Определение по дело №10345/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. с чл144 от АПК.

Образувано е по молба на Заместник директора на ТД на НАП – Велико Търново, с която се иска изменение на постановеното решение №371 от 2.02.2024 година по делото в частта му досежно разноските.

Молителят счита, че присъдените по делото разноски за ответника по молбата са прекомерни, тъй като било проведено само едно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи за приложимо в случая решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22 на този съд.

Ответникът по молбата, П.В.Г. – К., чрез представителя си ***.Д., отрича основателността и, прокурорът не е взел становище.

След извършена служебна проверка на постановеното решение, съобрази следното:

Молбата е допустима, а по същество е неоснователна.

С решение по дело C‑438/22 СЕС дава следното тълкуване на чл.101 от ДФЕС: Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на ***окатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за ***окатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за ***окатски услуги и ***окатско възнаграждение; Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, ***окатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на ***окатите като Висшия ***окатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на ***окатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на ***окатските услуги.

Според чл.2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност /сега членове 101 и 102 от ДФЕС/ при всяко производство на национално или общностно равнище във връзка с прилагането на членове 81 и 82 от Договора тежестта на доказване на нарушение на член 81, параграф 1 или на член 82 от Договора се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение. Предприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член 81, параграф 3 от Договора, носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени.

Посоченото означава, че в тежест на ответника по делото и настоящ молител е да установи, че договарянето и заплащането на ***окатско възнаграждение от 500 лв. е проява на съгласувана практика, която води или е довела до ограничаването или нарушаването на конкуренцията по повод на избора на процесуален представител от страна на П.В.Г. – К.. Липсват доказателства, които да опровергават автономията на волята и свободата на договаряне, проявени от страните в представеният договор за правна защита и съдействие при определянето на размера на ***окатското възнаграждение, чиито размер се претендира да бъде редуциран.

Извън това, настоящият касационен състав намира, че договореното и платено възнаграждение за ***окат е адекватно на усилията, които процесуалният представител е положил, за да защити клиента си по касационното дело. Обратно на твърдяното от молителя, касационният състав намира, че делото не е със занижена фактическа и правна сложност, а договореното възнаграждение отчита не само действията по процесуално представителство пред касационната инстанция, а и подготовката за самото заседание, проучването на касационната жалба и материалите по делото, изготвянето на писмения отговор и прочие.

Следва молбата да се отхвърли.

Водим от горното, Административният съд – В. Търново, първи касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на Заместник директора на ТД на НАП – Велико Търново, с която се иска изменение на постановеното решение №371 от 2.02.2024 година по СНАХД №10345/2023 година в частта му досежно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно.

Председател:
Членове: