Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 20.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница Делчева
и с участието на прокурора: Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 85 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.С.Н. *** против Решение
№260259/20.12.2020г. по АНД № 2417/2020г. на Районен съд – Стара Загора, с което
е потвърден Електронен фиш серия К, №2968738 на ОД на МВР Стара Загора с
наложена на касатора глоба в размер на 700 лв.
за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, и в несъответствие с установената
съдебна практика – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се изводите на съда
за формална и материална законосъобразност на издадения електронен фиш. Според
касатора, са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили
правото му на защита и че не може да се приложи разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, тъй като самоличността на нарушителя не е безспорно установена. По
подробно изложени съображения моли съда за отмяна на решението на районния съд
и отмяна на издадения електронен фиш. Алтернативно е направено искане делото да
бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Направено е
искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, за което е
приложен и списък на разноските.
Ответникът по касация ОД на МВР от гр.Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение на Районен съд
Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на К.С.Н.
***, против Електронен фиш серия К, №2968738, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП на Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния
фиш е посочено, че на 23.07.2019г., в 12:20 часа, в обл.Стара Загора, АМ
„Тракия“, км.205, в посока към гр.Бургас, Н. управлява товарен автомобил „Фолксваген
Тигуан“, с рег.***, със скорост 152км/ч., при ограничение на скоростта 90
км/ч., въведено с пътен знак В-26, съгласно Заповед №РД-11-362/29.03.2019г. на
АПИ. Констатирано е превишаване на скоростта с 62 км/ч. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система TFR1-M и е отчетен километров толеранс от
-3%.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд Стара Загора е потвърдил издадения електронен фиш. Прието е, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити и е издаден при спазване на
изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП. Обосновано е, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, конкретно е установено извършеното административно
нарушение, правилно е изяснен носителят на административнонаказателната
отговорност и законосъобразно е наложено предвиденото в закона за това
административно наказание „глоба“. От представените по делото удостоверения,
издадени от БИМ, е констатирана годността на техническото средство, измерило
скоростта на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Констатирано
е, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати процесуални
нарушения по ЗАНН – посочено е мястото, подробно е описано допуснатото
нарушение и фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителят. По тези съображения въззивният
съд е потвърдил обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
По
същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21,
ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак
ограничение извън населено място. В случая става въпрос за движение в обхвата
на пътен знак „В-26“, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост
за движение скорост от 90 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав
на посочената в Електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и е
основание за реализирането на административнонаказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Правната квалификация е правилна и е наложено
съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона
абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш,
районният съд е приложил правилно материалния закон.
Наведените
в касационната жалба множество доводи от касатора за незаконосъобразност на
електронния фиш настоящият касационен състав намира за неоснователни, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК, приложима в
административнонаказателния процес, предвижда, че съдът събира доказателствата
по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на
обективната истина. В случая Районен съд Стара Загора е уважил молбата на
процесуалния представител на санкционираното лице, като с определение от
открито съдебно заседание е изискал от Агенция „Пътна инфраструктура“ справка
за пътната отсечка при км.205 в посока към гр.Бургас, утвърден проект за пътя и
има ли поставени знаци от група „В“ към датата на извършване на нарушението. От
Областно пътно управление – Стара Загора е предоставен справка, от която е
видно, че за процесната дата със Заповед РД-11-362/29.03.2019г. (посочена и в
електронния фиш), съгласувана от ГД „Национална полиция“, е въведена Временна
организация и безопасност на движението на АМ „Тракия“ от км 168+000 до км
208+100 ляво и дясно платно за ограничаване на скоростта на движение на 90
км/ч, в съответствие с одобрен проект на ВОБД и при спазване на изискванията на
Наредба №3/2010г. за временна организация и безопасност на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, като
километър 205+000 попада в участъка с ограничение на скоростта на движение на
90км/ч. Обстоятелствата, посочени в тази справка установяват по безспорен
начин, че е налице валидно въведено ограничение на скоростта по установения
ред, от който факт следва извода, че поставения на място знак е имал правно
действие спрямо водачите и е следвало да бъде съобразен от водача на
автомобила, за който е съставен процесния електронен фиш. Поради тези
съображения се явяват неоснователни доводите на касатора за липса на
доказателства за датата на влизане в сила на заповедта и за поставени на
мястото на нарушението пътни знаци.
Съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП, електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. В
производството по оспорване на електронния фиш районният съд проверява
допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му,
правилно ли приложен материалния закон и налице ли е доказаност на извършеното
нарушение. Извън правомощията както на въззивния, така и на касационния съд, е да
осъществява косвен съдебен контрол върху административни актове за въвеждане на
ограничение на скоростта, за превишаване на която се издава съответния санкционен
акт. В този смисъл възраженията на касатора, че районният съд не е събрал
доказателства за компетентността на лицето, издало заповедта за въвеждане на
ограничението на скоростта, са неоснователни. Издадената заповед представлява
административен акт и проверката за неговата законосъобразност се осъществява
на основанията по чл.146 от АПК, между което е и липсата на компетентност, но
това става в съответното административно, а не в административнонаказателното
производство.
Противно на изложеното в
касационната жалба въззивният съд е събрал и проверил всички необходими
доказателства за разкриване на обективната истина по делото, които в своята
съвкупност водят до единствения извод за доказаност на извършеното нарушение. При формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния
съд, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при
разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Установено е по
делото, че процесния лек автомобил се е движил със скорост от 152 км/ч при
ограничение от 90 км/ч, въведено със съответния пътен знак „В-26“, съгласно
заповедта, посочена в електронния фиш и утвърдения проект за постоянна
организация на движението на АМ „Тракия“ при км 205+000. Установено е също, че
този автомобил е собственост на К.С.Н., която не е представила пред
административнонаказващият орган данни за предоставяне на управлението на
автомобила на друго лице, като тези обстоятелства са достатъчни, за да
обосноват ангажиране на административнонаказателната й отговорност, поради
което и възражението за неизвършване на разследване на обстоятелството за
авторството на деянието се явява неоснователно. Обратно на посоченото в
касационната жалба е налице изчерпателно описание на нарушението в електронния
фиш, като са отразени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане, с което са изчерпани изискванията към
неговото съдържание, посочено в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В необходимата и
достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на
нарушението – обл.Стара Загора, на АМ „Тракия“, км.205, посочени са всички
обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на
административно нарушение в т.ч. конкретната стойност на ограничението,
конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него
отговорност от гледна точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата
административна санкция. С посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, в необходимата степен е обосновано от правна страна
нарушението, за което е санкционирана К.Н., изразяващо се в управление на МПС с
превишение на разрешената скорост при въведено ограничение с пътен знак. Ето
защо несъстоятелно е възражението на касатора, че в електронния фиш липсват
изискуеми реквизити, като непосочването в електронния фиш на данни, които не са
въведени от закона като елемент от задължителното му съдържание (в т.ч. и
датата на неговото издаване), не могат да обусловят неговата
незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация, е
недопустимо правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Евентуално
посочените нарушения при връчване на електронния фиш също не се отразяват на
законосъобразността му, както се твърди в касационната жалба, поради което
възраженията в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно
е и възражението относно липсата на издател на
санкционния акт. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява
електронно изявление, което като такова има безспорно авторство – обстоятелство,
обосновало разбирането на законодателя, че не е необходимо посочването на
конкретното лице, издало този фиш.
Друг,
посочен в касационната жалба довод на касатора, е
обоснован с липсата на приложена
към протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2017г. снимка на
разположението на АТСС, който също се явява неоснователен.
Действително разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата изисква изготвянето на
снимка на разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, а
именно тези, които са временно разположени на участък от пътя. Легалната
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи” и
посочване на видовете такива се съдържа в §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, които могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В разглеждания случай
нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M №572, която видно от
Протокола за използване на АТСС рег.№2772 е била прикрепена към превозно
средство/служебен автомобил ***, а не с такова, което е било временно
разположено на пътя. При тези данни се налага извод, че в случая, противно на
твърденията на касатора, не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото,
на което е била поставена АТСС.
В
заключение следва да се посочи, че не е налице ограничаване на правото на
защита, както се сочи в касационната жалба, поради неустановяване на самоличността
на извършителя. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДвП при нарушения,
установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а
когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща
покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за
контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за
да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. В случая е безспорно установено, че
процесното моторно превозно средство, с което е извършено нарушението, е
собственост на касатора К.С.Н.. Последната не е посочвала лице, на което да е
предоставила управлението на автомобила, следователно правилно с издадения
електронен фиш е ангажирана административнонаказателната й отговорност, за
това, че със собствения й автомобил е извършено нарушение на ЗДвП, което е в
съответствие и с разпоредбата на чл.188, ал.1 от този закон – „собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство“.
С
оглед на всички изложени съображения съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
По
делото не е направено искане за разноски от страна на ответника по касация,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260259/20.12.2020г., постановено по АНД №2417/2020г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.