Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 346
гр. Русе, 31.07.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Йордан Дамаскинов
Членове: Антоанета Атанасова
Зорница
Тодорова - мл. с.
при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдия
Атанасова в. гр. д. № 393 описа за 2018
г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.С.К. срещу решение № 83 от 19.04.2018
г., постановено по гр. д. № 646/2017 г. на Беленски районен съд, с което предявеният
от него иск срещу Т.С.Т. е отхвърлен като неоснователен. Въззивникът
намира първоинстанционния съдебен акт за недопустим. Излага
оплаквания, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Моли въззивният съд да обезсили решението и да върне делото за
ново разглеждане. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Т.С.Т. В
о. с. з. от 10.07.2018 г. чрез процесуалния си представител адв. Павел М. взема становище за неоснователност на
жалбата. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно
- постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Производството
пред Беленския районен съд по гр. д. № 646/2017 год. е образувано по предявен от
М.С.К. чрез адв.
Р.Т. иск против Т.С.Т. за заплащане на сумата от 10 176,00 лв. (десет хиляди
сто седемдесет и шест лева), представляваща левовата равностойност на „пашата“ на 38 бр. животни (овце) и стойността на тяхната
храна (люцерна, сено, слама, царевица, отсевки), за периода считано от
1.10.2015 г. до 31.05.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В условията на алтернативност
е заявена претенция за предаване на владението върху 38 бр. овце, собственост
на ответника, както и за заплащане на сумите от 6 840,00 лв. и 3 336,00лв., представляващи съответно
стойността на пашата и храната на 38 бр. овце
(люцерна, сено, слама, царевица, отсевки), собственост на ответника и платени
от ищеца за периода считано от 01.10.2015г. до 31.05.2017 г. вкл., ведно със
законната лихва върху общата сума от 10 176,00 лв., считано от датата на предявяване
на исковата претенция до окончателното й изплащане.
Фактическите
твърдения, на които се основава иска са следните:
Ищецът твърди,
че сключил с ответника устен договор за отглеждане на собствени
на ответника животни - овце, които грижи обхващали ежедневната им паша, изхранване, почистване на помещенията им. Твърди още,
че се споразумели отглеждането да става в наета от ищеца кошара в стопанския
двор на П.в с. О.като за целта си поделят разходите по наема й. Ищецът заявява също
така, че ответникът се задължил да осигурява необходимия за изхранването на
собствените му овце фураж. Срещу поетото от ищеца задължение за полагане на
грижи по собствените му овце, ответникът се задължил да му заплаща цена за паша от 7 лв. за овца през летния сезон /от м. април до м.
октомври, вкл./ и 10,00 лв. през зимния период. Твърди също, че ответникът поел
ангажимент да помага на ищеца в отглеждането на собствените си животни в
свободното си време. Заявява, че ответникът изпълнил частично поетите от него
задължения като заплатил 1200 лв. на 1.04.2017 г. и 1000 лв. на 8.03.2016 г.,
изразходвани от ищеца за закупуване на лек автомобил. Твърди, че предоставените
му от ответника животни – овце били регистрирани на негово име, тъй като само
той бил регистриран като земеделски производител.
В отговора към исковата молба, ответникът не оспорил, че предоставил за
отглеждане на ищеца закупени от него овце, които към месец октомври, 2015 г. били
11 като впоследствие увеличил броят им, за да може ищецът да се регистрира като
земеделски производител. С тази цел и закупувал животните на името на ищеца. С
получаваните в резултат на това субсидии ищецът следвало да заплаща наема на
помещенията. Твърди, че уговорката им била ищецът да се грижи за овцете и на
двамата, а той от своя страна поел задължение да осигурява необходимия фураж –
сено, слама, зърно и отсевки, както за закупените от него овце, така и за
собствените на ищеца животни. Възразил срещу твърденията на ищцовата
страна за неизпълнение на това му задължение. Заявил, че изхранването с фураж през
процесния период на цялото стадо изцяло било осигурено от него, за което израходвал 4220 лв.
При така
изложеното и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания за
недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне по непредявен иск,
съдът намира, че дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация действително не е правилна. Само за пълнота на изложението
настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в о. с. з. на 6.12.2017
г., проведено пред първоинстанционния съд
процесуалният представител на ищеца е присъствал лично и не е възразил срещу
определената от съда правна квалификация.
Окръжният съд намира, че претенциите на ищеца намират
своето правно основание в чл.79, ал.1, предл. 2, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Същият съгласно и уточнението на процесуалния
му представител в о. с. з. на 10.07.2018 г. във въззивната инстанция търси обезщетение
за претърпените от него вреди вследствие неизпълнението на ответника на поетите
договорни задължения по сключен между тях неформален договор за отглеждане и паша на животни – овце.
В своята задължителна и константна практика
Върховният съд и Върховният касационен съд последователно се придържат към
становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е
задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред
въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно
указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната
правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция,
представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност
на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по
съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в
обжалваното първоинстанционно решение правна
квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с
действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните
тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени
мотиви за основателност или неоснователност на иска. Неправилната правна
квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради
което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за
разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на
предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото
обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. В този смисъл е
Решение № 45/20.04.2010 г., постановено
по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Първоинстанционният съд, макар и да е дал неправилна правна
квалификация, е събирал доказателства, разгледал е и се е произнесъл въз основа
на твърдените в исковата факти, обосноваващи предявените искове. Следователно,
обжалваното решение не е недопустимо, поради което настоящата съдебна инстанция
следва да разгледа повдигнатият материалноправен спор
по същество.
Не се спори, че през м. октомври, 2015 г. страните постигнали споразумение ищецът да приеме за отглеждане в
наети от него помещения 11 бр. собствени на ответника овце, чийто брой
впоследствие се променял през процесния период – били закупувани други овце, а
и вече закупените давали прираст. Спорът между тях е концентриран в конкретните
права и задължения, които е поел всеки от тях по така създадената облигационна връзка
и съответно по тяхното пълно или частично неизпълнение от страна на ответника.
От ангажираните от страна
на ищеца показания на св. Д.и
св. Г. се установява единствено,
че ищецът е полагал лично и чрез наети
от него лица непосредствени грижи
през процесния период за собствени
на ответника овце. Никой от тях
обаче не изнася данни за конкретни постигнати между страните уговорки относно заплащането на тези грижи. Св. Д.заявява, че е присъствал на разправии между страните по делото относно това кой колко овце има. И двамата свидетели твърдят, че ответникът идвал в кошарата сравнително рядко, през почивните дни, без да работи нищо
при овцете. Никой от тях не
го виждал да носи храна за животните, единствено понякога сол.
По делото
са разпитани свидетели и по
молба на ответната страна.
Св. Д.изнася данни, че ищецът
отглеждал негови и на ответника овце, а през лятото наемал за паша и овце на други хора. Ответникът му плащал за това,
като твърди, че лично не е присъствал, когато двамата са уреждали финансовите
взаимоотношения. Знаел, че ответникът давал пари на ищеца за отглеждането на
животните и именно заради това му дал пари да си купи кола, плащал му сметките
по барчета и по магазини.
Св. Д. Г., чиито показания съдът цени като отчита евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото предвид родствената му връзка с ответника, твърди, че страните
по делото започнали общ бизнес – отглеждане на овце от 2016 г. Не бил наясно
кой с какво се е занимавал. Твърди също така, че както той, така и още две лица
- В. и Ц. работили в кошарата като за това им било заплащано от ответника. Пак
той заплащал царевица, фураж. Ответникът давал и други пари на ищеца, плащал му
сметките за вода, ток, по магазини и барчета, не еднократно. Овцете били водени
на паша от ищеца, той се грижил за тях.
Приложен е и Договор за наем от 04.01.2016 г. между
ищеца, като наемател и П., като наемодател, видно от който бил сключен
едногодишен договор за наем на Сграда ремонтна работилница със застроена плащ
от 701 кв.м. и др., при месечна наемна цена от 100,00лв.
Представени са 5 бр. разписки за закупуван в процесния период от фураж от
страна на ответника на обща стойност 2950 лв. и е приложена фактура,
удостоверяваща закупуването на 23.03.2017 г. на фураж на стойност 1538,40 лв.
от страна на ищеца.
Съгласно чл. 79 ал.1, предл. 2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска обезщетение за неизпълнение, какъвто е процесният случай.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. За да е основателен предявеният иск по чл. 79 ЗЗД във
връзка с чл. 82 ЗЗД е необходимо да бъдат установени по делото следните
обстоятелства: наличие на договорни отношения между ищеца и ответника,
неизпълнение на задължения, възникнали от тези договорни отношения от страна на
ответника, както и наличието, вида и размера на претърпените загуби и пропуснатите
ползи за ищеца, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Ищецът твърди неизпълнение от страна
на ответника на поети задължения за заплащане на цена за паша
и за осигуряване на необходимия за изхранването на собствените му овце фураж
вследствие, на което претендира вреди в посочения по-горе размер.
При така събраните и обсъдени по
- горе доказателства, изцяло недоказани остават твърденията на ищеца за поето
насрещно задължение от страна на ответника да му заплаща цена за паша от 7 лв. за овца през летния сезон
/от м. април до м. октомври, вкл./ и 10,00 лв. през зимния период, поради което
изобщо не може бъде обсъждано евентуално неизпълнение /пълно или частично/ от
негова страна на подобно задължение като предпоставка за ангажиране на
договорната му отговорност за вреди.
Неоснователна като недоказана по
размер е и претенцията му за претърпени от него вреди вследствие неизпълнение на
задължението на ответника да осигурява необходимия за изхранването на
собствените му овце фураж. За установяването им по молба на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно - зоотехническа
експертиза, която правилно е преценена от първоинстанционния
съд като чисто хипотетична и не е кредитирана поради невъзможността да бъде съотнесена към процесния казус. Извод, че ищцовата претенция е доказана както по основание, така и по
размер не може да бъде направен и от събраните гласни доказателства. Същите
могат да бъдат групирани условно в две групи – тези на ищцовата
страна и тези на ответната страна. Свидетелите на ищеца са категорични, че
ответникът не е заплащал нищо, свързано с отглеждането на собствените му овце,
докато пък свидетелите на ответника изнасят данни за частични плащания от
страна на ответника, както и за направени разходи за фураж. Анализирайки цялата
доказателствена съвкупност по делото, съдът намира,
че свидетелските показания на св. Д.и св. Г. в тази част следва да бъдат
кредитирани като логични и кореспондиращи с релевираните
от страна на ответника писмени доказателства – 5 бр. разписки. Същите сочат на
извода, че е налице изпълнение от страна на ответника на задължението му за
осигуряване на необходимия за собствените му овце фураж. Дали обаче това изпълнение е пълно, както
твърди ответникът или частично, както твърди ищецът, в крайна сметка по делото е
останало недоказано. Не са релевирани никакви доказателства
за размера на необходимите суми за фураж за изхранване на собствените на
ответника овце през процесния период, за да се направи обоснован извод за претърпени
от страна на ищеца вреди, вследствие неизпълнение на поето от страна на ответника
задължение.
При така изложеното, настоящият
състав намира, че въпреки че, първоинстанционният съд
се е позовал на чл. 364 във вр. чл. 357 ЗЗД в
мотивите си, за да отхвърли иска, не се е произнесъл извън определения от
страните по спора предмет и обхват на търсена защита. Изводът му за
неоснователност на така предявения паричен осъдителен иск поради недоказаност, се
явява правилен и обоснован.
Предвид това, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното
искане и представените доказателства, на въззиваемата
страна се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 лв.,
представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 723 от 4.05.2018 г., постановено по гр. д. № 7190/2017 г. на Русенски районен
съд.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.Т., ЕГН **********
*** сумата от 500,00 лв. /петстотин
лева/ разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.