Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№  101                                      27.05.2019г.                    гр.Търговище

 

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – Търговище                                                         V състав

На трети април                                                               2019  година,

В публично заседание в следният състав :

 

                                                  Председател: Зорница Донкова

 

Секретар: Ивалина Станкова     

като разгледа докладваното от Председателя  а.н.д. № 128 по описа за 2019г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на адв.Р.Д. *** в качеството на пълномощник на М.  Я.Р. ***  против Наказателно постановление № 44 -0000042 от 11.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА” – гр.Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа .

 Ответната по жалбата се страна  - ОО „АА“ – гр.Търговище, редовно призова, не изпраща представител в с.з

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:  

 На 28.12.2018г. св. Т. Т. и Ил.И. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР- Търговище изпълнявали служебните си задължения в гр.Търговище. Във връзка с получен сигнал за нерегламентиран превоз на пътници,  на ул.“П.“ в града, същите спрели за проверка л.а. „Хюндай“ с рег.№ ********, който бил управляван от жалбоподателя. В автомобила освен водача имало още три  лица.  В хода на проверката  контролните органи приели,  че  управляваният автомобил е таксиметров – обозначен с трайно закрепен знак „такси“, светещ през тъмната част на денонощието. Било установено, че в автомобила не е монтиран електронен апарат с фискална памет, както и че на предния десен калник и на задната му страна няма трайно  залепен  водоустойчив  стикер. В хода на проверката жалбоподателят не представил на проверяващите удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, както и  разрешение за извършване на  таксиметров превоз.  С оглед така установените данни, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 975402    / 28.12.2018г.  за нарушение на чл.21, ал.1, т.6 и  т.16; чл.31, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.  Въз основа на акта, Началникът на ОО „АА” - Търговище издал Наказателно постановление № 44 -0000042 от 11.02.2019г.  Посредством същото, за нарушение на чл.21, ал.1, т.6  от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лв;  за нарушение на чл.21, ал.1, т.16 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр му наложил  глоба в размер на 200лв; за нарушение на чл.31, ал.1, т.1  от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лв. и  за  нарушение на чл.31, ал.1, т.2  от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр  наложил  глоба в размер на 500лв

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели – Т., А.и А..

В пункт 1  от НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1, т.6  от Наредба № 34/ 06.12.1999г.  на МТ /Наредбата/ ,  а в пункт 2 от НП – за нарушение на  чл.21, ал.1, т.16  от същата наредба.   Чл.21, ал.1 от   Наредбата   гласи:  „Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: … т. 6. -  да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет притежаващ удостоверение за одобряване на типа, издадено от ДАМТН съгласно изискванията на  Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (ДВ, бр. 97 от 1999 г.).;… т.16 –   на предния десен калник и на задната страна на автомобила да има трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец (приложение № 10а), с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година.“  Т.е. чл.21, ал.1 от Наредбата съдържа изисквания към леките автомобили,  с които  се осъществява таксиметров  превоз на пътници.  Чл.2 от същата наредба гласи: „ Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане,  извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут“ .  Следователно за да се приеме, че автомобилът с рег.№ ******* е следвало да отговаря на изискванията  на чл.21, ал.1 от Наредбата, следва да е  установено, че с него е осъществяван таксиметров превоз на пътници, което в случая не е доказано. Свидетелите  А.и А. бяха категорични, че  не се  плащали на жалбоподателя за превоза и не са уговаряли заплащане за него. Показанията на св.Т. не опровергават  тези твърдения. Същият посочи,  че и пред него пътниците казали, че жалбоподателят  е  техен приятел и не им взема пари за превоза.  При това положение  не може да се направи извод,  че извършваният  от жалбоподателя  превоз  е бил осъществен срещу заплащане т.е  същият  не може да се определи като обществен превоз по смисъла на §1, т.1 и т.3 от ПЗР на ЗАвПр,   респ.  като  таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл. 2 от Наредбата.  Действително  се установи, че л.а. „Хюндай“  с рег. № *******  бил жълт на цвят и имал поставен знак „такси“,  но според жалбоподателя,  към датата на проверката не е имало издадено  разрешение за извършване на таксиметров  превоз  с  него. Тези доводи не са опровергани от материалите по делото. Доказателства, които да установяват противното не са налице. Не се установи и автомобилът да е бил включен към издадено удостоверение за регистрация.  При това положение,  не може да се направи извод, че  към датата на проверката  л.а.  с  рег. № Т3476АК е следвало да отговаря на изискванията за таксиметров автомобил по чл.21, ал.1, т.6 и т.16 от Наредбата,  с оглед което  обжалваното НП в пункт 1 и 2 се явява  необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде  отменено.

В пункт 3 и 4 от НП  жалбоподателя е наказан за това, че при извършената проверка  не  представил   удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил /по пункт 3/ и   разрешение за   извършване на таксиметров превоз /по пункт 4/.  За всяко едно от посочените деяния,  на същия е  наложено административно наказание на основание  чл.93, ал.2 от ЗАвПр, който гласи: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Т.е. чл.93, ал.2 от ЗАвПр визира случаите,  в които водачът, осъществяващ превоза, в момента на проверката не представя посочените по-горе документи на контролните органи, които обаче са издадени. Т.е съществуват, но не са на негово разположение, респ. и на контролните органи. В случая се установи, че към датата на проверката жалбоподателят не е имал издадено удостоверение за водач на таксиметров автомобил.  Такова му е издадено на 09.01.2019г., видно от материалите, представени от ОО „АА“-Търговище /л.32-36/. Както бе посочено, по делото не е   доказано  - към датата на проверката да е  имало издадено  разрешение за извършване на таксиметров  превоз  с  л.а. „Хюндай“ с рег.№ ********. Следователно, след като въпросните документи  не са съществували  обективно  към момента на  проверката, то е било  невъзможно  същите да бъдат  представени на  контролните органи.  Последното води до извод за липса на  виновно поведение, респ. недоказаност на нарушенията  по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, визирани в  пункт 3 и 4 от НП. Св. Т. посочи, че нарушението, което било установено при проверката, се изразявало в това, че жалбоподателят „извършва таксиметров превоз, без да има нужните документи“. Това поведението обаче  не кореспондира със състава на чл.93, ал.2 от ЗДвП, който именно е бил приложен в пункт 3 и 4 от НП, а  с този на чл.91, ал.1, т.1 от ЗАвПр, който  не е бил приложен, доколкото такова нарушение не е и констатирано с АУАН.

С оглед горното, съдът намира, че обжалваното НП е изцяло незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.  

Предвид изложеното  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44 - 0000042 от 11.02.2019г.,  издадено от Началник ОО „АА” –гр.Търговище,  с което на М.Я.Р. ***  с ЕГН **********  на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500лв.; на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200лв.;  на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр е наложена глоба  в размер на 500лв.  и  на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр – глоба в размер на 500лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: