Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2343
гр. В., 30.04.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№1406 по описа
за 2006
година на Варненския районен
съд, ХХ състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делба във
фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно решение №*г., постановено по в.гр.д. №* по описа за *г. на Варненски окръжен съд, с което е частично отменено решение №*г., постановено по гр.д. №1406 по описа на ВРС, ХХ състав е допусната делба,
както следва:
1/ на недвижим имот,
находящ се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, представляващ жилищен апартамент на първия етаж от
жилищна сграда, състоящ се от входно антре, вграден гардероб, изолационно
антре, баня, тоалет, хол, дневна, кухня, две спални и два балкона, целият с площ от *
кв.м., ведно с принадлежащите му две избени помещения, намиращи се под кухнята,
банята и тоалета, ½ ид.ч. от избения коридор, ½ ид.ч. от
таванския коридор, три тавански помещения, намиращи се над хола и двете стаи,
½ ид.ч. от стълбищна клетка и ½ ид.ч. от общите части на
сградата, ведно със съответната идеална част от дворно място, съставляващо УПИ
№ * в кв. * по плана на кв. „В.”, между съсобственици и при квоти в
съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-
1/4 ид.ч. за Н.П.Н.
с
ЕГН **********,
-
1/4 ид.ч. за К.П.Н.
с
ЕГН ********** и
-
1/2 ид.ч. за К.П.Н.
с
ЕГН ********** и за З.Т.Н. с ЕГН ********** в
режим на СИО.
2/ на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. „В.”,
ул. „Ал. м.” № *, представляващ гараж
на сутеренния етаж от жилищна сграда, намиращ се под дневната на първия етаж, с
площ от 18 кв.м., при граници на гаража: от две страни двор, избен коридор и
избено помещение, ведно със съответната идеална част от дворното място с площ
от * кв.м., съставляващо УПИ № * в кв. * по плана на кв. „В.”, между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-
1/4 ид.ч. за Н.П.Н.
с
ЕГН **********,
-
1/4 ид.ч. за К.П.Н.
с
ЕГН ********** и
-
2/4 ид.ч. за К.П.Н.
с
ЕГН ********** и за З.Т.Н. с ЕГН ********** в
режим на СИО.
В първото по
делото съдебно заседание по извършване на делбата К.П.Н. и З.Т.Н. отправят
претенция по реда на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) в техен общ дял да бъде възложен
делбеният апартамент.
Открито е
във втората фаза на делбата и производство по сметки между съделителите, като са
приети за съвместно разглеждане претенциите на ищеца Н.П.Н. с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС срещу ответниците К.П.Н. /заместен в хода на процеса от
наследниците си/ и З.Т.Н..
В първото по
делото съдебно заседание по извършване на делбата, ищецът, чрез процесуалния си
представител заявява, че делбата следва да се извърши чрез разпределение. В
хода на устните състезания изразява становище, че не са налице предпоставките
за възлагане на имота, нито за разпределение, тъй като ги няма всички
съделители, поради което делбеното имущество следва да бъде изнесено на
публична продан. Поддържа претенциите си по сметки и моли за уважаването им.
В хода на
втората фаза на делбеното производство е починал съделителят К.П.Н., като на
осн. чл.120 ГПК (отм.) като страни в производството са конституирани
наследниците му З.Т.Н., В.К.Н. – Д., Г.К.Н. и К.К.Н., чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К..
В първото по
делото открито съдебно заседание по извършване на делбата ответницата З.Т.
поддържа възлагателната претенция. В хода на устните състезания не изразява
становище.
Ответниците Г.Н.
и В.Н., чрез назначения им процесуален представител, молят делбата да се
извърши чрез възлагане на процесните недвижими имоти в дял на З.Н. и дъщерите
й.
Ответникът К.Н., чрез
упълномощения от законния му представител процесуален представител, моли за
извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. По отношение
на претенцията по сметки, моли съдът да вземе предвид, че детето носи
отговорност до датата на смъртта на своя наследодател, а именно 13.01.2010г. То
никога не е живяло в имота и не го е ползвало, поради което след тази дата не
дължи обезщетение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото /л.122 гръб/,
че делбените имоти – апартамент и гараж се ползват еднолично от ответниците от
началото на производството по делото – 06.03.2006г. до 01.10.2009г.
Вещото лице
със заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза относно
поделяемостта на имотите /л.141 – 148/, изразява становище, че при тези квоти и
брой на съделителите, процесният апартамент е реално неделим. При таванските
помещения и избените помещения биха могли да бъдат обособени реални дялове, при
положение че се включи и гаражът. Иначе сам по себе си гаражът също е неделим.
Вещото лице предлага вариант първи за подялба на три дяла, като в дял първи
обособява първи етаж от жилищната сграда, ведно с прилежащите две избени
помещения, в дял втори – трите тавански помещения и в дял трети – гаражът.
Посочен е и вариант втори, според който дял първи е апртаментът ведно с
помещение 2 от прилежащите избени помещения, дял втори – трите тавански
помещения и избено помещение 1 и дял трети – гаражът. Дадена е и пазарна оценка
на делбените имоти към изготвяне на заключението през 2009г.
Назначена по
делото е съдебно-техническа експертиза и след възобновяването му през 2012г.
/л.194-200/, която е посочила стойността на имотите към този момент.
В последното
по делото открито съдебно заседание е прието заключение по назначена
съдебно-оценителна експертиза относно актуалната пазарна стойност на делбеното
имущество /л.293-296/, според което пазарната стойност на апартамента е
87 257лв, а на гаража 5 116лв.
Съгласно заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза на вещото лице К.Г. /л.287 – 292/,
пазарната наемна цена за процесния апартамент за периода 06.03.2006г. до
01.10.2009г. възлиза на 12 654лв. Пазарната наемна цена за процесния гараж
за периода 06.03.2006г. до 01.10.2009г. възлиза на 2916лв. Размерът на месечния
наем, дължим за ползването на апартамента, съобразно припадащата се ¼
ид.ч. от апартамента за процесния период е 3 164лв, а на гаража – 729лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на
способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип,
въведен от чл.69 ЗН при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността,
като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът трябва
да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти,
вкл. техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и
подобряване, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на
правопораждащия съсобствеността факт и други установени в производството по
делото относими факти.
В
случая относно поделяемостта на имотите съдът не кредитира заключението на вещото
лице по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза, което е
предложило два варианта за подялба, всеки от които включва три дяла, доколкото
избените и тавански помещения не могат да бъдат обособявани като самостоятелни
обекти, същите принадлежат към самостоятелния обект – апартамент, поради което
и не могат да бъдат отделяни от него и поставяни в самостоятелен дял или в дял
с процесния гараж.
Съобразявайки
конкретните специфики на делбените имоти и юридическите факти, от които е възникнала
съсобствеността, съдът намира следното:
По
отношение на претенцията за възлагане, отправена от съделителите К. и З. Н.:
Разпоредбата на чл.288,
ал.3 ГПК (отм.) установява специален способ за извършване на делбата, чрез
поставяне в дял, представляващ изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН и
съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в
дял на делбения имот на един от
съделителите. Според посочения законов текст, за да бъде налице правото на възлагане
на имота по отношение на една от страните в делбения процес е необходимо:
искането да е направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата, да се касае за имуществена общност,
възникнала в резултат наследствено правоприемство, делбеният имот да бъде
неподеляем и да представлява жилище по предназначението си, съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго
жилище.
Установява
се по делото, че съсобствеността между страните е възникнала, както следва:
съделителят Н.П.Н. е придобил идеални части от дворното място и построеното в
него по силата на дарение през 1975г. от В.а и П. П., които са закупили имота в
режим на съпружеска имуществена общност през 1957г., като през 1983г. е
одобрена спогодба в делбено производство между него и родителите му, в която те
са получили именно имотите, предмет на делбата, съответно Н.Н. е придобил права
върху делбените апартамент и гараж по силата на наследствено правоприемство от
В. и П. П.. Съделителят К.Н. е придобил ¼ ид.ч. от
имотите също по наследяване от В. и П. П.и 2/4 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена
общност чрез договор за издръжка и гледане през 1992г.
Видно е от законовите изисквания, че възлагателната
претенция на сем. Н. се явява неоснователна, макар да е своевременно направена.
Предпоставка за уважаване на
възлагателната претенция е съсобствеността между страните да е възникнала
единствено по наследяване, тъй като съобразно дадените задължителни указания с
т.8 на ТР 1/2004г. извършването на делбата чрез възлагане е недопустимо, когато
е налице комбинирана съсобственост. В хода на първата фаза на делбата е установено,
че съсобствеността е възникнала не само по наследяване от В. П., починала на 13.02.1998г.
и от П. П., починал на 21.02.2001г. Придобивното основание на К. и З. Н.
включва и договор за издръжка и гледане, сключен преди смъртта на наследодателите
- през 1992г.
Възлагателната претенция ме може да бъде уважена само досежно част от
наследниците на починалия съделител, каквото искане се прави от особения
представител на двете дъщери в хода на устните състезания. Ако претенцията е
направена от съделител, който е починал в хода на процеса, е възможно неговите
наследници да поддържат претенцията и имотът да бъде поставен в общ дял, като
следва да се извърши преценка дали е основателна претенцията на наследодателя
преди смъртта му и неговото коляно би могло да получи имота. Наследниците не
биха могли да предявят самостоятелни претенции, ако са конституирани след
провеждане на първото съдебно заседание. Правата в делбеното
производство принадлежат на този спрямо когото е допусната. Когато съделител
почине във втората фаза, неговите наследници встъпват в неговото признато с
решението лично право в съсобствеността и затова получават правата общо. Т.е., имотът или може да
бъде възложен на всички наследници, ако по отношение на наследодателя са били
налице предпоставките, или не може да бъде изобщо възложен. С оглед горната
констатация за липса на предпоставките по отношение на съпрузите З. и К. Н.,
възлагателната претенция следва да бъде отхвърлена.
Неудобно е извършването на делбата и чрез теглене на
жребий, доколкото двата обекта – гараж и апартамент, са на различна стойност и с
оглед различни квоти /1/4 за Н.П. и общо ¾ за З.Н. и останалите
наследници на К.Н./ при тегленето на жребий е възможно за съделителите с по-голям дял да се
падне имот на много по-ниска стойност, при което другият съделител следва да
заплаща значителни суми на останалите. Неудобен е жребият и с оглед
установеното по делото обитаване на апартамента от З.Н. и починалия съпруг К.Н..
Така мотивиран, съдът намира, че най-подходящ способ за
извършване на делбата е разпределение по реда на чл. 292 ГПК (отм.) Основната
предпоставка за прилагането на чл. 292 ГПК (отм.) е в делбената маса да има
достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за
всички съсобственици самостоятелно или по колена. Това е така, тъй като са налице достатъчен брой
имоти – два самостоятелни обекта, и е открита възможността за получаване на
реален дял, както от съделителя Н.Н., така и от З.Н. и останалите, конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ наследници. Същите могат да
получат единствено общ дял доколкото делба в делбата не би могло да се
направи /не е отправяно и такова искане/, тъй
като наследството на починалия във втората фаза на делбата
съделител е новооткрито и следва да бъде поделено впоследствие. Възможността
всеки наследник да получи дела си в натура е налице не само когато всеки
съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува
възможност за обособяване на реални дялове, съответствуващи на броя на
колената, към които съделителите принадлежат или при групиране на съделителите
- на броя на формираните групи / в този смисъл Решение №171 от 26.05.2010г. на ВКС по гр.д. №4171/2008г.,
I г.о., Решение №634
от 4.10.2010г. на ВКС по гр.д. №1378/2009г., I г.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК/. Това
разрешение настоящият състав намира, че следва да бъде приложено, макар в
конкретния случай ситуацията да е усложнена с оглед наличието и на дял в
съпружеска имуществена общност на починалия съделител, тъй като съпругата като
наследник с оглед определените при допускане на делбата квоти, включващи и
самостоятелна такава за К.Н., следва във всички случаи да получи общ дял с
останалите наследници. За това не е необходимо съгласието на наследниците,
доколкото участвайки на мястото на наследодателя по реда на чл. 120 ГПК /отм./
те следва да получат общ дял /така и Решение
№222/06.12.2013г. по гр.д. №3790/2013г. на ВКС, II г.о.
и Решение №138/14.03.2012г. по гр.д. №609/2011г. на ВКС, I
г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Съобразявайки
всички гореописани обстоятелства в тяхната съвкупност, настоящият състав
намира, че способът чрез разпределение следва да намери приоритет пред способа
за ликвидиране на съсобствеността, чрез изнасяне имотите на публична продан,
който следва да се прилага само при липса на възможност за получаване на реален
дял.
При избора на способ, съдът отчита и установеното по делото, че съделителят Н.Н.
е изключителен собственик на другия жилищен имот в сградата, както и че
процесният апартамент се ползва от З.Н., при което не е удачно след като
апартаментът може да остане в патримониума на наследниците на К.Н., а гаражът
да се ползва от съделител, притежаващ друг жилищен обект в сградата, имотите да
се изнасят на публична продан и да преминат в собственост на трети лица.
По отношение пазарната оценка на имотите, съдът кредитира
изготвеното актуално заключение от вещото лице М.А., тъй като съгласно ТР
1/2004г. оценката на имота следва да бъде направена към момента на извършване
на делбата.
Общата
пазарна стойност на двата дяла е 92 373лв. В дял на съделителя с по-малка квота
Н.П.Н.
следва да бъде поставен гаражът на стойност 5116лв. В общ дял на З.Т.Н., В.К.Н. – Д., Г.К.Н. и К.К.Н. следва да
бъде поставен апартаментът, ведно с принадлежащите му тавански и избени
помещения на стойност 87 257лв.
За
уравнение на дяловете З.Т.Н., В.К.Н. – Д., Г.К.Н. и К.К.Н. следва да
заплатят на Н.П.Н. сумата от 17 977.25лв. Сумата за уравнение на
дяловете, с оглед квотите на наследниците на К.Н. следва да бъде заплатена от
всеки от тях, както следва: от З.Н. – 8988.62лв, а от всеки от В.К.Н. – Димова, Г.К.Н. и К.К.Н. по 2996.21лв /майката разполага с 6/16
от цялата съсобственост, а децата – по 2/16, при което се налага извод, че
майката има три пъти по-голям дял в съсобствеността от всяко от децата и
респективно дължи сума, равна на общо дължимата от трите от децата/.
На основание чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС следните държавни такси,
определени съобразно стойността на дяловете им: Н.П.Н. – 923.73лв, З.Т.Н. –
1385.56лв, В.К.Н. – Д., Г.К.Н. и К.К.Н. – всеки по 461.87лв.
По
претенциите по сметки с правно основание чл.31, ал2 ЗС:
Предявени са
от Н.П.Н. срещу ответниците К.П.Н. /заместен в хода на процеса от наследниците
си/ и З.Т.Н. обективно кумулативно съединени осъдителни искове /уточнени с
молба от 06.10.2009г. на л.124/ за заплащане на следните суми: от К.П.Н. на
сумата от 5000лв обезщетение за лишаване от ползването на жилищния недвижим
имот и 2000лв обезщетение за лишаване от ползването на процесния гараж за
периода 06.03.2006г. до 01.10.2009г.; от З.Т.Н. на сумата от 2500лв обезщетение
за лишаване от ползването на апартамента и 1000лв обезщетение за лишаване от
ползването на процесния гараж за периода 06.03.2006г. до 01.10.2009г.
За успешното
провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствен недвижим имот ищецът следва в условията на пълно и
главно доказване да установи в процеса, че с ответниците са съсобственици на делбените
вещи, че в рамките на исковия период ответниците са ползвали лично имота, че ищецът
е поискал да ползва имота посредством писмена покана до съсобственика, следва
да се установи и размерът на претендираното обезщетение за ползване.
В случай на
установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да установят
изпълнение на задължението си да заплатят дължимото обезщетение.
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за периода, за който се
претендира обезщетението делбените имоти – апартамент и гараж са се ползвали
еднолично от ответниците З. и К. Н. в рамките на периода 06.03.2006г. до
01.10.2009г.
Съобразно
дадените задължителни указания с ТР №7/2012г. на ОСГК, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение и веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. С
предявяване на иска за делба на 06.03.2006г., ищецът е обективирал в исковата
молба покана към ответниците да заплащат обезщетение за лишаване от ползването,
считано от датата на връчване на исковата молба.
В конкретния
случай не е спорно едноличното ползване на имота от ответниците по приетия за
съвместно разглеждане в делбеното производство иск по чл.31, ал.2 ЗС. Само по
себе си едноличното ползване на имотите лишава другия съсобственик от
възможността да ползва своята идеална част. Не се твърди и не се установява по
делото З. и К. Н. да са предоставили възможност на ищеца да ползва имота и той
да е отказал. Така, съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание.
Досежно
размера на обезщетението, на първо място същото е дължимо и следва да бъде
присъдено от момента на получаване на поканата, който момент в процесния случай
е получаването на препис от исковата молба за делба – 14.04.2006г. от К.Н.
/л.21/ и 11.09.2006г. от З.Н. /л.51/., когато поканата е достигнала до всеки от
ответниците, а не е релевантен моментът на предявяване на иска.
С оглед горните
мотиви, искът срещу конституираните наследници на К.Н. е основателен за периода
14.04.2006г. до 01.10.2009г. Съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно – оценителна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, средният месечен пазарен
наем за ползване на гаража за този период е 2827.23лв /за периода
14.04.2006г. до 31.12.2006г. – 649.23лв/ формирани от 17 дни от м. април и
всички останали месеци/, за 2007г. – 810лв, за 2008г. – 758лв и за 2009г. –
610лв/. От тази сума, припадащата се и дължима на ищеца ¼ възлиза на
706.81лв. К.Н. е разполагал с общо 2/4 ид.ч. от общата съсобственост, съответно
наследниците на му следва да заплатят сумата от 471.21лв. Тази сума следва да
се разпределя между тях съобразно горните мотиви по уравнение на дяловете,
както следва: от З.Н. 235.61лв и от всяко от децата – по 78.53лв.
Средният месечен пазарен наем за ползване
на апартамента за периода 14.04.2006г. до 01.10.2009г. е 12264.67лв /за
периода 14.04.2006г. до 31.12.2006г. – 2818.67лв/ формирани от 17 дни от м.
април и всички останали месеци/, за 2007г. – 3513лв, за 2008г. – 3288лв и за
2009г. – 2645лв/. От тази сума, припадащата се и дължима на ищеца ¼
възлиза на 3066.17лв. К.Н. е разполагал с общо 2/4 ид.ч. от общата
съсобственост, съответно наследниците на му следва да заплатят сумата от 2044.11лв.
Тази сума следва да се разпределя между тях съобразно горните мотиви по
уравнение на дяловете, както следва: от З.Н. 1022.06лв и от всяко от децата –
по 340.68лв.
С оглед на горните мотиви претенциите
по сметки срещу конституираните наследници на К.Н. следва да бъдат уважени,
като същите бъдат осъдени да заплатят на Н.Н. сумата от 471.21лв обезщетение за
ползване на гаража /от З.Н. 235.61лв и от всяко от децата – по 78.53лв/ за
периода 14.04.2006г. до 01.10.2009г., като за горницата
над тази сума до предявения размер от 2000лв и за
периода 06.03.2006г. до 13.04.2006г. искът следва да бъде отхвърлен.
Наследниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 2044.11лв
обезщетение за ползване на жилището /от З.Н. 1022.06лв и от всяко от децата –
по 340.68лв/ за периода 14.04.2006г. до 01.10.2009г.,
като за горницата над тази сума до предявения размер от 5000лв и за периода 06.03.2006г. до 13.04.2006г. искът следва да бъде
отхвърлен.
З.Н.
е получила покана да заплаща обезщетение на 11.09.2006г.
Средният месечен пазарен наем за ползване на гаража за този период е 2461лв
/за периода 11.09.2006г. до 31.12.2006г. – 283лв/ формирани от 20 дни от м. септември
и всички останали месеци до края на годината/, за 2007г. – 810лв, за 2008г. –
758лв и за 2009г. – 610лв/. От тази сума, припадащата се и дължима на ищеца
¼ възлиза на 615.25лв. З.Н. е разполагала с общо 1/4 ид.ч. от общата
съсобственост, съответно следва да заплати сумата от 205.08лв.
