РЕШЕНИЕ
№ 2566
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110102003 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от предявени от М н П срещу Л. М. Ц.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.
2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 1) сумата от 3346,07 лв., представляваща
дължими разходи за потребена ел. енергия в нает имот по Договор за отдаване под
наем на ведомствено жилище от 26.02.2008 г., находящо се в ***, за периода от
01.05.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и 2) сумата от 1041,93 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 27.01.2020 г. до 21.02.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на 26.02.2008 г. е сключен договор между
Министъра на правосъдието и Л. М. Ц. за отдаване под наем на ведомствено жилище,
находящо се в***. На 27.01.2020 г. на ответника била връчена нотариална покана, с
която същият е предизвестен, че договорът за наем се прекратява, с изтичане на един
месец от връчването на поканата, както и че дължимата сума за разходвана ел. енергия
към 13.01.2020 г. следва да бъде заплатена. На 06.03.2020 г. пред комисия в състав от
служители Министерство на правосъдието ответникът предавал ключовете на
жилището, за което бил изготвен и приемо-предавателен протокол. Поддържа се, че до
настоящия момент ответникът не е заплатил задълженията си към Министерство на
правосъдието, които възлизат на сумата от 3 346,07 лв., съгласно „потвърждение на
разчети“, представляваща незаплатена разходвана ел. енергия по фактури за периода
от м. май 2019 г. до 12.02.2020 г., като ищецът претендира тази сума до 06.03.2020 г. –
датата на освобождаване на ведомственото жилище. Поддържа се, че ответникът
дължи обезщетение за забава върху общия размер на задължението за разходи за
периода от 27.01.2020 г., когато е връчена нотариална покана за освобождаване на
ведомственото жилище и заплащане на неплатена ел. енергия до датата на предявяване
на исковата молба в съда, възлизащо на 1 041,93 лв. При тези съображения моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.
С уточняваща молба от 07.06.2023 г. ищецът сочи, че Затворът – Варна има
1
разкрита партида от електроразпределителното дружество за отчитане на
консумираната ел. енергия от всички сгради на Затвора – Варна, вкл. ведомствения
блок, в който се намира ползваното от ответника ведомствено жилище. Консумираната
ел. енергия се отчитала с по електромер на Затвора – Варна, за което ежемесечно се
издавали фактури към Затвора – Варна, който плащал към електроразпределителното
дружество задълженията си за ел. енергия. Твърди се, че ведомствените жилища нямат
собствен електромер и нямат абонатен или клиентски номер, като във всяко имало
поставен контролен електромер, по който енергетикът на Затвора – Варна снемал
показанията всеки месец и ги предавал в счетоводството на затвора. В счетоводството
на последния се издавала фактура, чрез която се префактурирала изразходваната от
всеки наемател ел. енергия, въз основа на показанията от контролния електромер по
цената за 1 kWh, взета от месечната фактура на електроразпределителното дружество.
В съдебно заседание, проведено на 15.06.2023 г., процесуалният представител на
ищеца пояснява, че в исковата молба е допусната техническа грешка и наетото от
ответника жилище е апартамент № 7, а не № 8. Излага и твърдения, че падежът на
задължението за заплащане на ел. енергията е заложен в основната фактура, която е
издавана от електроразпределителното дружество към Затвора Варна, т.е. 40 дни от
датата на издаване на фактурата, поради което падежът за заплащане на потребената от
ответника електроенергия е 40 дни от датата на префактурирането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. М. Ц. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага се,
че според твърденията в исковата молба ответникът е бил наемател на ап. 8 на
посочения адрес, а е представен договор за наем за ап. 7. Сочи се, че за периода на
ползване от ответника на ведомствено жилище от 2008 г. до 2020 г. са издавани
фактури за потребена от него ел. енергия и за ап. 7 и ап. 8, поради което не става ясно
за кой точно електромер се отнасят показанията за потребена и незаплатена ел.
енергия, както и че в този период не е било извършване отчитане на ел. енергията в
негово присъствие. Поддържа се, че електромерите за двата апартамента са били
контролни към общия електромер, който се намирал в сградата на Затвора Варна (или
трафопост), отделно от жилищната сграда, а заплащаната ел. енергия не е била за
реално отчетената на контролния електромер на жилището, ползвано от ответника. По
тази причина част от фактурите за продажба на ел. енергия са били издавани за ап. 7, а
друга част за ап. 8, с посочен потребител и за двата апартамента ответника. Навежда се
довод, че вероятно месечното отчитане на потреблението е извършвано като от общия
електромер са приспадани показанията на контролните, което е довело до неточно и
некоректно отчитане и определяне на задълженията. Твърди се, че ответникът е
заплатил изцяло потреблението за ел. енергия, записано като показание в
предавателно-приемателен протокол от 06.03.2020 г. Излага се, че към исковата молба
не са представени доказателства, от които да се установи какви са показанията на
електромера на обитаваното от ответника жилище, на кое от двете жилища са
записаните показания към датата на предаване на имотa, както и по какъв начин е
отчетено количеството ел. енергия за дневна-нощна тарифа и по каква единична цена
за киловат/час се претендира заплащането. Оспорва се правото на ищеца да продава
електроенергия. Релевира се възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания с изтичане на тригодишния давностен срок. В този смисъл моли за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото договор за отдаване под наем от 26.02.2008 г. се
установява, че ищецът е предоставил на ответника Л. М. Ц. за временно ползване
ведомествено жилище, находящо се в ***, представляващо апартамент № 7, срещу
насрещното задължение на ответника да заплаща наемна цена от 37 лв. и фактическите
2
експлоатационни разходи. В чл. 7 от договора страните са уговорили, че наемателят се
задължава да заплаща всички консумативни разходи, свързани с ползването на
апартамента, като ел. енергия, топлоенергия, вода, данък сгради, такса смет и др.
Съгласно раздел IV, чл. 11 договорът се сключва за срок от 3 години, с клауза за
продължаване за неопределен срок в случай на изтичане на посочения срок.
Според разпоредбата на чл. 12 от договора за наем същият се прекратява по
взаимно съгласие, едностранно с писмено предизвестие до другата страна, направено в
двумесечен срок преди датата на изтичане на срока, едностранно без предизвестеие от
наемодателя при неплащане на две наемни вноски или при погиване на вещта.
Приобщени към доказателствния материал по делото са Нотариална покана от
21.01.2020 г. и разписка от 27.01.2020 г., от които е видно, че на 27.01.2020 г.
ответникът е известен от ищеца за прекратяването на наемното правоотношение с
изтичане едномесечен срок от получаване на поканата поради системно незаплащане
на разходваната от него електроенергия, остойностена към датата на поканата на
сумата в размер на 3240,28 лв.
Между страните е подписан двустранен предавателно-приемателен протокол от
06.03.2020 г. (л. 12 от делото), с който удостоверяват извършването на фактическото
предаване от наемателя и приемане от наемодателя на процесния имот. От
съдържанието на протокола се установяват показанията на измервателните уреди към
датата на връщане на наетата вещ, а именно: електромер с показания - 1/дневна 3198 и
2/нощна 64288; водомер ст. вода – 00447.
Приложена по делото е обратна разписка по пратка № ИД PS 9009 006VIP 7 на
„Български пощи” ЕАД, от която е видно, че ответникът е известен за издадено от
ищеца Потвърждение на разчети № 266/28.01.2022г., с което на ответника се посочва,
че задължението му за потребена и незаплатена ел. енергия към 31.12.2021 г., заведено
в счетоводните регистри на Затвора - Варна е в размер на 3346,07 лв. Изпратено към
ответника е било и подобно писмо на 19.12.2019 г. за сумата от 3199,16 лв., без
посочен период на дължимост, като пратката е останала непотърсена (л. 15 от делото).
Потвърждение на дълга от страна на ответника не е направено.
Представени от ищеца са издадени от него към ответника фактура за продажба
от 12.02.2020 г. на стойност 105,79 лв. – разход за ел. енергия за м. януари 2020 г., с
посочен срок за плащане от ответника – 12.02.2020 г., фактура от 09.01.2020 г. на
стойност 41,12 лв. – разходвана електроенергия за м. декември 2019 г., с посочен срок
за плащане – 09.01.2020 г., фактура от 11.12.2019 г. на стойност 85,02 лв. – разходвана
електроенергия за м. ноември 2019 г., със срок на плащане – 11.12.2019 г., фактура от
12.11.2019 г. на стойност 95,30 лв. – разходвана електроенергия за м. октомври 2019 г.,
със срок на плащане – 12.11.2019 г., фактура от 15.10.2019 г. на стойност 92,72 лв. –
разход на електроенергия за м. септември 2019 г., със срок на плащане 15.10.2019 г.,
фактура от 12.09.2019 г. на стойност 37,47 лв. – разходвана ел. енергия за м. август
2019 г., със срок на плащане – 12.09.2019 г., фактура от 12.08.2019 г. на стойност 60,82
лв. – разходвана електроенергия за м. юли 2019 г., със срок на плащане – 12.08.2019 г.,
фактура от 11.07.2019 г. на стойност 71,26 лв. – разходвана ел. енергия за м. юни 2019
г., със срок на плащане – 11.07.2019 г., фактура от 25.06.2019 г. на стойност 89,09 лв. –
разходване електроенергия за м. май 2019 г., със срок на плащане – 25.06.2019 г.,
фактура от 23.05.2019 г. на стойност 26,38 лв. – разходвана електроенергия за периода
23.04.2019 г. – 30.04.2019 г., със срок на плащане – 23.05.2019 г. и фактура от
22.05.2019 г. на стойност 2641,11 лв. – разходвана електроенергия за периода от
31.01.2018 г. до 22.04.2019 г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са представени от
ответника 10 бр. фактури, издадени от Затвора – Варна към ответника в периода 2013 г.
– 2018 г., в част от които ответникът е посочен с адрес – ап. 8.
Във връзка с твърдението на ищеца, обективирано в уточнителна молба от
3
07.06.2023 г., че ведомствените жилища не притежават собствен електромер, съответно
абонатен или клиентски номер, ищецът представя фактури за периода от 30.04.2019 г.
до 31.01.2020 г., издадени от доставчика на енергийни услуги „Гранд Енерджи
Дистрибюшън” ЕООД и задължено лице Затвор Варна ГД Изпълнение на наказанията
за консумираната енергия от всички сгради на Затвора – Варна.
Изяснява се от приложената „Справка консумирана електроенергия наемател Л.
М. Ц.“, издадена от Затвора гр. Варна (л. 59 от делото), че последният е начислил
задължения за електроенергия на ответника, съотвестващи на префактурираните
такива от ищеца в горепосочените фактури, в общ размер на 3346,07 лв., от които в
исковия период попадат начисленията за периода м. май 2019 г. – м. януари 2020 г.
общо за сумата от 678,58 лв., като задължения за периода от м. януари 2018 г. до м.
април 2019 г. са извън предметния обхват на настоящия правен спор, а за периода след
м. януари 2020 г. до датата на освобождаване на наетото жилище от ответника –
06.03.2020 г. не са представени фактури, издадени нито от ищеца, нито от
електроразпределителното дружество.
Представени са Протокол от 14.01.2020 г. и Заповед № 18/13.01.2020 г., според
които определена комисия от Затвора гр. Варна в състав стоковед, енергетик и техник
строителство и архитектура е установила поредността на апартаментите и
съответстващите им електромери във вход „Б“ на ведомствено жилище, намиращо се
на бул. „Хр. Смирненски“ № 19 в гр. Варна, които електромери следват поредността на
апартаментите, като към датата на проверката – 14.01.2020 г. единственият електромер,
отчитащ разход на ел. енергия е този към апартамента на ответника.
При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника за временно възмездно ползване ведомствено жилище, находящо се в ***,
съобразно направното уточнение от процесуалния представител на ищец в о.с.з.,
проведено на 15.06.2023 г.; 2) ответникът да е ползвал имота в исковия период от
01.05.2019 г. до 06.03.2020 г. и да е потребил ел. енергия в този период. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, че
претендираните разходи за ел. енергия в посочения размер са свързани с ползването на
вещта от ответника, тяхното надлежно отчитане, какъв е месечният размер на
дължимата цена за ел. енергия от наемателя и падежът на заплащане на тези разходи.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях е съществувало правоотношение по договор за наем на
процесното ведомствено жилище, като в исковия период от 01.05.2019 г. до 06.03.2020
г. ответникът е ползвал имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В хода да съдебното
дирене обаче не бяха ангажирани от страна на ищеца доказателства, годни да
установят по категоричен начин реално изразходената от ответника електроенергия за
исковия период.
С Определение № 5460/05.05.2023 г., в което е обективиран проект на доклад на
делото, приет за окончателен в о.с.з., проведено на 15.06.2023 г., съдът изрично е
указал на ищеца, че не сочи доказателства какъв е размерът на дължимата цена за
потребената от наемателя ел. енергия от наемателя в исковия период от 01.05.2019 г.
до 06.03.2020 г., както и за надлежното отчитане на разходите за ел. енергия.
Представените от ищеца с молба от 06.06.2023 г. във връзка с горепосочените
указания фактури, издадени от „Гранд Енерджи Дистрибшън“ ЕООД към Затвора –
Варна за консумирата ел. енергия за всички сгради на Затвора за периода м. април 2019
4
г. – м. януари 2020 г., не доказват по категоричен начин количеството и цената на
потребената от ответника ел. енергия за процесния период 01.05.2019 г. – 06.03.2020 г.
Обстоятелството, че Затворът – Варна има разкрита партида от обслужващото обекта
електроразпределително дружество за отчитане на консумирана ел. енергия, както и че
ведомствените жилища като това, което е ползвал ответника, се отчитат по електромер
на Затвора, както и че всяко ведомствено жилище имало свой собствен контролен
водомер, също не може да обоснове довода за дължимост на сочените от ищеца суми
по потребелние на ел. енергия от ответника. При положение, че ищецът сам сочи, че
ведомствените жилища не притежават собствен електромер, съответно не притежават
абонатен или клиентски номер, а консумираната ел. енерги се отчита от поставен
контролен електромер, показанията на който се предават в счетоводството на Затвора,
то именно с оглед релевираните от ответника възражения и разпределената от съда
доказателствена тежест на ищеца, последният следваше да докаже показанията на
контролния водомер за процесния обект към датата на всяко ежемесечно отчитане в
исковия период. Такова доказване не бе проведено. Действително, в протокола от
06.03.2020 г. са посочени показания на електромера за дневна тарифа с показатели 3198
и нощта тарифа с показатели 64288 към датата на напускане на имота от наметаля, но
липсват приложени по делото доказателства какви са били показателите на
измервателните уреди, макар и то контролни за конкретния обект, към датата на
отдаване под наем на процесното жилище, респ. датата на всяко месечно отчитане.
Дори и горните изводи да не бъдат споделени, а да се приеме, че с издадената
справка от Затвора гр. Варна (л. 59 от делото) се установява потребеното количество
ел. енергия от ответника и неговата стойност, то следва да бъде съобразено, че според
посочената справка за периода м. май 2019 г. – м. януари 2020 г., който единствено
попада в исковия период 01.05.2019 г. – 06.03.2020 г., дължимата сума за ел. енергия от
ответника за ползвания от него имот възлиза на 678,58 лв. Както бе изяснено по-горе,
доказателства за потребена и начислена на ответника ел. енергия за периода от м.
февруари 2020 г. до датата на освобождаване на наетото ведомствено жилище от
ответника 06.03.2020 г. не са представени, нито са приложени издадени фактури за
този период. Посоченото в справката обстоятелство за начислено задължение за
периода 01.2018 г. – 22.04.2019 г. за сумата от 2641,11 лв. е ирелевантно за настоящото
производство, доколкото попада в период, предхождащ исковия. Идентично е
отразяването на размерите и периодите на разходи за ел. енергия в издадените от
ищеца фактури.
С оглед така изложените правни съображения настоящият съдебен състав
намира, че следва да разгледа и релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните от ищеца задължения за разходи за
електроенергия. Същото се явява основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД давностният срок за вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания е 3-годишен и започва да тече от изискуемостта на
наемната цена и съответно задължението за заплащане на ел. енергия (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД). Давностният срок се прекъсва с предявяването на иска - чл. 116, б. „б“ ЗЗД и не
тече докато е висящ процесът за това вземане - чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. За процесните
вземания за разходи за ел. енергия също е приложим 3-годишният давностен срок,
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Противно на заявеното от процесуалният представител на
ищеца в о.с.з., проведно на 15.06.2023 г., че падежът на задълженията на ел. енергия на
ответника е 40 дни след датата на префактуриране, от представените от ищеца фактури
е видно, че във всяка от тях фигурира срок за плащане на сумите от ответника, респ.
това е и падежът на плащането на тези задължения, като липсват доказателства за
друга уговорена между страните дата на изискуемост. Следователно, доколкото
последната издадена от ищеца фактура за разходвана ел. енергия е с падеж 12.02.2020
г., то за вземанията по нея е изтекла погасителната давност на 12.02.2023 г., респ.
давностният срок е изтекъл и за всички останали вземания за ел. енергия по издадените
5
преди това фактури в рамките на исковия период. Исковата молба е входирана в съда
на 20.02.2023 г., т.е. след изтичане на 3-годишния давностен срок. По делото не се
твърди, респ. не са и представени доказателства за прекъсване на давностния срок за
вземането на ищеца по см. на чл. 116 ЗЗД. Отправената от ищеца нотариална покана от
21.01.2020 г. не представлява действие по принудително изпълнение, а както по
отправеното с нея искане, така и на връченото на ответника на 31.01.2022 г.
„Потвърждение на разчети“ от 28.01.2022 г., последният не е признал претендираното
вземане.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Втората претенция на ищеца е за заплащане от ответника на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно задължението
за заплащане разходи за ел. енергия. С оглед обаче акцесорния характер на
претенцията и предвид неоснователността на главното вземане, то и искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен и като такъв също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
представил договор за правна защита в размер на 800 лв., в който е обективирана
разписка за заплащането в брой на уговорената сума. Съдът намира своевременно
релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения
от ответника адвокатски хонорар за неоснователно. В производството са предявени два
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, по които ответникът е провел
своята защита. Доколкото в договор за правна защита и съдействие, сключен между
ответника и представляващия го адвокат, не е посочено от общо претендираната сума
за адв. възнаграждение в размер на 800 лв. каква част се отнася за всеки един от
исковете, то следва да се приеме, че за всеки от обективно съединените искове е
договорено и заплатено възнаграждение от 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес от 1000 до 10 000 лв. възлиза на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. В
този смисъл претендираното адв. възнаграждение е в своя минимален по наредбата
размер, който следва да бъде изцяло присъден.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М на П с адрес ***, срещу Л. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
3346,07 лв., представляваща дължими разходи за потребена ел. енергия в нает имот по
Договор за отдаване под наем на ведомствено жилище от 26.02.2008 г., находящо се в
***, за периода от 01.05.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1041,93 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.01.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА М на П, с адрес ***, да заплати на Л. М. Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
6
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7