МОТИВИ към
Присъда № 57 от 09.07.2013 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 489 по
описа за 2013 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия О.А.Х. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършени
престъпления: по чл. 237, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1
от НК - за това, че на 14.04.2012 г. в района на селата: с.Пчелари с. Голобрадово
и с. Р. , общ. Стамболово, обл.Хасково, в съучастие като помагач, с Е.Е.М. ЕГН:
********** като извършител, чрез набавяне на средства (предоставил едноцевна ловна
пушка калибър 16 х 70 с заличен фабричен номер и ловни патрони) умишлено улеснил
извършителя, без надлежно разрешение да убие едър дивеч, а именно 2 бр. елени лопатари
на обща стойност 240.57 лева и по чл. 339, ал. 1 от НК - за това, че към
14.04.2012г. в с. Голям извор, общ. Стамболово, обл. Хасково, без надлежно разрешение,
държал фабрично произведена ловна пушка - едноцевка с открит курок, калибър 16х
70 с заличен фабричен номер, 4бр. боеприпаси за същата с калибър 16 и 1 бр. боеприпас
12 калибър - престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт прокурор
при РП-Хасково е повдигнал обвинение и на Е.Е.М. ***, за престъпление по чл. 237,
ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал.1 от НК – за това, че на 14.04.2012г. в района на
селата: с.Пчелари с. Голобрадово и с. Р. , общ. Стамболово, обл.Хасково, като извършител
в съучастие с О.А.Х. с ЕГН:********** като помагач, без надлежно разрешение убил
едър дивеч, а именно 2 бр. Елени лопатари на обща стойност 240.57 лева.и по чл.
339, ал. 1 НК - за това че на 14.04.2012 г. в района на селата: с.Пчелари с. Голобрадово
и с. Р. , общ. Стамболово, обл. Хасково без надлежно разрешение, държал фабрично
произведена ловна пушка - едноцевка с открит курок, калибър 16x70 с заличен фабричен
номер.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подсъдимите О.А.Х. и Е.Е.М. във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение и на
двамата подсъдими. Счита, че в подкрепа на обвинителната теза били изцяло ангажираните
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По отношение
на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия О.Х. излага съображения, че наказанието
следвало да бъде определено за престъплението по чл. 237 от НК при условията на
чл. 54 от НК. По отношение на престъплението по чл. 339 от НК намира, че били налице
предпоставките на чл. 55 от НК акцентирайки на чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, самопризнания в хода на досъдебното производство,
като наказание от порядъка на 6-8 месеца „лишаване от свобода” се явявало
подходящо и би изиграло своя превъзпитателен ефект, като същевременно се приложи
хипотезата на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на подсъдимия
Е.М. намира случая за по - комплициран. Същият бил с обременено съдебно минало,
лоши характеристични данни, от една страна. От друга, депозира самопризнания в хода
на досъдебното производство, в които описва подробно механизма на извършеното престъпление.
По отношение на същия, доколкото съдът имал задължението да му определи наказанията
при условията на чл. 58а от НК, предлага за престъплението по чл. 237 от НК да му
наложи наказание между минимума и максимума, а именно „лишаване от свобода”, като
това наказание бъде редуцирано с 1/3 по смисъла на чл. 58а от НК. По отношение на
този подсъдим счита, че не били налице предпоставките на чл. 55 от НК, тъй като
не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение на престъплението по чл. 339 от НК също счита, че са налице всички
признаци от обективна и субективна страна, като излага подробни съображения за
съставомерността на описаното в обвинителния акт деяние, авторството и вината. Предлага
на подсъдимия М. да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, като
същото бъде индивидуализирано между минимума и максимума и редуцирано с 1/3. По
отношение и на двамата подсъдими, доколкото са предадени на съд за две престъпления,
моли да бъдат приложени разпоредбите на чл. 23 от НК и чл. 25 от НК и съдът да им
определи едно общо наказание. Взема отношение и по въпроса за веществените доказателства,
като акцентира относно въпроса дали иззетите вещи са предмет или средство на
престъплението.
Защитникът на подсъдимия О.А.Х. – адв. А.Х. пледира
при произнасянето на присъдата, че фактическата обстановка, доколкото нейният подзащитен
признал изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и производството протекло по реда на чл. 370 и следващите от НПК, била
установена и нямало да се спира на нея, а съображенията й касаели единствено вида
и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия. По отношение
на престъплението по чл. 237, ал. 1 от НК сочи, че законодателят е предвидил две
алтернативни наказания – „лишаване от свобода” и „глоба” в размер от 100 до 300
лева. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК счита, че
най-подходящо било наказанието „глоба”, като с оглед чистото съдебно минало на нейния
подзащитен, добрите характеристични данни, самопризнанията, както в хода на досъдебното
производство, така и в съдебно заседание, размерът на глобата следвало да бъде около
минималния. По отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК сочи, че е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2-8 г. В настоящия случай били налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко спрямо него и в
този смисъл, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК счита, че по отношение на подзащитния
й следвало да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в рамките на около
3 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от 3г. Налице били основанията на чл. 23 от НК, като в случай, че по отношение
на престъплението по чл. 237, ал. 1 от НК бъде определено наказание „глоба”, то
следвало същото да бъде присъединено към наказанието „лишаване от свобода” за престъплението
по чл. 339 от НК. Що се касае за веществените доказателства, се солидаризира
със становището на представителя на прокуратурата.
Зщитникът на подсъдимия Е.Е.М. – адв.
Д.Г. пледира при произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че по чл. 339 от НК не било извършено деянието, нямало умисъл, и субективната страна на състава не
била налице и затова моли съда неговия подзащитен да бъде признат за невинен и оправдан
по това обвинение, като излага подробни съображения в подкрепа на наведените
доводи. Счита, че ако съдът прецени все пак, че бил налице състава на чл. 339 от НК, следвало да приложи чл. 9 от НК, тъй като това било явно маловажен случай. Относно
второто обвинение по чл. 237 НК неговият подзащитен си признал вината изцяло на
досъдебното производство, обяснил цялата фактическа обстановка, възстановили са
заедно с под. Х. щетите, които са причинени на „Държавно горско стопанство” и
моли за това престъпление на подс. М. да бъде наложено наказание „пробация” в срок,
определен от съда. Счита, че това било най-справедливото наказание за неговия подзащитен
и целите на превенцията щели да бъдат изпълнени.
Подсъдимият О.А.Х. заявява в рамките на допуснатото предварително изслушване, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
че разбира
всяко от обвиненията и се признава за
виновен по тях. В хода на съдебното следствие не дава обяснения за случая за факти, извън описаните в обвинителния акт, а
в своя защита се придържа към изложеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че си признали за всички бели, които направили и
заявява, че подобни случаи няма да се повтарят. Моли за снизхождение при
определяне на наказанието, тъй като бил безработен и нямал възможност да плаща
големи глоби.
Подсъдимият Е.Е.М. също заявява в рамките на допуснатото предварително изслушване, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
че разбира
всяко от обвиненията, но се признава
за виновен единствено за обвинението по чл. 237, ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал.1
от Наказателния кодекс. В хода на съдебното следствие не дава обяснения за случая за факти, извън описаните в обвинителния акт, а
в своя защита се придържа към изложеното от неговия защитник и допълва някои
доводи за своята невинност за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. В даденото му право на последна дума изразява съжаление за случилото се и моли за възможно най – лека присъда.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
О.А.Х. е роден на *** ***, същият е българин, български гражданин,
с основно образованите, неженен, безработен, с адрес: с. М. И. , общ. Стамболово,
обл. Хасково.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 466, издадена от Районен
съд – Хасково на 20.04.2012 г. подсъдимият О.А.Х. не е осъждан. От събраните за
подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма криминални
регистрации. Същият не употребява алкохол и се ползва с добро име сред жителите
в селото.
Подсъдимият Е.Е.М. е роден на *** ***,
същият се самоопределя като българин, български гражданин е, с основно образование,
неженен, безработен, с адрес: с. Р. , общ. Стамболово, обл. Хасково.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 465, издадена от
Районен съд – Хасково на 20.04.2012 г. подсъдимият Е.Е.М. е осъждан два пъти и веднъж
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е налагано
административно наказание „глоба”, както следва: по НАХД № 98/2000 г. по описа на
РС - Кърджали е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 6 меса; по НОХД №776/2002 г. по описа на РС - Пловдив на подс.М. е наложено наказание
„глоба” в размер на 500 лева, като присъдата е влязла в сила на 17.02.2003 г. и
по НОХД №133/2003 г. по описа на РС - Елхово на подс.М. е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 1 година и „глоба” в размер на 150 лева, като присъдата е
влязла в сила на 12.05.2003 г. В хода на разследването е изискана и представена
справка от НАП –Пловдив от която е видно, че за наложените на подс. М. наказания
глоби по двете цитирани НОХ - дела е образувано Изпълнително производство №7531/2001
по описа на НАП –Пловдив. От събраните за подсъдимия характеристични данни се
установява, че същият има криминални регистрации. Същият употребява алкохол и
не зачита законите на Р. България, но се ползва с добро име сред жителите в
селото, според отразеното от Мл. ПИ – Н. Х. .
Сутринта на 14.04.2012 г. подс. М. отишъл
на гости в дома на подс Х. ***. Там двамата се почерпили, като употребили алкохол.
В дома си в с. М. И. , общ. Стамболово, обл. Хасково, подс.Х. държал собствените
си фабрично произведена ловна пушка-едноцевка
с открит курок, калибър 16х 70 с заличен фабричен номер, 4бр. боеприпаси (ловни
патрони) за същата с калибър 16 и 1 бр. боеприпас 12 калибър (ловен патрон), както
и други неустановени на брой ловни патрони. Въпросната пушка подс.Х. бил намерил
на тавана на салмата си и заедно с патроните съхранявал в дома си към
14.04.2012 г. В около 17.00 часа на същия ден двамата решили да отидат в района
на с. Пчелари с. Голобрадово и с. Р. , общ. Стамболово, обл.Хасково, където да ловуват.
Подсъдимите Х. и М. не били ловци. Нямали членски карти и
ловни билети. Нямали разрешение за право на лов. Нямали и надлежно разрешение да
ловуват какъвто и да е било дивеч (и едър, и дребен, писмо от Сдружение „Ловно
- рибарско дружество Хасково”). Те били наясно с горните обстоятелства, знаели че
нямат надлежно разрешение за лов на едър дивеч елени лопатари, но въпреки това решили
да осъществят намеренията си, тоест да бракониерстват. За да осъществят лова, подсъдимият
Х. взел от дома си фабрично произведена ловна пушка-едноцевка с открит курок, калибър
16х 70 с заличен фабричен номер, 4бр. боеприпаси (ловни патрони) за същата с калибър
16 и 1 бр. боеприпас 12 калибър (ловен патрон), както и други неустановени на брой
ловни патрони. След това двамата подсъдими
отишли на автостоп до района на с. Пчелари с. Голобрадово и с. Р. , общ. Стамболово,
обл. Хасково. Там те навлезли в гората като подс. Х. дал на подс. М. собствената
си пушка, за да може той да отстреля дивеч. Последният се отдалечил с пушката от
подс. Х. и след малко се чули изстрели. Подсъдимият М. въпреки, че също нямал издадено
надлежно разрешение за държането на огнестрелни оръжия, според отразеното в Служебна
бележка от РУП — Хасково, приложена на л. 76 от ДП, ползвал пушката на подс.Х. и
убил 2 бр. елени лопатари. След това подс.
Х. отишъл до мястото, където били убитите елени и подс. М.. Последният върнал пушката
на подс. Х.. Двамата завлекли и одрали труповете на убитите елени, и разфасовали
месото. Главите и вътрешностите изхвърляли в едно дере /речка/. Месото от всяко
животно било поставено в отделна раница. След като прибрали месото двамата подсъдими
тръгнали да се връщат обратно. Тогава, в около 20.30 ч. на 14.04.2012 г. подс. М.
се обадил на свид. Д.И.Д. и го помолил да дойде до разклона до с. Пчелари със собствения
си л.а. „Фолксваген”, модел „Джета”, с рег. № ******* и да ги превози до с. М.
И. . Свид. Д. се съгласил. Подс. М. и подс. Х. взели раниците с месото от убитите
елени лопатари и отишли до разклона за с. Пчелари, където свид. Д. вече ги чакал.
Двамата подсъдими поставили раниците с трупното месо от елените в багажника на автомобила,
а пушката подс. Х. поставил под предната дясна седалка, след което тримата потеглили
с автомобила в посока с. М. И. . В около 22.20 ч. на 14.04.2012 г. в с. Голям извор,
общ. Стамболово, обл. Хасково, л.а. „Фолксваген” модел „Джета” с рег. № *******
с пътуващите в него - подсъдимите Х., М. и свид. Д., бил спрян за проверка от служителите
на РУП – Хасково - полицаите Д.Д.Д. и Р.Н.Р., разпитани като свидетели, които по
същото време изпълнявали служебните си задължения. Полицаите извършили проверка
на лекия автомобил и констатирали наличното трупно месо от елените и фабрично произведена
ловна пушка - едноцевка с открит курок, калибър 16х 70 с заличен фабричен номер,
4бр. боеприпаси за същата с калибър 16 и 1 бр. боеприпас 12 калибър, собственост
на подс. Х.. Пред полицейските служители подсъдимите Х. и М. подробно описали горните
обстоятелства и ролята на всеки един от тях. На место пристигнали и служителите
на РДГ - Кърджали, пред които подсъдимите също признали за извършеното от тях.
С Протокол за доброволно предаване от
15.04.2012 г. свид. Д.И.Д. предал по ДП л.а. „Фолксваген”, модел „Джета”, с рег.
№ ******* и ключове за автомобила. След огледа на тези веществени доказателства
същите са му върнати.
С Протокол за доброволно предаване от
15.04.2012 г. подс. Е.Е.М., предал по ДП 1 бр. ловна раница съдържаща труп от дивеч
- едно животно.
С Протокол за доброволно предаване от
15.04.2012 г. подс. О.А.Х. предал по ДП: 1 бр. мешка съдържаща труп от дивеч - едно
животно; едноцевка с открит курок, калибър 16х 70 с заличен фабричен номер; 4 бр.
боеприпаси с калибър 16 и 1 бр. боеприпас 12 калибър (ловни патрони); 2 бр. дясно
ориентирани рогово на елени лопатари;1 бр. нож с калъф;
От заключението на вещото лице по назначената
комплексна съдебно -медицинска, балистична
и оценъчна експертиза се установява, че: предаденото от обвиняемите 41 кг. трупно месо (1 животно
24,75 кг.,
2 животно 16,25 кг.)
отговаря на белезите на такова от вида елен лопатар. Касае се за месо от два броя
елени лопатари единия с живо тегло 52,660 кг. а другия с тегло 34,574 кг. Общата стойност
на двете животни възлиза на 240,57 лева. По трупното месо и от двете животни се
наблюдават увреждания причинени от огнестрелни рани, които предвид разположението
си говорят, че са засегнати жизнено важни органи в областта на гръдния кош, което
многократно е съкратило времето за настъпване на смъртта, в случай че не са убити
веднага. След извършване на комплексната експертиза, предадените вещи - 1 бр. раница
и 1 бр. мешка, тъй като са съдържали убития дивеч (трупно месо от дивеч: елени лопатари),
представляващ вреден биологичен отпадък били унищожени по реда на МНЗ, тъй като
представляват вреден биологичен отпадък
Според заключението на вещото лице по
назначената по досъдебното производство балистична експертиза на предадената от
подс. Х. пушка и боеприпаси, изследваното оръжие е фабрично произведена ловна пушка
- едноцевка с открит курок, калибър 16х 70 с заличен фабричен номер. Годно е да
произведе изстрел и да поразява живи цели. Представлява огнестрелно оръжие по смисъла
на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически
изделия (ЗОБВВПИ) и подлежи на контрол по смисъла на този закон. По отношение на
4 бр. боеприпаси с калибър 16 и 1 бр. боеприпас 12 калибър вещото лице сочи, че
изследваните патрони са годни боеприпаси и подлежат на контрол съобразно ЗОБВВПИ.
За пушката и боеприпасите, посочени
по - горе подс. Х. нямал издадено надлежно разрешение, видно от Служебна бележка,
издадена от РУП - Хасково и приложена на л. 77 от ДП.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната фаза на производството и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, протоколи за разпити на свидетели; протоколи за разпити на обвиняеми, протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; протоколи за доброволно предаване; протокол
за оглед на веществени доказателства и фотоалбум; писмени заключения на вещи
лица по назначените балистична експертиза; комплексна съдебно - медицинска, балистична
и оценъчна експертиза, които съдът възприема като обективно, компетентно и
безпристрастно изготвени, и веществените доказателства по делото описани в приложението
по чл. 246, ал. 4 от НПК към обвинителния акт, преценени в контекста на
изявленията на подсъдимите по чл. 371, т. 2 НПК и подкрепящи направените от тях
признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в
акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият О.А.Х. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 237, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 от Наказателния
кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните
доводи от правна страна:
Престъплението по чл. 237, ал. 1 НК
е резултатно и изпълнителното деяние в двете предвидени в цитираната разпоредба
форми се счита за довършено при установяване наличието на убит или уловен едър
дивеч, който се намира в свободно състояние, тъй като ако дивечът е в нечие
владение, неговото противоправно убиване или улавяне ще съставлява унищожаване
или повреждане на чужда вещ или кражба по чл. 194 и сл. НК. В случая няма
съмнение от данните, касаещи обективните находки по делото и от заключението на
вещите лица, че е налице убит едър дивеч какъвто съставляват процесните 2 бр.
елени лопатари. Механизмът на деянието е безспорно установен, както и
средството, с което са убити двата броя елени лопатари, а така също и
конкретното участие на подс. О.А.Х. в инкриминираната дейност. То в случая се
изразява не в извършване на самото изпълнително деяние, а в подпомагане на
друго лице за осъществяването му – подс. М. с набавяне на средствата за убиване
на двата елена – лопатари, обосноваващо и дадената от прокурора правна
квалификация по чл. 237, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 от Наказателния кодекс.
Съществен момент за съставомерността на деянието е да липсва от обективна
страна надлежно разрешение за инкриминираната дейност, но не за дейността като
цяло, а за самия деец, който да няма субективното право по отношение предмета
на престъпление, очертан с правната норма – да убие или улови едър дивеч в
свободно състояние. Обстоятелство установено по делото. В конкретната хипотеза следва
да се отбележи и факта, че съгласно чл. 23. ал. 1 от ЗЛОД, за да може едно лице
да упражни правото на ловуване следва да притежава членска карта и билет за лов,
заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Според чл.
80. ал. 1 ППЗОЛД ловуването във всички ловностопански райони се извършва с писмени
разрешителни за лов. Отделно от това видно от Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 от
ЗЛОД, към 14.04.2012 г. ловът на елени лопатари е забранен, и е нямало как независимо
от горните условия на подсъдимите, в това число на подс. Х. да им бъде издадено
надлежно разрешение за лов на едър дивеч - елени лопатари, както уместно е
възприел и представителят на държавното обвинение.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на еина - пряк умисъл, като е съзнавал и умисъла на извършителя на
престъплението по чл. 237, ал.1 НК и по този начин от субективна страна се
обосновава общността на умисъла между двамата съучастници. Бил е с ясното съзнание, че е подпомогнал съучастника си извършителя Е. Е.М. чрез набавяне на средства (предоставил едноцевна
ловна пушка калибър 16 х 70 с за¬личен фабричен
номер и
ловни патрони), с което и умишлено го улеснил да настъпи противоправния резултат
на престъплението по чл. 237, ал. 1 от НК. Доказателствата по делото сочат по несъмнен
и категоричен начин, обстоятелството, че подс. Х. е знаел, че обективно подпомага
извършителя при осъществяването на тази инкриминирана деятелност.
При индивидуализацията на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца и конкретното му участие в инкриминираната дейност. Предметът
на престъпление не е с висока стойност и неговата парична равностойност е
възстановена на ТП Държавно Горско стопанство – Хасково, събраните данни за
личността на подс. Х. го характеризират в положителен план план. На следващо
място, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете още и
необремененото съдебно минало на подс. Х., съдействието, което е оказал на
разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, както и положителното му процесуално поведение, включително и факта
на изразено съжаление за случилото се. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, настоящият съдебен състав прие, че са налице формално
предпоставките наказанието за подсъдимия О.А.Х. да бъде определено при
условията на чл. 55 от НК, предвид принципната възможност за неговото
приложение, предвидена изрично в текста на
чл. 58а, ал. 4 НК. В случая обаче, в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от НК се предвижда алтернативно наказанията „лишаване от свобода” до една година, или
„глоба” от сто до триста лева, както и кумулативно с тях наказанието лишаване от
права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. В настоящата хипотеза, с оглед изключително ниската
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, на подс.Х. за престъплението
по чл. чл.237, ал.1 вр. чл.20, ал. 4, вр. ал.1 от НК следва да се наложи наказание
„глоба”, която да се индивидуализира съобразно установения в закона специален
минимум от 100 лева. Тоест, независимо, че делото да е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие, приемайки на основание
чл. 57, ал.1 от НК, че наказанието „глоба” е най -подходящо и ще постигне целите
на личната и на генералната превенции на закона, като въздейства предупредително
и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото,
съдът намира, че не е възможно определянето на наказанието по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК. Цитираната разпоредба е приложима единствено при определяне на наказанието
само в случаите когато същото е „лишаване от свобода” или „доживотен затвор”. На
следващо място, независимо от възприетия извод за наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства наказанието на подс. Х. бе определено въз
основа не на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, а по чл. 54 НК,
тъй като установеният в нормата на чл. 237, ал. 1 НК специален минимум на
наказанието глоба съвпада с общия минимум на това наказание, регламентиран в
общата част на НК – чл. 47, ал. 1 НК, под който съдът не може да слезе, до
каквото положение би се стигнало с приложение на нормата на чл. 55, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 НК. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите,
визирани в чл. 36 от НК, като в случая липсва правната възможност съдът да наложи
наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, доколкото подсъдимият Х.
не е ловец и няма разрешително за оръжие, следователно не може да бъде лишен от
права, с каквито не разполага.
На следващо място, детайлният анализ
на доказателствените източници не оставя съмнение, че от обективна страна
подсъдимият О.А.Х. е осъществил от обектива страна и състава на престъпление по
чл. 339, ал. 1 от НК, след като се доказа, че към 14.04.2012 г. в с. Голям извор, общ. Стамболово,
обл. Хасково, без надлежно разрешение, държал фабрично произведена ловна пушка
- едноцевка с открит курок, калибър 16х 70 със заличен фабричен номер, 4 бр. боеприпаси
за същата с калибър 16 и 1 бр. боеприпас 12 калибър.
От събраните доказателства е безспорно установена
обективната страна на деянието, механизма
на осъществяването му. На следващо
място, предметът на деянието – неговите характеристики и количество са
недвусмислено установени. Освен деяние и предмет, доказано по делото е наличието и
на следващата кумулативно изискуема се предпоставка от обективна страна за
съставомерност на деянието по чл. 339, ал. 1 НК - липсата на надлежно
разрешително за извършеното от подсъдимия действие – държане по отношение на взривното
вещество и боеприпас. Извод, в подкрепа на който са ангажирани и съответните
писмени доказателства – справка от Служба „КОС” при РУП – Хасково, анализът, на
който предпоставя и доказването на отрицателния факт, свързан с липсата на
позволение подсъдимият да държи инкриминираните предмети, попадащи под
разрешителния режим на ЗОБВВПИ, действащ към инкриминирания период от време.
След като от безпротиворечивия анализ
на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни
признаци от състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, следва изрично да се
отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено
по безспорен и категоричен начин съпричастността именно на подсъдимия О.Х. в
извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на упражняване от
негова страна на фактическа власт върху предмета на престъпление, в което се
изразява и осъществяване на формата на изпълнителното деяние - държане, начина
на установяване на фактическата власт и периода, през който е продължило
държането на предметите.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си
упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението.
При
определяне вида и размера на наказанието по отношение на подс.Х. за престъплението
по чл.339, ал.1 от НК, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства отново
всички онези факти от значение при индивидуализацията, на които бе акцентирано
по – горе относно престъплението по чл. 237, ал. 1 НК - критично отношение на подсъдимия към извършеното
престъпление, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, самопризнанието, които подсъдимият прави в хода
на ДП и в хода на съдебното следствие, преценени отново в аспекта на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид изложеното, съдът прие, че
в случая доколкото за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” от две до шест години, то в случая с оглед степента на обществена
опасност на деянието и на дееца и предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства,
съдът прие на подс.Х. за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, да се наложи наказание
„лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, под минимума от две
години в размер малко по-висок от минималният предвиден в НК за това наказание,
а именно за срок от четири месеца, каквато възможност разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 НК изрично предвижда. Още повече, че приложението й сочи на по –
благоприятно за дееца положение от това, ако наказанието бе наложено по реда на
чл. 58а, ал., 1, вр. чл. 54 НК. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това
наказание бе отложено с изпитателен срок от три години, след като се установи
наличието на формалните предпоставки за това и бе преценено от настоящия
съдебен състав, че не се налага от гледна точка изпълнение целите на
наказанието, визирани в чл. 36 НК същото да бъде изтърпяно ефективно.
С
оглед така наложените с постановения съдебен акт наказания на подсъдимия О.Х.
наказания и като взе предвид, че същите са за деяние извършени в реална
съвкупност, съдът прие, че са налице условията по чл.23, ал.1 от НК за тяхното
групиране. По тези съображения на подсъдимия О.А.Х. бе определено едно общо и най
– тежко наказание на измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал.1 от Наказателния кодекс бе отложено с изпитателен срок от 3 години,
по съображенията изложени по – горе – наличие на предпоставките по цитираната
разпоредба за това и липсата на необходимост от изтърпяване на общото и най –
тежко наказание за постигане целите на наказанието. На основание чл.23, ал. 3 от НК, към определеното на подсъдимия О.А.Х. общо и най – тежко наказание „Лишаване
от свобода” за срок от четири месеца бе
присъединено изцяло и наказанието „Глоба” в размер на 100 лева.
По – нататък, от доказателствата по
делото, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Е.Е.М. е осъществил деяние, което
да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 237, ал.1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност. Доказателствата по делото обосновават именно този извод като
единствено възможен с оглед елементите от фактическия състав на престъпния
състав, анализиран по – горе в настоящото изложение по отношение деятелността
на подс. Х.. В случая при очертаните принципни положения за съставомерност на
деянието, няма съмнение от данните, касаещи обективните находки по делото и от
заключението на вещите лица, че е налице убит едър дивеч, какъвто съставляват
процесните 2 бр. елени лопатари. Механизмът на деянието е безспорно установен,
както и средството, с което са убити двата броя елени лопатари, а така също и
конкретното участие на подс. Е.Е.М. в инкриминираната дейност. Същото се
изразява в пряко участие в самото извършване на изпълнителното деяние, а именно
в убиване на двата елена – лопатари, обосноваващо и дадената от прокурора
правна квалификация по чл. 237, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от Наказателния
кодекс, като съответна на фактите и материалния закон. Установен е от обективна
страна и отрицателния факт, че не е налице надлежно разрешение за
инкриминираната дейност, по отношение на подс. М., който е нямал право, нито да
убие, нито или улови едър дивеч в свободно състояние.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл, както е съзнавал и умисъла на помагача, който му е
набавил средства за процесното убиване на едър дивеч и и по този начин от
субективна страна се обосновава общността на умисъла между двамата съучастници.
При индивидуализацията на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца и конкретното му участие в инкриминираната дейност, а именно
като извършител. Събраните данни за личността на подс. М. не го характеризират
в особено положителен план, същият е с обременено съдебно минало, които факти
са интерпретирани от съда като отегчаващи вината обстоятелства. От друга страна,
като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което
деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение,
включително и факта на изразено съжаление за случилото се. Предметът на
престъпление не е с висока стойност и неговата парична равностойност е
възстановена на ТП Държавно Горско стопанство – гр.Хасково. Независимо, че не
би могло да се приеме наличието на изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства последните факти обосновават преценката на настоящият
съдебен състав наказанието на подс. Е.М. да бъде индивидуализирано по вид
съобразно по – леката от двете алтернативно предвидени възможности в
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 НК, а именно „Глоба”, чиито размер бе определен
по реда на чл. 54 НК на 200 лева, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като следва изрично да с е подчертае, че с оглед вида на
наказанието, приложение на чл. 58а, ал. 1 НК не е възможно, независимо от
процесуалния ред, по който протече производството по делото в съдебна фаза –
Глава 27 НПК.
При
установената по делото фактическа
обстановка, описана по – горе,
не буди съмнение наличието на деяние и по чл. 339, ал. 1 НК, осъществено от подс. М.. Безспорно установено от обективна страна е, че в случая подс.
М. е използвал пушката, предоставена му от подс.Х. действително за един относително
кратък момент от време. Този момент, както е възприел съда по-горе въз основа самопризнанията
на подсъдимите на фактите и обстоятелствата изнесени в обвинителният акт и на база
събраните в досъдебното производство доказателства, е започнал да тече от мига,
в който подс. Х. предоставил на подс. М. собствената си пушка, за да може той да
отстреля дивеч. Установено е, че подсъдимият М., въпреки, че също нямал издадено
надлежно разрешение за държането на огнестрелни оръжия (служебна бележка от РУП
— Хасково л. 76 от ДП), ползвал пушката на подс. Х. и боеприпасите и убил 2 бр.
елени лопатари. И след като подс.Х. отишъл
до мястото където се случило това, подс.Мехме му върнал пушката, с което е
преустановено упражняването на фактическа власт и двамата одрали труповете на убитите
елени, и разфасовали месото. В конкретната хипотеза, от начина, по който е
получил от подс. Х. пушката и целта, с която това е станало – да отстреля
дивеч, подс. М. е обективирал волята си да установи фактическа власт
върху предмета на престъпление. Като се отчете динамиката на разигралите се
събития в контекста отново на целта на придобиване на фактическата власт по
отношение на процесната ловна пушка, се очертава и формата, в която в случая се
изразява изпълнителното деяние – държане на описаното оръжие. В този смисъл
следва да се има предвид, че държането като форма на изпълнителното деяние, от гледна
точка отговорността на деянието и анализа на престъпния състав по повдигнатото
обвинение, не предпоставя необходимост да се установи придобиването на
процесното оръжие, което действително е върнато впоследствие от подс. М. на
подс. Х.. В случая следва да се държи
сметка не за действията на дееца по придобиване на вещите, а единствено до
фактическата им връзка с него, каквато в случая за посочения по – горе период е
категорично установена. С оглед изложените от страните съображения е уместно да
се отбележи, че принципно държането може да бъде осъществявано не пряко от
дееца, а чрез друго лице, макар и настоящата хипотеза да не е такава. Важно е с
действията си да демонстрира упражняването на фактическа власт, каквото в
случая с вземане на пушката и произвеждане на изстрели с нея, е налице. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, в посочената по – горе форма, може
да бъде осъществено, както като предметът се държи за дееца, така и за другиго,
като в случая пренасянето на цивилистичния подход в сравнението между държането
и владението, макар и принципно правилно от гледна точка на разграниченията,
прокарани в Закона за собствеността, се явява неуместно. Настоящото
производство е наказателно по своя характер и решаващо при произнасяне на съда
по въпросите за наличие на деяние, неговите признаци от обективна страна е да
се даде отговор на въпроса налице ли е упражняване на фактическа власт от
подсъдимия върху предмета на престъпление. Отговорът на този въпрос не се
предпоставя и от установяване правото на собственост по отношение на обекта,
нито от владеене на същия.
На
следващо място, предметът на деянието – неговите характеристики и количество са
недвусмислено установени. Инкриминираната ловна пушка е приобщена като
веществено доказателство по делото и е индивидуализирана като вещ.
По делото,
освен деяние и предмет, установено е наличието и на следващата кумулативно
изискуема се предпоставка от обективна страна за съставомерност на деянието по
чл. 339, ал. 1 НК - липсата на надлежно разрешително за извършеното от
подсъдимия действие – държане по отношение на взривното вещество и боеприпас. Извод,
в подкрепа на който са ангажирани и съответните писмени доказателства – справка
от Служба „КОС” при РУП – Хасково, анализът, на който предпоставя и доказването
на отрицателния факт, свързан с липсата на позволение подсъдимият да държи
инкриминираните предмети, попадащи под разрешителния режим на ЗКВВОБ,
действащ към инкриминирания период от време.
След като
от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха
всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК,
следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на
деянието. Установено по безспорен и категоричен начин съпричастността именно на
подсъдимия в извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на
упражняване от негова страна на фактическа власт върху предмета на
престъпление, в което се изразява и осъществяване на формата на изпълнителното
деяние - държане, начина на установяване на фактическата власт и периода, през
който е продължило държането на предмета.
Последното от изложеното налага съдът да вземе отношение и по въпроса за
наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието, най
– напред с необходимото уточнение, че категорията малозначителност на деянието,
макар и близка като съдържание следва да се различава и разграничава от
хипотезата на маловажен случай, чието легално понятие е дефинирано в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. В настоящата хипотеза очевидно доводът на
защитата е за приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 НК, на която се позовават и
при пледиране на това основание за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение. Във връзка с изложеното и от гледна точка на наведения довод за оправдаване
на подсъдимият следва да
се изтъкне, че нормата на чл. 9,
ал. 2 НК попада в
общата част на наказателния закон
и принципно може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от
особената част, когато обаче са налице основанията за това - деянието да е малозначително,
поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна
незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от решаващия съд, на базата
на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, за всеки отделен
случай.
В настоящия казус, съвкупната
оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна липса на данни, обосноваващи явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, респ. - оправдаването на подс. М. на посоченото основание. Този извод следва от
обстоятелствата, свързани най – напред с вида на държаното огнестрелно оръжие – ловна пушка. На
следващо място, определящ се преценката на съда е и факта за потенциалната
опасност, която съставлява предмета на престъпление за околните, а начинът на служенето с това оръжие по
предназначение с произвеждане на изстрели с него от подсъдимия, е показателен
по – скоро за неговото субективно отношение към извършеното и не променя
преценката за наличие на съставомерно поведение. От друга страна, негативните характеристични данни за подсъдимия, обремененото съдебно минало, в контекста на целия комплекс от обсъдените дотук релевантни фактически
обстоятелства само затвърждават достигнатия извод, че се касае не просто за формално осъществен от
обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 339,
ал. 1 НК. В случая,
обществените отношения, обект на защита по глава ХI, раздел I от НК, се оказват
засегнати в значителна степен, а от това следва, че конкретното деяние има характера на престъпно.
Затова в случая не са налице
основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен
и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 339, ал. 1 НК. Не налага различна
интерпретация на въпроса и относително краткия период от време на упражняване
на фактическа власт от страна на подсъдимия по отношение на предмет на престъпление,
като следва да се държи сметка за целта на установяване на държането, а именно
подсъдимият да отстреля дивеч, до който резултата се и стигнало в крайна сметка.
Установяването на трайна фактическа власт над оръжието винаги следва да се
свързва не само с продължителността й като период от време, но и с мотивите и
целите, които са подбудили и които преследва деецът, от което следва да се
изведе обществената опасност на деянието и оттам - доколко, макар и за
сравнително къс период, деянието да се явява в достатъчна степен
общественоопасно и следователно - съставомерно. В тази насока законодателят е
възвел за решаващи при преценка за съставомерността на деянието не просто
срокът на държане, но и всички други обстоятелства, свързани с обществената
опасност на задържането за даден период на огнестрелното оръжие, за които е
споменато по – горе. В този смисъл, цитираната съдебна практика от съда при
първоначалното разглеждане на делото също държи сметка за тези принципни
положения и в този смисъл няма противоречие във възприетото становище от
настоящия съдебен състав.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е
установено съзнаването от страна на подсъдимия, че се касае за предмет, за
който с оглед неговата специфика той не разполага с издадено разрешително за
държането, а оттам, че действа в нарушение на установените правила от
законодателството на страната. Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите
на конкретното деяние и фактическите положения, при което то е било осъществено.
С оглед изложеното, установено, от субективна страна е знанието у подсъдимия, че
към 14.04.2013 г. не притежава изискуемото разрешение за държане на предмета на
престъпление, но независимо от това същият съзнателно е обективирал поведение, изцяло
насочено към извършване на престъплението - незаконно държане на огнестрелно
оръжие - формално престъпление, което само по себе си накърнява правно защитените
обществени отношения. Без значение дали друго, различно от дееца, лице
разполага с такова разрешение и дали подсъдимият е бил наясно с това. Решаващо
в случая е, че подс. М. е бил наясно, че той конкретно не разполага с такова
разрешително.
При определяне
вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една
страна предвиденото в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, както и вида на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца, като тук вече се вземе
предвид краткия период от време на упражняване на фактическа власт. Събраните данни за личността
на подс. М. не го характеризират в особено положителен план, същият е с
обременено съдебно минало, които факти са интерпретирани от съда като
отегчаващи вината обстоятелства. От друга страна, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая,
както и положителното му процесуално поведение, включително и факта на изразено
съжаление за случилото се. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, разгледани в аспекта на краткия период от
време на упражняване на фактическа власт, следва да бъдат третирани за това
престъпление като многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко. По тези съображения наказанието за подсъдимия
Е.Е.М. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 5 месеца - под предвидения в приложимата
правна норма от особената част на НК минимум, каквато възможност разпоредбата
на чл. 58, ал. 4 НК изрично предвижда, с оглед диференцираната процедура, по
която се разгледа делото в съдебна фаза – Глава 27 НПК – съкратено съдебно
следствие, разкриваща и по – благоприятно се дееца положение в случая. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото. Същото предвид данните за съдимостта на подс. М. следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим
в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, доколкото не са налице
предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК за приложение на института на условното
осъждане. В случая от цитираната справка за съдимост се установи, че подс. М. е
осъждан, а в случая доколкото наложените две наказания „глоба” не са платени от
подсъдимия и за тях е образувано изпълнително производство за принудителното им
изпълнение, съдът намира, че подс.М. не е реабилитиран, още по-малко по право по
реда на чл.86 от НК. Подсъдимият не е реабилитиран и по чл.88а от НК – т. нар.
„давностна реабилитация”, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 82, ал.
5 от НК, а отделно не е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК по отношение
на наложеното наказание „лишаван от свобода”, започващ да тече според
утвърдената съдебна практика от изтичане на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК за който изтърпяването на наказанието е било отложено.
С оглед така наложените с
постановения съдебен акт наказания на подсъдимия Е.М. наказания и като взе предвид, че същите
са за деяние извършени в реална съвкупност, съдът прие, че са налице условията
по чл.23, ал.1 от НК за тяхното групиране и на
подсъдимия М. на основание чл.23,
ал.1 от НК, бе определено едно общо и най
– тежко наказание на измежду наложените му с настоящата присъда наказания, а именно
наказание „„Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
На основание чл.23, ал. 3 от НК, към определеното на подсъдимия Е.Е.М., общо и най
– тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца бе присъединено изцяло наказанието
„Глоба” в размер на 200 лева, а на основание чл.59, ал.2, вр.ал.1,т.1 НК при изпълнение
на наложеното на Е.Е.М. общо и най – тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 5 месеца бе приспаднато времето, през което същият е бил задържан със Заповед
по ЗМВР № 24х179/15.04.2012 г. на 15.04.2012 г., за 24 часа, като това време се
счита за един ден „Лишаване от свобода”.
По отношение на разноските:
С
оглед обстоятелството че подсъдимите О.А.Х. и Е.Е.М. бяха признати за виновни в
извършване на престъпленията, за които са привлечени към наказателна
отговорност, в тяхна тежест следва да се възложат разноските по делото, като същите на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, бяха осъдени, всеки от тях да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Хасково сумата в размер на 99.45 лева и по сметка на РС Хасково – сумата в размер
на 22.50 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за вещи лица, включително и за явяването им в съдебно заседание.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК в полза на
Държавата бе отнет предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК - едноцевка с открит курок, калибър 16х 70 с заличен фабричен номер, която
се явява и средство за извършване на деянието по чл. 237, ал. 1 НК, гилзи от 4бр. боеприпаси с калибър 16 и 1бр. боеприпас
12 калибър на съхранение в РУП - Хасково, като постанови унищожаването на гилзи от 4 бр. боеприпаси с калибър 16
и 1бр. боеприпас 12 калибър, като вещи без стойност по реда на ПАРОАВАС.
Веществените доказателства 1 бр. нож на съхранение в РУП – Хасково и 2 бр. дясно ориентирани рогово на елени лопатари - на съхранение в РУП -
Хасково бе постановено да се върнато съответно на подс. О.А.Х. и ТП Държавно Горско стопанство – гр.Хасково, като правоимащи лица.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: //П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.