№ 315
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Н. Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от адвокат Ж.Ж., зашитник на
подсъдимия ИВ. В. М., ЕГН **********, постоянен адрес град София, ж. к. *******,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с висше образование, срещу
присъдата, постановена на 07. 10. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 9-и състав, по н. о. х. дело № 8075 по описа за 2020 г. С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 07. 02. 2020 г.,
около 02, 35 часá, в град София, по бул. „Г. М. Димитров“, с посока на движение от бул.
„Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“, е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег. номер *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 65 на хиляда, установено по надлежния ред с
„Алкотест дрегер 7510+“ с инв. номер ARDM 0212, проба с номер 1961 – съгласно чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1 от 19. 07. 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн. „ДВ“, бр. 61 от 28. 07.
2017 г./ - „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или даване на проби за
изследване“ – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), поради което на
основание чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на 1). наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, чието ефективно изтърпяване е отложил с
1
изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, считано от датата на
влизането на присъдата в сила; 2). на наказание „глоба“ в размер на 200 лева, платима в
полза на държавата; 3). на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 НК на наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца.
Освен това с обжалваната присъда първоинстанционният съд е приспаднал на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК и в случай на евентуално ефективно изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил
задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Също така е
приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ времето, през което подсъдимият е бил
лишен от правото да управлява моторно превозно средство по административен ред. Наред с
това е осъдил подсъдимия да заплати разноски на основание чл. 189, ал. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
С въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна поради нарушение
на материалния закон, необоснованост и че е постановена при съществени процесуални
нарушения. С постъпило след изготвянето на мотивите допълнение се заявява също така, че
наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо. Развиват се доводи за бланкетно
обсъждане, непълнота и превратно тълкуване на доказателствения материал. Изразява се
мнение, че експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза
всъщност трябва да се интерпретира в смисъл, че всяко измерване е независимо от
останалите, но при условие, че накрайникът (мундщукът) на дрегера бъде сменян. Твърди
се, че в настоящия случай е бил използван един и същ мундщук, който е бил за еднократна
употреба. Освен това се поддържа, че първостепенният съд е следвало внимателно да
обсъди обясненията на подсъдимия относно причината, обусловила шофирането му през
процесната вечер, и че е следвало да приложи чл. 9, ал. 2 НК. Заявява се, че подсъдимият е
оказал съдействие на полицейските служители и че е поискал две независими проби, но в
различни лечебни заведения. Твърдят се нарушения на подзаконовата нормативна уредба от
полицейските служители, изразяващи се в ограничаване на правото на подсъдимия да избере
лечебното заведение, в което да бъде изследван, задържането по реда на ЗМВР преди
изтичането на срока за даване на кръвна проба и липсата на нарочен протокол за отказ да
бъде дадена кръвна проба. Прави се позоваване на показанията на свидетелите Л., д-р Б. и д-
р Т. и на обясненията на подсъдимия. Иска се от Софийския градски съд да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдмия за невиновен.
Алтернативно иска да бъдат отчетени многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства и наложеното наказание да бъде намалено под минимума. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
Софийската градска прокуратура не взема писмено становище по въззивната жалба и
допълнението й.
С определение, постановено в закрито заседание, Софийският градски съд е
преценил, че не следва да допуска разпит на подсъдимия, нито повторни разпити на
свидетелите и вещото лице.
В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият, макар и редовно призован,
не се явява. Защитникът заявява, че поддържа жалбата. За хода на съдебните прения повтаря
искането за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан,
съответно поддържа искането за намаляване на наказанието.
Прокурорът заявява, че оспорва жалбата. За хода на съдебните прения поддържа, че
обвинението е доказано, че няма нарушения в наказателното производство и че присъдата
съответства на доказателствата. Иска от Софийския градски съд да я потвърди.
След като съобрази становищата на страните и като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение, Софийският градски съд направи
2
следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена от заинтересована страна в наказателния процес срещу
обжалваем съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Първостепенният съд е провел пълно, всестранно и обективно съдебно следствие, в
рамките на което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване
фактически данни. Въз основа на тях той вярно е установил фактическата обстановка по
делото. След самостоятелна анализа и преценка на доказателствените материали и без да
констатира съществени различия с установеното от първата инстанция, въззивният съд я
възпроизвежда накратко по следния начин.
На 07. 02. 2020 г., около 02, 35 часá, подсъдимият управлявал моторното превозно
средство марка и модел „Рено Клио“, рег. номер *******, в град София, по бул. „Г. М.
Димитров“ с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“. В
автомобила нямало никой друг. Начинът, по който той управлявал автомобила, направил
впечатление на свидетелите П.Б.С. и Н. Л. Л., които били дежурни полицейски служители.
След като спрели моторното превозно средство те изискали от подсъдимия да представи
документи и установили самоличността му. Освен това усетили, че от подсъдимия се носи
мирис на алкохол, поради което го тествали с техническо средство („Алкотест дрегер 7510+“
с инв. номер ARDM 0212), на което поставили нов накрайник (мундщук). Втората или
третата проба била успешна и отчела наличие на алкохол с концентрация 1, 65 на хиляда.
Свидетелят Л. съставил акт за установяване на административно нарушение. Подсъдимият
заявил, че не приема резултата от теста и поискал да се подложи на медицинско изследване
(да даде кръвна проба), при което свидетелят Стоев съставил талон за изследване. Щом
полицейските служители обяснили на подсъдимия, че трябва да го придружат до лечебното
заведение МБАЛ „Св. Анна“ за да даде кръвна проба, той им казал, че дъщеря му е
претърпяла злополука и че трябва спешно да отиде при нея, във връзка с което се обадил и
на спешния телефон 112. Полицейските служители Стоев и Л. обяснили на подсъдимия, че е
длъжен да ги придружи до МБАЛ „Св. Анна“ за даване на кръвна проба, а операторът от
телефон 112 му казал същото и добавил, че съпругата му може да се обади, за да бъде
изпратена линейка.
След това полицейските служители отвели подсъдимия в триажа и спешното
отделение на МБАЛ „Св. Анна“, където дежурни лекари били свидетелите Е.Е. Т., А.В. Б. и
Ш.Ш.Х.. Свидетелката Т. поискала личната му карта, за да оформи документите и
протоколите, свързани с даването на кръвна проба. Подсъдимият бил изнервен и отказал да
даде личната си карта, както и да попълва и подписва документация. Между подсъдимия и
полицейските служители възникнал спор относно личната му карта, във връзка с който
спрямо подсъдимия били използвани помощни средства (белезници) и той бил отведен в 7
РУ – СДВР, където бил задържан за 24 часа.
Така възприетата фактическа обстановка произтича преди всичко от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Б.С., Н. Л. Л.
(дадени непосредствено пред първостепенния съд, а също така и дадени на досъдебното
производство и приобщени от първостепенния съд на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), Е.Е. Т., А.В. Б. и Ш.Ш.Х.. Те отразяват преки възприятия, логически
взаимосвързани са и са последователни, намират подкрепа в прочетените и приобщени по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени материали от досъдебното производство
(преди всичко талонът за изследване, актът за установяване на административно нарушение
и медицинската документация). Между показанията на отделните свидетели не се откриват
съществени противоречия.
Първостепенният съд е подложил на внимателна анализа дадените пред него
обяснения на подсъдимия, отчитайки двойствената им природа на гласно доказателствено
3
средство и на средство за осъществяването на правото му на защита. Те следва да бъдат
кредитирани единствено в частите, в които се описва употребата на алкохол, спирането на
управлявания от него автомобил от полицейските служители, извършване на теста за
алкохол с техническото устройство и отвеждането на подсъдимия в МБАЛ „Св. Анна“,
впоследствие в 7 РУ - СДВР. В тези части обясненията на подсъдимия отразяват негови
непосредствени възприятия, последователни са и се подкрепят от останалите
доказателствени материали. Първостепенният съд правилно не е кредитирал обясненията на
подсъдимия в частта, в която той заявява, че управлявал моторното превозно средство по
спешност поради влошеното здравословно състояние на дъщеря му. Въззивният съд
констатира съществени противоречия между тази част на обясненията с данните от
проведения от подсъдимия разговор по телефон 112. От една страна, според обясненията на
подсъдимия дъщеря му е получила „пристъпи“ и той потеглил с автомобила си в търсене на
„дежурен педиатър или алерголог“. От друга страна, според експертното заключение по
аудио-техническата експертиза, което първостепенният съд правилно е кредитирал като
компетентно и обосновано, мъжкият глас съобщава, че дъщеря му се е „подхлъзнала в
коридора“, че е „разцепила крака си в касата на вратата“, че „цялата е в кръв“ и „губи
съзнание“, както и че „търси хирург“. Разговорът по телефон 112 е започнал в 02, 52 часá,
тоест непосредствено след като подсъдимият е бил спрян за проверка и след като е бил
тестван с техническото средство, докато обясненията са дадени в по-отдалечен момент
(повече от една година по-късно). Освен че обясненията противоречат на данните от
разговора по телефон 112, въззивният съд приема, че данните от последния разговор сами
по себе си са вътрешно противоречиви и също не следва да бъдат кредитирани. Описаният в
разговора удар на крак в каса на врата не би могъл да предизвика загуба на съзнание. Също
така, ако действително е следвало да бъде предприета хирургична интервенция, логично е тя
да бъде извършена в лечебно заведение, тоест подсъдимият би следвало да откара дъщеря
си в болнично заведение с хирургично отделение (в който случай тя също е щяла да бъде в
моторното превозно средство), а не да „търси хирург“, когото да откара в дома си. По тези
съображения, а и споделяйки другите доводи, изложени от първата инстанция, въззивният
съд също като първостепенния не възприема като достоверни нито данните от обясненията,
нито данните от проведения разговор по телефон 112, в които се съдържат твърдения за
влошено здравословно състояние на дъщерята на подсъдимия. Тези данни от обясненията
следва да се приемат единствено като средство за изграждането на защитната теза на
подсъдимия. Съответно, заявеното в разговора по телефон 112 след спирането на
управлявания от подсъдимия автомобил и тестването му с техническото средство трябва да
се приеме за опит да бъде отложено даването на кръвна проба за изследване.
На следващо място, въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимия и в
частта, в която се заявява, че двамата полицейски служители го оставили да изчака във
„фоайето“ (триажа) на спешното отделение, след което влезли в преддверието на
помещението, където се намирали дежурните лекари и сестри, започнали да говорят
помежду си и се забавили с оформянето на документите. В тази част обясненията
противоречат както на показанията на двамата полицейски служители, така и на
показанията на свидетелките Б. и Т.. Според последните подсъдимият е бил доведен от
полицейските служители в триажа на МБАЛ „Св. Анна“, говорел е по телефона си и е
отказал да представи личната си карта и да попълни и подпише медицинската
документация, при което непосредствено е разговарял с лекарите (казал на свидетелката Б.,
че разговаря с адвоката си; пред нея отказал да даде алкохолна проба; свидетелката Т.
поискала директно от подсъдимия да представи личната си карта; обяснила му, че трябва да
попълни декларация за отказ да даде кръв, но той отказал). Свидетелките Б. и Т. не са
заинтересовани от изхода на делото и показанията им са ясни, логични и последователни,
поради което следва да бъдат кредитирани. При това положение въззивният съд достига
фактическия извод, че подсъдимият е забавил оформянето на документите, а не
4
полицейските служители. Нещо повече: от същите свидетелски показания се установява, че
подсъдимият е попречил на оформянето на документите, а с това и на осъществяването на
медицинското изследване.
Доводът във въззивната жалба, че подсъдимият е оказал съдействие на полицейските
служители, е неоснователен. Действително, според показанията на свидетеля Л.,
подсъдимият е оказал съдействие. Същият свидетел обаче по-нататък е уточнил, че
подсъдимият е оказал съдействие на място (л. 63 от делото на районния съд), тоест
свидетелят има предвид поведението на подсъдимия при спирането на управлявания от него
автомобил, тестването с техническото средство и попълването на талона за изследване. Това
първоначално поведение на подсъдимия постепенно се е изменило: впоследствие той се е
опитал да отложи медицинското изследване с твърдения за претърпяна от дъщеря му
злополука и най-сетне е отказал да се подложи на медицинско изследване въпреки по-
ранното му изявление. В крайна сметка подсъдимият не е съдействал на полицейските
служители, поради което те са използвали помощни средства и са го отвели в 7 РУ – СДВР,
където е бил задържан. Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че отказът да бъде
вземана кръвна проба трябва да бъде констатиран от контролните органи с нарочен
протокол. От показанията на свидетелката Т. се установява, че подсъдимият е отказал да
съдейства и при оформянето на документацията за отказ да даде кръвна проба. Освен това
според НПК фактите от предмета на доказване могат да бъдат установявани с всички
предвидени в него доказателствени способи и средства (чл. 105, ал. 2 и чл. 106 НПК). В
настоящия случай по реда и правилата на НПК в рамките на състезателен съдебен процес са
били събрани цитираните показания на свидетелката Т., които надлежно установяват факта,
че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба.
