Решение по дело №10/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на Г. Х. срещу решение № 44/02.12.2022г.,постановено по а.н. дело № 80/2022 г. по описа на Районен съд гр. [община], с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К номер 4434541, издаден от ОД на МВР-[област], срещу Г. Х., с наложена глоба в размер на 300лв.Твърди се в жалбата,че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи,че неправилно е посочена нарушената норма в ел.фиш, като вместо чл.21 ал.2, е посочена чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.На следващо място се твърди в касационната жалба,че валиден генерален план за процесния участък не бил налице към момента на констатиране на нарушението.Затова се иска отмяна на оспореното решение на РС-Ч. и вместо него да се постанови акт,с който да се отмени изцяло електронния фиш,издаден от ОД на МВР-[област].Претендира разноски.

Пред касационната инстанция жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител-адвокат,като поддържа жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ОД на МВР-[област] чрез упълномощен юрисконсулт В. оспорва жалбата и моли да се приеме за неоснователна.Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.Намира за правилен извода,че са събрани достатъчно доказателства за извършеното административно нарушение.Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и при постановяване на съдебното решение.Поради това предлага да се потвърди решението на съда.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд-[област], като взе предвид оплакванията в касационната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства пред въззивния съд, установи следното:

Електронният фиш е съставен на Г. Х. за това, че на 09.12.2020г. в 10.50 часа на път втори клас 86 81.650км до бензиностанция „К.“ (извън населено място),в участъка е въведено ограничение на скоростта 40 км с пътен знак В-26,поставен на 81.500км, посока на движение от [населено място] към [населено място], камерата е насочена към [населено място], с МПС „Ф. к.“, лек автомобил,с регистрационен номер [рег. номер], е извършено нарушение за скорост,установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №617,като при разрешена стойност на скоростта 40км/ч е установена стойност на скоростта 75 км/ч, при превишение 35 км/ч,за което е наложена глоба в размер на 300лв.,на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Районният съд в обжалваното решение е приел,че процесният електронен фиш съдържа всички реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП и санкцията е определена правилно.По възраженията на жалбоподателя Х. съдът намира,че от доказателствата по д0елото безспорно се установява извършване на нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, при движение със скорост 35км над разрешената скорост.

Настоящият касационен състав приема,че касационната жалба е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

Видно от разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП,в нея са посочени конкретни стойности на скоростта,които водачът е забранено да превишава.

Според нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП,когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.Следователно в разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.21 ал.2 от ЗДвП се касае за различни хипотези за скорост,като нормата на чл.21 ал.2 се явява специална по отношение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Поради изричното препращане от нормата на чл.21 ал.2 към ал.1, не може да се приеме тезата на жалбоподателя за неправилно посочена нарушена норма от ЗДвП.

На следващо място,неоснователно е оплакването на жалбоподателя за използване на неодобрен тип средство за измерване на скоростта. Видно от материалите по делото,приложено е първоначалното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020г.След това е била извършена проверка на системата от лицензирана лаборатория,за която е приобщен Протокол №3-47-20 от 09.06.20г. и този протокол съдържа заключение,че проверената система съответства на одобрения тип. Периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година.Следователно към момента на констатиране на нарушението е използвано АТС от одобрен тип.

На следващо място, конкретното позициониране на техническото средство е вписано в Протокола за използване на АТСС с посочени данни за контрол: път - ІІ-86, км 81+650, бензиностанция „К.“, посока на движение на контролираните МПС от [населено място] към [населено място]. Или измерването на скоростта на движение в конкретния случай попада в отсечката на действието на ограничаващия знак В26 и означена скорост до 40 км/ч. По-нататък точното местоположение на АТСС е фиксирано в Протокола за използване на АТСС,а мястото на измерената скорост на движение на лекия автомобил – 78 км,след приспадане на допустимото отклонение – 75 км/ч. е фиксирано в изготвения клип 8191 , TFR1-M № 617 с посочени координатите. В тази връзка правилно е позоваването от въззивния съд на разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП,според която изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.А със събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на видеозаписа,включително в частта за местоположението на неговия автомобил в момента на заснемане на скоростта му,фиксирано с координатите.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението на районния като постановено при липса на отменителни основания по чл.348 от НПК, ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора,основателно е искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение

Водим от гореизложеното,Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 02.12.2022г., постановено по а.н.дело № 80/2022г. на Районен съд гр.[община].

ОСЪЖДА Г. Ф. Х. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР-[област] сумата 80лв. разноски по делото за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: