РЕШЕНИЕ
№. 1634
гр. Пловдив, 12.10. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1678 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - Пловдив, чрез юрисконсулт Р.Е., срещу Решение № 706 от 25.04.2023 г., постановено по а.н.д № 1806 по описа за 2023 г., на Районен съд – Пловдив, V - ти наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление № 684151 -
F658627/03.01.2023 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с
което на С.С.Р., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Твърди се, че срокът по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН е спазен, тъй като производството основателно е било спряно по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН.
Възразява се срещу извода на съда, че акта за установяване на административното
нарушение е съставен в отклонение от правилото на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Твърди
се, че нарушителят е бил редовно поканен
да се яви за съставяне на акта. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска
се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – С.С.Р., не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от С.С.Р. срещу Наказателно постановление №
684151 - F658627/03.01.2023 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F658627 от
20.05.2022г., съставен от П.Д.-К.на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП
– Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: С.С.Р., в
качеството си на управител на „РЕД РОУЗ“ ЕООД с ЕИК ********* - предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2020 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като
го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок - до 30
септември на следващата година, т.е. до 30.09.2021 г. Търговското предприятие е
извършвало дейност през отчетния период 2020 г., видно от подадената в ТД на
НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
1300И0255735/30.06.2021 г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
Към датата на съставяне
на АУАН, ГФО на дружеството за 2020 г. не е заявен за вписване и не е
представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Нарушението е извършено
на 01.10.2021 г. в гр. Пловдив и е установено на 24.02.2022 г. - датата, на
която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. №
12-00-48/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. №
04-01-670/15.04.2022 г.
7. Актът е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН,
след като до нарушителя са отправени два броя покани по пощата, които са
върнати с отбелязване като непотърсени от адресата.
8. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета
изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложил на нарушителя глоба в размер
на 200 лева.
9. Преди издаване на наказателното
постановление производството било спряно с разпореждане № 672268-F658627/28.10.2022г., издадено от зам. директор на ТД на НАП
– Пловдив на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, упълномощен със заповед № ЗМФ –
644/28.08.2020г. на министъра на финансите. Като основание за спирането е
посочено, че с цел връчване на АУАН до
нарушителя са изпратени два броя покани по пощата (върнати като непотърсени),
по едно посещение на адреса на управление на дружеството и на адреса на
представляващия дружеството, за които е съставен протокол.
10. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Същият пояснява, че първоначално за съставяне на АУАН и връчването му
нарушителят не е бил открит, но в последствие същият бил намерен на адреса на
управление на дружеството и актът му бил връчен.
11. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна, но при допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно
постановление. Съдът счел, че спирането на административното производство е
незаконосъобразно, тъй като е извършено от некомпетентен орган и без наличие на
основанията, посочени в чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Съдът посочил, че компетентен да
спре производството е единствено актосъставителя, доколкото именно негово е
правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото
връчване, като на основание чл. 44, ал.3 ЗАНН преписката се изпраща на
наказващия орган на много по-късен етап. Отделно съдът приел, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като деецът не бил редовно
поканен за съставяне на акта.
ІV. От правна страна:
12. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Касационният състав не споделя извода на въззивната инстанция, че
спирането на производството по административно наказване е извършено от
материално некомпетентен орган. По смисъла
на чл. 53, чл. 54 и чл. 58 ЗАНН наказващият орган е този, който е компетентен
да прекрати административнонаказателното производство, респ. да го приключи
чрез сключване на споразумение или да издаде наказателно постановление. По
аргумент на по - силното основание, след като наказващият орган има
правомощието за пълен контрол върху развитието на производството, то има и
компетентността да спре хода му, при наличието на съответни фактически
основания.
Останалите изводи на районния съд са формирани въз основа на
правилно установената фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на
материалния и процесуален закона, поради което се споделят напълно от
касационната инстанция.
Съгласно чл. 43,
ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен,
това се отбелязва в акта и производството се спира. В процесния АУАН е направено
отбелязване по изискването на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, а производството е спряно с
изрично разпореждане на компетентен орган. Въпреки това за да породи желания
правен ефект актът са спиране следва да е издаден при наличието на релевантните
фактически основания, заложени в процесуалната норма. Спиране на производството
е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на
нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за
целта усилия, същият не е намерен. Това предписва законът, като в случая следва
да бъде прието, че правилото не е спазено с оглед документацията от преписката.
В тази вр. от значение е тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и
Върховния касационен съд на Република България в редица решения във връзка с
чл. 268, ал. 3, т. 2 НПК (отм.), което определя, че "щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически
възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР". В случая данните
за търсене на нарушителя са преценени правилно от районния съд като
недостатъчни, за да обосноват извод за осъществено в конкретния случай щателно
издирване. При това положение издаденото разпореждане за спиране на
производството не е породило и предвидения в закона правен ефект. За
законосъобразността на този акт съдът следи именно в
административнонаказателното производство, доколкото законодателно не е
предвиден друг ред за защита на адресата.
След като производството не е било спряно законосъобразно, то срокът за издаване
на наказателното постановление се установява изтекъл на 20.11.2022г., след
което е възникнало основание за прекратяване на административнонаказателното
производство.
На следващо
място обосновани и правилни са изводите на районния съда за допуснати
съществени процесуалния нарушения, които са ограничили правото на защита на
дееца. Данните по делото сочат, че той не е уведомен редовно за възможността да се
яви при съставянето на акта, поради което хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН също
е приложена без правно основание.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
13. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
706 от 25.04.2023 г., постановено по а.н.д № 1806 по описа за 2023 г.,
на Районен съд – Пловдив, V - ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.