Неоснователни са също така и доводите във въззивната жалба, свързани с тестването
с техническото средство и неговия накрайник (мундщук). От обясненията на подсъдимия се
установява, че полицейските служители са му предоставили нов накрайник на техническото
средство („въпреки това след няколко минути ми беше даден нов мундщук и аз извърших
пробата“, л. 87 от делото на първоинстанционния съд). В паметта на техническото средство
са се съхранили данни единствено от успешната проба, регистрирала концентрация на
алкохол от 1, 65 на хиляда. Съгласно експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което въззивният съд също кредитира като квалифицирано, пълно, ясно и
обосновано, след неуспешните опити техническото средство е преминало в режим на
подготовка, като последвалото успешно измерване е независимо и не се влияе от
предходните неуспешни измервания. При отговора на тази задача вещото лице не е
поставило условие за всяка една проба да се използва нов накрайник. Щом в самото начало
на тестването полицейските служители са поставили нов мундщук, то процедурата е спазена
независимо от неуспешните опити (в същия смисъл решение № 207 от 01. 07. 2010 г. на
ВКС по н. дело № 92/2010 г., II н. о.).
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд също така е
формирал и правилни правни изводи. Съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за
който е повдигнато обвинение, е на просто извършване. За да бъде изпълнен от фактическа
страна, достатъчно е да се установи осъществяването на изпълнителното деяние –
управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на
хиляда. От обективна страна е необходимо освен това и да е налице условието въпросната
концентрация на алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред. В тази част
наказателната норма препраща към Наредба № 1 от 19. 07. 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието (Наредбата).
При така установената фактическа обстановка следва, че подсъдимият е осъществил
5
състава на престъплението от обективна страна. Установява се, че той е управлявал
моторното превозно средство марка и модел „Рено Клио“, рег. номер *******, с
концентрация на алкохол в кръвта 1, 65 на хиляда. В дадения случай макар и подсъдимият
да е подписал и получил талона за медицинско изследване и да се е явил в МБАЛ „Св. Анна“
своевременно, според чл. 6, ал. 9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта му
следва да се приеме за установена въз основа на показанията на техническото средство
поради отказа му да даде проби за изследване. Неоснователни са доводите във въззивната
жалба, насочени към приравняване на отказа на подсъдимия да даде проби за изследване с
нарушение на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Обстоятелството, че друго лечебно заведение (частната болница „Софиямед“) се е намирало
по-близо до мястото на проверката с техническото средство, отколкото МБАЛ „Св. Анна“, е
правноирелевантно и не опорочава процедурата. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредбата
контролният орган определя мястото на извършването на медицинското изследване и срока
на явяването, който не може да превишава 45 минути. От анализата на
административноправната норма е видно, че контролният орган разполага с оперативната
самостоятелност да определи лечебното заведение, в което да се извърши медицинското
изследване, стига да е обективно възможно явяването на водача в рамките на 45 минути. В
случая свидетелят Стоев е определил за място на изследването МБАЛ „Св. Анна“ и срок за
явяване 40 минути в съответствие с чл. 6, ал. 6 от Наредбата. Ако е искал да даде
„независима проба“, подсъдимият е следвало първо да окаже пълно съдействие на
полицейските служители и дежурните лекари в МБАЛ „Св. Анна“, а едва след това да се
подложи на допълнителни изследвания в лечебно заведение по негов избор. Задържането на
подсъдимия по реда на ЗМВР е било извършено след отказа му да даде пробата в МБАЛ
„Св. Анна“, поради което то не опорочава процедурата по установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Освен това задържането е било правомерно.
Полицейските служители в кръга на правомощията си по чл. 70 ЗМВР са изискали от
подсъдимия да представи документ за самоличност, във връзка с което той е започнал да
спори с тях на „висок тон“ (според показанията на свидетелката Т.). При това положение
подсъдимият съзнателно е пречел на полицейските служители да изпълнят задълженията си
по служба – основание за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Допълнителна индикация за
закономерността на задържането е обстоятелството, че по делото няма данни подсъдимият
да го е обжалвал. Следователно правото на свободно придвижване на подсъдимия,
включително правото му свободно да посети избрано от него лечебно заведение, е било
правомерно ограничено след отказа му да даде кръвна проба.
От субективна страна деянието е осъществено при евентуален умисъл: подсъдимият
съзнателно се е поставил в състояние на обикновено алкохолно опиване, след което е влязъл
в моторното превозно средство марка и модел „Рено Клио“, рег. номер *******, запалил е
двигателя, потеглил е и е управлявал автомобила до момента, в който е бил спрян от
свидетелите Стоев и Л., като през цялото време е съзнавал, че концентрацията на алкохол в
кръвта му може да е над 1, 2 на хиляда, но това обстоятелство му е било безразлично.
Доколкото въззивният съд и първата инстанция не възприемат за достоверни данните
за влошено здравословно състояние на дъщерята на подсъдимия, то не са налице
обстоятелства, които да изключват обществената опасност на деянието поради
малозначителност (чл. 9, ал. 2 НК) или поради крайна необходимост (чл. 13, ал. 1 НК). Не са
налице и съответни обстоятелства, които да бъдат отчетени като смекчаващи при
определянето на наказанието.
Правилно първостепенният съд не е освободил подсъдимия от наказателна
отговорност, защото деянието е осъществено в пияно състояние (чл. 78, ал. 7 НК).
При определянето на наказанието първата инстанция правилно е определила по вид
трите кумулативно установени от закона наказания: лишаване от свобода, глоба и лишаване
6
от право на управление на моторно превозно средство (чл. 343б, ал. 1 и чл. 343г). За да
определи размерите им първостепенният съд е отчел наличието на редица смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства и липса на отегчаващи обстоятелства. Въззивният
съд споделя преценката, че чистото съдебно минало и семейното положение на подсъдимия
са смекчаващи обстоятелства. От друга страна, наличието на многобройни нарушения на
Закона за движение по пътищата (35 влезли в сила наказателни постановления) доказва
трайно изградено отношение на подсъдимия в посока на нарушаване на правилата за
движение по пътищата, което в крайна сметка е ескалирало и е довело до извършването на
процесното престъпление. Освен това сред представените от самия подсъдим
характеристични данни се откроява издаденото разрешение за достъп до класифицирана
информация № 6589 от 10. 12. 2019 г. до ниво „поверително“ със срок до 2024 г. във връзка
с изпълнение на служебните му задължения като служител по сигурността на
информацията. Следователно с установената по надлежния ред употреба на алкохол
подсъдимият не само е нарушил правилата за движение по пътищата и е поставил в
опасност останалите участници в движението, но също така е създал риск пред сигурността
на класифицираната информация в съответната организационна единица, който следва да
бъде отчетен като съществено отегчаващо обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство
първата инстанция също така е пропуснала да отчете отказа на подсъдимия да съдейства на
полицейските служители в МБАЛ „Св. Анна“ и това, че е спорил с тях на „висок тон“, което
довело до задържането му по ЗМВР. При това положение въззивният съд приема, че първата
инстанция е следвало да определи трите наказания в по-големи размери. В случая обаче не е
подаден съответен протест, поради което въззивният съд е обвързан от забраната за
влошаване на положението на подсъдимия (забраната за reformatio in peius) и не може да
измени присъдата.
Въззивният съд намира, че първата инстанция правилно условно е отложила
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 НК. Макар и
подсъдимият да е отказал да съдейства на полицейските служители в МБАЛ „Св. Анна“,
предвид чистото му съдебно минало крайният извод на районния съд, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване, следва да бъде
подкрепен.
Освен всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че първата инстанция
правилно и законосъобразно е приспаднала от наказанието „лишаване от свобода“ периода
на задържане по ЗМВР, съответно правилно и законосъобразно е приспаднала от
наказанието „лишаване от право“ времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото
да управлява моторно превозно средство по административен ред. Правилно и
законосъобразно също така е възложила на подсъдимия разноските.
В обобщение, след цялостна проверка на обжалваната присъда въззивният съд
намира, че трябва да я потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата, постановена на 07. 10. 2021 г. от Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 9-и състав, по н. о. х. дело № 8075 по описа за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се изпратят заверени преписи от първоинстанционната присъда, мотивите към нея и
7
въззивното решение на Държавната комисия по сигурността на информацията за преценка
дали са налице обстоятелства по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната
информация.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8