Разпореждане по дело №350/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 38/15.12.2009 г., постановено по гр. д. № 802/2009 г. по описа на районен съд гр. Кърджали, са отхвърлени предявените от Р. Р. Ш. и Н. Ю. Ш., двамата от гр. К.против Д. Р. Ш. от с. Ц., общ. К., искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за собственост по давностно владение на недвижим имот, представляващ полумасивна стопанска постройка с площ от 25 кв. м., ведно с прилежащата земя- дворно място, построена в поземлен имот с пл. сн. № 60 в кв. 11 по плана на с. Ц., общ. К., с площ от 220 кв. м, както и иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 63 т. ІХ рег. 13484, дело № 1599/2007 г. на нотариус К.Д.. С решението Р. Р. Ш. и Н. Ю. Ш. са осъдени да заплатят на Д. Р. Ш. деловодни разноски в размер на 630 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Р. Р. Ш. и Н. Ю. Ш., които го обжалват като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържат в жалбата, че съдът неправилно приел, че спрямо ищците не била изтекла десетгодишна придобивна давност, за да бъдат признати за собственици на недвижим имот на основание недобросъвестно владение, че те не са своили имота и са го владяли за ответника, и че били допуснати в имота от ответника, който го построил. Твърдят, че в маломерния парцел имало две сгради, едната с площ от 65 кв. м., която действително била построена от ответника Д., и за която ищците нямали претенции, а другата полумасивна стопанска постройка с площ от 25 кв. м. била построена от дядо им като плевня. При построяване на къщата си, Д. я разрушил, взел част от камъните, за да ги сложи в основите на новата си къща при градежа. Бащата на съпругата му по тяхно искане и с техни средства я възстановил и я пригодил за живеене, след което те се настанили там през 1994 г. и до настоящия момент живеели в тази къща. Излагат подробни съображения, както и за това, че в продължение на 10 години, ответникът по иска не бил владял постройката, за която ищците претендират, че придобили собствеността въз основа на недобросъвестно владение в продължение на повече от 10 години, срещу което никой не бил се противопоставил. Молят да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго, с което на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК бъде признато за установено по отношение на ответника Д. Р. Ш., че те- ищците, са собственици на основание недобросъвестно давностно владение на полумасивна стопанска постройка със застроена площ 25 кв. м., ведно с прилежащата земя и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот № 63 том IX рег. № 13484, дело № 1599 от 2007 г. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендират разноски.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалбата изразява становище за правилността на атакуваното решение и моли да се потвърди. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, канстатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Ищците Р. Р. Ш. и Н. Ю. Ш., двамата от гр. К., твърдят в исковата молба, че през 1994 г. ответникът Д. Р. Ш. се изселил в Р Т., като им продал покъщнината си от къщата си в с. Ц. и им поръчал да наглеждат имота му, тъй като живеели в един двор, но в различни постройки. Ищците обитавали постройка, състояща се от една стая с коридор, а жилището на ответника представлявало сграда с две стаи, кухня и коридор. Твърдят, че от 1994 г. до настоящия момент живеели в малката постройка, находяща се в общ двор с къщата на ответника в с. Ц., общ. К.. През 2007 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 63, том IX, рег. № 13484, дело № 1599/2007 г. на нотариус К.Д., с който бил признат за собственик на поземлен имот с пл. сн. № 60 в кв. 11 по плана на с. Ц., общ. К.с площ от 220 кв. м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от коридор, две стаи и кухня и полумасивна стопанска постройка със застроена площ 25 кв. м., при граници на имота: изток и юг- имот с пл. сн. № 59- няма запис, север- имот с пл. сн. № 61- няма запис, запад - улица. Д. Р. бил признат за собственик и на тяхната къща, представляваща описаната в акта „полумасивна стопанска постройка". Твърдят, че ответникът не е владял и не е ползвал описания имот, а от 1994 г. ищците живеели непрекъснато в него. В продължение на повече от 10 години ползвали, владеели и живеели в имота необезпокоявани от никого, с мисълта и намерението, че имотът е тяхна собственост, поради което считат, че в полза на тях е изтекла 10 годишна придобивна давност и са собственици на полумасивната стопанската постройка по давностно владение.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 63 т. ІХ рег. 13484, нот. дело № 1599/2007 г. на нотариус К.Д., с район на действие района на РС- Кърджали, на 17.09.2007 г. ответникът по иска Д. Р. Ш. бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. сн. № 60 в кв. 11 по плана на с. Ц., общ. К.с пло¨ от 220 кв.м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от коридор, две стаи и кухня и полумасивна стопанска постройка със застроена площ 25 кв.м., при граници на имота: изток и юг- имот с пл. сн. № 59- няма запис, север- имот с пл.сн. № 61- няма запис, запад- улица. Видно от скица № КР-СС-808, издадена от Община К.и удостоверение за данъчна оценка № 3306/07.10.2009 г., процесната стопанска постройка, записана като второстепенна сграда, била построена в поземлен имот с пл.сн. № 60 в кв.11 по плана на с. Ц., общ. Кърджали, записан на името на ответника Д. Р. Ш.. От удостоверение № 12293/07.10.2009 г., издадено от ОДП- Кърджали, се установява, че ответникът в периода от 01.01.1998 г. до 17.09.2007 г. многократно е напускал и се е завръщал в Р България.

Разпитаните по делото свидетели Е. Р., Е. Х. и Ю. М. твърдят, че през 1994 г. Д. Ш. се изселил в Т., като оставил имота си на ищеца Р. Ш., който от този момент заживял в стопанската постройка, която пригодил за живеене. Въпросната постройка била построена преди много години от дядото на страните и първоначално била плевня, която Д. използвал за инструменти, като в последствие направил една стая и сложил прозорци. Ответникът си построил нова къща в същия двор, като заминавайки за Турция, дал ключовете за имота на Р. Ш. и му казал да живее в имота и да го наглежда, както и заявил, че ако реши да го продаде след време, ще го продаде на ищеца. Последният заедно с жена си, заживели в стопанската постройка, като с помощта на бащата на ищцата направили ремонт на покрива и стените на старата постройка и на новопостроената къща. Отивайки в Турция, ответникът продал на ищците цялата си покъщнина и им казал, че им подарява имота. Д. Ш. живеел постоянно в Т., като идвал за по няколко дни годишно в България на гости. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е. Р., Е. Х. и Ю. М., тъй като същите са противоречиви и явно заинтересовани от изхода на делото по изложените от първоинстанционния съд съображения, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Свидетелите Р. Р., Н. Р. и Х. Ш.- брат на страните, установяват, че стопанската постройка, предмет на настоящето производство, първоначално била плевня, която ответникът пригодил за живеене, обособявайки една стая, коридор и баня с бойлер на дърва била и преустроена от Д. през 1974 г. Ответникът Д., заедно със свидетелите Х.Ш. и Р. Р.,съборил предните стени и покрива на плевнята, и изградил с тяхна помощ постройката в сегашния й вид, поставяйки прозорци и покрив от керемиди. През 1975-1976 г. в двора построил и едноетажна масивна жилищна сграда. Ищецът Р. не участвал в строежа.Пригодената за живеене стопанска постройка била използвана като лятна кухня от ответника до изселването му в Т. Ишецът имал жилище в гр. К., където живеел до 1995 г. Д. Ш. първоначално заминал в Р Т. през 1989 г., след това се върнал и през 1995 г. отново заминал. След заминаването му, в стопанската постройка се настанил ищецът Р., като по- късно при него дошла и съпругата му. При завръщането си в България, ответникът отсядал при ищеца и в новата си къща. Свидетелите твърдят, че не знаели Д. да е продавал покъщнината си на Р. и нямат представа, каква била уговорката им, до кога Р. щял да ползва старата сграда. Ищецът не бил извършвал дейности по стопанската постройка, в която живеел, като същата била във вида й, в който я оставил ответника.

От заключението на вещото лице Е. Я. по назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че съществувала частична идентичност между имота, описан в нотариален акт № 63 том IX рег. № 13484, дело № 1599/2007 г. като „полумасивна стопанска постройка", с имота, описан в исковата молба. Основание за това се явявало обстоятелството, че се претендирала „полумасивна стопанска постройка" със застроена площ от 25 кв. м., ведно с поземлен имот с пл. сн. № 60, в кв.11, находящ се в землището на с. Ц., като оставал висящ въпросът за сградата- полумасивна жилищна сграда, построена в поземления имот със застроена площ от 65 кв.м., въз основа на одобрен проект и строително разрешение № 89/30.04.1970 г. и в случая не ставало ясно, къде е нейната прилежаща площ. Вътрешното разположение на полумасивната стопанска постройка било кухня и дневна с площ 4 м/4.40 м., като от нея се влизало в спалня с площ 4 м/3.50 м. Невъзможно било полумÓсивната стопанска постройка да се обособи като самостоятелен обект в поземления имот, като собственост на лице, различно от собственика на поземления имот.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че предявения иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК е неоснователен и недоказан. Въззивният съд споделя този извод на първоинстанционния съд, като излага и следното:

Видно от твърденията и петитума в исковата молба, ищците претендират да са собственици на полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 25 кв. м., намираща се в поземления имот на ответника с пл. сн. № 60 в кв. 11 по плана на с. Ц., община К.,ведно с прилежащата на постройката земя. Или, не се спори по делото, че ответникът по иска е собственик на поземления имот с пл. сн. № 60 кв. 11 по плана на с. Ц., община К.с площ 220 кв. м., както и на построената в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 65 кв. м.

От назначената по делото техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се приема от съда, се установява, че в поземления имот са отразени две сгради- едноетажно паянтово жилище, граничещо от север и юг с паянтова сграда, съответстваща на „полумасивна стопанска постройка” със застроена площ 25 кв. м. Вещото лице е посочило, а това се установява и от приложеното по делото към нотариалната преписка по издаването на нот. акт № 63/2007 г. строително разрешение, че едноетажното паянтово жилище, за което ищците не претендират, е построено въз основа на одобрен архитектурен проект и строително разрешение № 89/30.04.1970 г., каквото за претендираната постройка няма, няма данни и да е било отстъпвано право на строеж, или постройката да е била узаконена. От гласните доказателства по делото се установява, че процесната селскостопанска постройка, за която ищците претендират да са собственици на основание давностно владение, първоначално представлявала плевня, построена далеч преди 1974 г., когато била пригодена за използване като жилище за семейството на ответника по иска, а по- късно в нея са настанили да живеят ищците. Тази постройка, още с построяването й и по силата на приращението- чл. 92 ЗС, е станала собственост на собственика на дворното място и го следва. Тази постройка не може да има самостоятелно значение и следва основния имот, тъй като статутът на една сграда се определя от действащите строителни правила и норми, на които е следвало да отговаря към момента на построяването й, а не от начина на нейното използване.

Наред с изложеното, дори и да се приеме, че процесната постройка може да бъде обект на собственост, съдът приема, че ищците не са придобили собствеността върху нея по давностно владение по следните съображения:Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин. Владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е несъмнено и спокойно, и с намерение да се държи вещта като своя. Правото на собственост по давност върху недвижим имот съгласно чл. 79 от ЗС се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало до тях, които елементи в случая не са налице. За да се придобие по давност от ищците процесната стопанска постройка, следва не само те да са упражнявали фактическа власт върху нея през определен период от време, но и с намерение да своят вещта, което съгласно чл. 69 от ЗС се предполага.От събраните по делото доказателства обаче не се установява ищците да са упражнявали фактическа власт върху процесната постройка по смисъла за Закона и с наýерение за своене. Твърденията на ищците в тази насока се опровергават от събраните гласни и писмени доказателства. Така, от показанията на свидетелите Р. Р., Х. Ш.- брат на страните, Н. Р., се установява, че ответникът разрешил на ищците да живеят в постройката и с уговорката да наглеждат, и пазят имота му.Дори и ищците да са извършили дребни поправки, подобрения в постройката от свое име и за своя сметка, това не обуславя само по себе си намерение да се свои вещта и не може да служи за основание за придобиване на владение и право на собственост върху самата постройка. В тази връзка следва да се отчете и представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, издадено на името на ответника, в което е удостоверено, че лицата- собственици на процесният имот, нямат непогасени данъчни задължения за имота. Освен това, по делото не е установено жалбодателите да са отричали правата на собственика, манифестирайки своето намерение спрямо него и това им поведение да е било известно на ответника. Ценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото сочат, че процесният имот е бил само ползван от ищците, на които е бил предоставен от ответника. В тази насока са и показанията на свидетеля Х. Ш., брат на страните по делото, който най- добре е познавал отношенията между ищците и ответника, и е имал преки впечатления от стопанисването и ползването на имота. Неговите показания изключват тезата за наличие на осъществено от ищците непрекъснато, несмущавано владение на имота с демонстрирано намерение за своенето му, достигнало до собственика- ответника по иска. Следва да се посочи и това, че правото на собственост не се губи поради неупражняването му, а само когато премине върху друго лице чрез сделка или по оригинерен начин, което както вече се посочи, не се установява по делото. Или по делото не се установяват предпоставките на чл. 79 ал.1 от ЗС. Не се доказва ищците да са владели процесната постройка за себе си, да са отблъснали владението на ответника и да са демонстрирали, както по отношение на Д. Р., така и по отношение на трети лица, че „своят" имота, респ. че упражняват собственически правомощия по отношение на постройката за себе си, за тях не е текла придобивна давност и поради това същите не са придобили собствеността върхуимота по давност, респективно не са станали собственици. Впрочем, всичко изложено по- горе, изключва придобиването на собствеността по давност върху процесния имот от ищците- жалбодатели пред тази инстанция. Поради изложеното следва да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот, а издадения нотариален акт за собственост на името на ответника по иска, не следва да бъде отменен.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото искането на жалбодателите за присъждане на разноски по делото е неоснователно, а това на ответника по жалбата като основателно следва да се уважи, поради което следва жалбодателите да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата разноски по делото в размер на 400 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №38/15.12.2009 г., постановено по гр. д. № 802/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Р. Р. Ш. с ЕГН * и Н. Ю. Ш. с ЕГН *, двамата от гр. К., бул. "Б." № * вх.* . ап.* да заплатят на Д. Р. Ш. от с. Ц., общ. Кърджали, с ЕГН *, разноски по делото в размер на 400 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването ме на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/