П Р О Т О К О Л
№
294
гр. Пловдив, 25 юни 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
Членове: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Добринка Калчева, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 262 по описа за 2020
година.
С разпореждане №
564 от 22.06.2020 г. на
съдията-докладчик на основание Заповед № РД 55 от
14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно разглеждане
на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични
мерки за предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID-19 и установеното наличие на техническа възможност за
осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype е
разпоредено на Началника на ареста в гр. *да осъществи такава и обвиняемият да
не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за
видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. *с добър звук и картина с помощта на системен
администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната
зала.
На именното повикване в 10:43 часа на
линията се намира жалбоподателят (обвиняем) Г.А.А..
В
съдебната зала се явява защитникът на обвиняемия - адв. Р. Д., упълномощена на досъдебното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. ДД.: Моля да бъде даден ход на делото.
Обвиняемият А.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото с прочитане на частната
жалба на адв. Р. Д. – защитник на
обвиняемия Г.А., против протоколно определение № 648 от 18.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 1104/2020 г. по описа на * окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” спрямо Г.А.А. - обвиняем по досъдебно производство №
94/2020 г. по описа на Отдел „*“ при ОД на МВР – *. Съдебният акт се атакува като необоснован и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и вземане на по-лека мярка за
неотклонение на обвиняемия А..
Адв. ДД.: Поддържаме жалбата.
Обвиняемият А.: Също поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. ДД.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за
други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият А.: Нямам възражения този състав да
гледа делото за мярката ми за неотклонение, както и искания за доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и следва да се даде ход на същото по същество, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на адв. ДД.
като защитник на обвиняемия Г.А., тъй като я намирам за неоснователна.
Считам, че правилно първоинстанционният съд, за да наложи най-тежката мярка
за неотклонение на А. е преценил, че са налице кумулативно дадените предпоставки
на чл. 63, ал. 1 от НПК. Налице е повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр.
1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8
години и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв.
Налице е в случая и втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно
обоснованото предположение, че А. е автор на вмененото му престъпление. То се извежда
от свидетелските показания на Т., И.А. и С. С.и от протоколите за извършени претърсвания
и изземвания в автомобила и в дома, обитаван от А., като и на двете места са
били открити предмети от значение за доказването по делото, а протоколите за
тези действия са били надлежно одобрени от съда.
На трето място налице е реална, а не хипотетична опасност А. да се укрие или
извърши престъпление, която се извежда от материалите, налични по делото.
Следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля Т. се установява, че в
хода на извършената на обвиняемия и на свидетеля С.проверка, въпреки, че той и
колегата му са се легитимирали, двамата са се опитали да потеглят с автомобила,
като по този начин са застрашили и здравето на полицейските служители, съответно
предизвикали са и необходимост от употреба на физическа сила, за да бъде
преодоляна и тяхната съпротива. Реалната опасност А. да извърши друго
престъпление се обосновава и от обстоятелството, че независимо от изявленията му,
това не се явява еднократна негова проява. Съдържат се в показанията на
свидетеля И.А. сведения, че и преди обвиняемият А. му е набавял наркотични
вещества, като това се е случило и на предходния ден преди задържането.
Повдигнато е обвинение за няколко различни наркотични вещества, които са държани
на различни места. Определено тези обстоятелства обуславят, както извършеното от
него деяние, така и него като личност, като такива с повишена степен на
обществена опасност. Това е така и с оглед характера и механизма за извършеното
деяние. Това, че не е осъждан, при така изтъкнатите преди съображения, не е
обстоятелство, което да промени извода, че най-адекватна се явява най-тежката мярка
за неотклонение за това лице.
Адв. ДД.: От името на моя подзащитен моля да отмените
определението на * окръжен съд като
неправилно и незаконосъобразно.
Както сме посочили в жалбата, ние не оспорваме обоснованото предположение,
че той е извършил деянието, за което е привлечен като обвиняем. Самото му
процесуално поведение ще видите още от момента на задържането е такова, че той
не само признава вината си пред полицейските органи, но и им съдейства за
разкриване на обективната истината.
Той показва къде е наркотичното вещество в дома му – факт, който е отразен
в протокола за претърсване и изземване.
Смятам обаче, че извода, направен от първоинстанционния съд за наличие на
втората кумулативна предпоставка по чл. 63 от НПК за наличие на опасност от
укриване или извършване на престъпление не е налице. По тази причина съм си
позволила да обжалвам определението, тъй като смятам, че изводите в тази насока
са неправилни.
По отношение наличието на опасност от укриване – нещо, което и
представителят на ПАП заявява, а и съдът изтъква, това е, че тя се извежда от
укриването му в момента на задържането. Не е това точно така, защото
автомобилът, който са задържали, е управляван от С. С., който е тръгнал с маневра
да бяга, и то поради обстоятелството, че те са помислили, че това са роми, а не
че са полицейски служители. По тази причина аз не смятам, че може да се изведе
от поведението на А. наличие на опасност от укриване. Няма такава опасност –
нито хипотетична, нито реална Ще видите, макар и от недостатъчния събран
доказателствен материал, защото разследването е на много ранна фаза, че може да
се направи извод, че няма да се укрие. Има постоянен адрес, на който е живеел с
приятелката си, за която представихме доказателства по делото в *, че тя е претърпяла аборт - нещо, което подзащитният ми
е преживял много тежко и това е било и повода за поведението ми и за извършване
на престъплението. Затова считам, че при данни за такова поведение, такова
семейно положение, за наличие на живеене на семейни начала, на постоянен адрес
и поради това, че е съдействал всячески на органите на ДП не може да се направи
извод за наличие на опасност от укриване.
Не налице според мен и опасност от извършване на друго престъпление. Има
един единствен разпитан свидетел - И.А., който заявява, че си е купил
наркотично вещество от подзащитния ми и този свидетел според съда е достатъчен,
за да се приеме, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност.
Аз не виждам откъде може да се изведе извод от материалите по делото за такава
характеристика на подзащитния ми, която да налага вземането на най-тежката мярка
за неотклонение. Разследването може да се проведе и ако подзащитният ми е с
по-лека мярка за неотклонение. Той няма да осуети разследването, напротив ще
съдейства да приключи по-бързо наказателното производство. Остава само извършването
на една химическа експертиза, която може да се направи и при една по-лека мярка
за неотклонение на подзащитния ми. Моля да имате предвид, че той не е осъждан и
е с добри характеристични данни, млад човек е, сгрешил е, съжалява за
стореното, но аз смятам, че ако се измени мярката му за неотклонение в по-лека
по никакъв начин няма да се затрудни хода на наказателното производство. Затова
моля да отмените определението и да постановите по-лека мярка за неотклонение
на подзащитния ми А..
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Г.А.А.:
Съгласен съм с това, което каза защитникът ми. Взел съм си поука, осъзнал съм
това, което съм извършил и съжалявам. Заради стрес съм започнал да върша разни
глупости. Със сигурност знам, че това нещо няма да се повтори.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава
последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Г.А.А.: Моля,
ако има как, съдът да се съгласи на „Подписка“ и навън да си изчакам
експертизата.
Никога не съм си напускал адреса,
работил съм си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с
ареста.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна
жалба на адв.Р.ДД., защитник на Г.А.А., обвиняем по досъдебно производство №
94/2020г. по описа на отдел „*“ при ОД на МВР – *, срещу протоколно определение
№ 648/18.06.2020г. на Окръжен съд гр.*, постановено по ЧНД № 1104/2020г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат
доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия А.. Прави се искане за
отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за
неотклонение спрямо последния – парична гаранция.
В съдебно заседание
защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Обвиняемият А. се
присъединява към казаното от неговия защитник и иска да му се наложи по-лека
мярка за неотклонение.
Представителят на
Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен,
следва да се потвърди.
Съдът, след като
анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови
определението си, Окръжен съд гр.* е приел, че в случая са налице основанията,
визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение „задържане под
стража” спрямо обвиняемия А..
Този извод се споделя
изцяло от въззивния съд.
Правилно
първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да
се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието
по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, с предмет 104,93 гр. психоактивни вещества,
спадащи към групата на синтетичните канабиноиди, за което е привлечен към
наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени
и веществени доказателства, експертните справки. Той не се и оспорва от
защитата.
На следващо място,
касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода и глоба.
Като се вземат предвид
обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, нейният предмет,
като количество, разфасовки, другите веществени доказателства /везна/
въззивният съд също намира, че съществува реална опасност обвиняемият А. да
извърши престъпление. Същият е безработен и си набавя доходи чрез продажба на наркотични
вещества. От показанията на свидетелите С.С. и
И.А. се установява, че и употребява такива.
Не следва да се
пренебрегне и обстоятелството, че обвиняемият се е опитал да осуети
извършването на полицейската проверка спрямо него, като двамата със свидетеля С.са
потеглили с лекия автомобил, което е застрашило здравето на служителите на
реда. Това обосновава и реалната опасност от укриване.
Доводите на защитата
за чисто съдебно минало, постоянен адрес на обвиняемия А. не водят до оборване
на горните изводи. Тези за здравословни
проблеми на приятелката му не могат да се споделят, тъй като не са ангажирани
доказателства за връзката им.
С оглед фазата, на
която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянието,
настоящата инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат
само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с
по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемия А..
Поради изложеното
Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.* е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата,
като неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 648/18.06.2020 г. на
Окръжен съд гр.*, постановено по ЧНД №
1104/2020 г. по описа на същия съд, с което спрямо Г.А.А., ЕГН **********,
обвиняем по досъдебно производство № 94/2020г. по описа на отдел „*“ при ОД на
МВР гр.*, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
Адв. ДД.: Моля да ми се издаде препис от
протокола от настоящето съдебно заседание, за да го представя пред Районен съд *,
където отложих дело, по което съм процесуален представител.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Да
се издаде на адв. Р. Д. препис от протокола от настоящето съдебно заседание
след изготвянето му.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: