№ 70
гр. Ямбол, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Б. с ЕГН **********, подадена чрез адв. Н.
Л. от ***АК и по въззивна жалба на Н. Г. Д. с ЕГН ********** и Н. Н. Г. с ЕГН **********,
подадена чрез адв. Г. Д. от АК-******, и двете жалби против Решение №484/07.10.2022 г.,
постановено по гр.д.№688/2022 г. по описа на ЯРС.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на
Д. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, че Ж. М. Б. с
ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.*******бл.*, ет.*, ап.**, К. Г. Н. с ЕГН **********,
с адрес: гр.*****, ж.к.******зона**ет.*, ап.*, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****,
ж.к.******бл**, вх.**, ет.*, ап.**, В. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
ул.*******№**, ет.*, ап.*, Д. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.****бл.*, вх.*,
ет.*, ап.** и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.******бл.*, вх.*, ет.*, ап.**,
са собственици на 11/42 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.*****,
ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 87374.546.36.18.86 по кадастралната карта на гр.******, с площ от 63.00 кв.м., състоящ се
от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, тераса на запад, входно антре, при граници:
на същия етаж - 87374.546.36.18.85, 87374.546.36.18.83.67, под обекта - 87374.546.36.18.83,
над обекта - 87374.546.36.18.89, ведно с прилежащото избено помещение № 17 с площ 3.17
кв.м. и 0.96% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена, при граници на избеното помещение - помещение за смет от вх.*, коридор,
мазе №** и мазе №**.
ОТМЕНЯВА, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху
идеална част от недвижим имот придобита по давностно владение №*, том *, рег.№******,
дело****** год. на нотариус Д. Л., №***, с район на действие съдебен район на Районен съд
1
Ямбол.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на Г. Д. Г.
с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, Н. Н. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.******, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Н. Г. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр.******, ж.к.*******бл**, вх.*, ет.*, ап.**, че Ж. М. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр.*****, ж.к.*******бл.*, ет.*, ап.**, К. Г. Н. с ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, ж.к.******зона**ет.*, ап.*, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****,
ж.к.******бл**, вх.**, ет.*, ап.**, В. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
ул.*******№**, ет.*, ап.*, Д. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.****бл.*, вх.*,
ет.*, ап.** и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.******бл.*, вх.*, ет.*, ап.**,
са собственици на 11/42 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.*****,
ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 87374.546.36.18.86 по кадастралната карта на гр.******, с площ от 63.00 кв.м., състоящ се
от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, тераса на запад, входно антре, при граници:
на същия етаж - 87374.546.36.18.85, 87374.546.36.18.83.67, под обекта - 87374.546.36.18.83,
над обекта - 87374.546.36.18.89, ведно с прилежащото избено помещение № 17 с площ 3.17
кв.м. и 0.96% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена, при граници на избеното помещение -помещение за смет от вх.*, коридор,
мазе №** и мазе №**.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, Н. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Н. Г.
Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.*******бл**, вх.*, ет.*, ап.** ДА ПРЕДАДАТ
на Ж. М. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.*******бл.*, ет.*, ап.**, К. Г. Н. с ЕГН
**********, с адрес: гр.*****, ж.к.******зона**ет.*, ап.*, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, ж.к.******бл**, вх.**, ет.*, ап.**, В. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес:
гр.******, ул.*******№**, ет.*, ап.*, Д. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****,
ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.** и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
ж.к.******бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, владението върху 11/42 ид.части от следния недвижим
имот, находящ се в гр.*****, ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 87374.546.36.18.86 по кадастралната карта на гр.******, с
площ от 63.00 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, тераса на
запад, входно антре, при граници: на същия етаж - 87374.546.36.18.85, 87374.546.36.18.83.67,
под обекта - 87374.546.36.18.83, над обекта - 87374.546.36.18.89, ведно с прилежащото
избено помещение №17 с площ 3.17 кв.м. и 0.96% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници на избеното
помещение - помещение за смет от вх.Е, коридор, мазе № 18 и мазе № 16.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. В. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*****, ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, Г. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, Н. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Н. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
ж.к.*******бл**, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. М. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*****, ж.к.*******бл.*, ет.*, ап.**, К. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****,
ж.к.******зона**ет.*, ап.*, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.******бл**,
вх.**, ет.*, ап.**, В. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ул.*******№**, ет.*, ап.*,
Д. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.****бл.*, вх.*, ет.*, ап.** и Г. Й. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.******, ж.к.******бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 890,00 лева -
разноски по делото.
На основание чл.115 ЗС дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията,
след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
2
С въззивната жалба на Д. В. Б. решението на ЯРС се оспорва с твърдения за
незаконосъобразност и неправилност. Изложените доводи сочат и на оплакване за
необоснованост на решението - заявено е твърдение, че първоинстанционния съд
неправилно е ценил показанията на св. С. Б., както и напълно игнорирал показанията на
свидетелите, разпитани при извършването на обстоятелствената проверка - Н. Николов и
Станка Русева, които били категорични пред нотариуса и пред ЯРС, че след смъртта на
майката на жалбоподателя, последният е предприел действия, целящи недвусмислено да
покажат на останалите наследници, че той владее имота единствено и само за себе си. В
жалбата е посочено още, че св. И. А. и Д. А.са приятели на ищцата Д. Ж. и техните
показания са повлияни от това, поради което трябва да се ценят повече от критично.
Посочено е още, че ищцата Д. Ж. е живяла в процесното жилище дълъг период, след
изтичането на придобивната давност за спорната част, станало след 1990 г. Моли ЯОС да
отмени атакуваното решението, в частта "относно признаването за установено, че аз и
другите ответници не сме собственици на 11/42 ид.ч. от процесния недвижим имот; да
отмените уважаването на иска за отмяна на нотариалния акт на нотариус Д. Л., също
така и осъждането ми заедно с другите ответници да заплатим направените деловодни
разноски."
Втората въззивна жалба е подадена от адв.Г. Д. от ***АК, като пълномощник на Н.
Г. Д., Д. В. Б. и Н. Н. Г.. В молба, вх.№15924/02.11.2022 г., адв.Г. Д. е заявил, че е допуснал
техническа грешка в заглавната част на жалбата, като е посочил името на Д. В. Б. на когото
не е пълномощник.
С тази въззивна жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост, като се иска неговата отмяна и отхвърляне на
предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Твърди, се че
изводът на съда, че ответникът Д. В. Б. не е придобил собствеността върху процесната
идеална част, упражнявайки владение в предвиденият от закона срок, е направен в
противоречие със събраните по делото доказателства. Изтъква се, че в мотивите към
решението си съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, но е
извършил превратно тълкуване на тези показания. Изложени са подробни съображения в
тази насока. Във въззивната жалба се посочва, че от 1980 год. до 1990 година е изтекла
предвидената в закона 10 годишна придобивна давност и Б. е придобил идеалните части на
останалите наследници към този момент, като относно обстоятелството, че Д. Ж. е
обитавала апартамента от 1993 год. няма каквито и да било доказателства. Твърди се, че
съдът необосновано приема, че обитаването на апартамента от страна на Д. Ж. следва да се
третира като факт установяващ, че владението на останалите наследници на К. Ч. не е
прекъснато с установяване на такова от страна на Д. Б., владеещ имота в качеството на
собственик, тъй като показанията на всички свидетели касаят единствено Д. Ж., но не и
останалите ищци. Изложени са съображения, че в настоящото производство няма каквито и
да било доказателства, че някой друг от наследниците на К. Ч., починала на ******** г. - Г.
В. Б. (син) или М. В. П. (дъщеря), освен Д. Б. (син), е приел останалото от нея наследство,
установявайки владение върху имота, поради което и наследниците на Г. В. Б. и М. В. П.
нямат законово основание да претендират част от това наследство, тъй като то не е
включено в наследствената маса, оставена от наследодателите им. Въззивниците са
посочили, че са придобили имота въз основа на действителна сделка за покупко-продажба
оформена с нотариален акт вх.рег.№276/*****год. на Служба по вписванията, сделката е
изслушана от нотариус Д. Л. с рег.№*** на НК с район на действие РС-**** и оформена в
законоустановената форма, поради което купувачите са добросъвестни и са придобили
имота на годно правно основание, заплащайки цената на продавача Д. В. Б.. Продавачът им
се е легитимирал с надлежни доказателства, установяващи притежаваната от него
собственост. Въведено е и оплакване, че съдът не е отчел наведеното обстоятелство в
отговора на исковата молба, че за постъпилото искане за извършване на обстоятелствена
3
проверка, на осн.чл.26 ал.1 от АПК, са уведомени предварително лицата, които имат
отношение към имота, в това число и трима от ищците Ж. М. Б., Ж. Й. Ж. и Д. Й. Ж..
Последните не са възразили против тази процедура, като с действията си на практика са
потвърдили, че Д. Б. има основание да се снабди с нотариален акт и за 1/3 идеална част от
имота, което от своя страна опровергава твърдението в исковата молба, че ищците са узнали
за издаването на констативният нотариален акт едва след сключване на договора за покупко-
продажба. Посочено е още, че съдът в нарушение на закона е отменил издаденият
нотариален акт от нотариус Д. Л., който е за собственост върху 1/3 /една трета/ идеална част
от имота, като се изтъква, че приравнени към най-малко общо кратно 1/3 отговаря на 14/42
ид.части, а не на 11/42 ид.части, т.е. съдът е отменил нотариалният акт извън искането
направено от ищците и се е произнесъл по нещо което не е предмет на делото. При
подробно изложените съображения се иска ЯОС да отмени атакуваното решение и
произнасяйки се по съществото на спора да отхвърли предявените в производството искове,
като присъди и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. М. Б., К. Г. Н., Ж. Й. Ж., В.
Й. Ж., Д. Й. Ж. и Г. Й. Ж., всички чрез адв. В. К. от ***АК, с който са изразили становище за
неоснователност на въззивните жалби на ответниците, респ. за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение на ЯРС. Твърдят, че не е налице хипотезата на
чл.79 ЗС и Д. В. Б. не е придобил по давност идеалните части на ищците от процесния
недвижим имот, като излагат подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Искат
ЯОС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното първоинстанционно решение с
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
По делото, в изпълнение на дадени от въззивния съд с Определение
№660/21.11.2022 г. указания, препис от двете въззивни жалби е връчен на ответника Г. Д. Г.,
с оглед защита на правата му по чл.265, ал.1 ГПК. С молба, вх.№17335/28.11.2022 г.,
подадена от Г. Д. Г., чрез адв. Г. Д. от ***АК, подателя е заявил желание да се присъедини
към въззивните жалби на Н. Д., Н. Г. и Д. Б., двете против Решение №484/07.10.2022 г.,
постановено по гр.д.№688/2022 г. по описа на ЯРС. Т.к. молбата е подадена в законовия
срок и препис от нея е връчен на останалите страни по делото, Г. Д. Г. е конституиран по
делото като въззивник с Определение №762/20.12.2022 г.
В о.с.з. въззивника Д. В. Б., чрез пълномощника си адв. Н. Л. от ***АК, подържа
въззивната жалба, като моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея и в
писмените бележки пред ЯРС. Подържа и претенцията за присъждане на сторените по
делото разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззивниците Н. Г. Д., Н. Н. Г. и Г. Д. Г., чрез пълномощника им адв. Г. Д. от
***АК, подържат въззивната жалба, като молят за уважаването й, съответно за отмяна на
атакуваното решение на ЯРС по съображенията, изложени във въззивната жалба. Подържат
и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемите, чрез пълномощника им адв.В.К. от ***АК, подържат
съображенията, изложени в писмения отговор. Молят за потвърждаване на атакуваното
решение. Подържат и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски.
След като направи преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници №ГС/02-001935 от 09.03.2022 г. ищците и
ответника Д. В. Б. са наследници на К. Г. Ч., починала на ******** год.
Съгласно нотариален акт №**, том*, нот.дело №***** год. на ЯРС К. Г. Ч. (по НА –
К. В. Ч.) и сина й – ответника Д. В. Б. (по НА – Д. В. Ч.) са придобили в собственост при
равни квоти следния недвижим имот: жилище, апартамент, находящ се в гр.******,
ж.к.*****бл.*, вх., ет.*, ап.**, с площ от 63 кв.м., състоящо се от кухня, спалня, дневна,
4
сервизни помещения, тераса на запад, входно антре, ведно с избено помещение № 17, със
застроена площ от 3,17 кв.м., както и 0,96% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, където е построен жилищния блок. Между страните по
делото липсва спор относно идентичността на лицата, посочени в нотариалния акт,
независимо от разликата в имената им.
След смъртта на наследодателката К. Г. Ч. собствената й 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот - жилище е била наследена от трите и деца – ответника Д. В. Б., Г. В. Б. и М.
В. П.. Г. В. Б. е починал на ****** год., като е оставил за свои наследници по закон ищците
Ж. М. Б. - преживяла съпруга и дъщеря си К. Г. Н.. М. В. П. е починала на ******* год. като
е оставила за свои наследници по закон ищците: Ж. Й. Ж. /дъщеря/, В. Й. Ж. /син/, Д. Й. Ж.
/дъщеря/, Г. Й. Ж. /дъщеря/, както и лицата: И. Й. Ж. /син/ - починал на ****** год. като е
оставил на свой ред като наследници по закон лицата: В. И. Ж. /син/ и Т. И. Ж. /син/; С. М.
П. /син/ - починал на ***** год., като след смъртта си е наследен от братята и сестрите си;
П. Б. Д. /син/ и К. В. П. /дъщеря/.
При изложените факти, относно правата на собственост в процесния имот и горе-
установените родствени връзки, следва че квотата в съсобствеността на ответника Д. В. Б. е
в размер на 2/3 ид.ч. от процесния имот, а на всички останали наследници на наследодателя
К. Г. Ч. - 14/42 ид.ч., от които 11/42 ид.ч. е квотата на ищците, разпределена между тях
както следва: по 1/12 ид.част за Ж. М. Б. и К. Г. Н. и по 1/42 ид.част за Ж. Й. Ж., В. Й. Ж.,
Д. Й. Ж. и Г. Й. Ж..
Видно от Нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот,
придобита по давностно владение №*, том *, рег.№******, дело****** год. на нотариус Д.
Л., рег. № ***, на 02.11.2021 год., след извършена обстоятелствена проверка, ответника Д.
В. Б. е признат за собственик по давностно владение на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим
имот - жилище.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
№**, том*, рег.***, дело №***** год. на нотариус Д. Л., на ***** год. ответника Д. В. Б.
продал на останалите трима ответника Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д., при равни квоти,
процесния недвижим имот-жилище.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесния
имот към 15.09.2021 год. е бил деклариран и записан в Община Ямбол под партиден
№**********002/02.06.2021 год. фактически на името на наследниците на К. Г. Ч., както и
че съответните дължими данъци и такси за недвижимия имот са били заплащани от
сънаследниците, съобразно с притежаваните от тях идеални части.
По искане на ищците са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели лицата: Ц. С. Б., И. А. и Д. С. А. Св.Ц. Б. заявява, че познава ищцата Д. Ж..
Запознали се преди повече от 10 години когато тя живеела в апартамента в к-с„****“, където
живеела и допреди около 6 години. Живеела с вуйчо си. В апартамента Д. правела ремонти,
боядисване, шпакловане, наемала майстори. Сменена била входната врата. Казала на
свидетеля, че апартамента е наследствен. При напускането си оставила багаж, хладилник,
пералня, дрехи и документи. Преди пет месеца отишли да и вземат багажа и установили, че
има други хора. Разбрали че апартамента е продаден. Ключалката била нова. Д. разбрала, че
апартамента е продаден когато отишла да си плаща данъците в началото на година, месец
февруари. Св.И.ка А. заявява, че познава ищцата Д. Ж. от може би 2009 год. Били колежки, а
после станали приятелки. Знаела, че апартамента бил наследствен на майка и. Д. живеела
там докато се събрала със сегашния си приятел Ц. Апартаментът бил в к-с „****“ бл.* на
третия етаж. В апартамента живеел и нейния вуйчо. Имала постоянно проблеми с него. В
апартамента правила ремонт, сменена била вратата. Това си бил нейния апартамент,
плащала данъци, бил наследствен имот. Св.Д. А. заявява, че познава ищцата Д. Ж., която
била колежка на неговата съпруга. Живеела в к-с „****“ бл.*, вх. * до две хиляди и някоя си
5
година. След като напуснала жилището вещите й останали там. Свидетелят знаел, че имота е
наследствен от родителите й, имала се за собственик, лично ходила да плаща данъци.
Свидетеля й помагал да сменя входната врата, може би 2014 година. През месец януари тази
година Д. разбрала, че апартамента не е неин - когато отишла да си плаща данъците
разбрала, че вече не фигурира като собственик. Свидетелят бил виждал в апартамента и
вуйчо й. Друг не бил виждал. В периода в който се запознали тя се развеждала със съпруга
си, като споделяла, че и със съпруга си живеела в същото жилище.
По искане на ответниците са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството
на свидетели лицата: С. Р. Б. /съпруга на ответника Д. Б./, Н. Д. Н. и С. Й. Р. Св.С. Б.
заявява, че апартамента е на Д. Б., като знаела, че той се е грижил за майка си. Той бил
теглил и кредит и го плащал. Познавала го фактически от 1990 год. През 2015 год. живяла
при Д. девет месеца, като там била и Д.. Д. й казал, че я е прибрал, за да не ходи по чужди
квартири. Когато брат му Г. бил жив, свидетелката му казала да отидат да направят
пълномощно, че се отказва от апартамента, но той отговорил, че апартамента е него и никой
няма да му посегне на правото. Никой не бил идвал да търси апартамента. Д. ползвала
стаята и кухнята. Обадил й се последно минала година да дойде да си вземе багажа, защото
ще продава апартамента. Тя му отговорила: „Ти не можеш да продаваш нищо. Кой си ти, че
да продаваш“. След като продали апартамента разбрали, че имат тези претенции за части от
апартамента. Дотогава никой не бил предявявал претенции. Целият данък за апартамента
плащал Д.. Св.Н. Д. заявява, че ответника Б. му споделял, че той плаща данъка, както и че
той е изплащал апартамента, като теглил кредит. Майка му живеела при него и той се
грижил за нея. Свидетелят не знаел други наследници да са имали претенции. Докато се
продал апартамента Д. живеел в него. Споменавал, че неговата племенница живее при него,
защото няма къде да живее, но след това се омъжила. Докато бил жив батко му нямало спор
за апартамента. Св.С. Р. заявява, че знае, че през 1980 г. Д. теглил кредит да си изплати
апартамента, за който знае че е в гр.******, но не била ходила там. Казвал й че апартамента
е негов, той е плащал кредита. От Д. знаела, че е прибрал племенницата си, когато се
разделила с приятеля си. Свидетелката не знае други да са имали претенции за апартамента.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок
и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен
интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценени по същество и двете въззивни жалби са частично основателни.
Съображенията са следните:
В производството пред първоинстанционния съд ищците, понастоящем въззиваеми,
са предявили при условията на обективно и субективно съединяване иск с правно осн. чл.124
ГПК, вр. чл.537, ал.2 ГПК да се приеме за установено по отношение на ответника Д. В. Б., че
ищците са собственици на 11/42 ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент, подробно
индивидуализиран в ИМ, както и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том*, рег.
№****, дело №****** г. на нотариус Д. Л., както и иск с правно основание ч.108 ЗС - след
като съдът приеме за установено по отношение на останалите ответници - Г. Д. Г., Н. Н. Г. и
Н. Г. Д., че ищците са собственици на 11/42 ид.ч. от процесния недвижим имот –
апартамент, да ги осъди да предат на ищците владението върху тези ид.части.
По иска с правно основание чл.124 ГПК:
6
Съгласно нормата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предявеният в производството на това основание иск е положителен установителен по своя
характер, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието
на интерес от търсената защита. Иска е допустим. Въззивния съд намира, че за ищците е
налице правен интерес от предявения положителен установителен иск и той произтича от
възникналия между тях и ответниците спор за правата на собственост на страните в
процесния имот. Прекия интерес от установяването произтича от извънсъдебното оспорване
на правата на ищците, което ответника Д. Б. е осъществил, снабдявайки се с констативен
нотариален акт, съгласно който е признат за собственик по давностно владение по
отношение на 1/3 ид.ч. от процесния имот, а в последствие е продал целия имот на
останалите ответници.
Разгледан по същество, искът е основателен, както правилно е преценил и
първостепенния съд.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са посочили, че заедно с
ответника Д. Б. са наследници на общата им наследодателка К. Ч., която приживе е
придобила процесния апартамент в съсобственост при равни квоти с ответника Д. Б., при
което след смъртта й последния притежава 2/3 ид.части от него, а останалите наследници -
общо 1/3 ид.част, от която ищците имат обща квота от 11/42 ид.части. Посочили са още, че
през 2021 г. ответника Д. Б. се снабдил с нотариален акт за собственост върху 1/3 ид.ч. от
процесния имот, като придобити по давност. Тъй като считат, че по отношение на Д. Б. не
са налице предпоставки да придобие тези идеални части от процесния имот по давност,
претендират да се приеме за установено, че той не е техен собственик.
Защитавайки се против така предявения иск, ответника Б. е противопоставил
възражение за придобИ.е на процесните идеални части недвижимия имот по давност,
основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС.
За да уважи предявения иск като основателен, ЯРС приел, че т.к. собствеността
върху спорната 1/3 ид.част е възникнала между ищците и ответника Б. по наследство, то той
в хода на процеса е следвало да докаже, че е изменил основанието на фактическата си власт
върху имота и е започнал да го владее само за себе си, отблъсквайки владението на
останалите сънаследници и отричайки правото им на съсобственици и тази негова воля
обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание. Такова доказване ответника Б. не е
сторил, поради което предявения иск е уважен.
Въззивния съд изцяло споделя така формирания извод на ЯРС.
По принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да
бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или
оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобИ.е право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и
определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 от ЗС, представлява упражняване на
фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на
придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена.
В ТР №1/2012 от 06.08.2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в
отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, че владелеца владее веща
като своя, намира приложение на общо основание, но се счита оборена ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт върху веща, показва съвладение.
Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност е длъжен да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението
7
да завладее и техните идеални част. Сънаследник може да придобие по давност останал в
наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет
години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 ЗС. При сънаследствени имоти, се приема, че упражнявайки фактическа власт
върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници. За да се приеме, че владее целият имот изключително за себе си е
необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това.
Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с действията си
владеещият собственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост.
Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред
трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта
върху вещта.
В конкретния случай правилно ЯРС е приел, а и между страните не е спорно, че се
касае за наследствена идеална част от недвижим имот, поради което до доказване на
противното наследникът, който живее в него и/или го ползва е владелец на своята идеална
част и държател на частите на останалите наследници, т.е. владее имота както за себе си,
така и за останалите сънаследници.
При анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема така, както е приел и ЯРС, че съсобствеността върху процесниите идеални части от
спорния имот не е погасена поради придобивна давност, изтекла в полза на ответника Б.. В
конкретния случай не е доказано той да е довел до знанието на останалите сънаследници –
ищците по иска, намерението си да свои целия наследствен имот, както и да е отблъснал
владението на невладеещите съсобственици. Действията на ответника Б. по ползването на
процесния имот не демонстрират завладяване на чуждите идеални част. Напротив - както
вече се посочи установен и безспорен между страните по делото факт е, че ищцата Д. Ж. в
продължителен период от време е живяла в процесния имот, а в показанията си разпитаните
по делото свидетели не установяват Б. да е препятствал по някакъв начин както нейния
достъп до имота, така и на останалите наследници, сега ищци или по някакъв начин да им е
противопоставил намерението си да свои целия имот, в частност и тяхната идеална част.
Снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение през 2021 г.
действително обективира у ответника Д. Б. намерение за своене. В случая обаче от момента
на снабдяване му с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка до
предявяването на исковата молба не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна
придобивна давност. И това е така, тъй като снабдяването с нотариален акт по
обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС.
Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна
последица и формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се
снабди с документ за правото си. Както е изяснено в ТР №11/2012 г. на ОСГК нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК
не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
При изложеното до тук, въззивния съд приема за недоказано, твърдението на
въззивника Б., че е променил субективното си отношение към ид.ч. от процесния
апартамент, собственост на въззиваемите, т.е. от държател да се е превърнал във владелец.
Както вече се посочи, само необезпокояваното ползване на процесния имот, не е факт, който
доказва владелчески действия, а по делото няма данни въззиваемите да не са допускани в
имота.
Ето защо и настоящия съд не възприе тезата на въззивника Б. - твърдението му, че
фактическата му власт е била непрекъсната и необезпокоявана няма отношение към нейната
явност и несъмненост. Както вече се посочи намерението за своене се предполага съгласно
8
чл.69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС е нужно това
владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на
владелеца да държи веща като своя и явно, т.е. намерението на владелеца да е
противопоставено на собственика. Точно тези признаци на владението не са установени по
делото. Напротив от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства се прави
обратния извод.
Въз основа на горните съображения следва извод, че предявеният в производството
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да се признае за установено по отношение на
ответника Д. Б., че ищците са собственици общо на 11/42 идеални части, разпределени
между тях, както следва: по 1/12 ид.част за Ж. М. Б. и К. Г. Н. и по 1/42 ид.част за Ж. Й. Ж.,
В. Й. Ж., Д. Й. Ж. и Г. Й. Ж. е основателен и правилно е бил уважен от ЯРС, поради което
решението му в тази част следва да бъде потвърдено.
Неправилно е атакуваното решение ЯРС, в частта, с която на основание чл.537, ал.2
ГПК съдът е отменил изцяло Нотариален акт за собственост върху идеална част от
недвижим имот придобита по давностно владение №**, том *, рег.№****, дело****** год.
на нотариус Д. Л. №****,с район на действие съдебен район на Районен съд Ямбол. С
цитирания НА ответника Д. В. Б. е признат за собственик по давностно владение на 1/3 ид.ч.
от процесния недвижим имот - жилище, равняваща се на 14/42 ид.ч. Същевременно се
установи, че ищците са собственици общо на 11/42 идеални части, за колкото е основателна
претенцията им за обезсилване на цитирания НА. Предвид на това отменяйки НА изцяло,
вместо до размера на установените като собствени на ищците 11/42 ид.ч. от процесния имот,
съдът се е произнесъл неправилно, поради което решението му, в частта с която Нотариален
акт за собственост върху идеална част от недвижим имот придобита по давностно владение
№**, том *, рег.№****, дело****** год. на нотариус Д. Л. №**** е отменен за горницата
над 11/42 ид.ч. от процесния имот до размера на 14/42 ид.части от него, следва да бъде
отменено.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без основание за това.
За да бъде уважен един ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже
кумулативното наличие на следните три предпоставки: че е собственик на процесният имот,
че същият се владее или държи от ответника и че това владение или държание е без правно
основание, като липсата само на една от изброените предпоставки е достатъчно основание за
отхвърляне на предявеният иск. Съгласно приетото в ТР №3/2020 от 05.01.2022 г. по тълк.д.
№3/2020 г. на ОСГК на ВКС при иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането
за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на
ищеца.
В конкретния случай не е спорно по делото, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №**, том*, рег.***, дело №***** год. на
нотариус Д. Л., на ***** год. ответника Д. В. Б. продал на останалите трима ответници Г. Д.
Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д., при равни квоти, процесния недвижим имот-жилище. В НА е
отразено, че продавачът ще предаде на купувачите държането на имота в срок до 22.01.2022
год., като липсват доказателства, а и твърдения, тази клауза от договора да не е спазена.
Предвид установения по делото факт, че продавача Д. В. Б. не е собственик на 11/42
идеални части от имота, то и ответниците Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д., закупувайки същите от
несобственик, не са придобили права върху тях. Основен принцип в правото е, че никой не
може да прехвърли повече права, от тези които притежава, поради което ответниците Г. Д.
Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д. не могат да се легитимират като собственици по отношение на
9
процесните 11/42 ид.части от спорния имот на въведеното от тях правно основание -
покупко-продажба, обективирана в нотариалния акт за продажба на недвижим имот. При
това положение и владението им върху посочените идеални части се явява без правно
основание. По тези съображения предявеният в производството иск с правно осн. чл.108 от
ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Решението на ЯРС в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемите следва да се
присъдят разноски за тази инстанция. Въззиваемите са сторили разноски за въззивната
инстанция в размер на 1600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид частичното
уважаване на въззивните жалби, въззивния съд присъжда на въззиваемите сума за разноски
в размер на 1200 лв., с оглед наличието на надлежно искане в тази насока, доказателства за
сторени разноски и представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №484/07.10.2022 г., постановено по гр.д.№688/2022 г. по описа
на ЯРС в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост
върху идеална част от недвижим имот, придобита по давностно владение №*, том *, рег.
№******, дело****** г. на нотариус Д. Л., №***, с район на действие съдебен район на
Районен съд Ямбол е отменен за горницата над 11/42 идеални части до размера на 14/42
ид.части от следния недвижим имот, находящ се в гр.******, ж.к.„****" бл.*, вх.*, ет.*,
ап.**, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.546.36.18.86
по КК на гр.******, с площ от 63.00 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни
помещения, тераса на запад, входно антре, при граници: на същия етаж - 87374.546.36.18.85,
87374.546.36.18.83.67, под обекта - 87374.546.36.18.83, над обекта - 87374.546.36.18.89,
ведно с прилежащото избено помещение №17 с площ 3.17 кв.м. и 0.96% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници на
избеното помещение - помещение за смет от вх.*, коридор, мазе №** и мазе №**.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №484/07.10.2022 г., постановено по гр.д.№688/2022 г.
по описа на ЯРС в останалите части.
ОСЪЖДА Д. В. Б. с ЕГН **********, Г. Д. Г. с ЕГН **********, Н. Н. Г. с ЕГН
********** и Н. Г. Д. с ЕГН ********** да заплатят на Ж. М. Б. с ЕГН **********, К. Г.
Н. с ЕГН **********, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, В. Й. Ж. с ЕГН **********, Д. Й. Ж. с
ЕГН **********, и Г. Й. Ж. с ЕГН ********** сумата от 1200 лева – разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11