МОТИВИ към присъда по НЧХД № 880 по
описа на ВРС, VІ наказателен състав за 2020год.
Производството пред ВРС е образувано по депозирана частна
тъжба от П.Ж. ***, ЕГН **********,
против Т.С. ***, ЕГН ********** за престъпление от частен характер, наказуемо по чл.148 ал.1, т.1 вр.
чл. 146, ал.1 от НК, извършено на
09.02.2020г. в гр.Варна.
На 21.02.2020год. във ВРС е постъпила частна тъжба от П.Ж.Ж. ЕГН **********, по която е образувано производство от
частен характер срещу подс. Т.С.Ж..
Във фазата по съществото на делото повереникът на частния
тъжител поддържа тъжбата. Счита, че събраните по делото доказателства сочат на
това, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението обида и моли
същата да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение. Предлага
на подсъдимата да бъде наложено наказание в размер към средния предвиден в
закона като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда
като изразява становище, че обвинението не е доказано. В условията на
алтернативност изразява становище за хипотезата на чл. 9, ал.2 НК. Отправя
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата Ж. заявява, че разбира обвинението и дава
подробни обяснения по същото. В дадената й последна дума моли да бъде призната
за невинна.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Ж. и ч.т. Ж. били съпрузи като от
брака си имали дете – Богомил роден на ***год. От средата на 2019год. частният
тъжител и подсъдимата били във фактическа раздяла като детето живеело при майка
си в гр.Аксаково. Отношенията между тъжителя и подсъдимата били влошени до
степен, че ч.т. упражнявал върху нея и детето им домашно насилие. По този повод
във ВРС било образувано гр.д. № 8659/2019год.
по което първоначално на 05.06.2019год. била издадена заповед за
незабавна защита от домашно насилие, а след това на 25.10.2019год. и
окончателна такава заповед. Съгласно окончателната заповед тъжителят бил
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо подсъдимата и сина си и му
било забранено да ги приближава на по-малко от 200м. както и да приближава
жилището в което живеели, къщата на родителите на подсъдимата в с. Ботево,
местоработата й, както и СУ „П.Яворов” в гр.Варна.
Забраната по отношение на подсъдимата била за срок от пет
месеца, а по отношение на детето за срок от три месеца.
Преди рожденият ден на детето ч.т. Ж. писал на подсъдимата,
че може да вземе детето за рождения му ден, но конкретна договорка по този
въпрос двамата не постигнали. Подсъдимата се била договорила с родителите на
тъжителя те да видят детето на 09.02.2020год.
На 08.02.2020год. подсъдимата била организирала празненство
за рождения ден на сина си в заведение. Вечерта когато се прибирали от
тържеството пред дома им в гр.Аксаково с лек автомобил спрял тъжителя и
започнал да крещи и да обижда подсъдимата, след което си заминал. Тя не
реагирала. По-късно вечерта тъжителят започнал да притеснява подсъдимата по
телефона. Същата вечер по телефона на подсъдимата се обадила и майката на
тъжителя – св. П.Ж.. Последната била притеснена за срещата с детето на
следващия ден и по-конкретно от възможната поява на тъжителя. Двете се разбрали
да се чуят отново сутринта. В крайна сметка подсъдимата решила да пусне детето
на среща с баба му и дядо му „по бащина линия“ и на 09.02.2020год. сутринта
дядото на детето „бащата на тъжителя“ – св. Ж.Ж.
отишъл и взел детето от дома на подсъдимата
в гр.Аксаково и го завел в собственият си дом находящ се в
гр.Варна, кв. „Трошево”
бл. 22, вх.”Б”, където ги очаквала св. П.Ж.. Малко по-късно там пристигнал и
тъжителя. Същият се затворил в една от стаите задно с детето и не пускал никой
да влезе вътре. Дошли и свидетелките Д. Ж. и Ст.Ж. – сестри на тъжителя.
Майката на тъжителя св. П.Ж. информирала по телефона
подсъдимата за случващото се. Последната се притеснила и помолила свекърва си да и се обади веднага
ако нещо се случи. Двете поддържали връзка по мобилното приложение „Вайбър“ като св.П.Ж. информирала подсъдимата, че детето
продължава да е затворено с баща си. В един момент П.Ж. писала на подсъдимата,
че тъжителят излязъл и заминал някъде, а детето било притеснено и плачело.
Малко по-късно подсъдимата получила обаждане по телефона от тъжителят, който й
заявил, че ще вземе детето и тя повече няма да го види. Подсъдимата много се
притеснила. Същата се изплашила от думите на тъжителя и веднага се свързала по
телефона със св. Е.С. – адвокат и потърсила съвет как да реагира. Св. С. я
посъветвала да се обади в полицията. Подсъдимата звъннала на тел. 112 и
обяснила ситуацията но от там й обяснили, че ако има проблем тя трябва да е на
мястото. Притеснена подсъдимата споделила за случилото се с брат си св.Р.К. и
го помолила да я заведе до дома на родителите на тъжителя в гр.Варна. Така и
станало двамата с автомобила на К. отишли в кв.”Трошево”
на гр.Варна и К. паркирал в близост до блока където живеели родителите на
тъжителя. Подсъдимата казала на брат си когато видят да излизат с детето да
звънне на 112.
Почти веднага след като К. паркирал близо до блока на
родителите на тъжителя двамата с подсъдимата видели как последният заедно с
момиче влиза във входа. Подсъдимата се обадила на св. С. и я уведомила, че
видяла тъжителя да влиза във входа. Докато двете разговаряли по телефона
тъжителят, приятелката му, детето както и св. Ст. Ж. излезли от входа като след
тях вървели св. Д.Ж. с детето си, както и св. Ж.Ж..
Подсъдимата излязла от автомобила на брат си и се насочила
към тях, а св. К. се обадил на тел.112.
Тъжителят започнал да крещи на подсъдимата. Питал какво
прави там, обиждал я. От своя страна тя го попитала къде води детето. Той й
отговорил „На Джъмбо, има ли проблем”. Двамата
започнали да се карат, да крещят. Тъжителят обиждал подсъдимата. Казвал й
курва, боклук и др. подобни. Крещейки се насочил се към автомобила на св.К..
Опитал се да отвори вратата на автомобила, но свидетелят бил заключил. После се
върнал при останалите. Разпрата между него и подсъдимата продължила като
двамата се карали ожесточено. Св. Ст. Ж. се дръпнала с детето по-встрани. Малко
след това двамата се върнали и детето се насочило към майка си „подсъдимата“.
Тъжителят го вдигнал на ръце и след като го пуснал то отново тръгнало към майка
си. Тъжителят наплюл последната, а детето започнало да го избутва. Подсъдимата
хванала детето и заедно с него тръгнала към автомобила на св.К.. След тях
тръгнал тъжителя, който продължавал да крещи и да сипе обиди към подсъдимата викайки й боклук, курва, пърдящо
джудже и т.н. Подсъдимата му отвърнала, че лъже и се надява да не лъже и
момичето до него, така както е лъгал и нея.
Св. П.Ж. се опитвала да държи на разстояние един от друг подсъдимата и тъжителя. Детето се
качило в автомобила на вуйчо си. Тъжителят се качил в своя автомобил и го
преместил непосредствено до този на К.. В този момент пристигнал полицейски
екип в състав свидетелите П. и Д.. Последните били изпратени на мястото от ОДЧ
във връзка с подаден сигнал за семеен скандал във връзка с дете. В тяхно
присъствие тъжителят и подсъдимата продължили да се карат при кого да бъде
детето и взаимно да се заплашват един друг.
На място св. П. съставил на тъжителя и подсъдимата
предупредителни протоколи по ЗМВР след което подсъдимата и детето заминали с
автомобила на св.К..
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Е.С.,
Р.К., Д.Ж., Ст.Ж., П.Ж., Ж.Ж., П. и Д., материалите
по пр. Преписка № 2162/2020год., справка за съдимост, справка от МВР дирекция
„Национална система 112” и СД към нея, амбулаторен лист и останалите събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал съдът не кредитира единствено показанията на св. Ст. Ж. в частта в
която завява, че подсъдимата нарекла тъжителя престъпник, тъй като в тази им
част показанията й са изолирани и са в пълно противоречие с целия останал
събран по делото доказателствен материал. На първо място показанията на св.Ст.Ж.
в коментираната по-горе част са в противоречие с обясненията на подсъдимата,
която пред съда подробно разказва за инцидента и отрича да е нарекла тъжителят
престъпник. Сочи че единственото което е казала на тъжителя в разпрата, че
лъже.На следващо място показанията на св. Ст. Ж. в коментираната по-горе част
са в противоречие с показанията на всички останали разпитани по делото
свидетели присъствали на свадата, които не сочат на употребата от страна на
подсъдимата на подобна дума. И най-накрая от изказа на св.Ст.Ж. пред съда се
установява, че тя изобщо не е сигурна досежно това какви точно думи са
разменили по между си тъжител и подсъдимата в разпрата тъй като първо заявява,
че не може да се сети, а след това сочи „имаше нещо от рода на престъпник”.
Показанията на св. Ст.Ж. в останалата част, както и показанията на останалите разпитаните по
делото свидетели съдът кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви досежно основните
за предмета на доказване факти.
Обясненията на подсъдимата съдът също кредитира изцяло
доколкото те са в пълен унисон с останалия събран по делото доказателствен
материал изключая посочените по-горе некредитирани
гласни доказателства.
След като прецени всички доказателства релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна следното:
С частната тъжба подс. Ж. е предадена
на съд за престъпление извършено на 09.02.2020год. наказуемо по чл. 148, ал.1,
т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК – обида нанесена
публично.
От обективна страна състава на
престъплението обида може да бъде осъществено в две форми – чрез думи или чрез
действия с които субектът изразява отрицателната си оценка, мнение за личното
достойнство на обидения като особен признак на обективната съставомерност е, че
деянието следва да бъде извършено в присъствието на пострадалия.
Съгласно теорията и константната
съдебна практика обида чрез думи е налице когато деецът дава своята отрицателна
оценка (мнение) за личността на пострадалия в езикова форма използвайки
унизителни от гледна точка на морала епитети отразяващи отрицателни качества,
ругателни думи или изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия.
В случая обвинението е именно за
думи изречени в присъствието на пострадалия,
като видно от съдържанието на частната тъжба думите от които тъжителят
се почувствал обиден са, наркоман, престъпник, боклук нещастен, лъжец.
В хода на съдебното следствие
доказателства в подкрепа на така повдигнатото на подсъдимата обвинение не бяха
събрани.
От една
страна подсъдимата отрича да е отправяла към тъжителя каквито и да било обиди,
а твърди, че тя е била обиждана (наричана била курва, пърдящо джудже, боклук и
др.), а от друга за употребата на подобни думи от страна на подсъдимата по
отношение на тъжителя не сочи и нито един от свидетелите очевидци на инцидента
основно роднини на тъжителя. За изричането на обидни думи в тяхно присъствие не
сочат и двамата разпитани по делото полицейски служители.
Единствена
в показанията си св. Ст.Ж. заявява, че имало нещо от рода на престъпник, но
показанията на тази свидетелка в коментираната по-горе част съдът не кредитира
по съображения изложени по-горе в мотивите.
Безспорно в хода на съдебното
следствие и то от обясненията на самата подсъдима бе установено, че в разгара
на разпрата и след като е била наречена курва, пърдящо джудже и т.н. тя е
казала на тъжителя, че лъже. Да кажеш на някого обаче, че лъже и то след като
те е нарекъл курва, не е обидно. Не се касае за употребата на някакъв епитет,
нито за ругателна дума, нито пък представлява унизително съждение за качествата
на тъжителя. Напротив касае се за реакция в защита на собственото на
подсъдимата достойнство.
В
изпълнение на задължението си да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения релевантни за установяване на фактите включени в
предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на
доказателства за установяване на обективната истина по делото. Въпреки това,
обаче други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната
теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението
си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото
прецени, че подсъдимата Т.Ж. не е осъществила състава на престъплението за
което е предадена на съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда
по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК.
С оглед
направеното от защитата искане за присъждане на разноски и като отчете, че
същата е направила такива в размер на 1700 за адвокатско възнаграждение (в тази
насока е приложената към делото разписка към договора за правна помощ и
съдействие) на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя да заплати на
подсъдимата посочената по горе сума от 1700лв.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: