РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI - „В” въззивен състав, в публичното
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
въззивно гражданско дело № 131 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение от 08.07.2015 г.,
постановено по гр. д. № 51800/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е
отхвърлен предявеният от А.Г.С. срещу Я.Г.Я. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие от публично разпространение на
невярна информация в проведено на 14.02.2013 г. телевиозионно предаване „Гореща
точка“ на телевизия „ТВ 7“. С решението ищецът А.Г.С. е осъден да заплати на ответника
Я.Г.Я., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски по делото в
размер на 2800 лв.
Срещу горепосоченото решение е подадена
в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца А.Г.С., чрез адв. В.А. и адв. С.А..
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди, че ищецът бил лишен от възможност да представи доказателства за несъществуването
на фактура за 100 милиона лева. С оглед възприетата от СРС фактическа
обстановка, неправилно и необосновано съдът приел, че от правна страна липсвал
елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Неправилно било и приетото от
съда, че за осъществяването на посочения фактически състав следвало да е било
нарушено нормативно установено задължение. В конкретния случай било нарушено
нормативно установеното задължение да не се вреди другиму. От една страна съдът
приемал, че и подробно описвал както съдържанието, така и факта на издаването
на фактурата за 100 милиона лева за сероочистка на ТЕЦ „Бобов дол“, а от друга
страна приемал, че липсвали факти за конкретната фактура. Първоинстанционният
съд неправилно приел, че било ирелевантно дали такава фактура е съществувала
или не. Поддържа, че от решаващо значение за изясняване на делото било
обстоятелството дали такава фактура е съществувала. Именно твърдението на
ответника Я., че е съществувала такава фактура, от която ищецът би се
облагодетелствал, представлявало позорно и престъпно обстоятелство. Клеветата
представлявала не само лъжа, но и всичко което се приписвало и свързвало с
каквото и да било престъпление по смисъла на чл. 9 НК, като съдът ненужно
разсъждавал върху точната квалификация на извършеното. Същественото в случая
било, че се касаело за клеветническо твърдение, имащо за последица тежки
душевни травми, които ищецът изживявал, а не безобидни оценки и мнения, каквато
квалификация им дал съдът. Неправилно СРС не възприел като обидни и призивите
на ответника „С. да бъде поканен от НСлС незабавно и то незабавно“, които
призиви по негативен път навеждали на извода за извършено тежко престъпление и
съществуването на злостен и опасен за страната престъпник, който следвало
незабавно да бъде изолиран от обществото. Предвид гореизложеното, моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът
по жалбата Я.Г.Я. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
С Решение № 6790 от 15.08.2016 г.,
постановено по в.гр.д. № 14167/2015 г. на СГС, IV – „Д“ състав, въззивният съд е приел изцяло доводите на първоинстанционния
съд за липса на осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД, поради което е
оставил в сила обжалваното първоинстанционно решение.
С Решение № 165 от 22.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 196/2017 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК, е отменено посоченото въззивно решение и делото е върнато на СГС
за ново разглеждане, като са дадени задължителни указания за приемане на
представеното от ищеца доказателство, свързано с издаването на фактурата за 100
милиона лева.
Настоящото въззивно производство е
повторно след цитираното решение на Върховния касационен съд, като пред
настоящата инстанция е прието представеното от жалбоподателя доказателство –
удостоверение от ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от
изслушаната по делото съдебно - фоноскопна експертиза се установило, че на
14.02.2013 г. ответникът Я.Я. разпространил
изложените в исковата молба твърдения със соченото съдържание в телевизионно
предаване "Гореща точка" по „ТВ 7“, но от събрания по делото
доказателствен материал не можело да се приеме, че е било осъществено
противоправно деяние, поради което не е бил налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Приел е, че изказването на ответника с установеното съдържание, не осъществявало
противоправно деяние. От една страна не бил изложен факт за конкретна фактура,
а коментара на ответника бил по повод въпрос на водещия - "Като тази
фактура за сто милиона?". Не били изложени конкретни факти каква фактура била
издадена, с какво съдържание и от кого. Макар и недвусмислено от контекста на
интервюто да било видно, че касаело за дейност на ищеца, в качеството му на
заемащ длъжността Председател на ДКЕВР, то ирелевантно било обстоятелството
дали такава фактура е била издадена или не, тъй като изразеното от ответника
съставлявало становище /мнение/, отразено в публичното пространство.
Използваните изразни средства, макар и негативно оценъчни, били в унисон със
заложения принцип на свободата на мнение и правото на информация - чл. 10, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗРТ. Въпросните цитати изразявали мнение, поради което не подлежали
на преценка достоверността на изнесеното. От друга страна същите цитати не
съставлявали обидни квалификации спрямо личността на ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Непозволеното
увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща
от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният
обективен елемент от горепосочените правопораждащи фактически състави на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие
или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
В
разглеждания случай ищецът се позовава на увреждащо противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в публично
разпространение на невярна информация в проведено на 14.02.2013 г.
телевиозионно предаване „Гореща точка“ на телевизия „ТВ 7“. По – конкретно, в
исковата молба ищецът твърди, че ответникът е отправил клеветнически твърдения
спрямо него, свързани със съществуването на подписана, призната и одобрена
фактура за сероочистка на ТЕЦ „Бобов дол“ за 100 млн. лева, като посочва, че на
горепосочената дата и място Я.Я. заявил следното:
„Тази фактура за 100 млн. лв. има мотивация персонално към него…мотивацията не
може да бъде друга освен този звук…“ На въпрос на водещия „Вие знаете ли тази
фактура за какво е?“, ответникът заявил: „Да, за сероочистка в ТЕЦ „Бобов дол“,
на К.ТЕЦ – а, като става въпрос за сероочистка, която не е завършена. Тия 100
млн. лева са само за първата част на реконструкцията и въвеждането в
експлоатация“. Ищецът посочва още, че клеветите продължили със следния призив:
„С. трябва да бъде поканен незабавно от НСлС, незабавно…“, който призив
внушавал факта на извършено тежко престъпление, свързано с корупция.
Между
страните не е спорно, а и по делото се установява, че на 14.02.2013 г.
ответникът Я.Г.Я. взел участие в телевизионното предаване „Гореща точка“,
излъчено по „ТВ7“, което имало за предмет „нови разкрития за енергийната
мафия“.
От
приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
безпристрастна, се установява съдържанието на предаването, което е излъчено на
14.02.2013 г. в интервала между 20:10 часа и 20:34 часа. В него участие взели
водещият на предаването Николай Б. и гостът Я.Г.Я. – по това време председател
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към
Народното събрание.
От
експертизата, чрез която е възпроизведено предаването, се установява, че в
конктеста на разговор за „енергийната мафия“ Я.Я.
заявил: „Искам да Ви кажа, че нашата комисия единствено извика А.С. и той
блокира по време на изслушването. Блокира за това, защото не можа да даде
отговор на редица въпроси, дори при издаването на съответни лицензии. Защото
тези лицензии са служили и като банкови гаранции, за да могат определени
олигарси като И.П.да теглят милиони от банките. Вие разбирате ли, че ДКЕВР е
дал…“. На въпрос на водещия Б.: „Да де, но П.знаете, че имаше доста сериозна
протекция и от предишното правителство, но и от това. Тука С. мислите, че сам
ли осъществява протекцията?“, ответникът Я.Г.Я. отговорил:
„Според мен С. е правил на своя глава много неща“. Водещият Б. продължил с
въпрос „Като тази фактура за сто милиона?“, на който Я. отговорил: „Тази
фактура за сто милиона според мене има мотивация персонална към него.“, при
което водещият попитал: „Тоест корупционна? Или какво?“, а Я. отговорил: „И
мотивацията не може да бъде друга освен този звук“ /звук, наподобяващ шумолене
на хартия - според вещите лица, изготвили СТЕ/. Предаването продължило с
въпроси на водещия и отговори на ответника, както следва:
Б.:
А вие нали си представяте сега гражданите какво си мислят? Сто милиона, една
фактура за сто милиона е на бюрото му на С.. Добрев отказва ../..,
Я.:
Вие знаете ли тази фактура за какво е?
Б.:
…да бъде осребрена. Той я осребрява ../..
Я.:
Министър ../..
Б.:
За някаква сероочистка, доколкото разбрах.
Я.:
Ми министърът не поясни съвсем, да, за сероочистка в Бобов дол.
Б.:
На К.ТЕЦ?
Я.:
На К.ТЕЦ-а, като става въпрос за сроочистка, която не е завършена. Тия сто
милиона са само за първата част от реконструкцията и въвеждането в експлоатация
на сроочистката, която възникват и твърде много въпросителни. Това, което е и
министърът анализирал от към параметрите, критериите, техническите,
екологичните. Там трябва да се намеси и Нона Караджова да каже дали това
отговаря на европейските стандарти.
По
– нататък в разговора Я.Я. заявил: „Аз това, което
виждам в ДКЕВР, това, което се запознах с документите, мисля, че С. трябва да
бъде поканен незабавно от Националната следствена служба. Незабавно. Ние вече
няма кво да правиме с него. Ние сме завършили, ние само ще обобщиме един доклад
и ще го предоставим на заместник – главния прокурор, ще го предоставим и на
следствието“.
Спорът
във въззивното производство се концентрира върху следното обстоятелство: дали
посочените в исковата молба и използвани от ответника изрази представляват противоправно
поведение, което обективно да е довело спрямо ищеца до накърняване на защитен
от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права.
С
Решение № 165 от 22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 196/2017 г. по описа на
ВКС, III г.о., ГК, са дадени задължителни указания за приемане на представено
от ищеца доказателство, свързано с издаването на фактура за 100 милиона лева. С
цитираното решение ВКС е указал още, че при новото разглеждане на делото, в
решението си, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства, на които се
основава искът, въззивният съд следва да прецени за вярност фактическите
твърдения на ответника, изказани в посоченото телевизионно предаване, и засягат
ли те неблагоприятно ищеца, както се твърди в исковата молба.
От
представеното от жалбоподателя и прието от настоящия съдебен състав писмено
доказателство – удостоверение изх. № ФС-01-2034/19.09.2019 г., издадено от ТЕЦ
„Бобов дол“ ЕАД, неоспорено от ответника по жалбата, се установява, че за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. не е била издавана фактура на стойност
100 милиона лева.
Съгласно
константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права
и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които
засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на
гражданите. Съобразно разясненията, дадени в Решение № 7/1996 г. по к.д. №
1/1996 г. на Конституционния съд и Решение № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на
Конституционния съд, свободата на словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 от
КРБ, няма абсолютен характер. Правото на всеки да изразява и разпространява
мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
/Конвенцията/ и то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в
чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия
за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и
упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова
ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията,
допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона,
необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните
цели. Правото на лично достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1,
изр. 1 от Конституцията е също защитено. Конституционният съд е посочил още, че
от гледна точка на ценността на правото да се изразява мнение за свободата на
политическия дебат като част от публичната дискусия, изказванията, които
засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически
фигури, държавни служители или правителството, заслужават по-високо ниво на
защита, поради което може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и
политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на
обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни
лица.
Въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права се решава
след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани,
по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст /в
този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III
г. о., ГК/.
Разпространяването
на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни
факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта,
достойнство и добро му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е
противоправно. Когато се касае до фактически твърдения, а не до изразено
мнение, за да се установи наличието на неправомерно поведение, се налага и
преценка дали тези твърдения, като волеизявления за знание, са верни или
неверни, респективно дали позорят адресата или му приписват извършване на
действия, които не са съобразени с общественото му положение. Обида по смисъла на
чл. 146, ал. 1 НК представлява казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго, а клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК
представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на
престъпление.
При
така очертаната правна рамка и с оглед установената по делото фактическа
обстановка, настоящият състав намира, че оплакванията на въззивника – ищец, че
е осъществен съставът на деликт се явяват неоснователни. Съобразно
задължителните указания на ВКС, обективирани в горепосоченото Решение № 165 от
22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 196/2017 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК,
настоящият съдебен състав следва да осъществи преценка за вярност на фактическите
твърдения на ответника, изказани в посоченото телевизионно предаване, и засягат
ли те неблагоприятно ищеца, както се твърди в исковата молба. След преценка на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема за неверни
твърденията на ответника относно обстоятелството, че e била
издавана фактура за 100 милиона лева за сероочистка в ТЕЦ „Бобов дол“, като
този извод е относим за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. Същевременно следва
да се отбележи, че в проведеното на 14.02.2013 г. телевизионно предаване
ответникът не е посочил кога е била издадена такава фактура. На следващо място
настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай не са налице
клеветнически или обидни квалификации, които да са изрично насочени към ищеца,
т.е. не е налице един от основните елементи за ангажиране на отговорността по
чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение. Клевета или обида може да има само при
излагане на конкретни неверни, позорни или унизителни факти по отношение на
определена личност. В разглеждания случай в исковата молба ищецът е ограничил
основанието на предявения иск до търсене на отговорност на ответника единствено
за следните изрази: „Тази фактура за 100
млн. лв. има мотивация персонално към него… мотивацията не може да бъде друга
освен този звук…“, на въпрос на водещия „Вие знаете ли тази фактура за
какво е?“, ответникът заяви: „Да, за
сероочистка в ТЕЦ „Бобов дол“, на К.ТЕЦ-а, като става въпрос за сероочистка,
която не е завършена. Тия 100 млн. са само за първата част на реконструкцията и
въвеждането в експлоатация.“ В исковата молба е посочено още, че клеветите
продължили с призива „С. трябва да бъде
поканен незабавно от НСлС, незабавно…“. Наличието на клеветнически
твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в
обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства, обаче,
има правно значение само ако те са обективно позорни. В случая цитираното в
исковата молба изказване съдържа общи фрази, за които не може да се приеме
категорично, че съдържат обидни или клеветнически изрази по отношение на ищеца.
Твърдението, че е съществувала фактура за 100 милиона лева за сероочистка в ТЕЦ
„Бобов дол“ само по себе си не може да се приеме за позорно, тъй като това не е
нито неморално, нито недостойно, а и не предизвиква еднозначна отрицателна
оценка на обществото. В този смисъл позорността е обективно качество на
твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към
казаното за него. Видно от посочените в исковата молба думи, ответникът не е
приписал на ищеца и извършването на престъпление. Отделно от това, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, коментарът на ответника за
процесната фактура е по повод въпрос на водещия, който в конкретния разговор
пръв е посочил за съществуването на такава фактура, а именно: „Като тази
фактура за 100 милиона?“.
Доколкото
посочените в исковата молба изрази не са от такъв характер, че обективно да
засегнат честта, достойнството и доброто име на ищеца, следва да се приеме, че
липсва основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно деяние, поради което предявеният иск се явява неоснователен
и не е необходимо обсъждане на останалите елементи от посочения фактически
състав.
Предвид
съвпадането на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, възззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а решението на СРС - потвърдено.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора, право на разноски има само ответникът по жалбата Я.Г.Я.. Същият,
чрез адв. В., е направил искане за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1000 лв., съобразно
приложен договор за правна защита и съдействие и представен списък по чл. 80 ГПК, поради което следва да му бъдат присъдени.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
08.07.2015 г., постановено по гр. д. № 51800/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34
състав.
ОСЪЖДА А.Г.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет. 1, кант.
152, да заплати на Я.Г.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.