Присъда по дело №13783/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 79, постановена на 18.04.2022 г.,
по н.о.х.д. № 13783/2021 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав
С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу подсъдимата Б.Н. И.А за това, че за периода от 01.04.2014 г. до 31.07. 2017 г.
включително, след като е била осъдена с решение № 263 от 16.11.2012 г. на РС –
Ботевград, влязло в сила на 18.12.2012 г., да издържа свой низходящ – П. И.а И.а, чрез
нейния баща и законен представител ИЛ. ЯНК. ИЛ., като изплаща ежемесечна
издръжка в размер на 72,50 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска за м. април 2014 г.
в размер на 35,58 лв. и 39 пълни месечни вноски за периода от 01.05.2014 г. до
31.07.2017 г. включително, като всяка една вноска е в размер на 72,50 лева, с общ
размер на дължима сума 2863,08 /две хиляди осемстотин шестдесет и три лева, 08
стотинки/ лева, за издръжка – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
По делото не е конституирана допълнителна страна, като липсва изявление от
пострадалата П. И.а И.а, чрез нейния баща и законен представител ИЛ. ЯНК. ИЛ., за
конституиране в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XX от НПК.
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
спрямо подсъдимата обвинение, като счита, че извършеното престъпление от
обективна и субективна страна и неговото авторство се доказват от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. С
оглед на това моли подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото и
обвинение в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като предлага при
определяне на наказанието на последната, като смекчаващо отговорността и
обстоятелство да се вземе предвид чистото и съдебно минало. Предвид това
обстоятелство, представителят на прокуратурата счита, че на подсъдимата следва да
бъде наложено наказание в минимално предвидения за това престъпление размер.
Служебният защитник на подсъдимата И.а – адв. Х. от САК, счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се
установява, че подсъдимата е изпълнила изцяло задължението си да изплаща
ежемесечна издръжка на дъщеря си П. И.а И.а за периода от 01.04.2014 г. до 31.07.2017
г. В тази връзка прави анализ на показанията на разпитаните свидетели, като сочи, че в
процесния период св. ИЛ. ЯНК. ИЛ., като баща и законен представител на П. И.а, е
отказвал да дава платежни документи за регулярно извършваните плащания, а също
така в продължение на месеци с поведението си е поставял подсъдимата в
невъзможност да изпълнява задължението си за издръжка. Също така заявява, че
платежните документи за извършените плащания чрез системата
„********************** **********“ са били съхранявани в кутия за обувки, чиято
липса била установена след тържество, на което присъствал и св. И., като излага
съмнения, че последният е унищожил посочените писмени документи. Смята, че
подсъдимата И.а не е извършила престъплението, за което е повдигнато обвинение,
поради което на същата не следва да бъде налагано наказание.
В хода на съдебното следствие подсъдимата е дала обяснения по повдигнатото
обвинение, в които заявява, че е несправедливо обвинена, тъй като лично или чрез
трети лица редовно е давала пари на св. И. за издръжката на дъщеря им, но последният
отказвал да удостовери с подписа си получените плащания, укривал се заедно с детето
1

и не предоставял банкова сметка за изплащане на издръжката. Подсъдимата твърди, че
всички платежни документи, с които е разполагала, е съхранявала в кутия за обувки,
която изчезнала след тържество по случай рождения ден на дъщеря и, на което
присъствал и св. И..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Б.Н. И.а е родена на ********************, българска
гражданска, с ЕГН **********. Същата е с основно образование, омъжена,
неосъждана, с постоянен адрес в село *****************, с настоящ адрес и адрес по
местоживеене: **************************
През 2011 г. подс. Б.Н. И.а и св. ИЛ. ЯНК. ИЛ. сключили граждански брак. На
06.04.2011 г. се родило детето им П. И.а И.а. Поради неразбирателство помежду им,
подс. Б. И.а и св. И.И. решили да се разделят. С решение № 263 от 16.11.2012 г. на РС –
Ботевград, 2 състав по гр. д. № 1027/2012 г., влязло в сила на 18.12.2012 г., бракът
между подсъдимата и св. И. бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, а
последната била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си П. И.а, с ЕГН
**********, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 72,50 лева, считано от
18.12.2012 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
дължимата издръжка, чрез законния представител и баща на П. И.а – св. И.И..
Посоченото съдебно решение било изменено с решение № 21180 от 19.12.2016 г. на
СРС, III г.о., 84 състав по гр. д. № 74436/2015 г., влязло в законна сила на 16.10.2017 г.,
с което размерът на издръжката бил увеличен, като подс. Б. И.а била осъдена да
заплаща на дъщеря си П. И.а И.а, чрез нейния законен представител и баща - св. И.И.,
месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 01.12.2015 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
През м. октомври 2016 г. подс. Б. И.а заплатила на св. И.И. чрез системата
„********************** **********“ за издръжка на дъщеря им П. И.а сумата от
321,00 лева, а през м. юли 2017 г. – сумата от 300,00 евро /586,74 лева/. През 2017 г.
подсъдимата също така заплатила на св. И.И. в брой сумите от 150,00 и 100,00 лева.
Общата стойност на платената сума от подсъдимата за издръжка на дъщеря и била в
размер на 1 157,74 лева.
За м. април 2014 г. подс. И.а изплатила една непълна месечна вноска за
издръжка в размер на 36,92 лева. За периода от м. май 2014 г. до м. юли 2017 г.
включително същата не изплатила нито една месечна вноска за издръжка по
отношение на детето си П. И.а.
По молба на св. И.И. било образувано изпълнително дело № 757/2015 г. по описа
на ДСИ при РС – Ботевград, което впоследствие било прекратено и изпратено по
компетентност на ДСИ при СРС за продължаване на изпълнителните действия. На
30.09.2020 г. бил наложен запор върху банковата сметка на подсъдимата в ******* АД.
В изпълнение на наложения запор по делото постъпили суми на обща стойност 368,84
лева, с които обаче била погасена единствено част от дължимите разноски по
изпълнението, представляващи начислени държавни такси, но не и дължимата
издръжка.
Така подсъдимата Б. И.а не изпълнила задължението си за издръжка в размер на
2

повече от две месечни вноски, като видно от заключението на изготвената и приложена
по делото съдебно-оценителна експертиза дължимата и неизплатена от подс. И.а сума
за издръжка на П. И.а за периода от 01.04.2014 г. до 31.07.2017 г. е с общ размер 2
863,08 /две хиляди осемстотин шестдесет и три лв. и осем стотинки/ лева, равняваща се
на 1 /една/ непълна месечна вноска от 35,58 лева за м. април 2014 г. и 39 /тридесет и
девет/ пълни месечни вноски от по 72,50 лева всяка за периода от 01.05.2014 г. до
31.07.2017 г. включително.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява по един категоричен,
несъмнен и безпротиворечив начин при целокупната оценка и анализ на всички
доказателства, събрани в хода на производството, а именно: гласните доказателства
– обясненията на подсъдимата Б.Н. И.а /л. 22-23; л. 46 и л. 59 от с.д./ (частично),
показанията на свидетелите ИЛ. ЯНК. ИЛ. /л. 25-26 и л. 60 от с. д./ (вкл. и прочетените
на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК негови показания от досъдебното
производство – л. 30 и л. 135 от ДП), Г. Ил. З. /л. 27-29 от с. д./ (частично), ИСКР. Г. Д.
/л. 44-46 от с. д./ (вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК нейни
показания от досъдебното производство – л. 113 от ДП) (частично) и Б. Р. П. /л. 29-30
от с. д./ (частично); писмените доказателства и доказателствени средства:
справка за съдимост на подсъдимата /л. 66 от с. д./, писма от и до ******* АД /л. 33; л.
39/, справка за наложени запори /л. 40 от с. д./, платежни разписки /л. 42-43 от с. д./,
писмо от ДСИ при СРС /л. 52/, писмо от БНБ /л. 53-54/, писмо от адвокатско дружество
„********************“, ведно със справка от „**********************
**********“ /л. 67-83 от с.д./, препис от решения на гражданския съд /л. 39-42; л. 80-85
от ДП/, копие на изпълнителен лист /л. 11 от ДП/, копия на платежни документи /л. 12-
20 от ДП/ и останалите писмени доказателствени материали, налични в кориците на
делото; както и заключенията на съдебно-оценителните експертизи /л. 52-55; л.
117-120 от ДП/.
Съдебният състав подложи на внимателна преценка депозираните в хода на
съдебното следствие обяснения на подсъдимото лице, доколкото обясненията на
подсъдимия, освен доказателство в наказателния процес, са и основно средство за
защита, чието упражняване не е обвързано със задължение за разкриване на
обективната истина, което налага необходимостта да бъдат много внимателно
оценявани, тъй като именно подсъдимото лице е в най-висока степен заинтересовано
от изхода на процеса. В случая подс. И.а в обясненията си заявява, че е изплатила
дължимата издръжка за процесния период, като лично или чрез трети лица, които не
може да посочи поименно, редовно е давала пари в брой и чрез системата
*********************“ на св. И. за издръжката на дъщеря им. Сочи, че всички
платежни документи, с които е разполагала, е съхранявала в кутия за обувки, която
обаче изчезнала след тържество по случай рождения ден на дъщеря , на което
присъствал и св. И.. Съдебният състав констатира, че така заявеното от подсъдимата е
в противоречие с останалия доказателствен материал. От показанията на св. Б.П., който
живее на съпружески начала с подсъдимата и е баща на второто и дете, става ясно, че
във въпросната кутия за обувки са били съхранявани единствено платежни документи
за извършени парични преводи чрез системата *********************“. От
приложената по делото справка от посочената система се установява, че единствените
парични суми, изпратени от подсъдимата и св. П. до св. И., са тези, за които по делото
са приложени писмени доказателства и които са взети предвид при изготвяне на
съдебно-оценителните експертизи. Ето защо съдът приема, че твърденията за
3

извършени други плащания чрез *********************“, за които документите били
изчезнали, се оборват от останалите доказателства по делото. В тази връзка, съдът
счита, че обясненията на подсъдимата се явяват защитна версия, която не е достоверно
отражение на действителността. Поради тази причина настоящият съдебен състав цени
и дарява с доверие единствено и само тази част от обясненията на подсъдимата, която
се подкрепя от формираната доказателствена съвкупност, а именно относно
финансовата помощ, която подсъдимата е получавала от св. З.; отношенията и със
свидетелите З. и П.; обстоятелствата, че св. И. не е давал на подсъдимата да вижда
дъщеря им и че трето лице /св. П./ е превело пари на св. И. чрез системата
*********************“; както и че подсъдимата е давала пари в брой и чрез
посочената система на св. И. за издръжката на дъщеря им. В тази част обясненията на
подсъдимата съдът намира за достоверни и обективни, подкрепени от показанията на
разпитаните свидетели, както и от приложените по делото платежни документи и
справка от системата на *********************“, поради което кредитира
обясненията на подсъдимото лице единствено в посочената част.
От показанията на свидетеля И.И. се установяват обстоятелствата относно
отношенията му с подсъдимата; задължението на последната да изплаща издръжка на
дъщеря им П. И.а; отношенията между подсъдимата и свидетелите З. и П.;
обстоятелствата, че подсъдимата е давала лично на детето дребни парични суми, които
обаче не били за издръжката, както и че е давала пари на св. И. за издръжката на
дъщеря им, но впоследствие е спряла. В показанията си св. И. заявява, че действително
в даден момент подс. И.а го е издирвала, а той се криел от нея и пазел детето, като не
спазвал режима на личните отношения между детето и майка му – подс. И.а. Съдът
констатира липса на спомен у свидетеля досежно обстоятелствата кога и какви суми са
му плащани от подсъдимата за издръжка на детето им, която липса бе преодоляна, а
показанията на св. И. допълнени чрез потвърждаване на показанията му, дадени в хода
на досъдебното производство, прочетени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2
от НПК. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. И., като ги намира за
последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства
по делото.
Настоящият съдебен състав не се довери изцяло на заявеното от свидетеля Г.З.,
като кредитира показанията му единствено и само в частта, кореспондираща с
останалия доказателствен материал по делото, а именно досежно отношенията му с
подсъдимата, обстоятелствата, че последната е осъдена да заплаща издръжка на
дъщеря си П. И.а чрез баща и св. И., че св. З. многократно е оказвал финансова помощ
на подсъдимата, предназначена за плащане на издръжката. Съдът констатира
съществени противоречия между прочетените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК показания на св. З., дадени в хода на досъдебното производство, и тези, дадени
пред настоящия съдебен състав, като дава вяра на последните, които са по-подробни и
конкретизирани. От същите се установява, че св. З. е предал на подсъдимата сумата от
800 лева, а впоследствие и други суми в размер на по 100-200 лева, с цел същите да
бъдат заплатени на св. И. като издръжка на детето П. И.а. Това обстоятелство само по
себе си обаче не доказва, че дадените от свидетеля парични суми са послужили по
предназначение, а именно за заплащане на дължимата от подс. И.а издръжка. Като взе
предвид, че между подсъдимата и св. З. са налице приятелски отношения, съдът не
възприема с доверие показанията на този свидетел в останалата им част, доколкото ги
намира за недостоверни и неподкрепени от доказателствения материал, а подкрепящи
единствено обясненията на подсъдимата, които съдът възприе за защитна версия. В
4

разпита си пред съда св. З. заявява, че заедно със сестрите на подс. И.а е присъствал
почти всеки път на предаването на парите за издръжка от страна на подсъдимата на св.
И.. Същевременно сестрата на подсъдимата – св. И.Д., отрича св. З. да е присъствал на
подобно събитие, което от своя страна потвърждава извода на съда, че част от
показанията на св. З. целят валидиране защитната версия на подсъдимата, а именно, че
същата е извършвала плащания на дължимата издръжка, за което обаче липсвали
документи. Ето защо съдът дава вяра на показанията на св. З. единствено и само в
посочена по-горе част.
Аналогично е положението и по отношение на показанията на свидетелката
И.Д.. Съдът отчете обстоятелството, че същата, като сестра на подсъдимата, е
заинтересована от изхода на процеса, поради което подложи показанията и на
внимателен анализ. От последните, допълнени чрез потвърждаване на прочетените
нейни показания, дадени в хода на досъдебното производство, се установяват
обстоятелствата относно отношенията на подсъдимата със свидетелите И. и П.; за
това, че последната е осъдена да плаща издръжка на дъщеря си П. И.а; че св. З. е дал
сумата от 800 лева на подсъдимата с цел да бъде заплатена дължимата издръжка; че св.
И. е нарушавал режима на лични отношения между подсъдимата и детето и, както и че
подс. И.а е изпращала пари на св. И. за издръжката на дъщеря им чрез системата на
*********************“. Съдът кредитира показанията на св. Д. в тази им част, като
ги намира за обективни и достоверни, подкрепени от показанията на останалите
разпитани свидетели, както и от писмените доказателствени материали, в частност
приложените по делото платежни документи и справка от системата на
*********************“. В показанията си св. Д. заявява, че сестра и – подс. И.а няма
неизпълнени задължения за издръжка, като св. Д. не е виждала бележки за извършени
плащания, но знае от сестра си, че на рождения ден на детето П., св. И. е взел всички
платежни документи. В същия смисъл е и частта от обясненията на подсъдимото лице,
която съдът обсъди по-горе и прие за изцяло защитна версия, която не е достоверно
отражение на действителността. Ето защо в останалата им част съдът прие показанията
на св. И.Д. като недостоверни, некореспондиращи на останалите доказателства по
делото и целящи потвърждаване на защитната версия на подсъдимата.
Съдът се доверява и на показанията на свидетеля Б.П., като логични и
последователни, но единствено в тази им част, кореспондираща с останалите
доказателствени материали, а именно досежно обстоятелствата, че св. И. и
подсъдимата са бивши съпрузи и имат дете, чиято издръжка е осъдена да заплаща
подсъдимата; че последната действително е заплащала на св. И. различни суми в брой
и чрез системата *********************“ за издръжката на дъщеря им; че
свидетелите П. и З. са давали пари на подсъдимата, предназначени за плащане на
дължимата издръжка; че св. И. не е предоставил на подсъдимата банкова сметка за
изплащане на издръжката; както и че последният се е укривал. В тази част показанията
на св. П. се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателствени
материали, а именно от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите З., И.
и Д., както и от платежните документи и справката от „**********************
**********“. Въпреки, че съдът намира за достоверно заявеното от св. П. по
отношение на получените от подсъдимата пари, предназначени за плащане на
дължимата издръжка, то от това обстоятелство не се установява, че с тези пари
подсъдимата действително е изпълнила своите задължения за издръжка на дъщеря си,
доколкото от показанията на този свидетел е видно, че не е присъствал на такова
събитие, съответно не се явява и свидетел-очевидец на плащане в брой на
5

задълженията за издръжка. Свидетелят П. е присъствал единствено при даване на пари
от подсъдимата на детето и по случай неговия рожден ден, но съдът приема, че не се
установява тази парична сума да е за издръжката на детето, а по-скоро същата е дадена
като подарък по случай рождения ден на детето. В останалата им част показанията на
св. П. съдът намира за недостоверни и необективни, като счита, че обстоятелството, че
подсъдимата и св. П. живеят на семейни начала и имат общо дете е мотивирало
свидетеля да интерпретира случая в полза на подс. И.а и в унисон с тази част от
нейните обяснения, която съдът прие за защитна версия, без показанията му обективно
да са подкрепени от доказателствения материал по делото.
Съдът приема, че всички писмени доказателства и доказателствени
средства също следва да се кредитират с доверие, доколкото първите удостоверяват
описаните в тях факти, а вторите – като изготвени по реда предвиден в НПК,
представляват надлежно доказателствено средство за реализиране на описаните в тях
действия. Именно от приложените по делото писмени доказателства – платежни
документи и справка от системата *********************“, както и от показанията на
разпитаните свидетели, включително св. И., се установява по безспорен и категоричен
начин, че за издръжката на дъщеря си П. И.а подсъдимата е заплатила на св. И. лично и
чрез св. П. различни парични суми в брой и чрез системата *********************“
на обща стойност 1 157,74 лева.
Настоящият съдебен състав дава вяра на заключенията по приобщените по
делото съдебно-оценителни експертизи /СОЕ/, тъй като същите са изготвени
професионално и в съответствие със специалните знания на вещото лице, без данни за
заинтересованост и/или необективност. Следва да се отбележи, че при изготвяне на
допълнителната СОЕ вещото лице правилно е изчислило стойността на неизплатената
и дължима за процесния период издръжка, като е взело предвид извършените
плащания от страна на подсъдимата.
От правна страна:
При така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните при
спазване изискванията на НПК доказателствени материали по делото, настоящият
съдебен състав прие, че подсъдимата Б. И.а е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което и е повдигнато
обвинение, доколкото са налице и се установяват всички признаци на посочения
престъпен състав.
От обективна страна, след като е била осъдена с решение № 263 от 16.11.2012 г.
на РС – Ботевград, влязло в сила на 18.12.2012 г., да издържа свой низходящ – дъщеря
си П. И.а И.а, чрез нейния баща и законен представител ИЛ. ЯНК. ИЛ., като заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 72,50 лева, считано от 18.12.2012 г., подсъдимата Б.
И.а съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска за м. април 2014 г. в размер на 35,58
лв. и 39 /тридесет и девет/ пълни месечни вноски, всяка в размер на 72,50 лева, за
периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г. включително, с общ размер на дължима сума
2 863,08 /две хиляди осемстотин шестдесет и три лева и осем стотинки/ лева.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала обективните елементи от състава на
престъплението и общественоопасния характер на деянието, като е целяла
настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за
издръжка, произтичащо от съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от
6

Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Съдът не споделя заявеното от страна на служебния защитник на подсъдимата в
насока, че не е налице неизплатено задължение за издръжка, респективно и извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Твърденията, че подсъдимата редовно е
заплащала месечна издръжка на дъщеря си, се опровергават от събраните по делото
доказателствени материали. Действително от последните безспорно се доказва, че
подс. Б. И.а е заплатила на св. И.И. както в брой, така и чрез системата
*********************“ различни суми за издръжка на дъщеря им П. И.а, на обща
стойност 1 157,74 лева. Фактът на извършените плащания обаче е взет предвид от
вещото лице при изготвяне на съдебно-оценителните експертизи, а неизпълнението на
задължението за издръжка в размер на повече от две месечни вноски е безспорно
доказано по делото. На следващо място, съдебният състав намира, че обстоятелствата,
че св. И., на който е предоставено упражняването на родителските права о отношение
на детето П., е създавал пречки на подсъдимата да се среща с дъщеря си, както и че се е
укривал и не е предоставил банкова сметка, по която подсъдимата да превежда
издръжката, не касаят съставомерните признаци на престъплението. Доколкото
задължението за заплащане на издръжка е носимо, то е следвало да се изпълни от
подсъдимата чрез заплащане на сумата на бащата и законен представител на детето. В
случаите, в които не е налице съдействие от негова страна обаче, лицето, осъдено да
заплаща издръжката, може да се освободи от задължението и като внесе сумата в банка
по сметка, открита на името на детето или на законния му представител. Това не е
сторено от подсъдимата И.а, поради което обстоятелството, че не е оказано
съдействие чрез посочване на адрес, на който да открие св. И., или на банкова сметка,
по която да се внесе дължимата издръжка, не е извинителна причина за неизпълнение
на задължението . Според настоящия съдебен състав обаче това обстоятелство следва
да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.
С оглед на изложеното и въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, съдът счита за
безспорно установено съзнателното неизпълнение от страна на подсъдимата на
задължението по заплащане на месечна издръжка на неин низходящ – дъщеря и П. И.а,
т. е. на посочената в обвинителния акт сума. Непосредствен обект на неизпълнението е
задължение за издръжка на обща стойност 2 863,08 лева, като подс. Б. И.а е
осъществила елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1
от НК чрез невнасяне на дължимите месечни издръжки в размер на повече от две
месечни вноски. По този начин от обективна и субективна страна подсъдимата Б.Н. И.а
е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Относно наказанието:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата И.а, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на същата, както и
неоказаното съдействие от страна на св. И. чрез непосочване на адрес, на който да
бъде открит, или на банкова сметка, по която да бъде изплащана издръжката. Като
отегчаващи такива отчете големия размер на неплатената издръжка и дългият период
на осъществяване на състава на престъплението. Причините за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание и липсата на родителски дълг у
подсъдимата.
7

За престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до една година или „пробация“.
От двата вида алтернативно предвидени наказания, съдът намери, че в най-пълна
степен на извършеното деяние, както и на личността на дееца, като определи
обществената опасност на деянието като висока, а на дееца – като невисока, и с оглед
постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция, съответства
наказанието „пробация”.
При определяне на срока на наказанието „пробация” и вида на пробационните
мерки, при баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът определи
наказанието на подсъдимата И.а около средния размер, като наложи наказание
“пробация”, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи
с пробационен служител, за срок от 6 /шест/ месеца и за двете мерки.
Така наложеното наказание, съдът счете, че в най-пълна степен ще допринесе за
постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото – признаването на подсъдимата Б.Н. И.а за виновна, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, същата беше осъдена да заплати разноските,
направени в досъдебното производство за съдебно-оценителни експертизи в размер на
164,22 /сто шестдесет и четири лева и 22 ст./ лева, в полза на държавния бюджет и по
сметка на СДВР, както и сумата в размер на 45,00 /четиридесет и пет/ лева,
представляваща изплатено възнаграждение за вещо лице в хода на съдебното
следствие, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен
съд.
Воден от изложените фактически и правни съображения, съдът постанови
присъдата по делото.
Настоящите мотиви към нея са обявени на 25.05.2022 г.

Районен съдия: ___________________

/Г. Кокоева/
8

Номер на акта:	79
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20211110213783
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Присъда по дело №13783/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите