№ 57861
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110122522 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 61865/30.09.2021 год. от „Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против
длъжника Й. А. Ш.,ЕГН : ********** и длъжника Т. Г. М.,ЕГН : ********** ,солидарни
длъжници , и е подадено за следните суми:
сумата от 962,01 лв., неплатена главница по договор за потребителски кредит ;
сумата в размер на 376,42 лв. – договорно възнаграждение ;
сумата от 290лв. неплатено възнаграждение за представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст ;
сумата от 386,67лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;
сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
,начислени 04.02.2022год.
сумата от 119,23лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2022год. до
02.02.2023год.
сумата от 53,72лв.,законна лихва за периода 02.02.2023год. до 27.04.2023год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК. Клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер на 300лв. за услугата Фаст и 400лв. за Флекси.
е налице обоснована вероятност ,че е неравноправна като евентуално противоречаща на
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за
потребителският кредит . Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят
1
за предоставения му пакет от допълнителни услуги в общ размер от 700лв. също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните Договор . Самото възнаграждение е в размер доближаващ размера на отпуснатия
заем ,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор .
Самото възнаграждение е в размер близък до отпуснатия заем от 1000лв.,като
съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за такса в размер на 30лв. ,за извънсъдебно
събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива – 44,36лв. - д.т. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 30,06 лв.,от които 14,13 лв.
– д.т. и 15,93лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 61865/30.09.2021 год. от „Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против Й.
А. Ш.,ЕГН : ********** и длъжника Т. Г. М.,ЕГН : ********** ,солидарни длъжници в
частта му за сумата от 290лв. неплатено възнаграждение за представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст ;сумата от 386,67лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси;сумата от 30 лв., представляваща
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането ,начислени 04.02.2022год.,,както и
за разноски в размер на 30,06лв.,съобразно отхвърлената част от вземането, от които
14,13 лв. – д.т. и 15,93лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя
пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3