РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VІI - ми състав,
в публично съдебно заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 258 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.С.С. от гр. Русе против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0290-000091
от 23.05.2022 г., издадена от Началник на група в РУ Кубрат към Областна дирекция на МВР – Разград, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по
чл. 171, т. 2а, б.„б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 1 година. Жалбоподателят развива съображения
за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие
с целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед, като при условията
на евентуалност предявява искане да се намали срока на наложената ПАМ от 1
година на 6 месеца.
Ответникът по жалбата – Началник на група в РУ
Кубрат към Областна дирекция на МВР –
Разград, не изпраща процесуален представител и не взема становище по основателността
на жалбата.
Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна по делото:
Със Заповед № 20-0290-000091 от 23.05.2022 г. Началникът
на група в РУ Кубрат при ОД на МВР - Разград е наложил на жалбоподателя на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1
година.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу
жалбоподателя е съставен АУАН № GА528037 от 22.05.2022 г. от Мехнур Мехмедов
Алиев, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Разград, РУ Кубрат, за
това, че оспорващият на 22.05.2022 г., около 02:43 часа, в с.Мъдрево, обл.Разград,
на ул.“Дели Орман“, като водач на МПС, управлява собственият си лек автомобил Дачия
Сандеро с рег.№СТ7283ВР, след употреба на алкохол в кръвта 2.01 на хиляда, установено
с техническо средство Алкотест дрегер, установяващ употребата на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Издаден е и връчен на водача талон за медицинско
изследване № 083567.
Видно от заключението на съдебно-химическа експертиза №
22/23.05.2022г. в представената за изследване проба на кръв на А.С.С. е
констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 2.05 на хиляда.
На 23.05.2022 г. е издадена оспорената в настоящото
производство заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, връчена
лично на оспорващия на 26.05.2022 г., видно от собственоръчно попълнена от него
разписка.
Жалбата срещу оспорената в настоящото производство ЗППАМ
е депозирана чрез куриер на 08.06.2022 г. (л. 1 от преписката).
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
представените от ответника писмени доказателства, съдържащи се в приобщената
към делото административна преписка.
Въз основа на така установените релевантни за спора
факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата срещу оспорената заповед е подадена в срока по
чл. 149, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения
акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване. При тези
данни тя се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В тази връзка от ответника са представени писмени
доказателства, установяващи компетентността на органа-издател на оспорения акт –
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
330з-1 от 04.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Разград, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2, предл. 2.5 и Началникът на група „Охранителна полиция“
на РУ Кубрат – за територията, обслужвана от съответното РУ.
Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632
от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед е приложена по делото, като
с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР
- Разград, с горецитираната Заповед № 330з-1 от 04.01.2022 г., е делегирал
правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на
Началника на група „Охранителна полиция“ на РУ Кубрат – за територията, обслужвана от
съответното РУ.
Изводът е, че оспореният акт е издаден в условията на
делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е
налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на
заповедта се съдържат и в АУАН № GА528037 от 22.05.2022 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид
принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание
чл.171, т. 2а, б. „б“ от закона. Цитираната норма гласи, че се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест
за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
В конкретния казус са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, като от
фактическа страна по делото е установено, че оспорващият на 22.05.2022 г.,
около 02:43 часа, в с.Мъдрево, обл.Разград, на ул.“Дели Орман“, като водач на
МПС, управлява собственият си лек автомобил Дачия Сандеро с рег.№СТ7283ВР, след
употреба на алкохол в кръвта 2.01 на хиляда, установено с техническо средство
Алкотест дрегер, установяващ употребата на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишания въздух.
Съгласно чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че са осъществени факти от хипотезата й, при което
административният орган, действащ при обвързана компетентност, е изпълнил
предписаното в диспозицията й.
Неоснователно е оплакването в жалбата за
несъобразяване от страна на административния
орган на всички релевантните факти за определяне на срока за който се налага
ПАМ. Законът предвижда в случай като процесния налагане на
ПАМ за срок от 6 до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от
минимално предвидения срок, органът следва изложи своите мотиви, поради
обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне
на срока в посочените граници.
Същевременно,
с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на
сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че
мотивите на административния орган относно фактическото установяване на
нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да
бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така
Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение №
961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от
13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай, в
обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани
с тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в
кръвта на водача и собственик – 2.05
промила. Освен това, към административната преписка е приложена и справка за
извършените от жалбоподателя предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС,
включително влезли в сила наказателни постановления. Следователно,
административният орган е имал предвид данните от тази справка при определяне
на срока, за който е наложена принудителната административна мярка.
Коментираните обстоятелства обосноват определянето от административния орган на
максималния предвиден от закона срок за прилагане на процесната ПАМ.
Процесната ПАМ е приложена в съответствие и на целта на
закона – да се преустанови управлението на превозно средство без контролните
органи да могат да извършат проверка за употреба на алкохол, с оглед опазване
на живота и здравето на участниците в движението.
По изложените съображения съдът приема, че подадената
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на А.С.С. от гр. Русе против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0290-000091 от 23.05.2022 г., издадена
от Началник на група в РУ Кубрат към
Областна дирекция на МВР – Разград, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: