РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Русе,
28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 89 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от В.Ц.Й. ***, чрез процесуален представител адв. К.К. ***,
против Решение № 73 от 09.02.2023г., постановено по АНД № 1178/2022 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1085-002271
от 15.09.2022г. издадено от Началник трупа в Сектор Пътна полиция при ОД МВР
Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1м.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП. Направено е искане
за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – Началник група в Сектор Пътна
полиция при ОД МВР Русе не се явява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение, РС - Русе е приел,
че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.6,т.1 ЗДвП. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило състава на описаното в
НП нарушение по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
Мотивирал е и съответствие със закона на наложеното за нарушението по чл.6, т.1
от ЗДвП наказание, което е предвидено като точно определено от законодателя по вид и размер.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и авторството на деянието са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Неоснователни са възраженията в жалбата, че жалбоподателят като
служител на дружество, което извършва дейността си в ремонтирания участък, е
изключен от обхвата на въведените ограничения и забрани, надлежно обозначени на
пътния участък. Въведената временна организация на пътя е задължителна за
всички участници в движението. Обстоятелството, че сигналът за нарушение на
временната организиция е подаден именно от служители на дружеството, извършващо
ремонтните дейности на пътя, оборва твърденията в жалбата. Установено е, че
жалбоподателят е нарушил въведената временна организация с автомобил, който не
е служебен, поради което същият не е възприет като част от договорените
изключения. Съдът намира, че не са налице сочените съществени процесуални
нарушения поради неточното изписване на мястото на нарушението – ул.“Св.Димитър
Басарбовски“ вместо ул.“Басарбовска“ . Тази малка неточност не създава погрешна
представа за мястото на нарушението, поради което не е налице и съществено
процесуално нарушение. Неоснователно е и възражението за неправилен анализ на
събраните доказателства/снимковия материал/, поради което в жалбата се сочи, че
въззивният съд е достигнал до неправилни
изводи. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.Нора Първанова,
които доказват извършеното нарушение, а по отношение неговия автор по делото
няма спор и е установено, че това е
жалбоподателят. По делото не са установени данни, че същата е заинтересована
или предубедена, поради което нейните показания да се изключат от
доказателствения материал. Въззивният съд е анализирал установените факти въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, обсъдил е приложимите
правни норми и е приел, че нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е правилно установено и безспорно
доказано на база събраните писмени и гласни доказателства. Мотивиран така, РС –
Русе посочил, че наложеното наказание е правилно определено.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение като се излагат
същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е дал отговор
в решението си.
Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, следва да се препрати към мотивите на решението на РС -
Русе, което е предмет на касационната проверка.
При извършена,
извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С
оглед на това искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски са
неоснователни и не следва да бъдат уважени.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение
№ 73 от 09.02.2023г., постановено по АНД № 1178/2022г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1085-002271 от 15.09.2022г.
издадено от Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД МВР Русе, с което на В.Ц.Й.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1/един/месец.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.