда на чл. 18, А. 1, т. 3 ЗПФУР. В
допълнение към това, видно от заключението на съдебно -счетоводната експертиза,
ответникът е получил заемната сума, като е извършвал и плащания за погасяване на
същата. Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за действителност както на
договора за потребителски кредит, така и на договора за предоставяне на
поръчителство, като същевременно от страна на ответницата не са релевирани никакви
оспорвания в тази насока.
С оглед горните правни изводи относно надлежното изпълнение на процедурата
по сключване на всяко от отделните съглашения – договора за потребителски кредит и
договорите за поръчителство към него, съдът намира, че доколкото страна по тях в
качеството на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди
да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид
предмета на сделките, то в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, А. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г.,
в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими не само специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от
4
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Следва да се посочи, че при извършване на преценка относно действителността
на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника
основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и
за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива.
Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за
недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се
обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са
спазени изискванията на чл. 10, А. 1, чл. 11, А. 1, т. 7 12 и 20 и А. 2 и чл. 12, А. 1, т. 7 –
9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая, процесният договор за потребителски кредит № 823412 от 10.02.2017г.
съдържа посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към
договора), фиксиран лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора),
годишния процент на разходите (т. 8 от Приложение № 1 към договора), погасителен
план и условията на плащане, включително и условията за предсрочно погасяване на
задълженията (чл. 7 от договора) и правото на отказ от договора (чл. 8 от
договора).
Както се посочи и по-горе, усвояването на кредита е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, като от
служебно извършената от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски
регистър се установява, че принципал на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД (с
предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете дружества са свързани лица по
смисъла на § 1, А. 2 от ДР на ТЗ, което представлява индиция за знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно
поръчителство още към момента на сключването му. Ето защо, съдът намира, че
възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за
общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В случая, несъмнено вменяването на ответницата М. на задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора
за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е
клаузата чл. 4, А. 2 от същия. Въз основа на изложеното съдът прави извод, че в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай, че бъдат
включени същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от
50,00 % - а именно 337,39 % съгласно ССчЕ, поради което следва да се приеме, че
процесният договор за потребителски кредит № 823412 от 10.02.2017г. е сключен в
5
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, А. 1, т. 10 ЗПК и е
недействителен.
Както се изясни по-горе, в този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи /в този смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г.о./. Това е така, дори и когато недействителността се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително и в хипотезата на чл. 422,
А. 1 ГПК), какъвто е настоящият случай, тъй като съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита.
На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът
"АПС Бета България" ЕООД излага твърдения, че има качеството на цесионер,
възникнало в резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя "Кредисимо"
ЕАД, позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно
притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази
връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет
вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е
прехвърлимо. Със сключването на договора, т.е. с постигане на съгласие между
страните, вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения
между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне
договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно
задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание. В конкретния
случай по делото не се доказва процесните вземания, чийто носител е кредитодателят
по договора за потребителски кредит, реално да са прехвърлени в полза на ищеца –
"АПС Бета България" ЕООД. Това е така, тъй като видно от съдържанието
представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.
вземанията, предмет на същия, са описани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора, в което следва да са описани всеки един от отделните
кредитополучатели. Действително по делото е представен и приет като писмено
доказателство самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.,
но в същото време от страна на ищеца не е представено никое от приложенията към
него в т. ч. и Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени
вземания, за да може да се извърши преценка дали предметът на извършената цесия
обхваща и вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит №
823412 от 10.02.2017г., сключен с ответника Р. М. М.. Наред с това, от съдържанието на
самия договор за цесия не става ясно конкретно кои вземания са предмет на
транслативната сделка, доколкото същите не са индивидуализирани по съдържание,
насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически факт. Посочен е
единствено общият им размер, както и, че произтичат от необслужвани договори за
кредит на физически лица, без конкретизация. По делото няма представено и
6
потвърждение за извършената цесия от цедентите, което би могло да служи като
индивидуализация на вземането.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна
материалноправна легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията, като
в негова тежест е било да установи при условията на пълно и главно доказване това
обстоятелство, което обаче той не е сторил. Следва да се отбележи още, че с доклада
по делото съдът не е дължал даването на указания до ищеца, че не сочи доказателства
за надлежното прехвърляне на вземанията, които претендира, тъй като от негова
страна е представен самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г., а сам по себе си фактът дали той е годен да установи твърдяната цесия
подлежи на изследване по същество на спора. В допълнение, по делото не се съдържа
и пълномощно, по силата на което цесионерът е упълномощен от цедентите да ги
уведоми за извършената цесия, както е уговорено в договора за цесия и както е
посочено, че такова пълномощно е предадено като приложение № 3. Уведомяване за
извършената цесия дължи цедентът, освен в хипотезата на упълномощаване, в
противен случай цесията е непротивопоставима на длъжника. При липса на
пълномощно в полза на цесионера да извърши това уведомяване, то цесията не е
произвела и своето действие спрямо ответника, независимо, че изявление в този
смисъл се съдържа в исковата молба, към която, както се посочи, уведомление за
извършената цесия и за пълномощно в този смисъл на цесионера не се съдържат.
С оглед на гореизложено, съдът намира, ищецът "АПС Бета България" ЕООД не
е доказал твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответника Р. М.
М., в качеството си на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
10.02.2017г. с цедента "Кредисимо" ЕАД, което прави предявените установителни
искове, в. т. ч. и този за главница в размер на 1470,84 лева недоказани и обуславя
отхвърлянето им само на това основание.
По разноските:
При този изход на спора по делото право на разноски има единствено
ответникът, който претендира такива за заплатен адвокатски хонорар за сумата 580
лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024г. На основание
чл.78, А.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Р. М. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, А. 1 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, А. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, А. 1 и А. 2
ЗЗД, чл.9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, А. 1 ЗЗД, за сумата 1470,84 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № 823412 от 10.02.2017г.,
7
ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното и изплащане на вземането, за сумата от 388,85 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2017г. до 31.08.2018г., за сумата
от 895,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2017г. до
05.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
26.06.2023г. по ч.гр.д. № 31035/2023г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, А. 3 ГПК „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. М., ЕГН **********, сумата 580,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8