О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260838
гр.Пловдив, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван
Анастасов
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №623/2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила е ч.жалба
вх.№267786/05.03.2021 г. от М.Ж.М., ЕГН:**********, чрез адв. Е.И. против определение от 05.11.2020 г. по
гр.д.№16990/2019 г. на РС-Пловдив, 10 гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството по делото поради липса на правен интерес.
Счита, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и моли да се отмени обж.акт и делото да се върне на РС за
продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че определението
противоречи на ТР №8/27.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР
№1/07.03.201 г. по т.д.№1/2018 г. на ВКС, ОСТК, където е прието, че за да е
налице правен интерес е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право; че всякога, когато ищецът има интерес да
внесе яснота в отношенията си с ответника като установи с вл.с. решение, че
между тях съществува/несъществува определена правна връзка, предявеният УИ е допустим.
Постъпил
е отговор на ЧЖ от „Бест Файненс“ООД, ЕИК *********, с който счита жалбата за неоснователна.
Изложени са доводите, че съгласно чл.124,ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск,
за да установи несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от
това; че правният интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск; че
съгласно т.1 от ТР №8/27.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС наличието на правен интерес се преценява
конкретно като съдът служебно следи за допустимостта на иска и за правния
интерес на ищеца.Счита, че след като ищецът е заплатил дължимиет суми по
договора за потребителски кредит, за който твърди, че е нищожен , за него
липсва павен инетерс от предявения УИ, тъй като плащанаето е извътсъдебнопризнание
за дължимост на сумите; че при предявен осъдителен иск, за осъждане на
ответника да заплати определена сума като недължима платена без правно
основание, може да поиска признаване за нищожен на договора, въз основа на
който е извършено плащането. Счита, че е неоснователен довода в ЧЖ, че ищецът е
могъл да заведе осъдителен иск по чл.55 ЗЗД, но намира, че при УИ по чл.26,ал.1 ЗЗД също се получи правна защита, макар и в по-малък обем, тъй като в случая
ако УИ бъде уважен, ищецът следва да заведе
друго дело с осъдителен иск за върщане на същата процесна сума, дадена по договор,
който е бил признат за нищожен, което е злоупотреба с процесуални права, целяща
натоварване на ответника с излишни разноски.
Претендира за разноски – платен адв. хонорар.
ПОС
като разгледа изложените доводи, намира следното:
ЧЖ е подадена на 26.11.2020 г., а
жалбопателят е уведомен за акта на съда в с.з. на 25.11.2020 г., т.е. жалбата е
подадена в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
За
да прекрати делото за делба като недопустимо ПРС е приел, че искът е недопустим
- След като ищецът сам признава, че е изпълнил
доброволно произтичащото от договора задължение, неговият интерес се състои в
това да получи обратно платеното по недействителното правоотношение, тъй като
то се явява дадено без основание. Последното следвало от това, че нищожността означава, че липсва основание
за разместването на благата. Следователно в случая, чрез иска за прогласяване
на нищожност, защитата на ищеца не би била осъществена в пълен обем, защото въз основа на установителен иск за прогласяване на нищожност, ищецът не би
могъл да получи обратно платените от него суми. При наличие на плащане по
нищожно правоотношение, именно връщането съставлявало интереса на длъжника.
По
направените доводи ПОС намира следното:
Ищецът
обосновава своя правен интерес от иска си за прогласяване за нищожен на
договора за потребителски кредит, сключен с ответника, по който е платил
задължението си, като се позовава на ТР №8/27.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, където е прието, че за да е налице правен интерес е достатъчно да се оспорва претендираното от
ищеца право. Ч.жалбоподател се позовава и на ТР №1/07.03.201 г. по т.д.№1/2018
г. на ВКС, ОСТК,където е прието, че всякога, когато ищецът има интерес да внесе
яснота в отношенията си с ответника като установи с вл.с. решение, че между тях
съществува/несъществува определена правна връзка, предявеният УИ е допустим. ПОС намира, че първото
цит.ТР се отнася УИ за собственост и
други вещни права, поради което не касае процесния случай, в който предмет на
иска са облигационни права.
По второто
цит.ТР, страната има интерес да внесе яснота в отношенията с противната страна,
докато още не е платила, т.е. преди да е
настъпило застрахователното събитие; а когато се търси плащане от
кредитополучателя, като е в настоящия казус, в хипотезата когато
кредитополучателя е платил, той има интерес да търси връщане на даденото.
Не
се спори по делото, че кредитополучателят е платил задълженията си по договора
за кредит, поради което единственият му правен интерес е да иска връщане на
даденото без основание поради нищожност на договора, което не може се постигне
с предявения установителен иск, а с осъдителен иск.
Горното налага извода, че като е прекратил производството, КРС е постановил
законосъобразно определение, поради което ЧЖ следва да се остави без уважение
като неоснователна, тъй като липсва правен интерес от предявяване на УИ, когато
може да се предяви осъдителен иск.
Разноски в полза на ответника по ЧЖ не се
присъждат, тъй като няма доказателства такива да са направени.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба
вх.№267786/05.03.2021 г. на М.Ж.М., ЕГН:**********, чрез адв. Е.И. против определение от 05.11.2020 г. по
гр.д.№16990/2019 г. на РС-Пловдив, 10 гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството по делото поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: