№ 794
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 31.01.2022 г. по НОХД № 3701/2018 г. Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 94-ти състав е признал подсъдимия С. Д. Д. за НЕВИНОВЕН в
това, че за времето от дата 24.01.2015 г. до дата 11.03.2015 г. в град София, в условията на
продължавано престъпление - с три деяния, осъществяващи един и същ състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на неистински
документи - три броя запорни съобщения, както следва - вх. № 0911-47-025717 от дата
11.03.2015 г., вх. № 0911-47-015614 от дата 10.02.2015 г. и вх. № 0911-47- 008751 от дата
24.01.2015 г., на които е придаден вид, че са конкретни писмени волеизявления на частен
съдебен изпълнител В.Н. и помощник-частен съдебен изпълнител М.М., направил опит да
получи без правно основание чуждо движимо имущество, парични средства в общ размер на
239343,66 лева, като реално от тях е получил 28221,29 лева, собственост на К.П.Р., Н.А.Г. и
М.В.М., с намерение да го присвои, като опитът останал недовършен поради независещи от
дееца причини, а именно от банка „Уникредит Булбанк” АД са превели само общата сума от
28 221,29 лева, и имуществото е в големи размери:
Ha дата 24.01.2015 г., в гр. София, в централата на „Уникредит Булбанк” АД,
намираща се в гр. София, площад „****, чрез използване на неистински документи -
запорно съобщение с вх. № 0911- 47-008751 от дата 24.01.2015 г., на което е било придаден
вид, че е конкретно писмено волеизявление на помощник-частен съдебен изпълнител М.М.,
прикрепена към ЧСИ В.Н., пред Р.Г.Н. на длъжност специалист управление на запори в
посочената банка, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо
1
имущество, парични средства в размер на 66 764,22 лева, собственост на К.П.Р., с намерение
да го присвои, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, а
именно К.Р. не е била клиент на „Уникредит Булбанк” АД, и имуществото е в големи
размери; На дата 10.02.2015 г., в гр.
София, в централата на „Уникредит Булбанк” АД, намираща се в гр. София, площад „****,
чрез използване на неистински документи - запорно съобщение с вх. № 0911- 47-015614 от
дата 10.02.2015 г., на което е било придаден вид, че е конкретно писмено волеизявление на
частен съдебен изпълнител В.Н., пред Д.И.Т. на длъжност специалист управление на запори
в посочената банка, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество, парични средства в размер на 42 111,19 лева, собственост на Н.А.Г., като реално
е получил сумата от 17 095,79 лева, с намерение да го присвои, като опитът останал
недовършен поради независещи от дееца причини, а именно от банка „Уникредит Булбанк”
АД са превели само сумата от 17 095,79 лева, и имуществото е в големи размери;
На дата 11.03.2015 г., в гр. София, в централата на „Уникредит Булбанк” АД,
намираща се в гр. София, площад „****, чрез използване на неистински документи -
запорно съобщение с вх. № 0911 - 47-025717 от дата 11.03.2015 г., на което е било придаден
вид, че е конкретно писмено волеизявление на помощник-частен съдебен изпълнител М.М.,
прикрепена към ЧСИ В.Н., пред неустановен служител на отдел управление на запори в
посочената банка, направил опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество, парични средства в размер на 130 468,25 лева, собственост на М.В.М., като
реално е получил сумата от 11 125,50 лева, с намерение да го присвои, като опитът останал
недовършен поради независещи от дееца причини, а именно от банка „Уникредит Булбанк”
АД са превели само сумата от 11 125,50 лева, и имуществото е в големи размери, поради
което и на основание чл. 304 НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 212 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Със същата присъда районният съд е признал С. Д. Д. за НЕВИНОВЕН в това, че за
времето от неустановена дата на месец януари 2015 г. до дата 26.01.2015 г., в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват по отделно
един състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно се
ползвал от неистински частни документи - 1. декларация за получаване на Alpha Bank Visa и
Mastercard дебитна карта и ПИН код, 2. Искане за откриване на сметка, 3. спесимен на
подписите клиентски № *********, 4. декларация по чл. 5а, ал. 1 от ЗМИП във връзка с чл.
8а от ППЗМИП, 5. Заявление-договор за банкови продукти, 6. общи условия на Алфа банк -
клон България за издаване и ползване на дебитни карти enter visa и enter mastercard, пред
неустановен по делото служител на Алфа банк, като от С. Д. Д. за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, както следва: На
неустановена дата от началото на месец януари 2015 г. до дата 26.01.2015 г. в гр. София,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - декларация за получаване на Alpha
Bank Visa и Mastercard дебитна карта и ПИН код, пред неустановен по делото служител на
Алфа банк, като от С. Д. Д. за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. На неустановена дата от началото на месец януари
2015 г. до дата 26.01.2015 г. в гр. София, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ - Искане за откриване на сметка, пред неустановен по делото служител на Алфа
банк, като от С. Д. Д. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
2
На неустановена дата от началото на месец януари 2015 г. до дата 26.01.2015 г. в гр.
София, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - спесимен на подписите
клиентски № *********, пред неустановен по делото служител на Алфа банк, като от С. Д.
Д. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
На неустановена дата от началото на месец януари 2015 г. до дата 26.01.2015 г. в гр.
София, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - декларация по чл. 5а, ал. 1 от
ЗМИП във връзка с чл. 8а от ППЗМИП, пред неустановен по делото служител на Алфа банк,
като от С. Д. Д. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
На неустановена дата от началото на месец януари 2015 г. до дата 26.01.2015 г. в гр.
София, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - Заявление-договор за
банкови продукти, пред неустановен по делото служител на Алфа банк, като от С. Д. Д. за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
На неустановена дата от началото на месец януари 2015 г. до дата 26.01.2015 г. в гр.
София, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - общи условия на Алфа банк
- клон България за издаване и ползване на дебитни карти enter visa и enter mastercard, пред
неустановен по делото служител на Алфа банк, като от С. Д. Д. за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл.
309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Предходната инстанция е ПОСТАНОВИЛА на основание чл. 190 ал. 1 НПК
сторените в хода на производството разноски да останат в тежест на Държавата.
Районният съд е ВЪРНАЛ на основание чл. 111 ал. 1 НПК на С. Д. Д. веществените
доказателства: 1 брой лаптоп, модел „НР“, черен на цвят, без сериен номер; 1 брой лаптоп
марка „Acer” сериен номер LXE 880Е0378240ЕА892000; 1 брой лаптоп марка „Acer”, без
сериен номер, запечатани с картон серия А № 0234395 и силиконов печат № 055 НЕКД
СДВР; 1 брой принтер, черен на цвят със сериен номер CNOZNCC1XC; 1 брой принтер с
надпис „Xerox” сериен номер **********, запечатани с картон серия А № 0234396 и серия А
№ 0234397 и силиконов печат № 055 НЕКД на СДВР, всички иззети при извършено
претърсване на 14.06.2016г. на адрес гр. София, ул. ****.
По депозиран протест от СРП е образувано ВНОХД № 2610/2022 г. по описа на СГС –
НО, въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с твърдения за
неправилност на постановения съдебен акт. Отправя се искане до съда да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения. В допълнението към протеста се
отправят доводи за повърхностна преценка да доказателствения материал и игнориране на
част от доказателствата. Оспорват се изводите на съда за липса на съставомерност на
деянието по чл. 316 от НК от субективна страна. Посочва се, че подсъдимият Д. като банков
служител е работил по издаването на дебитна карта на името на друго лице, чиято сметка е
посочена в неистинските запорни съобщения. Критикуват се и изводите на съда за липса на
доказаност на повдигнатото обвинение по чл. 212, ал.4 от НК, като се аргументира
обвинителната теза с графическата експертиза и обстоятелството, че подсъдимият Д. е
написал пощенските пликове, с които са изпратени неистинските запорни съобщения.
Съгласно което прокуратурата прави извод, че същият е бил насяно със съдържанието на
пощенските пратки. Не се правят доказателствени искания.
В проведеното разпоредително заседание на 12.07.2022 година въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК прецени, че депозирания протест е подаден срок, както и че не е налице
нуждата от събиране на нови доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на 12.10.2022 г. в хода по същество
представителят на СГП поддържа протеста. Намира, че е налице достатъчен обем от
3
доказателства, които да установяват съпричастността на подсъдимия към инкриминираната
престъпна деятелност. Иска от въззивния съд да отмени постановената оправдателна
присъда и да признае С. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимото лице
адв. Б. моли съда да не уважава протеста. Посочва, че липсват конкретни данни, които
прокуратурата да посочи в защита на твърденията си. Намира присъдата за подробно и
изчерпателно мотивирана. Подсъдимият в открито съдебно заседание поддържа
становището на адвоката си и излага твърдения, че е невиновен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените обстоятелства в депозирания протест, допълнението към него,
както и доводите, направените в съдебното заседание и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в срока по
чл.319 от НПК и от легитимирано лица, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради
което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Упражнявайки
правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен
състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид това
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите
М. В. М. /л. 62 – 64 от СП пред СРС/, К.П.Р. / л. 64 – 65 от СП пред СРС, вкл. и частично
приобщените от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК - л. 61, том I ДП/, В.А.Н. /л.
65 – 69, л. 543 - 544 от СП пред СРС, вкл. и приобщените в цялост от ДП на основание чл.
281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК - л. 67, том I ДП/, М.Д.М. /л. 69 – 71 от СП пред СРС /,
А.Е.Г./л. 69 – 72 от СП пред СРС/, И.К.Г. /л. 72 – 74 от СП пред СРС, вкл. и приобщените в
цялост от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК - л. 14, том III ДП/, Р.Г.С. /л.
74 – 75 от СП пред СРС/, К.И.Н. / л. 75 – 78 от СП пред СРС, вкл. и частично приобщените
от ДП на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК - л. 16, том III ДП /, А.К.Т. / л. 110 – 111
от СП пред СРС, вкл. и частично приобщените от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1
НПК - л. 38, том I ДП/, М. З.К. /л. 111-112 от СП пред СРС/, П.С.К. / л. 112 – 114 от СП пред
СРС, вкл. и частично приобщените от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК - л.
46, том I ДП/, Р.Г.Н. /л. 114 – 115 от СП пред СРС/, Д.И.Т. / л. 115 – 116 от СП пред СРС,
вкл. и частично приобщените от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК - л. 50, том
I ДП/, Ц.П.И. /л. 116 – 117 от СП пред СРС/, С.К.С. /л. 118 – 119 от СП пред СРС,вкл. и
частично приобщени от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 НПК - л. 57, том I ДП/,
С.А.П. /л. 151 – от СП пред СРС/, В.Г.И. /л. 152 – 153 от СП пред СРС/, Д.П. Д. /л. 153 – 154
от СП пред СРС/, К.А.М. /л. 154 –от СП пред СРС/, Д.М.С. /л. 154 – 155 от СП пред СРС/,
Г.П.С. /л. 155 от СП пред СРС/, А.С.С. /л. 209 – 210 от СП пред СРС/, А.Б.К. /л. 351 - 353 от
СП пред СРС/, И.А.А. /л. 549 – 550 от СП пред СРС/, уведомление от ЧСИ В. Н., изх. №
133/11.01.2019г. /л. 107, том I от съдебното следствие/, справка от Национален
автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични
документи“ за В.Г.И. /л. 176, том I от съдебното следствие/, отговор от „Юробанк България“
АД (Пощенска банка) / л. 180 - л. 183, том I от съдебното следствие/, уведомление от ЧСИ В.
Н. изх. № 2931/14.06.2019г. /л. 202, том I от съдебното следствие/, отговор от МВР, дирекция
4
„Комуникационни и информационни системи“ per. № 529000- 3500/02.07.2019г. /л. 204, том
I от съдебното следствие/, отговор от „Юробанк България“ АД - ЦУ изх. №
3000/0057/09.08.2019г. /л. 249, том I от съдебното следствие/, четири броя разпечатка на
екран от информационна система Flexcube /л. 250 - 253, том I от съдебното следствие/,
извлечение от движение по сметка с IBAN BG60CRBA 98981400050417 /л. 254-260, том I от
съдебното следствие/, уведомление от ЧСИ В. Н. изх. № 4037/13.08.2019г., ведно с
приложения /л. 262 - л. , том I от съдебното следствие/, отговор от „Уникредит Булбанк“ АД
изх. № 0911-16-004469/18.11.2019г. /л. 306, том I от съдебното следствие/, отговор от
„Юробанк България“ АД - ЦУ изх. № 3000/0598/03.12.2019г. /л. 307, том I от съдебното
следствие/, отговор от БТК ЕАД per. № С- 24925/14.11.2019г. /л. 313, том I от съдебното
следствие/, отговор от КЧСИ ведно с приложения /л. 316- 321, том I от съдебното следствие/,
справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на „И.С.Г.“ ЕООД /л. 323, том I от съдебното
следствие/, учредителен акт на „И.С.Г.“ ЕООД /л. 325, том I от съдебното следствие/,
отговор от СО, район „Витоша“ /л. 344, том II от съдебното следствие/, уведомление от ЧСИ
В. Н. изх. № 276/20.01.2020г./ л. 346, том II от съдебното следствие/, копие на действащи
процедури в „Алфа банк - клон България“ за 2015г. /л. 385 -543, том II от съдебното
следствие/, отговор от МВР, дирекция „Комуникационни и информационни системи“ per. №
52900-1901/21.04.2021г. /л. 575, том II от съдебното следствие/, отговор от „Юробанк
България“ АД - ЦУ изх. № 3000/0113/29.04.2021г., ведно с приложения /л. 578 - л. 581, том II
от съдебното следствие/, отговор от „Уникредит Булбанк“ АД изх. № 16-
002332/28.06.2021г., ведно с приложения /л. 590 - л. 594, том II от съдебното следствие/,
отговор от „Уникредит Булбанк“ АД изх. № 16-002957/10.08.2021г., ведно с приложения /л.
602 - л. 604, том II от съдебното следствие/, справка за съдимост, отговор от „Български
пощи“ ЕАД, ведно с опис за размяна на градска служебна поща за дати 24.01.2015г.,
10.02.2015г. и 11.03.2015г. /том I, л. 147 и сл. ДП/, отговор от „Уникредит Булбанк“ АД /л.
152, том I ДП/, отговор от „Алфа банк“ изх. № 55474/07.11.2015г., ведно с приложения -
разпечатка от движение по сметка и справка за извършени транзакции с дебитна карта /л.
155, том I ДП/, отговор от „Уникредит Булбанк“ АД /л. 202 - 207, том I ДП/, приемо -
предавателен протокол /л. 214, том I ДП/, документи, предадени от „Алфа банк“ във връзка с
откриване на банкова сметка с титуляр В.Г.И. - декларация за получаване на дебитна карта и
ПИН код от 24.01.2015г., искане за откриване на сметка от 16.01.2015г., спесимен на
подписите с дата 16.01.2014г., декларация по чл. 5а ал. 1 ЗМИП вр. чл. 8а ППЗМИП от
16.01.2015г., заявление - договор за банкови продукти, общи условия на „Алфа банк - клон
България“ за издаване и ползване на дебитни карти /л. 230 - 236, том I ДП/, удостоверение за
наследници и препис - извлечение от акт за смърт /л. 278-л. 279, том I ДП/, писмо от
„Уникредит Булбанк“ АД, ведно с приложения /л. 1 - 3, том II ДП/, копия на пощенски
пликове / л. 7, л. 9, л. 12, том II ДП/, копие на запорно съобщение изх. № 4874/05.03.2015г. /
л. 8, том II ДП/, копие на запорно съобщение изх. № 3986/14.01.2015г. /л. 11, том II ДП/,
отговори от „Уникредит Булбанк“ АД до ЧСИ В. Н. /л. 25 и л. 26 том II ДП/, отговор от
„Алфа банк“ изх. № 35854/06.07.2015г. / том II ДП, л. 42/, 3 броя удостоверения, издадени от
ЧСИ В. Н. /л. 43 - л. 45 том II ДП/, сигнал от ЧСИ В. Н. от 25.03.2015г., отговор от „Първа
инвестиционна банка“ изх. № 07- 2329/15.05.2015г. /л. 91, том II ДП/, отговор от „Уникредит
Булбанк“ АД, ведно с приложения /л. 94 - л. 117, том II ДП/, способите за събиране и
проверка на доказателствата — комплексна експертиза / л. 115, том I от ДП/, графическа
експертиза по протокол № 595-Е/2015г. /л. 141, том I от ДП/, графическа експертиза по
протокол № 174-Е/2016г. /л. 9, том III от ДП/, комплексна техническа и фотосъпоставителна
експертиза /л. 26, том III от ДП/, техническа експертиза по протокол № 454-Е/2014г. /л. 370,
том III от ДП/, дактилоскопна експертиза /л. 137, том III от ДП/, техническа експертиза /л.
106, том III от ДП/, графическа експертиза /л. 132, том I от ДП/, техническа експертиза по
протокол № 368-Е /л. 298, том I от съдебното следствие/, съдебно-почеркова експертиза /л.
568, том II от съдебното следствие/, съдебно-счетоводна експертиза /л. 606 - л. 613, том II от
5
съдебното следствие/, веществените доказателства - 1 брой лаптоп, модел „НР“, черен на
цвят, без сериен номер; 1 брой лаптоп марка „Acer” сериен номер LXE
880Е0378240ЕА892000; 1 брой лаптоп марка „Acer”, без сериен номер, запечатани с картон
серия А № 0234395 и силиконов печат № 055 НЕКД СДВР; 1 брой принтер, черен на цвят
със сериен номер CNOZNCC1XC; 1 брой принтер с надпис „Xerox” сериен номер
**********, запечатани с картон серия А № 0234396 и серия А № 0234397 и силиконов
печат № 055 НЕКД на СДВР, веществените доказателства от категорията на писмените -
оригинали на запорни съобщения с №0911-47-025717/11.03.2015г. и №0911-47-
015614/10.02.2015г., приложени към дактилоскопна експертиза по протокол № 473-Д/2016г.
/л. 137, том III ДП/, 2 броя оригинали на пощенски пликове и един брой копие на пощенски
плик, приложени към техническа експертиза по протокол № 454-Е/2017г. /л. 370, том III от
ДП/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция. Съдът намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав
по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Настоящата инстанция намира за правилен подхода на районния съд да групира
гласните доказателствени средства съобразно различните обстоятелствата, които се
установяват от тях.
Посредством свидетелските показания на В.Н., М.М., И.Г., Р.С., К.Н. и А.С., служители в
кантората на ЧСИ Н., съдът установи организацията на работния процес в кантората на
съдебния изпълнител, конкретните задължения на разпитаните служители, процедурата по
изпращане на запорни съобщения, данни за регистъра, както и сведения относно запорните
съобщения, които не са съставени от кантората на частния съдебен изпълнител. Свидетелите
Н., М. и Н. разказват подробно за неистинските запорни съобщения, като изясняват начина
по който са били уведомени. В.Н. и М.М. обръщат внимание на несъответствията като
обстоятелството, че в качеството си на частен съдебен изпълнител В.Н. е нямал открита
сметка в „Алфа банк“, както и на съдържанието на съобщенията, с които се налага запор. В
тази връзка М.М. посочва, че въпреки констатираните различия в запорните съобщения,
същите са способни да заблудят трети лица, че изхождат от надлежна и компетентна страна.
Частният съдебен изпълнител излага информация, че върху инкриминираните запорни
съобщения е видял, че има негов подпис, подпис на помощник съдебния изпълнител
свидетелката М.М., печат, като е видял, че описаните изходящи номера на съобщенията са
несъществуващи в неговия регистър с едно изключение. Прецизни и подробни сведения
относно изходящите номера, описани в запорните съобщения и наличните в регистъра на
кантората на ЧСИ се съдържат в приобщените му в цялост показания от досъдебното
производство, в които В.Н. посочва, че при него няма образувани дела с посочените
изходящи номера, като изтъква, че единствено един номер, посочен в едно от запорните
съобщения съвпада с номер по негово дело, но длъжникът не съответства на посочения в
запорното съобщение. Свидетелите Н., М., Г. и С.ова дават еднотипна информация за
достъпа до печата и щемпела в кантората и начина на съхранение. Подробности относно
процедурата по окомплектоване на запорните съобщения, както и надписването на
пликовете дават свидетелите И.Г., К.Н. и Д.С.. Свидетелите посочват, че ръкописно се
подписва единствено получателя, а подателя бил нанасян с печат. Установените
обстоятелства от страна на свидетелите, свързани с инкриминираните запорни съобщения,
съответстват на писмената доказателствена съвкупност, в това число на приложеното
уведомление от ЧСИ В. Н. изх. № 2931/14.06.2019г., отговор от „Уникредит Булбанк“ АД,
както и на резултатите от графическата експертиза, която установява, че подписите в
запорните съобщения на ЧСИ и помощника му са копия на подписите им, които са
6
пренесени с помощта на техническо средство от други документи.
Свидетелските
показания на Д.С. и Г.С., служители в кантората на ЧСИ Н., не допринасят за изясняване на
обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние, с оглед на което съдът не взе предвид
същите при оформяне на крайните си изводи.
Другата голяма група свидетели са служителите в
„Уникредит Булбанк“ АД, които са участвали в обработката на получените запорни
съобщения. Въззивният съд се присъединява към направения от районната инстанция
анализ на свидетелските показания на А.Т., М. К., П.К., Р.Н., Д.Т., Ц.И., С.С. и С.П., както и
към изводите на съда за кредитиране на твърденията на разпитаните лица. Посредством
показанията на свидетелите съдът констатира процедурата по обработката на получените
запорни съобщения, сканирането им, реквизитите, за които служителите следят при
проверката, съхранението на оригиналите на получените съобщения, както и процедурата,
когато длъжника не е клиент в банката. Резонно съдът е оценил като закономерно липсата
на конкретен спомен на част от разпитаните служители относно обстоятелства, касаещи
запорните съобщения и тяхната обработка, като проверяваната инстанция е преодоляла
липсата на спомен, чрез частично приобщаване на показанията от досъдебното производство
на разпитаните лица. В хода на наказателното
производство са разпитани свидетелите Д. Д. и К.М., служители в Български пощи. Въз
основа на изложените твърдения от страна на двамата свидетели съдът установи, че
пощальоните доставят пратки до банкови институции, оформени като постпакет, който
включва всички пратки до конкретния получател. Двамата служители са категорични, че не
могат да видят конкретното съдържание на пратката, оформена в постпакет. Въззивният
състав се довери и взе предвид изложената информация от страна на служителите в пощата,
която се потвърждава от постъпилия отговор от „Български пощи“ ЕАД.
Съдът кредитира свидетелските показания на А.К., служител в „Алфа Банк“ и колега
на подсъдимия, въз основа на които изгради представа за работния процес свързан с
обслужване на клиенти и оторизация на представени документи в кредитната институция.
Свидетелските показания на А.К., отнасящи се до извършваната проверка от страна на
банковата институция дали представените документи за самоличност от клиентите са
надлежни се потвърждава в приложения отговор от МВР, дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ per. № 529000- 3500/02.07.2019г. Подробна информация относно
издаването, обслужването на дебитни и кредитни карти, както и контрола, осъществяван от
банката във връзка с платежните инструменти се съдържа и в предоставената писмена
документация за действащи процедури в „Алфа Банк“.
В хода на съдебното следствие са разпитани и пострадалите лица свидетелите М. М.,
К.Р., А.Г., наследник на Н.Г.. Тримата свидетели разказват подробно как са били уведомени
за наложени запори на сметките в банката, като посочват, че нямат просрочени задължения
и че някой по неправомерен начин са е разпоредил с парични средства, налични в
банковите им сметки. Съдът кредитира изложеното от пострадалите лица. Твърденията на
разпитаните лица са в синхрон с приобщената доказателствена съвкупност, в това число с
показанията на свидетелите от кантората на ЧСИ, писмените материали, както и
заключението на изготвените графическа експертизи.
Въззивният съд е на едно мнение с предходната инстанция по отношение на
свидетелските показания на В.И.. Правилно съдът е кредитирал твърденията на свидетеля в
посочените части, тъй като същите намират доказателствена опора в приобщената справка
от Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските
лични документи“, както и в отговора от „Юробанк България“ АД (Пощенска банка).
Правилна е преценката на районния съд относно свидетелските показания на И.А.,
които макар и да не се ползват с доказателствена стойност относно обстоятелствата,
7
свързани с обвинението, съдът кредитира като достоверни изложените твърдения свързани с
това, че не знае кой ползва цитирания номер, тъй като на негово име са регистрирани
множество сим карти. По отношение на
приобщените писмени доказателства, съдът намира, че същите са в синхрон с
обстоятелствата, установени от гласните доказателствени средства и допринасят за
изясняване на механизма на осъществените инкриминирани деяния. По отношение на
съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за
съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към
датата на извършване на престъпните посегателства, подсъдимият е с чисто съдебно
минало. Настоящият съдебен състав се присъединява
към оценката на преходната инстанция да кредитира заключенията на изготвените съдебни
експертизи в хода на наказателното производство. Правилна е преценката на съда да
предпочете експертното заключение на техническата експертиза, изследвала пощенските
пликове, в хода на съдебното производство, тъй като вещите лица са използвали
сравнителни образци на пощенски клейма, които са използвани в конкретния инкриминиран
период. Съдът се довери на приобщените веществени доказателства, които
подкрепят установените обстоятелства чрез свидетелските показания и писмената
доказателствена съвкупност.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста и
допълнението към него, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за
необходимо да посочи следното:
Относно направеното възражение за повъхрностна преценка на доказателствения материал,
въззивната инстнация намира същото за неоснователно. При осъществената самостоятелна
проверка на постановения съдебен акт и ангажираната доказателствена съвкупност съдът не
достигна до различни изводи от тези на предходната инстанция. Настоящата инстанция не
може да се съгласи с твърдението на прокуратурата, че районния съд е направил
повърхностна преценка на доказателствените материали. Проверявания съдебен състав е
осъществил подробен, прецизен и всестранен анилиз на доказателствената съвкупност.
Анализирал е обстойно всички доказателства, като ги е съпоставял по между им и е стигнал
до правилни изводи относно изхода на наказателното производство.
В депозирания протест са оспорени изводите на
предходната съдебна инстанция за липса на субективна страна на деянието по чл. 316 от НК,
като се аргументира възражението с това, че подсъдимият е работил по издаването на
дебитната карта на името на В.И., чиято сметка е посочена в неистинските запорни
съобщения. Въззивният съд намира възражението за неоснователно. Действително с
безспорност се установи участието на подсъдимият при откриването на дебитната карта и
получаването й. Въпреки това недоказан безспорно остава необходимия пряк умисъл от
субективна страна за съставомерността на престъплението по чл. 316 от НК. В тази връзка
предходната инстанция обстойно е обосновала своето заключение за липса на субективна
страна с наличния към момента на инкриминираното деяние контрол за валидност на
предоставените документи за самоличност от страна на клиентите на банката. Като видно от
предоставената информация от МВР и от твърденията на св. Консулов при осъществяване
на проверка на предоставените документи служителите от банката са получавали
информация единствено дали представения документ е валиден, но не са могли да
осъществят проверка относно снимката на личната карта. Предвид което липсват
доказателства, че подсъдимият е могъл да се усъмни относно това, че заявителя и клиент на
банката използва неистински частен документ за откриване на сметка и получаване на
дебитна карта. Въз основа на изложеното обстоятелство, както и при положение, че
процедурата по откриване на банкова сметка и получаване на депозитна карта е била
формално спазена не може да се обоснове с безспорност, че С. Д. се е ползвал съзнателно
8
от съставените с негова помощ неистински частни документи.
Без уважение съдът остава и доводите на прокуратурата, че обвинението по чл. 212,
ал. 4 от НК е доказано чрез резултатите от графическата експертиза. В тази връзка
районният съд надлежно е обосновал от правна страна, че въз основа на доказателствената
съвкупност съдът е достигнал до извод, че е налице осъществено престъпление, но не е
доказано авторството на инкриминираното деяние. Резултатите от графическата експертиза
установиха, че подсъдимият Д. е лицето, което е попълнило получател и подател на
пликовете, с които са изпратени неистинските запорни съобщения. Това обстоятелство е
категорично установено посредством извършената експертиза. Не се събраха обаче каквито
и да е доказателства, че именно подсъдимият Д. да е получил и да е ползвал издадената
дебитна карта, на чиято сметка в банката са превеждани сумите след наложените запори на
банковите сметки на пострадалите лица. В хода на наказателното производство не можа да
се установи кой е теглил парични суми от АТМ устройствата, тъй като съгласно постъпилия
отговор от банковите институции, обслужвали банкоматите, към момента на поискване на
видеозаписите, същите са били унищожени поради изтеклия срок, в който се пазят. Не се
налични други доказателства, чрез които да се установи авторството на престъплението и
личността на дееца.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият С. Д. не е осъщестил с действията си
субективните признаци на състава на престъплението по чл. по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 НК. От обективна страна
безспорно се установи, че са съставени неистински документи, свързани с откриване на
банкова сметка и издаване на дебитна карта. Посоченото обстоятелство се констатира въз
основа на свидетелските показания на В.И., както и съгласно заключението на графическата
експертиза, която установява, че положените подписи от името на св. Илиев са полагани от
друго лице. Категорично изяснени са и обстоятелствата свързани с това, че съставените
документи са използвани, за да се издаде дебитната карта, да се открие сметка на посоченото
лице, както и да се удостовери получаването на дебитната карта от страна на титуляра.
Обективно
се доказа, че служителя на банковата институция, който е съдействал и работил по
откриването на сметка и издаването на дебитна карта, е подсъдимият С. Д.. С оглед на което
са правилни изводите на районния съд за съставомерност на деянието от обективна страна.
Резонно съдът е установил липсата на субективна
страна на престъпното деяние. Предходната инстанция е посочила акуратни доводи,
касаещи контрола, който служителите в банката са могли да осъществяват по повод
представените им документи за самоличност. От друга страна съдът е анализирал и
обстоятелството, че всички документи по откриването на банковата сметка и получаването
на дебитна карта са съставени от един и същ служител – подсъдимия Д., като в тази връзка е
обсъдил свидетелските показания на А.К., от които се установява, че това е нормалната
практика в банката. Предвид което въззивният съд намира преценката на проверяваната
инстанция за правилна и съответстваща на доказателствата по делото.
Точна е и преценката на съда относно липсата на съставомерност на деянието по чл.
212, ал. 4 от НК.
Без съмнение се установи, че са използвани неистински документи, съставляващи запорни
съобщения, с цел да заблудят служителите в „Уникредит Булбанк“ АД да запорират налични
средства по банковите сметки на посочените длъжници в съобщенията и да преведат
паричните суми в посочената специална сметка на частния съдебен изпълнител.
В тази връзка районната инстанция е направила вярна преценка относно наличието на
абсолютно негоден опит по отношение на едно от престъпните посегателства, включени в
продължаваната престъпна деятелност, това спрямо свидетелката К.Р..
9
Въззивната съдебна инстанция се присъединява към разсъжденията на районния съд и
относно липсата на доказателства, които да доказват авторството на престъплението и
съпричастността като извършител на подсъдимия Д.. Релевантни са изложените доводи с
липсата на данни за получаване на паричните средства по разкритата сметка в „Алфа Банк“
АД, в която са прехвърляни запопираните средства на пострадалите лица, от страна на
подсъдимия.
Законосъобразно СРС се е произнесъл относно разноските, които следва да бъдат
оставени в тежест на Държавата, предвид изхода на наказателното производство.
Правилна е преценката на съда и по отношение на приобщените веществени доказателства,
които следва да бъдат върнати на правоимащото лице.
С оглед на гореизложеното, съобразявайки се с чл. 303, ал. 2 от НПК относно
необходимостта за доказаност на обвинението по несъмнен начин, въззивният съдебен
състав се солидаризира изцяло с правните изводи на районния съд и на основата на така
изяснената фактическа обстановка намира, че протестираната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 31.01.2022 г. по НОХД 3701/2018 г. СРС –НО, 94-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10