Средният месечен пазарен наем за
ползване на апартамента за периода 14.04.2006г. до 01.10.2009г. е 10676лв /за периода 11.09.2006г. до
31.12.2006г. – 1230лв/ формирани от 20 дни от м. септември и всички останали
месеци/, за 2007г. – 3513лв, за 2008г. – 3288лв и за 2009г. – 2645лв/. От тази
сума, припадащата се и дължима на ищеца ¼ възлиза на 2669лв. З.Н. е
разполагала с общо 1/4 ид.ч. от общата съсобственост, съответно следва да
заплати сумата от 889.67лв.
С оглед на горните мотиви претенциите по сметки срещу З.Н.
следва да бъде уважена, като същата бъде осъдена да заплати на Н.Н. сумата от 205.08лв
обезщетение за ползване на гаража за периода 11.09.2006г. до 01.10.2009г., като за горницата
над тази сума до предявения размер от 1000лв и за
периода 06.03.2006г. до 10.09.2006г. искът следва да бъде отхвърлен. З.Н.
следва да заплати на ищеца и сумата от 889.67лв обезщетение за ползване
на жилището за периода 11.09.2006г.
до 01.10.2009г., като за горницата над тази сума до предявения размер от 2500лв и за периода 06.03.2006г. до 10.09.2006г. искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно
разноските в производството:
Дължимата държавна
такса по претенциите по сметки е внесена от ищеца при отстраняване на
нередовностите, поради което и с решението не следва да бъдат осъждани страните
да внасят държавни такси по претенциите по сметки. От страните не са отправяни
искания за присъждане на разноски по повод претенциите по сметки, поради което
и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на З.Т.Н., ЕГН **********, В.К.Н.
– Д., ЕГН **********,
Г.К.Н., ЕГН ********** и К.К.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Г.Д.К., ЕГН ********** /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./
като наследници на К.П.Н./ за възлагане в техен дял на недвижим
имот, находящ се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, представляващ жилищен апартамент на първия етаж от
жилищна сграда, състоящ се от входно антре, вграден гардероб, изолационно
антре, баня, тоалет, хол, дневна, кухня, две спални и два балкона, целият с площ от
110 кв.м., ведно с принадлежащите му две избени помещения, намиращи се под
кухнята, банята и тоалета, ½ ид.ч. от избения коридор, ½ ид.ч. от
таванския коридор, три тавански помещения, намиращи се над хола и двете стаи,
½ ид.ч. от стълбищна клетка и ½ ид.ч. от общите части на
сградата, ведно със съответната идеална част от дворно място, съставляващо УПИ
№ * в кв. * по плана на кв. „В.”, на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.).
На основание чл.292 ГПК (отм.) РАЗПРЕДЕЛЯ
ДЯЛОВЕТЕ между съделителите, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.П.Н. с ЕГН ********** недвижим имот,
находящ се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, представляващ гараж на сутеренния етаж от жилищна сграда,
намиращ се под дневната на първия етаж, с площ от 18 кв.м., при граници на
гаража: от две страни двор, избен коридор и избено помещение, ведно със
съответната идеална част от дворното място с площ от * кв.м., съставляващо УПИ
№ * в кв. * по плана на кв. „В.”.
Общата
пазарна стойност на дял първи е в размер на 5116лв /пет хиляди сто и
шестнадесет лева/.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на З.Т.Н.,
ЕГН **********, В.К.Н. – Д., ЕГН **********, Г.К.Н., ЕГН ********** и К.К.Н.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН **********
/конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ като наследници на К.П.Н./ недвижим имот, находящ
се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, представляващ жилищен апартамент на първия етаж от
жилищна сграда, състоящ се от входно антре, вграден гардероб, изолационно
антре, баня, тоалет, хол, дневна, кухня, две спални и два балкона, целият с
площ от 110 кв.м., ведно с принадлежащите му две избени помещения, намиращи се
под кухнята, банята и тоалета, ½ ид.ч. от избения коридор, ½
ид.ч. от таванския коридор, три тавански помещения, намиращи се над хола и
двете стаи, ½ ид.ч. от стълбищна клетка и ½ ид.ч. от общите части
на сградата, ведно със съответната идеална част от дворно място, съставляващо
УПИ № * в кв. * по плана на кв. „В.”.
Общата пазарна стойност на дял втори е в размер на 87257лв
/осемдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем лева/.
ОСЪЖДА З.Т.Н.,
ЕГН **********, В.К.Н. – Д., ЕГН **********, Г.К.Н., ЕГН ********** и К.К.Н.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН **********
/конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ като
наследници на К.П.Н./ да заплатят за уравнение на дяловете на Н.П.Н. с ЕГН **********
сумата от 17 977.25лв /седемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки/, разпределена между тях,
както следва - от З.Н. –
8988.62лв, а от всеки от В.К.Н. – Димова, Г.К.Н. и К.К.Н., чрез неговата майка и законен
представител Г.Д.К.,
ЕГН ********** - по 2996.21лв.
ОСЪЖДА Н.П.Н. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 923.73лв /деветстотин двадесет и
три лева и седемдесет и три стотинки/, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр.
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З.Т.Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1385.56лв /хиляда
триста осемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, на основание
чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.К.Н. – Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 461.87лв /четиристотин
шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 461.87лв /четиристотин
шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 461.87лв /четиристотин
шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З.Т.Н., ЕГН **********, В.К.Н. – Д., ЕГН **********, Г.К.Н., ЕГН **********
и К.К.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН
********** /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ като наследници на К. П. Н./ да заплатят на Н.П.Н. с ЕГН **********
сумата от 471.21лв /четиристотин седемдесет и един лева и двадесет и една
стотинки/ обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот – гараж, находящ се в гр. В.,
кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, разпределена
между тях, както следва - от З.Н. – 235.61лв, а от всеки от В.К.Н. – Д., Г.К.Н.
и К.К.Н., чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН ********** по 78.53лв, за периода 14.04.2006г. до
01.10.2009г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 471.21лв /четиристотин седемдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ до предявения
размер от 2000лв /две
хиляди лева/ и за периода 06.03.2006г. до 13.04.2006г., на основание чл.31, ал.2
ЗС.
ОСЪЖДА З.Т.Н., ЕГН **********, В.К.Н. – Д., ЕГН **********, Г.К.Н., ЕГН **********
и К.К.Н., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН
********** /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ като наследници на К. П.Н./ да заплатят на Н.П.Н. с ЕГН **********
сумата от 2044.11лв /две хиляди и четиридесет и четири лева и единадесет
стотинки/ обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот – апартамент, находящ се в
гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, разпределена
между тях, както следва - от З.Н. – 1022.06лв, а от всеки от В.К.Н. – Димова, Г.К.Н. и К.К.Н., чрез неговата майка и законен
представител Г.Д.К., ЕГН ********** по 340.68лв, за периода 14.04.2006г. до 01.10.2009г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2044.11лв /две хиляди и четиридесет и четири лева и единадесет
стотинки/ до
предявения размер от 5000лв /пет хиляди лева/ и за
периода 06.03.2006г. до 13.04.2006г., на основание
чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА З.Т.Н., ЕГН **********, да заплати на Н.П.Н. с
ЕГН ********** сумата от 205.08лв /двеста и пет лева и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот
– гараж, находящ се в
гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, за периода 11.09.2006г. до 01.10.2009г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 205.08лв /двеста и пет лева и осем стотинки/ до предявения размер от 1000лв /хиляда лева/ и за периода 06.03.2006г. до 10.09.2006г., на основание чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА З.Т.Н., ЕГН **********, да заплати на Н.П.Н. с
ЕГН ********** сумата от 889.67лв /осемстотин осемдесет и девет
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на делбения имот – апартамент,
находящ се в гр. В., кв. „В.”, ул. „Ал. м.” № *, за периода 11.09.2006г. до 01.10.2009г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 889.67лв /осемстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и
седем стотинки/
до предявения размер от 2500лв /две хиляди и петстотин
лева/ и за периода 06.03.2006г. до 10.09.2006г., на основание чл.31, ал.2 ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: