Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

26.10.2018 г.

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 септември

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2060 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на И. А.Е., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 17-0938-003025 от 16.06.2017 г. на Началник Сектор “Пътна Полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на И. А.Е. глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. А.Е., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като изцяло оспорва описаната както в АУАН, така и в НП фактическа обстановка.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 17-0938-003025 от 16.06.2017 г. е издадено въз основа на Акт № 3025 от 06.06.2017 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че:

На 06.06.2018 г.  около 14:15 часа в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ до III ДКЦ, движейки се в посока блок 5 към ул. „Лозенка“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, извършва маневра да влезе в реда на паркирани МПС-та, като не преценява страничното разстояние от паркираният лек автомобил „***" с рег. № ***, като го удря в предна лява част. ПТП с материални щети.

Нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

 

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

 

 Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя !!!

На първо място, от така описаната фактическа обстановка,  не става ясно за какво е наказано лицето, т.к. от фактическа страна се описва единствено, че ПТП е станало " гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ до III ДКЦ, движейки се в посока блок 5 към ул. „Лозенка“, извършва маневра да влезе в реда на паркирани МПС-та, като не преценява страничното разстояние от паркираният лек автомобил, като го удря в предна лява част. ПТП с материални щети.

От правна страна жалбоподателят е наказан за нарушаване правилата за извършване на маневра, които задължават съобразяване със скоростта и посоката на движещи се МПС. Нарушението е непълно описано от правна страна, като липсват част от съставомерните признаци, визирани в чл. 25 ал.1 от ЗДвП.

Описано е "предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението без да се съобрази с тях".

Съставът на нарушението, обаче, е съвсем различен и изисква "...да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение".

Подобни съставомерни признаци не са описани.

Нестава ясно за какво е наказано лицето и тъй като не е конкретизирана правната хипотеза на нарушението.

Деецът е наказан по чл. 179 ал.2, вр. чл.179, ал.1,  т.5 от ЗДвП.

Т.5 обаче, има множество хипотези и не става ясно за коя от тях е наказано лицето.

На второ място, от свидетелските показания на актосъставителя К.Ч.П. се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят М.С.М., също не е очевидец на нарушението.

 Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения. Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН: на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те.

Съдът констатира, че  грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

 Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.

При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителят изрично е подчертал в АУАН-а съставен на мястото на ПТП, че колегата му М.М. е свидетел  при установяване на нарушението,което не отговаря на истината !

Вторият полицейски служител е  свидетел единствено и само относно съставения АУАН.

На следващо място, видно от представеното по делото наказателно постановление, в него не е извършено конкретно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, включително и доказателствата, които го потвърждават. Посочено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил, извършва маневра да влезе в реда на паркирани МПС като не преценява ограниченото разстояние от паркираният лек автомобил, като го удря в предна лява част. ПТП с материални щети, като съдът намира че така описано не изяснява фактическата обстановка по делото и самото извършване на административно нарушение.

Не са събрани доказателства за виновното поведения на водача на лекия автомобил- жалбоподател по делото, не е направен задължителният оглед на место, не е установена по безспорен начин механизма на самото съприкосновение и дали водачът е имал практически възможността да реагира своевременно и да спре.      

Използването на общата и бланкетна формулировка на закона визирана в разпоредбата му не е основание да се приеме наличието на доказано административно нарушение, тъй като такова е налице само при виновно поведение на даденото лице.

 След като тези фактически положения не са установени по делото Съдът не може да  приеме за безспорно установено описаното в обжалваното наказателно постановление .

 От друга страна липсата на такова уточняване, отнема на жалбоподателя правото да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинена и това накърнява сериозно правото му на защита, а правото на защита е основен принцип в наказателния процес и нарушаването му категорично води до незаконосъобразност на всички действия извършени от административния орган.

От друга страна административно наказващият орган е посочил, че с деянието си жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, но не е конкретизирано коя от всичките хипотези на този текст от закона е нарушена – още едно основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който на практика не може да разбере в какво точно се обвинява.

Предвид посочената разпоредба на ЗАНН, в НП следва да фигурират всички факти и обстоятелства обосноваващи обективните признаци на нарушението, като само възпроизвеждането на съдържанието на санкционната норма е недостатъчно.

В НП следва да са посочени фактите, които го конкретизират.

 

От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН става ясно единствено и само, че са получили сигнал от дежурния за настъпило ПТП. При пристигането им на място са констатирали, че е настъпило ПТП.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е разпоредил разследване на спорните обстоятелства.

Същият не се съобразил и с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН - “Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.”.

 

КАТЕГОРИЧНО СЪДЪТ в случая не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя!!!

 

          С оглед изложеното по горе, и допуснатите процесуални нарушения от административно наказващия орган, изобщо не следва да се обсъждат доводите по същество на делото и останалите направени със жалбата възражения от страна на жалбоподателя.

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 17-0938-003025 от 16.06.2017 г. на Началник Сектор “Пътна Полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на И. А.Е., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: