Решение по дело №444/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 388

 

гр. ВРАЦА,14.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

    Членове:М. АДЖЕМОВА

   мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ       

                    

в присъствието на: секретар Миглена Костадинова, като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 444 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба на Н.Н.Г. – майка на А.С.Г. / назначена за негов представител с решение №207/21.04.2017 г. по гр. дело №1374/2017 г. на ВРС - на основание чл. 8 от ЗЛС, която да го представлява,да извършва всякакви действия на управление и да взема мерки за запазване на неговите интереси./, чрез пълномощника адв. М.Г.,срещу Решение №487/13.06.2018г., постановено по гр. д. №5703 /2017г. по описа на РС- Враца.

     В подадената въззивна жалба се прави искане въззивният съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение, с всички произтичащи от това последици.

     Твърди се, че с постановеното решение на районният съд за детето ще настъпи промяна, която ще предизвика стрес у последното.Навеждат се аргументи, че след като упражняващият родителските права А.С.Г. е обявен за отсъстващ, то за него са налице обективни причини по смисъла на чл. 131, ал.2 от СК и в този случай съдът следва да вземе мерки в интерес на малолетното дете, чиито родителски права са упражнявани от обявеният за отсъстващ негов баща. Навеждат се аргументи, че при постановяване на решението съдът не е оценил най - добрите интереси на детето. Сочи се също така, че ищцата не се е справяла с отглеждането на детето, през периода в който е било при нея и е върнала същото отново на бабата Н.Г..Поддържа се, че детето е привикнало и е привързано към баба си, като чрез нейните постоянни грижи и отношение, детето е отглеждано с формирани възгледи, осигурено му е образование в съответствие с нуждите и наклонностите му, като не са използвани методи за възпитание включващи насилие или уронващи достойнството на детето.Оспорва се становището на първостепенният съд, че по - лошите битови условия при майката са допустим риск.Посочва се също така, че не е ясно къде детето ще пребивава - в гр. *** или в Кралство Великобритания, като се акцентира върху обстоятелство, че детето не желае да живее във Великобритания с майка си, като пребиваването му там ще бъде насилствено и против волята му, което ще се отрази негативно върху детето в емоционален и житейски аспект. Аргументира се тезата, че при липсата на социален доклад от Великобритания, няма данни какви са принципите за подпомагане на деца от социалната система на Кралството и какви са изискванията на местните служби за защита интересите на детето за създаване на среда за отглеждане при самотни родители.

В подадения отговор на въззивната жалба от майката Б.К.М., чрез адв. П.Й.Н. *** се твърди, че правилно първостепенният съд е възприел, че в конкретната ситуация не е налице конкуренция между родителите.Посочва се, че при наличието на жив родител, който има желание да отглежда детето си е недопустимо същото да бъде предадено за отглеждане на прародител.Навеждат се доводи, че вземането на крайни мерки за разделянето на дете от родител се допускат, само в случай на поставяне на детето от страна на родителя в сериозен риск за живота, какъвто не е настоящия случай.Оспорват се твърденията на насрещната страна, че в периода, в който детето е отглеждано от майката, същото е било гладно, ходело е с мръсни дрехи и е имало слаб успех в училище.Твърди се също така, че бабата не подпомага детето в общуването му с майката и по този начин не действа в негов интерес.Поддържа се, че майката има желание и възможности да полага грижи за детето си.

Моли се атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

С решение№487/13.06.2018г., постановено по гр. д. №5703 /2017г. по описа на РС- Враца,съдът  е:

ИЗМЕНИЛ постановените по гр. дело №4081/2013 г. на РС *** мерки относно упражняването на родителските права и родителската отговорност по отношение на детето В.А.Г. с ЕГН **********,като е:

ПРЕДОСТАВИЛ упражняването на родителските права по отношение на детето В.А.Г. с ЕГН ********** на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания.

     ПОСТАНОВИЛ е детето В.А.Г. с ЕГН ********** да живее при майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания

ОПРЕДЕЛИЛ  е на бащата А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца режим на лични отношения с детето В.А.Г. с ЕГН **********,включващ правото да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. на съботата до 18 ч. на неделята/с преспиване/,Коледните почивни дни през четни години, Новогодишните почивни дни през нечетни години,първата половина на пролетната ваканция и половината от лятната ваканция,несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания.

     ОСЪДИЛ е А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца да заплаща на Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания за детето В.А.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка от 130 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПРЕДОСТАВИЛ Е разрешение-заместващо съгласие вместо бащата А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания за издаване на паспорт на детето В.А.Г. с ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВИЛ Е разрешение-заместващо съгласие вместо бащата А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания детето В.А.Г. с ЕГН ********** да пътува извън границите на Република България-в Кралство Великобритания,страните от Европейския съюз,Швейцария и Сърбия,придружавано от родител,за срок от 3 г.,считано от влизане в сила на решението,по начин,че да не се засяга определения на бащата режим на лични отношения.

     ОТХВЪРЛИЛ Е искането на ищцата за допускане предварително изпълнение на решението,касателно пътуването на детето извън границите на Република България.

     ОСЪДИЛ е А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца да заплати по сметка на ВРС 187.20 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

Ищцата твърди,че с решение №1373/18.07.2013 г. по гр. дело №4081/2013 г. на РС *** било утвърдено споразумение,по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето на страните В.А.Г. с ЕГН ********** било предоставено на ответника.

С решение №207/21.04.2017 г. по гр. дело №1374/2017 г. на ВРС,майката на ответника Н.Н.Г. била назначена за негов представител на основание чл.8 от ЗЛС/която да го представлява,да извършва всякакви действия на управление и да взема мерки за запазване на неговите интереси/.С решение №376/14.07.2017 г. по гр. дело №2234/2017 г. на ВРС,ответникът бил обявен за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 от ЗЛС.

Грижите за детето понастоящем се полагали именно от майката на ответника.

В исковата молба ищцата навежда доводи, че живее и работи в Кралство Великобритания, където се е установила трайно да живее от две години.Твърди, че има материална възможност, както и желание да се грижи за детето си.Посочва, че има добри доходи и желае да вземе сина си при нея във Великобритания.

    В срока по чл.131 от ГПК,от представителя на ответника и негова майка е постъпил отговор,чрез адв.М.Г. *** офис 5.Оспорва исканията на ищцата.След утвърждаване на споразумението,през м.07.2013 г. ответникът заживял на квартира с детето в гр.***,а в началото на м.06.2014 г. решил и се преместил за постоянно в гр.Враца при нея.След като в края на м.07.2014 г. изчезнал,тя решила,че е редно детето да се върне при ищцата,която тогава живеела в гр.***.Детето заминало в края на м.07.2014 г..Останало и започнало да учи там.Обаждало се постоянно и споделяло,че постоянно било гладно и не се чувствало добре.Била търсена по телефона от класната му ръководителка,която казвала,че ищцата не вдигала телефона.Детето се учело много лошо, заспивало на чина,ходело с мръсни дрехи.От него знаела,че ищцата живеела на квартира с друг мъж,който се държал лошо с него.Споделяло,че майката се прибирала късно и било постоянно само.В края на втория срок разбрала,че детето и ищцата нямало къде да живеят.Наела стая в хотел и прибрала детето при себе си за да завърши класа.След завършването се прибрали в гр.Враца и оттогава детето живеело и учело в града.Ищцата била дала декларация-съгласие да се грижи за него.Завършило трети клас с отличен успех.От 2017 г. било записано в средно училище, където също имало отличен успех и грамоти от ученически състезания.Било записано на спортна секция за обучение по тенис,която посещавало редовно и с удоволствие.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба, както и оплакванията във въззивната жалба и подадения отговор към нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с правото за упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете В.А.Г., както и въпроса за предоставяне на разрешение - заместващо съгласие вместо бащата детето да пътува извън границите на Република България-в Кралство Великобритания,страните от Европейския съюз,Швейцария и Сърбия,придружавано от родител,за срок от 3 години и даване на разрешение - заместващо съгласие вместо бащата за издаване на паспорт на детето В.А.Г. с ЕГН **********

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното и въззивното производства доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане/стр.6 от делото/,страните са родители на малолетния В.А.Г. с ЕГН **********.

Видно от представеното решение №1373/18.07.2013 г. по гр. дело №4081/2013 г. на РС ***/стр.43-44/,по делото е било утвърдено споразумение,по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на ответника.

Установява се от представеното решение №207/21.04.2017 г. по гр. дело №1374/2017 г. на ВРС, че майката на ответника Н.Н.Г. е била назначена за негов представител на основание чл.8 от ЗЛС/която да го представлява,да извършва всякакви действия на управление и да взема мерки за запазване на неговите интереси/, тъй като същия с решение №376/ 14.07.2017 г. по гр. дело №2234/2017 г. на ВРС е бил обявен за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 от ЗЛС,като отсъствието датира от 2014 г.

От представените от ищцата/в оригинал и в превод/ данъчни изчисления за 2015-2016 г./до 05.04.2016 г./ и за 2016-2017 г./до 05.04.2017 г./,съобщение за издаден национален осигурителен номер,регистрация като едноличен търговец,удостоверение за пребиваване в убежище за жени и деца,подложени на домашно насилие,и съобщение за промяна на помощ за майчинство/стр.7-29/ се установява, че същата живее и работи във Великобритания от 2015 г. Има издаден национален осигурителен номер и регистрация като едноличен търговец.За първия данъчен период е получила доходи 3 000 паунда от самостоятелна заетост и 10 600 паунда като лична помощ,за втория-6 217 паунда като самонаето лице и 11 000 паунда като лична издръжка. Живее в защитено жилище и има и друго дете,като в периода 20.06.2017 г.-30.01.2018 г. е получавала седмична помощ за майчинство от 140.98 лири.

Видно е от представените от представителя на ответника нотариален акт /стр.53/,удостоверение за завършен начален етап на основно образование/стр.54/,грамота от участие в олимпиади по руски език/стр.55/,служебна бележка от Тенис клуб”***” гр.Враца/стр.58/,удостоверение от Средно училище ”***” гр.Враца/стр.59/, а и между страните не се спори, че детето се отглежда в гр.Враца,че е активен и отличен ученик и че участва в извънкласни занимания и спорт.

По делото е бил изискан и социален доклад/стр.83-86/,видно от който детето е клинично здраво.същото е ученик в *** клас в СУ”***” гр.Враца.Има изграден приятелски кръг.Основни грижи за него полага бабата по бащина линия.Живеят в двустаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо,жилищно-битовите условия са много добри.Детето контактува с майка си по телефона. Желае да продължи да живее с баба си.

По делото са разпитани и свидетели/в с.з. на 05.04.2018 г. и на 17.05.2018 г.-стр.92-95 и 104-109/:

Доведената от ответната страна св.В./директор на училището на детето/ твърди,че същото било възпитано, интелигентно и ученолюбиво.Имало отличен успех.Участвало в олимпиади по шахмат и руски език.Знаела,че детето се отглежда от бабата,същата съдействала редовно.

Доведената от ответната страна св.В./приятелка на бабата/ посочва в показанията си,че същата се грижела изключително добре за детето.Помагала му и за училище.Детето било добре в училището,спортувало,за което заслугата била на бабата. Били привързани един към друг.

Доведеният от ответната страна св.В./приятел на бащата/ посочва ,че след раздялата,когато детето било при майката,същата не се грижела добре за него.Отглеждала го в запуснато жилище,налагало се да му носят храна.Бабата дошла да му донесе пари,купила му и дрехи.Майката оставила детето на бабата,защото щяла да заминава за Англия.

Доведената от ищцата св.Д./баба по майчина линия/ твърди,че след раздялата между родителите,детето било гледано нормално от майката,не било лишено от нищо, имало добър успех в училище.Детето дошло във Враца,защото майката заминала да работи в чужбина.Идвало в *** за летните ваканции.Майката изпращала пари и подаръци,бабата по бащина линия отказвала да ги приема,детето нямало нужда.Знае,че детето ходи на тенис и на футбол и че има отличен успех.

Доведената от ищцата св.И./нейна приятелка/ твърди,че детето не било оставяно гладно,майката му давала пари да си купи храна,защото работела повече. Детето било заминало с бащата във Враца,защото майката заминала да работи в чужбина.Изпращала пари и подаръци.

Въззивният съд на собствено основание прецени, че следва да бъде изготвен актуален социален доклад от ДПС - гр. Враца и се налага повторен разпит на детето.Във въззивното производство повторно бе изслушана и майката Б.К..

Майката К. заявява, че живее в защитено жилище в Лондон, като има право да живее там две години.посочва, че вече са минали година и 2 месеца и остават  още 10 месеца, но твърди, че нямат право да я изгонят от жилището.Твърди, че живее там по собствено желание и че в Англия може да получава помощ за наем и няма проблем да смени жилището и да наеме  квартира.Посочва, че и към настоящия момент работи във фирма за почистване регистрирана в Англия като ЕТ  от нея и на нейно име, като месечният и доход от заплата възлиза на  над 1100 паунда. Твърди също така, че може да получава помощ за наем, тъй като е работила достатъчно време в Англия и си е заплащала данъците.Твърди, че бащата на второто и дете познава синът й  В. и двамата имат добри взаимоотношения. Преди В. да отиде във Враца при баба си са излизали заедно на разходки.

Детето В. Г. посочва, че при своята баба във Враца си има стая, телефон, има си всичко.Заявява, че  обича и майка си. Твърди, че понякога майка му се обажда, но не много често. Обаждала му се в месеца по веднъж.Твърди също така, че не желае да ходи с майка си в Англия, тъй като във Враца се чувствал добре, а и изпитвал малко страх да отиде в Англия, поради което иска засега да остане във  Враца с баба си.Неговата баба му казала, че ако иска да отиде, няма да го спре.  

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал,че спорът по делото е концентриран около въпросите свързани с правото за упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете В.А.Г., както и за предоставяне на разрешение - заместващо съгласие вместо бащата детето да пътува извън границите на Република България-в Кралство Великобритания,страните от Европейския съюз,Швейцария и Сърбия,придружавано от родител,за срок от 3 години и даване на разрешение - заместващо съгласие вместо бащата за издаване на паспорт на детето В.А.Г. с ЕГН **********  

За да уважи предявените искове,  районният съд е достигнал до извода, че в настоящия случая всъщност няма конкуренция между родители, както и че запазването на съществуващото положение означава детето да продължи да се отглежда от прародител,при наличие на жив родител.Виждането на съда е,че подобно разрешение следва да се допусне само ако отглеждането на детето от родителя би го поставило в сериозен риск, а естественото и нормално състояние е детето да живее заедно с родителите си, като връзката родител-дете във възможната и пълнота следва да бъде правоохранена.

Настоящият съдебен състав споделя  изложените от районния съд мотиви за уважаване на предявените искове и на основание чл.272 от ГПК препраща и към тях. Съображенията за това са следните:

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първостепенният съд, че в случая не е налице конкуренция между родители.По делото безспорно е установено, че бащата А.Г. е обявен с решение №376/ 14.07.2017 г. по гр. дело №2234/2017 г. за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 от ЗЛС,като отсъствието датира от 2014 г., поради което правилно е постановил упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на майката Б.К..

В тази връзка следва да се има в предвид, че титуляри / носители /  на родителските права и задължения са двамата родители въз основа на принципа за равноправие между майката и бащата.По правило родителските права и задължения принадлежат на двамата родители.Всеки е носител на правата и задълженията в пълния им обем въз основа на своето родителски качество.титуляри са двамата родители, когато същите са известни, живи и не са лишени от родителски права.В обратните случи родителските права и задължения принадлежат на единия родител.така е когато единият родител е неизвестен, тоест когато произходът от него не е установен по надлежния ред.Еднолична концентрация на родителски права и задължения се получава и при смърт на единия родител.Същото важи и при обявена смърт със съдебно решение, както и ако родителят е безвестно изчезнал.Подобно действие има и лишаването от родителски права на единия родител, но то не е така абсолютно.Лишеният от права не е освободен от задължението за издръжка и от правото му да осъществява лични отношения с детето.

Неоснователно е в този смисъл твърдението на процесуалния представител на ответницата Н.Г., че полаганите грижи от страна на бабата я доближават до родител на детето по смисъла на чл. 143 от СК.Бабата е прародител, който при не може да бъде приравнен на родител на детето.

След като е предоставил упражняването родителските права на майката, правилно първоинстанционният съд е постановил детето да живее именно при нея, като по този начин най - пълноценно може тези права да бъдат упражнявани от майката, респективно последната да осъществява необходимите грижи, свързани с отглеждането, възпитанието и изграждането на детето като личност.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищцата – адвокат Г., че първостепенният съд не е съобразил интересите на детето.Настоящата съдебна инстанция, подобно на първостепенният съд намира, че най – добрия интерес за детето е то да бъде отглеждано от своята майка.Безспорно връзката майка – дете е най – силна, като взаимоотношенията между последните следва да бъдат стимулирани, с цел недостигане на отчуждаване помежду им.От събраните по делото доказателства се установи, че майката притежава необходимия капацитет, да отглежда и се грижи за детето си.Последната  живее и работи във Великобритания от 2015 г. Има издаден национален осигурителен номер и регистрация като едноличен търговец.За първия данъчен период е получила доходи 3 000 паунда от самостоятелна заетост и 10 600 паунда като лична помощ,за втория-6 217 паунда като самонаето лице и 11 000 паунда като лична издръжка. Живее в защитено жилище и има и друго дете,като в периода 20.06.2017 г.-30.01.2018 г. е получавала седмична помощ за майчинство от 140.98 лири.Освен това се констатира, че емоционалната връзка между майката и детето съхранена.Няма съмнения, че майката има желание и готовност да поеме грижите за отглеждане и възпитание на своето дете.Установява се, че същата не е прекъсвала връзката с детето, па макар и същата да е осъществявана от разстояние.Ако последната беше дезинтересирана от детето, то тя не би поддържала перманентни контакти с него.Детето в показанията си от своя страна категорично заявява, че обича своята майка, но изпитва известни страхове да замине при нея в Лондон.Тези страхове, обаче, с  оглед възрастта на детето са продиктувани по – скоро от неизвестността, която го очаква, а не че изпитва страх от майка си, че може да му причини някакво страдание.Няма спор, че бабата полага необходимите грижи за детето, като му е подсигурила всичко необходимо, като материални условия.Освен това се установява, че детето е отличник в училището, получава грамоти и отличия и че спортува редовно.Няма основания в тази връзка да се счита, че едно евентуално установяване на детето да живее във Великобритания ще се отрази негативно върху неговото развитие.Образователната система в Кралството е на много високо ниво.Освен това предлага и множество възможности за спортуване и развитие в тази насока.

Несъстоятелно е и възражението на процесуалния представител на ищцата – адвокат Г., че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.131 от СК.

Съгласно ал.1 на въпросната разпоредба, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.В ал.2 е посочено, че мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.По делото липсват каквито и да е доказателства, че поведението на майката Б.К. представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.Не може да бъде възприета тезата, че обявяването на бащата за отсъстващ съставлява обективна причина по смисъла на ал.2, на чл. 131 от СК.Приложението на въпросната правна норма би било мислимо в хипотеза, при която не е налице друг жив и нелишен от родителски права родител, респективно ако съдът е бил сезиран с такова искане, каквото по настоящото дело не е отправено.

Независимо от обстоятелството, че бащата е обявен за отсъстващ със съдебно решение, законосъобразно съдът е осъдил  А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца да заплаща на Б.К.М. с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес Кралство Великобритания за детето В.А.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка от 130 лв.,считано от влизане в сила на решението до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и е определил режим на лични отношения с бащата.Това е така, тъй като с обявяване на едно лице за отсъстващо се запазват неговите родителски права и задължения, тоест не е освободен от задължението за издръжка и от правото му да осъществява лични отношения с детето.

По отношение на искането по чл.127а, ал.2 от СК – заместващо съгласие на неговия баща за пътуването на малолетното дете в чужбина, както и за издаване на лични документи на същото.

Въззивният съд намира, че при разрешаването на този спор районния съд е постановил правилно решение, което е обосновано и законосъобразно. С исковата си молба ищцата е поискала на основание чл.127а,ал.2 от СК, районния съд да издаде разрешение, заместващо съгласието на бащата на малолетното дете  за пътуването на същото  в чужбина,без да е конкретизирано в кои държави, до навършване 18 годишна възраст, включително и издаването на необходимия за това документ /паспорт/, т.е. искането е да се издаде разрешение за пътуване на детето в неограничен брой държави. Първоинстанционният съд с обжалваното решение е разрешил на детето В.А.Г. с ЕГН ********** да пътува извън границите на Република България- в Кралство Великобритания,страните от Европейския съюз,Швейцария и Сърбия,придружавано от родител,за срок от 3 г.,считано от влизане в сила на решението,по начин,че да не се засяга определения на бащата режим на лични отношения.

Правилно е посочено и отчетено от районния съд, че според задължителната съдебна практика, във всеки отделен случай съдът следва да прецени преди всичко дали излизането извън пределите на страната е в интерес на детето, като разрешението може и следва да бъде дадено за определен период в определени държави, чиито кръг е определяем.

Правилно съдът е издал разрешение - заместващо съгласие вместо бащата А.С.Г. с ЕГН ********** от гр.Враца на майката Б.К.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес Кралство Великобритания за издаване на паспорт на детето В.А.Г. с ЕГН **********.

     При изложените съображения съдебния състав намира,че предявените искове се явяват основателни и доказани, поради което правилно са уважени от контролирания съд.

     Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

 

По разноските: При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК на въззиваемата страна Б.К. се следват разноски за настоящото производство, но предвид изявлението на процесуалния и представител - адв. Б., че не се претендират разноски за настоящата инстанция, то такива не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №487/13.06.2018г., постановено по гр. д. №5703 /2017г. по описа на РС- Враца.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател:...........      Членове:1..........  2..........