РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. Пловдив, 07.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 2400 по
описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – процесуалния
кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на М. Р.И., ЕГН **********, адрес:
***, против Ревизионен акт № Р-16001620007281-091-001/10.06.2021г.,
издаден от В.С. К. – началник на сектор,
възложил ревизията и Ю. М. Д. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 449/17.08.2021
г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, с който на оспорващия
за период 2014г. – 2016г. са определени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 20449,85 лева главница и
11187,13 лева лихва; вноски за пенсионно и здравно осигуряване за периода
2014г. – 2016г. в общ размер на 17313,77 лева главница и 8503,87 лева лихва; и
изменен в частта на допълнително определените задължения за държавно обществено
осигуряване за 2014г. до размер от 2432,56 лева главница и 1507,36 лева лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че органите
по приходите са провели ревизията в нарушение на принципите за обективност и
служебно начало. Твърди се, че ревизираното лице /РЛ/ към началото на периода е
притежавало средства в размер на 100 000 евро с източник от работа в
Испания. В този аспект ревизиращите незаконосъобразно пренебрегнали искането на
оспорващия по служебен път чрез звеното за международен обмен на данни при ЦУ
на НАП да бъдат събрани доказателства за доходите, които е получавал като
физическо лице и самонает търговец в Испания за периода 1999г. – 2017г. В
противоречие със събраните от ревизията доказателства не били признати и
сочените от оспорващия дарения в размер на 43 000 лева, предоставени от
родителите му по повод сватбата му като обичаен дар, съхранени към 01.01.2014г.
Тези дарения били направени на основание шест отделни договора за дарение,
сключени през периода 2009 - 2014 г. Оспорват се и изводите на приходната
администрация, че в периода 2014 г. – 2017г. РЛ е внасяло суми в дружеството
„Чесън – МСИ“ ООД, които са с неустановен произход. Твърди се, че тези суми са
приходи от дейността на дружеството, придобити в резултат на продажба на
авансово получена стока от испански контрагенти на база проформа фактури. Сочи
се, че тези суми неправилно са били осчетоводени по дебитния оборот на сметка
493 – разчети със собственици, но това невярно счетоводно записване не давало
основание да се приеме, че това са лични средства на ревизираното лице, с които
да е захранвана касата на дружеството за покриване на задължения към
доставчици. Внасяните в каста на дружеството пари, освен от продажба на стока,
били и от финансово подпомагане, предоставено като аванс от испански
контрагенти с уговорка за връщане на сумите след края на 2020г. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
3. Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт К. - Д., е на становище, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
го е потвърдил и частично изменил. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод
за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
6. Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001620007281-020-001/30.11.2020г. /л. 946/, издадена от В.С. К. - началник
сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия
на М. Р.И., с обхват: годишен
и авансов данък по Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016г.; данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г.; данък по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016
г.; вноски за ДОО – за самоосигуряващи
се, за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.; вноски за ЗО – за
самоосигуряващи, за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. и вноски за ДЗПО
за УПФ – за самоосигуряващи, за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
Крайният срок за
извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед № Р-16001620007281-020-002/30.11.2020г.,
Заповед № Р-16001620007281-020-003/26.02.2021 г. и Заповед № Р-16001620007281-020-004/29.03.2021г.
до 29.04.2021 г., без да е изменян обхватът и предметът на ревизията.
В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001620007281-092-001/13.05.2021
/л. 46/, въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на
ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001620007281-091-001/10.06.2021г.
/л. 28/.
По жалба на М. Р.И. е издадено Решение № 449/17.08.2021 г. /л. 16/ от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден и частично изменен оспореният в
настоящото производство ревизионния акт.
7. С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по делото са представени нарочни заповеди
на Директора на ТД на НАП - Пловдив /л.4- 6/.
В съдържанието на всички
заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността
на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр.
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. Фактите по делото:
8. М. Р.И. е данъчно задължено
лице на основание чл. 3. т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за получените от него доходите
през отделните данъчни периоди в обхвата на ревизията. РЛ е съдружник в
„Чесън-МСИ" ООД. Представляващи и равноправни собственици на капитала на
дружеството са М. Р.И. с дял за 500лв. и С.Р.И. с дял за 500лв. РЛ е регистрирано
като ЕТ „М. И. - Лисо” и е самоосигуряващо
се лице. През периода е семеен със съпруга и две деца.
В хода на ревизията е установено, че РЛ е внасяло парични средства по
банковите си сметки, финансирало е ЕТ „М. И. - Лисо” и „Чесън МСИ"
ООД, които средства значително
превишават доходите му за периода.
9. РЛ декларира, че към началото на периода е разполагало със 100 000
евро от работа в Испания като общ работник в сферата на селското стопанство,
както и като самоосигуряващ се търговец считано от 1999г. Всички спечелени суми
от Испания, в т.ч. и финансирания е пренасял на ръка при многократните му
влизания на територията на страната през периода от 1999г. насам. През
проверявания период е пребивавал основно в България, както и в Испания, за
кратки периоди, но често по повод извършваната дейност като „Чесън МС“ ООД,
няма постоянно установен адрес в Испания, а в България това е постоянният му
адрес по лична карта - гр. Асеновград, ул. „Осогово" .
До момента РЛ не се е снабдило с документи от испанските контрагенти за
получаване на суми за финансирания на дейността на „Чесън МС“ ООД. Не разполага
със трудови договори и документи за самоосигуряване в Испания. През периода
2014г.-2017г. е получило заеми от А.Т.М.
общо в размер около 80000,00лв. и от М. И. - общо около 70000,00лв. Мястото
на предаване на сумите е в град Асеновград. Датите на сключване на договора са
за съгласие за отпускане на заема, а реалното предаване на сумите е на датите
на които е пребивавал в страната. Заемите не са върнати до момента.
Получил е към 31.01.2014г. семейни дарения в размер на 43000,00 лева (в
някои от писмените обяснения заявени в размер на 40000 лева), част от които са
дарения от родителите му, а друга част под формата на обичайни дарове по повод
началото на семейния му живот – сключен брак през 2006г. Даренията са на основание шест отделни договора за дарение сключени в устна форма между
2009г. и 2014г. с родителите му Г. А. И. и Р. Ш. И.. Точната сума на всяко дарение е 1000,00лв. на 31.12.2012г., 9500,00лева на
01.02.2013г. 7500,00лв. на 06.05.2013г., 8500,00лв. на 12.06.2013г., 9500,00 на
08.08.2013г. и 7000,00лв. на 03.09.2013г. или обща сума 43000,00лв.
В подкрепа на твърденията за получени заеми са представени: 7 броя договори
за заем с А. М. както следва: от 01.01.2014 г. - 5000,00 лв.; от 10.01.2015 г.
- 9900,00 лв.; от 07.07.2015 г. -
9900,00 лв.; от 22.02.2016 г. - 9900,00 лв.; от 20.04.2016 г. - 9900,00
лв.; от 02.01.2017 г. - 9900,00 лв.; от 20.01.2017 г. - 9900,00 лв. и 5 броя
договори за заем получени от М. И. както следва: от 01.01.2016 г. - 9900,00
лв.; от 01.06.2016 г. - 9900,00 лв.; от 13.07.2016 г. - 9900,00 лв.; от
01.01.2017 г. - 9900,00 лв.; от 01.03.2017 г. - 9900,00 лв..
Представен е също анекс от 02.12.2018г. към договорите за заем, сключени с М.
И., съгласно който сумите по договорите за заем са получени в гр. Асеновград,
ул. „Осогово“ № 12, ет. 1 съответно на 01.11.2017г., 30.11.2017г.,
21.12.2017г., 01.11.2018г. и на 02.12.2018г.
10. Т.А. И. декларира, че няма сключени писмени договори за предоставени суми
на сина й. Заедно със съпруга й са предоставили на сина им сумата от 43 000,00
лв. на основание пет сключени устни договора за дарение. Точният размер на
всяко едно дарение поотделно е както следва: 1000,00 лв. на 31.12.2012 г.;
500,00 лв. на 01.02.2013 г.; 7500,00 лв. на 06.05.2013 г. и 8500,00 лв. на 12.06.2013 г. Сумите са
предадени на ръка във връзка с подпомагане на сина им и неговата търговска
дейност в гр. Асеновград. Произходът на паричните средства е от трудова
дейност. Същите са съхранявани в дома им.
След служебна проверка органите по приходите са установили, че за периода
01.01.2000 г. – 31.12.2016 г. Т.А. И. е осигурявано единствено от м. 05/2002 г.
до м. 08/2004 г. с минимален осигурителен доход от Институт по растителни
генетични ресурси – Садово и Земеделска кооперация „Съединение" – с.
Патриарх Евтимово. За периода от м. 08/2004 г. до 31.12.2013 г. не се
установиха данни за получавани доходи от лицето.
Р. Ш. И. е осигурявано от м. 05/2002 г. до 06/2002 г. с осигурителен доход
общо в размер на 134,50 лв. от Институт по растителни генетични ресурси –
Садово и Земеделска кооперация „Съединение" – с. Патриарх Евтимово. От м.
11/2011 г. до м. 12/2015 г. лицето е с вид осигурен 50 – за пенсионери, с
осигурителен доход в размер на 210,00 лв.
В периода лицата не са декларирали доходи от продажба на недвижимо и
движимо имущество. Притежавали са едно моторно превозно средство и еднофамилна
къща в гр. Асеновград.
11. Относно основанието за предоставяне на заемните средства, от А.Т.М. са
представени обяснения, че се познава с М. Р.И. от много години, свързва ги
дългогодишно добро лично приятелство. За произхода на средствата, М. не
разполага с писмени доказателства, но твърди, че паричните средства са от спестявания,
трудова дейност и дарения от родителите му. Мястото на предаване на заемните
средства е адресът на М. ***. Дата на предаване на сумите е вписаната в
договорите за заем, а в случаите, в които М. Р.И. е отсъствал от страната на
посочените дати, сумите са му предавани след завръщането му в България, когато
заемателят е приподписвал и екземплярите на договорите за заем, съставени от А.Т.М..
Банкови документи не са налични, предвид обстоятелството, че предаването на
сумите е в брой, на ръка по отделните договори за заем. Разписки за предаване
на сумите също не са съставяни, защото такава роля играел самият договор за
заем, в който е вписано, че същият служи за предаване на заемната сума. Лихви
по заемите са уговорени, но не са получавани, защото срокът на връщане на
заемите е 31.12.2021 г. Към момента заемите не са върнати.
След служебна проверка за пътуванията на М. извън страната е установено по
данни от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, че
лицето е било извън страната на датите 20.04.2016г., 02.01.2017г. и
20.01.2017г., които съвпадат с част от датите, за които се твърди да са
предавани суми на РЛ по договорите за заем.
Установено е, че за периода 01.01.2004г. – 31.12.2015 г., А. М. е с
минимални доходи, съгласно направените справки за осигуряване. Няма декларирани
доходи по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Има деклариран получен заем през 2013 г. ,
върнат през 2014 г. През 2013 г. лицето е закупило жилище с ипотечен кредит. За
2017 г. е декларирало доходи от дивиденти в размер на 253 137,61 лв. , върху
които е удържан данък в размер на 12656,88 лв.
12. М. А.И. е представил обяснения, че действително е сключил договори за заем
с М. И., но в тях е допусната грешка, че договорите служат за разписка за
предаване на сумите. Паричните средства са действително предадени на следните
дати: на 01.11.2017г., 30.11.2017г., 31.12.2017г., 01.11.2018г. и 02.12.2018г.
, за което на 01.02.2018г. е подписан изричен анекс към всеки договор, в който
е упомената точната дата на предаване на паричните средства.
Паричните средства са предадени на адреса на М. ***. Паричните средства не
са върнати, както и не е изплащана лихва по тях. Причината за отпускането на
заема е дългогодишно приятелство между двамата и желание да помогне на
търговската му дейност. Произходът на средствата е от разпределен дивидент от
"Аго Мес" ЕООД с ЕИК *** . Представен е регистър на счетоводна сметка
122 "Неразпределена печалба от минали години" за 2017г. и 2018г. на
дружеството, от която е видно, че на М. И. са изплатени доходи от дивиденти за
периода 2017г. и 2018г. в размер на 30 000,00 лв. и удържан данък дивидент в
размер на 1500,00 лв. за всяка година.
13. Относно задграничните си пътувания, РЛ уточнява, че същите касаят
търговската дейност на „Чесън МС“ ООД и разходите са за сметка на дружеството и
на испанските контрагенти. Дневният престой е толкова колкото е времевия период
между излизането и влизането в България. Има излизания и в Турция при роднини
на съпругата му Ш. И.. За периода 01.01.2014г. - 31.12.2016г. е получавал
доходи от ЕТ „ М. И. Лисо" с ЕИК ***. За 2014г. има печалба в размер на
9794,43лв., които са различни от началното салдо и от заетите средства. За
2015г. и 2016г. е със счетоводен и данъчен резултат – загуба.
Няма издадени командировъчни и изплатени командировки от „Чесън МСИ“ ООД,
както и разпределени дивиденти от дружеството за ревизирания период. Относно
финансирането на „Чесън МСИ“ ООД за периода преди 2014г. РЛ декларира, че през
2013г. е внесъл сумата от 5000,00лв. Не помни да е финансирал ЕТ „М. И.“.
РЛ заявява, че за ревизирания период е получавало доходи от извършваната с
личен труд дейност като съдружник и управител в „Чесън МСИ“ ООД, като се е
осигурявал за дейност с личен труд на осигурителен доход 420 лв. За посочения
период фактически е разполагал с оборотни средства, получавани при продажбите
на стоки от името на дружеството, които е внасял обратно в касата. В
дружеството се получавала стока /чесън/ авансово от Испания на база на проформа
фактури, като стоката е заплащана на испанските доставчици след продажбата от
дружеството и издаването на фактура към купувачите на дружеството. Получаваните
суми от продажби от името на дружеството фактически е внасял в касата на
дружеството многократно - за посочения период 2014г - 2017г. Също така, в
касата на дружеството са внасяни и получени суми от испански контрагенти,
авансирали и финансово подпомагали дейността на дружеството с уговорка за
връщане на сумите след края на 2020г. Испанските контрагенти, от които е
получавал суми, са както следва: “GARCIA GARCIA JUAN CARLOS IZQUIERDO”
ES12364207J,“IFAMILIA JIMENEZ”ESB02515302, “VICTOR AGRICOLA”ESB53046744,
"VEGAMANCHA SL"ESB53993333 и "SERVIAPA 2015 S.L.U"ESB02566230.
РЛ декларира, че е в процес на снабдяване с документи от тях, относно размера
на посочените финансирания, като срокът на връщане на същите е след края на 2020г.
Доходът, който е получил от дейност като от ЕТ „М. И. Лисо" с ЕИК по
Булстат ***, е като следва: печалба - 9 794.43лв. за 2014г.
14. При насрещна проверка на ЕТ „М. И.“ се установява, че собственикът е
финансирал дейността на ЕТ като през 2014 г. е внесъл 68800,00лв. От търговеца
са възстановени суми на собственика (РЛ) през 2014г. в размер на 14500,00лв. и през 2016г. в размер на
40000,00лв. Към 01.01.2014г. предприятието на едноличния търговец има
задължения към собственика в размер на 31472,85лв.
15. При насрещна проверка на „Чесън МСИ“ ООД се с установява, че за периода
2014 г. – 2016г. от съдружниците са внесени в касата на дружеството 325700
лева. Не са представени данни кой от съдружниците каква част от сумите е
внасял.
16. При тази фактическа обстановка органите по приходите са приели, че
наличните парични средства, с които РЛ е
можело да разполага към 01.01.2014 г. са в размер на 5 000,00 лв. Този извод
ревизиращите са обосновали с това, че от всички събрани доказателства не са
установени данни за получени доходи от родителите на РЛ, за периода от 2000 г.
до 2013 г., които да им позволят да направят дарения в размер на 43 000,00 лв. Не
са представени доказателства за произход на паричните средства, които твърдят,
че са дарени, нито са представени извлечения от банкови сметки, от които да е
видно ,че лицата са теглили парични средства, които да дарят. Не са установени
също и продажби на имущество или каквито и да е било доходи, които да докажат
произхода на дарени средства. Твърденията на родителите на РЛ са преценени
съобразно качеството им на свързани лица и в хипотезата на чл.57,ал.4 от ДОПК
във връзка с § 1, т.3, б."а" от ДР на ДОПК.
Относно твърденията за предоставени на РЛ заеми от А. М., органите по
приходите са приели, че не се установява произход на доходите на заемодателя в период
01.01.2014 г. – 31.12.2016 г., за да е било възможно даването на посочените
суми в общ размер на 44600 лв. Отделно, предвид данните за задгранични
пътувания на М., реалното предаването на сумите по заемите също е недоказано.
За размера на внасяните в касата на „Чесън МСИ“ ООД средства от
съдружниците, поради липсата на конкретни доказателства, органите по приходите
са счели, че тъй като участието им в капитал на дружеството е при равни дялове, то от М. И. е внесена 50% от сумата лично,
както следва: 2014 г. - 24950,00лв ., 2015 г. - 90650,00лв. и 2016 г. - 47250,00лв.
Поради липсата на доказателства, изхождащи от испанските контрагенти, не са
приети за достоверни и твърденията на РЛ, че тези суми представляват в една
част приходи от продажба на стока, а в друга авансово финансиране от трети
лица. В този аспект е съобразно наличието на заведена при „Чесън МСИ" ООД
счетоводна сметка 493 - Разчети със собственици, използвана за отчитане на вземанията
със собствениците на предприятието, които не са били обект на отчитане с други сметки.
Формиран е извод, че паричните средства, внесени от М. И., се били
предназначени за захранване на каса (лични средства на съдружник) поради
недостиг на парични средства за дружеството да покрие задълженията към доставчици,
персонал и др. кредитори. Този извод е подкрепен и от обстоятелството, че през
2017г. на собственика са върнати част от предоставените през годините суми.
Формиран е извод, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и
обложени доходи, които да покриват извършените от него разходи за периода,
поради което са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК.
Органът по приходите е определил доходите с неустановен произход по
периоди: за 2014 г. - 86618,00лв.; за 2015 г. - 107361,03 лв. и за 2016г. -
31096,82лв.
Определен е нов размер на осигурителния доход на жалбоподателя,
съответстващ на укрития доход: за 2014 г. в общ размер на 96413,66лв.; за 2015
г. в общ размер на 107 361,03 лв. и за 2016 г. в общ размер на 31 096,82 лв.
На основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 (предишна ал.
8 ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от г.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО,
органът по приходите е определил задълженията на РЛ за задължителни
осигурителни вноски.
По реда на чл. 122 – 124 от ДОПК е определен нов размер на облагаемия доход
и върху годишните данъчни основи, след приспадане на вноските за ЗОВ, е
изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във
връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени лихви за невнесените в
законоустановените срокове публични задължения.
17. По делото се събраха свидетелските показания на лицата А.Т.М. и М. А.И..
Свидетелят М. заявява, че познава М.
И. повече от петнадесет години. Приятели са. Давал му е 63 400 лв. заеми в
периода 2014 г. -2017 г. Сумата
предоставил на седем части. Средствата били от дългогодишната му професия на
международен шофьор, спестявания от трудова дейност. Една част от парите е
дадена от майка му. Договорили лихва месечно 0,01 %. До 31.12.2021 г. трябвало
според договора да се върнат парите, но мислили да удължат срока. Нищо не му е
върнато от тази сума. Произволно са направени документи, нямат точна дата.
Когато е имал нужда. В съдържанието им е описана сумата, която давал, датата,
лихвеният процент, който се дължи. Нещо като договор. И двамата са ги
подписвали тези документи. Произволно са съставени документите. Парите не ги е
предоставял на датите на документите, тъй като пътувал. Парите били
предоставени когато се връщал в България. Тези седем пъти били в гр.
Асеновград, в собствения му дом или в дома на И.. Давал е парите където било
удобно за двамата. През 2014 г. дал един път, през 2015 г. и 2016 г. – два пъти
и през 2017 г. също два пъти, когато бил в България. Първият път дал 5000 лв.,
всички останали пъти по 9900 лв. Работил в чужда фирма, не ги носил в себе си
парите, теглил ги от сметката, в която му ги превеждали. Давал му ги в брой.
Нямало свидетели на даването на парите, само двамата били.
Свидетелят И. твърди, че познава И. от петнадесет години. Приятели са. Давал
му е пари на заем през 2017 г. и 2018 г. на пет равни вноски обща сума 49 500
лв. През 2017 г. – три вноски и 2018 г. - две вноски, на два пъти. Произходът
на средствата бил от плащане на дивиденти от собствената му фирма „Аго-мес“
ЕООД. Сумите предавал в брой, на ръка пред къщата на И. в гр. Асеновград. Една
част от парите били в банка, другите имал налични. Нищо не е върнато към
настоящия момент. Уговорката им била до края на тази година, но все още не е
получил никакви средства. Имали договор за предаване на парите, там пишело и
краен срок кога ще се върнат парите. Два договора били. Преди това имали
уговорка, след това го анексирали. Не може да кажа дата на първия договор.
Парите ги предал на по-късен етап, след като сключили договора. Сумата била
същата 9900 лв., но нямал толкова налични през 2017 г. Първия договор бил през
2016 г., парите дал през 2017 г. ноември месец, в брой налични пари 9900
лв. Анексът към договора за предаване на
парите бил от 30.11.2017 г. в размер на 9900 лв. През 2017 г. дал вноските на
01.11, на 30.11. и на 01.12. Дал три вноски по 9900 лв. Анексът бил преди предаването
на парите. Към 2016 г. не можел да му даде парите, за това щял ги даде през
2017 г. Вноските били отразени в анекса, а не в договора. През 2018 г. пак
анекс и били предадени на два пъти суми – ноември и декември месец по 9900 лв.,
на два пъти. Били налични суми и за двете вноски. Теглени са от банкомат, не
знае кога, дал му ги на ръка. Били в него налични. Дивиденти разпределил през
2017 г. в края на септември, началото на октомври. Получил ги по банкова
сметка. ***. – март или април месец, пак по банкова сметка ***. Никой друг не
присъствал на предаването на парите, което ставало в гр. Асеновград, пред къща
на И..
18. По делото бе допусната съдебна експертиза с вещо лице - А.С., чието
заключение се прие без заявени резерви от страните. Вещото лице е изчислило
публичните задължения на РЛ, в хипотезата на признати дарения и заеми по сочените
от оспорващия размери. Вещото лице е
разработило и вариант, при който от размера на публичните задължения на РЛ са
изключени задълженията за ДОО и ЗО, в хипотезата на недоказан произход на
дохода от трудова дейност.
V. От правна страна:
19. Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК – Органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК – В
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето, явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, буква “а” от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ – Местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина. В чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че – “Облагаеми по
този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон”, а съответно в чл. 35, т.6 от закона е указано, че облагаем
доход са и “...всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни
данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане …”.
В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на
чл. 124, ал.2 от ДОПК – в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Съотнасянето на цитираните нормативни текстове,
налага да се съобрази, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства,
които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до
особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други
думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения,
което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1
от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания
данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от
данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се
стигнало при нормално развие на правоотношението.
В конкретния случай, не
се спори между страните, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла
на ЗДДФЛ и е данъчно задължено по чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през отделните данъчни /календарни/ години в ревизирания
период. Не се формира и спор по отношение на това, че РЛ е внасяло средства в
ЕТ „М. И. - Лисо” и „Чесън МСИ" ООД в размери както следва: за 2014 г. -
86618,00лв.; за 2015 г. - 107361,03 лв. и за 2016г. - 31096,82лв., които
превишават реализираните за периода доходи.
Спорните по делото
въпроси са дали ревизираното лице към началото на периода е разполагало със
спестявания в размер на 100 000 евро; дали в периода е получило дарения на парични
суми от родителите си – в общ размер на 43000/40000 лв., както и средства по
седем броя договори за заем от А. М. и пет броя договори за заем от М. И.;
както и какъв е произхода на средствата, които РЛ е внесло в ЕТ „М. И. - Лисо”
и „Чесън МСИ" ООД.
Предвид обстоятелството, че РЛ твърди налични към
началото на периода средства в размер на 100 000 евро - доходи в чужбина,
по правилото на чл. 116, ал. 1 от ДОПК негова е доказателствената тежест да
представи доказателства за изясняване на факти и обстоятелства, за които се
поддържа да са настъпили извън територията на страната. Тоест в задължение на
РЛ е поставено да разполага с документи, които да удостоверяват получаването на
доход с източник извън страната, за да се приеме за данъчни цели че тези доходи
са с установен произход (така Решение № 10024 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 2528/2021 г., VIII о., Решение № 935 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8784/2017 г., VIII о.). Тази отговорност не може да бъде прехвърляна в тежест
на органите по приходите с аргумент по прилагането на общите принципи за
обективност и служебно начало.
На следващо място, при теза на жалбоподателя за
наличие на дарения и заеми като основание за имуществените размествания, при
които са получени процесните суми, отново негова е тежестта да докаже
твърдените факти – чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При пълно
и пряко доказване на получаване по паричните средства те се дисквалифицират
като доход /чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ/ и не са обект на облагане – чл. 2 от ЗДДФЛ.
Естествено, ако полученото не е доход, то няма как и да бъде укрито, та да се
осъществи предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В случая за доказване на
заемите са представени сключени договор в обикновена писмена форма. Като частни
диспозитивни документи, тези договори не се ползва с материална доказателствена
сила в съдебното производство. В случай, че не са заверени те няма и достоверна
дата, а волеизявленията, описани в тях, следва да бъдат подкрепени с факти.
Вложените в част от договорите разписки за придаване на суми по своя характер
представляват частни свидетелстващи документи, които също нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила и по арг. от чл. 181, ал. 2 от ГПК отразените в
тях изявления следва да бъдат доказани и ценени съобразно обстоятелства по
делото.
За данъчното облагане,
предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произхода на
средствата и възможността на дарителя/заемодателя да се разпореди в полза на
получателя. Реалното предаване на процесните суми следва да се преценя в общата
съвкупност на събраните по делото доказателства – договори, разписки,
извлечения от банкови смети, свидетелски показания и експертен анализ.
При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че остават недоказани твърденията на оспорващия
за придобити доходи от полаган труд и търговска дейност в Испания през периода
1999г. – 2014г., тъй като в подкрепа на тази теза не се представя каквито и да
е доказателства.
Недоказани остават и
твърденията на РЛ за получени дарения в периода 2009г. – 2014г. По тези спорни
обстоятелства позициите на оспорващия и дарителя са противоречиви и взаимно
изключващи се. Неясен остава общият размер на дарението - 43000 лв. или 40000
лева. Колебливи са и данните за периода и повода за предоставяне на средствата.
РЛ твърди, че е получило обичаен дар по повод началото на семейния му живот –
датиращ от 2006 г., с начало на предоставянето от 2009г. В последствие РЛ
градира тезата си като заявява, че първата сума е получена едва декември месец
2012г., а общият брой на даренията е шест. В отклонение от това се явява насрещната
теза на дарителя, че поводът е за подпомагане търговката дейност на РЛ, а
даренията са пет. Установява се несъответствие
в заявените от страните дати на предаване на сумите, конкретните и общи размери
на даренията. Отделно не се доказва и произходът на средствата, респективно
обективната възможност на дарителите да се разпоредят със сочените суми в полза
на РЛ. Липсват доказателства родителите на оспорващия да са притежавали
имущество или други източници на доходи, за да се приеме дори хипотетично, че
през 2013г. са разполагали със заявените суми.
Не се доказва и
предаването на суми по ангажираните от РЛ договори за заем. В случая страните
са се споразумели тези договори да служат като разписка за предаване на сумите
в съответни размери на посочените дати. Заемодателите в последствие заявяват,
че така съставените документи са с невярно съдържание, тъй като сумите са
предавани на други дати.
Съдът не кредитира с доверие твърдението на
свидетеля М., че е притежавал нужния средства, за да ги предостави в полза на
РЛ. Твърденията му за добит доход, който се дължи на естеството на трудовата му
заетост, не се подкрепя с писмени доказателства. Същият сочи, че
възнагражденията му са били изплащани по банкова сметка, ***, за да предостави
заеми на РЛ. Подобни обстоятелства не се подкрепят от фактическа страна. Без
каквито и да е колебания свидетелят потвърждава, че договорите са съставени
произволно, без връзка с факта на предоставяне на съответни суми. Това
изявление се явява в противоречие с писмените му обяснения, че
дата на предаване на сумите е вписаната в
договорите за заем дата. Прочие фактът, че договорите са с недостоверна дата се
потвърждава и от заявлението на М., че в случаите, в които М. Р.И. е отсъствал
от страната на посочените дати, сумите са му предавани след завръщането му в
България. Тоест ако РЛ е отсъствало от България на съответната дата, посочена в
договора, обективно не би могло и да го подпише на тази дата. Неясно остава и
мястото на предаване на сумите, след като
пред органите по приходите М. заявява, че всички суми са предоставяни на
РЛ на адреса му в гр. Асеновград, ул. „Осогово“ № 12, а пред съда поддържа, че
е предавал сумите в собствения си дом или в дома на И..
Съществени противоречия се установяват и в
позицията на М. И.. Същият твърди, че с РЛ са сключили два договора като
първият бил през 2016г., но тогава както и през 2017 г. нямал налични средства,
които да предостави в заем. Поддържа се първата сума да е предадена през месец
ноември 2017г., но същевременно се твърди че анексът бил сключен преди предаването на парите. Сочи се анекс от
30.11.2017 г., но пред органите по приходите е представен анекс от 02.12.2018г. Твърди се дивидентите, послужили
като източник за заемите, да са били изплатени по банкова сметка, ***, за да
предостави заеми на РЛ, но доказателства е тази насока не са представени.
Недоказани останаха и твърденията на РЛ, че
внасяните в касата на „Чесън МСИ“ ООД суми са от продажби на авансово получена
стока от испанки контрагенти. Освен изброяването на съответни чуждестранни
дружества, оспорващият не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на
подобен развой на събитията. Идентично е и положението със заявленията, че
дейността на „Чесън МСИ“ ООД е била авансово подпомагана с финансови средства
от тези дружества. При това положение обосновано органите по приходите са
приели, че сумите са били лични средства на оспорващия, с които е подпомагал
дейността на дружеството и дейността си като едноличен търговец. Този извод категорично
се подкрепя и от водените счетоводни записи по сметка 493 - Разчети със
собственици, използвана за отчитане на вземанията със собствениците на дружеството,
които не са били обект на отчитане с други сметки. Несъстоятелни се явяват и
твърденията на РЛ, че тези счетоводни записи са неверни, след като въз основа
на същите през 2017г. е отразено връщане на част от предоставените през
годините суми от собствениците на дружеството.
В обобщение така установените противоречия,
отнесете към съвкупния доказателствен материал, налагат обоснован извод, че
твърденията на оспорващия и отразените от страните в договорите за дарение и
договорите за заем факти не са се проявили като част от обективната
действителност. Не на последно място, при безспорно установена склонност на РЛ
да антидатира частни документи, с цел доказване пред ревизиращите органи
произхода на придобити доходи, генерално следва да се постави под съмнение твърдението,
че сумите по тях са били предени на разположение на РЛ. Това твърдение налага
установяване на положителен факт, който е изгоден за жалбоподателя, и каса се
негова е тежестта да го докаже в условията на главно и пълно доказване, което
не бе сторено.
В спорното съдебно производство, двете страни - данъчният
субект и административният орган, са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствени средства на истината относно фактите, релевантни за
спорното право. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест между
данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата е
обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила, като
относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се уточни също така
и че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои
в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от
законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество. Изпълнението
на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че
недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не
могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва
с неговото проявление.
При горната фактическа и
правна установеност се потвърждава изводът на органите по приходите, че
размерът на придобитите в процесния период доходи на оспорващия, са
недостатъчни за обезпечаване на извършените от него разходи. Налице са
основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, които са достатъчни за извършване на
ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните
органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно
установени процесуални правила. При изчерпателно посочените предпоставки на чл.
122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин
освен, чрез анализ на обстоятелствата, визирани в ал. 2 на същата разпоредба,
което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и
установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за
да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по
приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане задълженото
лице за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Не са налице основания за
внасяне на промени в установения от органите по приходите паричния поток на
жалбоподателя. Каза се, при неуспешно проведено доказване от страна на РЛ,
добитите от същото паричните средства следва да се квалифицират като доход с неустановен
произход, подлежащи на облагане по ЗДДФЛ. При определяне размерна за
задълженията органите по приходите законосъобразно по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ
са установил данъчните основи за облагане по периоди, към които са приложили
предвидената в закона данъчна ставка. Размерът на дължимия данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ е правилно определен.
На основание чл. 4. ал. З,
т. 2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец и
съдружник в търговско дружество. По смисъла на чел. 5, ал. 2 от КСО М. Р.И. е
самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3. т. 1, 2
и 4 от КСО. По свой избор жалбоподателят е избрал да се осигурява и за общо
заболяване и майчинство /чл. 4. ал. 4 от КСО/. Доходът, върху който се дължат
осигурителните вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6. ал. 2 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6. ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г..
в сила от 01.01.2016 г.) от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4. ал. 3. т.
1, 2. и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат
авансово върху месечен осигурителен доход. На основание чл. 6. ал. 9 (предишна
ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г.. в сила от 01.01.2016 г.) от КСО окончателният
размер на месечния осигурителен доход за лицата по и. 8 се определя за периода,
през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Окончателните
осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен
доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, а от 01.01.2015 г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и
майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в
този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен
доход се определя като разлика между
декларирания или установения от органа по приходите при условията и по
реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от
доходите. върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на
чл. 33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК
са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски,
определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. З от ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени
лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска.
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.
40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало
ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния
доход за тези самоосигуряващи се липа, определен със Закона за бюджета на ДОО),
и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката
към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Според Тълкувателно
решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия,
не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова
дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна
основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията
фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК –
укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му
били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили
въпросните разходи.
Върху органите по
приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по
оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите
установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени
осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.
В случая доказателствата
по делото сочат, че РЛ е упражнявало дейност в качеството на едноличен търговец
и собственик на търговско дружество, концентрираща се върху търговия със стоки.
При тази безспорна фактическа обстановка е напълно обосновано да се приеме, че
паричните средства, внасяни от РЛ в касата на собственото му търговско
дружество, установени и доказана като укрити доходи, са сред тези, подлежащи на
облагане по реда на чл. 124а от ДОПК. Този извод се явява в съответствие с
мотивите на обсъденото тълкувателно решение, според които даденото задължително
тълкуване касае провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК при доказани от
ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите над доходите
само на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Не
съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1,
т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за
физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях
при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията
данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над
доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска
дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и
задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.
Мотивиран от горното при
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
VI. По съдебните разноски:
20. Предвид изхода на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно
от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер
на 2371,85 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Р.И., ЕГН **********, адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001620007281-091-001/10.06.2021г.,
издаден от В.С. К. – началник на сектор,
възложил ревизията и Ю. М. Д. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 449/17.08.2021 г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, с който на оспорващия
за период 2014г. – 2016г. са определени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 20449,85 лева главница и
11187,13 лева лихва; вноски за пенсионно и здравно осигуряване за периода
2014г. – 2016г. в общ размер на 17313,77 лева главница и 8503,87 лева лихва; и
изменен в частта на допълнително определените задължения за държавно обществено
осигуряване за 2014г. до размер от 2432,56 лева главница и 1507,36 лева лихва..
ОСЪЖДА М. Р.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция по
приходите, сумата от 2371,85 лева /две
хиляди триста седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: