Р
Е Ш Е Н И Е № 260016
гр. Хасково, 11.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Хасково, ГО, 7 –и граждански състав, в публично съдебно заседание на шести
януари две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Галя
Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2699
по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба с
правно основание чл. 50 от Семейния кодекс СК/ за развод по взаимно съгласие,
подадена от М.С.М. и С.Х.М. с искане съдът да прекрати брака им поради сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие за това и да утвърди постигнатото от тях
споразумение. В молбата твърдят, че от брака си нямат деца. Посочват, че са
сключили споразумение относно личните и имуществени
отношения след развода и фамилното име.
В съдебно заседание, провело се на
06.01.2021г., молителката С.М. се явява лично. Заявява изрично волята си да
прекрати брака си с молителя М.М. при сериозно,
непоколебимо и взаимно съгласие, като посочва, че е наясно с последиците от
утвърждаване на представеното споразумение по чл. 51 от СК, което е подписала
доброволно и без вмешателство във волята.
Молителят М.М.
не се явява, но е упълномощнил представител с изрично пълномощно по смисъла на
чл. 34, ал. 2 от ГПК, съгласно което желае развод поради постигнато сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод, като поддържа изцяло постигнатото
между него и молителката С.М. споразумение, лично подписано от него и заявява,
че е наясно с последиците от прекратяване на брака. В съдебно заседание освен
горепосоченото нотариално заверено пълномощно процесуалният представител на
молителя М.М. депозира писмени доказателства относно
наличието на извинителна причина за невъзможността да се яви в открито съдебно
заседание и да заяви лично волята си за развод. От името на доверителя си адвокат
Х. заявява, че поддържа подадената молба ведно с постигнатото споразумение за
последиците от прекратяването на брака.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа следното:
От
представеното и прието по делото удостоверение за сключен граждански брак серия
ХСАБ № ********** от 06.03.2010г., издадено от община Хасково, въз основа на
акт за граждански брак № 0039 от 06.03.2010г. от община Хасково, се установява,
че молителите са сключили граждански брак на 06.03.2010г., като С.Х.М. е
променила фамилното си име преди брака Юсуф и е приела фамилното име на съпруга
М..
Представено е споразумение от 16.11.2020г.,
с което молителите са уредили въпросите относно ползването на семейното жилище,
издръжката между тях, фамилното име, както и други имуществени последици на
прекратяването на брака им. В молба с вх. рег. № 266470 от 03.12.2020г.
молителите са уточнили, че не уреждат имуществените отношения помежду си поради
обстоятелството, че по време на брака си не са придобили вещи, които да
представляват съпружеска имуществена общност. В този смисъл молят представеното
от тях споразумение да се счита допълнено по отношение на изявлението в чл. 5,
както и на крайното им заявление, че със споразумението по чл. 51 от СК уреждат
всички последици от прекратяването на брака си. В съдебно заседание молителката
С.М. и пълномощникът на молителя М.М. адвокат Х. потвърждават
изложеното в молбата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Подадената молба с правно основание чл.
50 от СК е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани
лица, с правен интерес, пред компетентния съд да разгледа делото съобразно правилата
за определяне на родовата и местната подсъдност. Към нея е приложено
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява
основателна.
Основанието, на което съдът допуска
развода е взаимното съгласие на съпрузите-молители. Същото трябва да отговаря
на определени условия, а именно – да е взаимно, непоколебимо и сериозно, тоест
да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е
обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на
тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за
прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявявена –
веднъж писмено чрез молбата по чл. 50 от СК и втори път устно пред съда в
съдебно заседание.
В настоящия случай са налице
горепосочените условия. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са
изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод, което е
изявено в молбата по чл. 50 от СК и в открито съдебно заседание пред съда. Неотносими
са мотивите на молителите за прекратяването на брака им и същите не са предмет
на изследване от съда – аргумент чл. 50 от СК. Същевременно не са налице
недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на
закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено
под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за
последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на
развод въз основа на взаимно съгласие. Задължително съдържание на това
споразумение следва да бъдат две групи отношения – между родителите и децата и
между самите съпрузи. Доколкото молителите нямат общи деца, е отпаднало
изискването за постигане на съгласие по първата група от въпроси. Молителите са
постигнали споразумение относно останалите последици от прекратяването на брака
им, а именно личните и имуществените отношения помежду им, както и въпроса за
фамилното име. Постигнатото споразумение е пълно и урежда всички отношения
между молителите по повод прекратяването на брака им. Същото не противоречи на
закона и добрите нрави, поради което и следва да бъде утвърдено с настоящото
решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият
съдебен състав намира, че молбата на М.С.М., ЕГН ********** и С.Х.М., ЕГН **********
се
явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между
молителите да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а
представеното от тях споразумение - утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 СК.
С постигнатото споразумение молителите не
са уредили по какъв начин ще бъдат разпределени разноските в настоящото
производството, поради което същите следва да бъдар разпределени помежду им по
равно. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 3 от тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, при подаване на
молбата се събира такса в размер на 25 лева, а при допускане на развод по
взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лева. Съдът определя по тези
две разпоредби окончателна държавна такса в размер на 65 лева. С подаването на
молбата за прекратяване на брака въз основа на взаимното съгласие на съпрузите
е внесена държавна такса в размер на 40 лева. Ето защо съдът с решението си
следва да осъди молителите да доплатят държавна такса до пълния размер на
окончателно определената такава, а именно - молителите следва да заплатят по
сметка на Районен съд – Хасково сума в размер на 25 лева – незаплатен размер от
окончателната държавна такса, като всеки от тях дължи по 12,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50, ал. 1 от СК сключения на 06.03.2010г. в град Хаскво между М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** и С.Х.М., ЕГН **********,
с адрес *** граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански
брак № 0039 от 06.03.2010г. от Община
Хасково по взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между М.С.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и С.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** споразумение
по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
I.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ с адрес: община Хасково, село
Тракиец се предоставя за ползване на М.С.М., ЕГН **********.
II.
ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата С.Х.М., ЕГН ********** след
прекратяване на брака ще бъде нейното предбрачното фамилно име – ЮСУФ.
III.
Страните заявяват, че след прекратяване на брака
не си дължат издръжка.
IV.
Страните заявяват, че не уреждат имуществените си
отношения, поради липса на вещи, придобити по време на брака и представляващи
съпружеска имуществена общност.
V.
Страните заявяват, че
със споразумението уреждат всички последици от прекратяване на брака си.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 12,50 лева, представляваща
окончателна държавна такса за допускане на развода.
ОСЪЖДА С.Х.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 12,50 лева, представляваща
окончателна държавна такса за допускане на развода.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: