Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 14838 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение
№ 165917 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 60982 по описа за 2018 г. на
СРС, 26 състав, СРС осъжда всеки от
ответниците Ю.И.М. и Й.И.Щ. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 221,84 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2016 г., доставена в имот с абонатен № 043343, находящ се в
гр. София, ж.к. „*****“ бл. ********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 35,60 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015 г.
– 16.07.2016 г., като съдът е отхвърлил предявените срещу ответниците искове в останалата
предявена от ищеца като неоснователни.
Предмет на въззивно обжалване, след като подадената от Ю.И.М. въззивна
жалба е върната с определение, постановено в открито съдебно заседание на
03.12.2021 г., влязло в сила на 11.01.2022 г., е решението на районния съд в
частта, с която предявените от ищеца срещу ответниците искове са отхвърлени,
а именно:
-
срещу Й.Щ. иска за главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.
за разликата над сумата от 221,84 лева до пълния предявен срещу този ответник
размер от 332,77 лева, иска за лихва за забава за сумата над 35,60 лева до
пълния предявен размер от 80,10 лева, за сумата от 3,74 лева – цена на
извършената услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както за сумата от 1,03 лева – лихва за забава върху цената на услугата за
дялово разпределение.
В
подадената от ищеца въззивна жалба се поддържа, че неправилно съдът е приел с
решението си, че ответниците следва да отговарят за задълженията, предмет на
предявените искове, в размер на по 1/6 част от същите с оглед притежаваното от
тях право на собственост в топлоснабдения имот. Счита, че съдът е следвало да
достигне до други изводи и да уважи исковете за различни суми. На следващо
място, оплаквания са заявени и срещу решението в частта, с която са отхвърлени
претенциите на ищеца във връзка с предоставената на ответниците услуга дялово
разпределение на топлинната енергия. Обръща се внимание, че на ищеца не са били
давани указания да уточни исковата молба в тази част, като е налице основание
същите да бъдат претендирани и това е чл. 22, вр. чл. 36 от ОУ, приложими към
договора, вр. чл. 139в ЗЕ. Счита, че върху главницата, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение, се дължи лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В обобщение на заявените с жалбата оплаквания заявява искане за отмяна на
решението в обжалваната част и за уважаване на предявените срещу ответниците
искове за пълните им размери.
Въззиваемата
Ю.М. оспорва жалбата с доводи, че в имота не е имало радиатори и тръби от 1992
г., а нейният наследодател Иван Щ. никога не е сключвал договор с „Т.С.“ ЕАД.
Поддържа, че в имота не се ползва топлинна енергия, с оглед което моли исковете
срещу нея да бъдат отхвърлени.
Не
е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Й.Щ..
Третото
лице помагач не е заявило становище във въззивното производство.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията,
съдържащи се в подадения отговор, приема следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 139, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и е допустимо в
обжалваната от ищеца част.
По
същество и като взе предвид наведените във въззивното производство доводи за
неправилност на обжалваното решение, въззивният съд приема, че атакуваният съдебен
акт е правилен с изключение на частта, с която частично не е уважена
претенцията на ищеца за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия, като съображенията за това са следните:
По
предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по
силата на което е предоставил на ответника на адреса на процесния имот услуги,
чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало
задължението за заплащането им. В тежест на ответника /при доказване на
предпоставките за основателност на иска/ е да установи по делото погасяване на
задълженията си към ответника. С оглед направеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на вземанията по давност в тежест на ищеца е да
установи по делото обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на
погасителната давност за съдебно предявените си притезания.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
В
настоящия случай решението, в частта, с която предявените срещу ответниците
искове са били уважени, е влязло в сила.
От
представените в хода на производството пред първия съд доказателства, както и с
оглед становището на ответниците относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот, следва да се приеме за установено, че апартамент № 13, находящ
се в гр. София, ж.к. *****, бл. ******2, ет. 1 е придобит от Н.Д.Щ.и И.Й.Щ.
през 1991 г. Установява се на следващо място от представеното в производството
удостоверение за наследници на И.Й.Щ., че последният е починал на 18.01.2002 г.
и е оставил за свои наследници по закон Н.Д.Щ., съпруга, починала на 17.12.2013
г., Ю.И.М., дъщеря, Й.И.Щ., син.
При
липсата на други доказателства, ангажирани от ищеца, правилно районният съд, с
оглед обстоятелството, че искът е предявен срещу наследниците на Й.И.Щ., а не и
тези на Н.Д.Щ., а също и предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/09.07.2019
г., ОСГТК, ВКС, е достигнал до извод, че всеки от ответниците, като собственик
на 1/6 идеална част от имота /по арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН/ следва да отговаря до
размера от 1/6 част от задължението за топлинна енергия за процесния период.
Неоснователно в тази връзка се поддържа, че правото на собственост се притежава
от ответниците в различни квоти от възприетите с решението на СРС. В тежест на
ищеца в производството е било да установи настъпването на различни юридически
факти, въз основа на които правото на собственост се притежава в различни квоти
от страните в производството. Такива твърдения не са били изложени в исковата
молба, нито пък са ангажирани доказателства, от които да се установява
противното. Ето защо и в частта, с която исковете за главница за топлинна
енергия за процесния период са били отхвърлени, решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
За
пълнота на изложението и в отговор на възраженията на ответницата Ю.М. за
недължимост на стойността на топлинна енергия за процесния недвижим имот,
следва да се посочи, че по делото е установено, че макар в имота да няма
радиатори, в същия е ползвана топла вода, като през 2016 г. е извършен реален
отчет на показанията на водомер, които са взети предвид при извършеното
изравняване в края на отоплителния сезон. Начислена е и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация според отопляемия обем на жилището и в
съответствие с правилата на нормативната уредба, действаща през периода, като
количеството на топлинната енергия, която се начислява по това перо, не е
обусловено от това дали в имота има отоплителни тела или не.
В
случая обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между наследодателя на ответниците или между тях и ищцовото
дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение,
каквито доводи са наведени с отговора на исковата молба и са поддържани
отговора на въззивната жалба, подадени от ответника. Разпоредбата на чл.149,
т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е
процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в
качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за
стопански нужди.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е
предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В
конкретния случай ответницата не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида
не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона. В конкретния случай облигационното
правоотношение между страните и качеството на потребител на ответника на
топлинна енергия произтича от правото му на собственост върху процесния
недвижим имот, като законът не поставя изискване за наличието на индивидуален
писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за битови нужди, а
апартаментът на ответниците се намира в сграда в режим на етажна собственост.
Не
е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответниците,
е с непрекъснато топлоподаване през процесния период. Неоснователни в тази
връзка са възраженията, че не са обвързани от взетото на проведеното общо
събрание на етажните собственици решение да бъде сключен договор за услугата
топлинно счетоводство с „Т.С.“ ЕООД, като в изпълнение на взетото решение е
сключен и представеният по делото договор № 18/16.05.2001 г. С Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на
етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между собствениците и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Предвид
акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта, с която същият е
отхвърлен с решението на районния съд, съдебният акт е правилен и също следва
да се потвърди.
По
отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия въззивният съд приема следното:
Установява
се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира
жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Въз
основа на взето на общо събрание на етажните собственици на 23.02.2001 г. решение
е сключен договор за услугата топлинно счетоводство, доставка и монтаж на
термостатни вентили, глави и индикатори, а също индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение разходите за
отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки с „Т.С.“
ЕООД на 16.05.2001 г.
Съгласно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния
период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети
по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според
чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“
ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото
съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода и по делото са представени доказателствата
/документи за главен отчет на уредите, изравнителни сметки и т.н./, а също и заключението
на СТЕ, съгласно които услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима. Ето защо и неоснователно искът е отхвърлен за припадащите се
на ответниците части според правото им на собственост в процесния недвижим
имот.
Следва
да се даде отговор на въпроса за размера, за който този иск е основателен. Установява
се от заключението на ССчЕ, че цената на услугата е в размер на 1,36 лева на
месец. Следователно и с оглед правилото на чл. 162 ГПК за исковия период цената
на услугата е в размер на 32,64 лева /24 х 1,36 лв./ или всеки от ответниците
дължи сума в размер на по 5,44 лева. По отношение на Ю.М. решението следва да
се отмени в частта, за която този иск е отхвърлен за сумата от 5,44 лева, а за
разликата до 11,22 лева – следва да се потвърди. По отношение на ответника Й.Щ.
искът, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал.2 ГПК, е изцяло основателен, като
същият следва да бъде уважен с въззивното решение.
По
отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на услугата за
дялово разпределение решението на СРС като краен резултат е правилно и следва
да бъде потвърдено, доколкото с общите условия не е регламентиран падеж на това
задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответниците покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да ги е поставил в
забава. Следователно и в тази част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Разноски
за производството пред въззивния съд е сторил само въззивникът. Същите са в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса. В производството страната е
представлявана от юрисконсулт, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя възнаграждение в минимален размер от 100 лева. За частта, за която
жалбата се приема за основателна /за сумата от общо 9,18 лева/, на въззивника ищец
се следват разноски в размер на 0,98 лева, които следва да се възложат в тежест
на въззиваемите.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 165917 от
15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 60982 по описа за 2018 г. на СРС, 26
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ за цена на услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г., както следва: срещу Ю.И.М., ЕГН **********, за сумата от 5,44 лева, срещу Й.И.Щ.,
ЕГН **********, за сумата от 3,74 лева, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Ю.И.М., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
139, ал. 1 ЗЕ сумата от 5,44 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.
за имот с абонатен № 043343, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“ бл. ********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й.И.Щ., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
139, ал. 1 ЗЕ сумата от 3,74 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г.
за имот с абонатен № 043343, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“ бл. ********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. до
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165917 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. №
60982 по описа за 2018 г. на СРС, 26 състав, в останалата обжалвана от „Т.С.“
ЕАД част, а именно, с която са отхвърлени предявените срещу Ю.И.М.
иск за главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за
разликата над сумата от 221,84 лева до пълния предявен срещу този ответник
размер от 998,28 лева, иск за лихва за забава за сумата над 35,60 лева до
пълния предявен размер от 240,28 лева, иск за главница за цена на услугата за
дялово разпределение за сумата над 5,44 лева до пълния предявен размер от 11,22
лева, както и иск за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за сумата от
3,03 лева; и с която са отхвърлени предявените срещу Й.И.Щ. иск за главница за
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за разликата над сумата
от 221,84 лева до пълния предявен срещу този ответник размер от 332,77 лева,
иск за лихва за забава за сумата над 35,60 лева до пълния предявен размер от
80,10 лева, както и иск за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за сумата от 1,03 лева.
ОСЪЖДА Ю.И.М., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 0,49 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Й.И.Щ., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 0,49 лева – разноски за
въззивното производство.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените от ищеца искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на въззивника
ищец „Т.С.“ ЕАД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.