Р Е Ш Е Н И Е
№…........../30.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2093 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството и
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по
молба, подадена от Х.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за постановяване на мерки за защита
срещу С.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „Аспарухово“, ул. „***“ № 45,
вх. Б, ап. 28.
Молителката
твърди, че с ответника С.Р.С. били във фактическо съпружеско съжителство от
есента на 2018 г., от което имат едно дете – А.С.С.,
роден на *** г. От самото начало на съвместното им съжителство ответникът се
държал грубо и унизително към нея, като ежедневната му злоупотреба с алкохол
допълнително провокирала неговото агресивно поведение. На 08.02.2020 г. страните
очаквали семейството на ответника да им гостува за обяд, но вечерта на
07.02.2020 г. ответникът не се прибрал и към 2:30 часа молителката му се
обадила, за да го попита кога смята да се прибере, за да може до обяд да се е
наспал и да е адекватен при посрещане на гостите. Той се ядосал и започнал да я
обижда по телефона, използвайки нецензурни думи и квалификации. На 08.02.2020
г. в 11:00 часа молителката събудила ответника, който бил още пиян, и го
изпратила до магазина, за да купи необходимите й продукти. Когато той излязъл,
майката на молителката й се обадила по телефона и усетила, че е разстроена,
поради което започнала да я разпитва какво се е случило. Молителката й
разказала отчасти случилото се, като думите й били чути от ответника, който
междувременно се прибрал от магазина. Последният се ядосал я и ударил по
врата/тила с ръка, в която държал ключове и портмоне, след което я блъснал
силно и започнал да я обижда с думите „изрод“ и „курва“, както и да я ругае –
„Майка ти ще еба, изрод, за нищо не ставаш“. На 10.02.2020 г. страните били на рожден ден, от
който молителката си тръгнала рано, тъй като трябвало да се грижи за малкото им
дете. По нейна молба ответникът я изпратил до дома им, за да й помогне с
количката и бебето, след което се върнал обратно в ресторанта. От празнуващите
на рождения ден молителката разбрала, че ответникът си тръгнал от там с друга
жена. Обадила му се по телефона и го попитала къде е и с кого, а той отговорил,
че просто изпращал друго момиче до дома й и започнал да я обижда, след като го
попитала дали смята това за редно. Молителката му казала, че не може да търпи
това отношение и го предупредила да не се прибира повече в жилището им в гр.
Варна, ул. ***, което било нейна собственост. Към 5:00 часа сутринта на
11.02.2020 г. ответникът се прибрал и след като видял, че багажът му е пред
вратата започнал да блъска по нея, да я рита и да крещи: „Ще те убия, курво
мръсна! Ще ти счупя гръбнака! Отвори! За едно ебане не ставаш! Долна курва!
Отвори, шибана краво!". Молителката се обадила на тел. 112 и към 5:40 ч.
дошъл дежурен екип от Първо РУ-Варна, който отвел ответника, заедно с багажа
му. От тогава ответникът непрекъснато пишел на молителката, че иска да се
прибере и че я обича. Поведението му провокирало страх у нея за живота и
здравето й, защото той явно не възприемал решението й за окончателно и се
опитвал да я убеди, че ако го пусне да се прибере всичко ще е наред, в което
молителката се съмнява.
По изложените
съображения по същество моли съда да задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на нея и да му забрани да приближава
нея и дома й. Моли за предоставянето на незабавна защита.
В открито съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния й представител
адв. И. Д. поддържа молбата и обективираното в нея
искане.
В предоставения за това срок ответникът е
депозирал отговор, с който оспорва молбата за защита от домашно насилие като
неоснователна. Не оспорва, че с молителката са били във фактическо съпружеско
съжителство от края на 2018 г., от което имат родено едно дете, както и че са
обитавали жилището на молителката, като твърди, че взаимоотношенията им са
много добри и той бил направил основен ремонт на жилището. Поддържа, че на
08.02.2020 г. бил афектиран от телефонния разговор на молителката с нейната
майка, тъй като последната живее в Гърция и е настройвала дъщеря си срещу него,
като за пореден път я убеждавала да вземе детето и да заминат да живеят при
нея. По този повод уточнява, че, като се върнал от магазина и чул молителката
да се оплаква на майка си от него, понеже я обиждал, се ядосал и хвърлил в
посока към нея портмонето, което държал в ръка (без ключове в него), като то не
я улучило, а се ударило във вратата и паднало на земята. Твърди,
че на 11.02.2020 г. продължили рождения ден в дома на рожденика, който се
намира на първия етаж в същата кооперация, в която живеели с молителката, като
единствената причина тя да не присъства била необходимостта да се прибере
заедно с детето, което било още малко. Наложило се ответника да изпрати едно от
момичетата, присъстващо на рождения ден до главната улица близо до
кооперацията, откъдето да спре преминаващо такси, тъй като не успели да извикат
кола по телефона. Уточнява, че междувременно молителката му се обадила да го
пита къде е, а след като й отговорил, тя се развикала да се прибира веднага и
той казал, че тръгва след малко, без да я обижда. След около половин час
ответникът се прибрал у дома и заварил багажа си пред входната врата на жилище.
Излага, че това го ядосало, но не е изрекъл описаните в молбата обиди и
ругатни. Счита, че с нищо не е предизвикал това поведение на молителката, а
вероятната причина за избухването й е обстоятелството, че той има друго
пълнолетно дете от предишен брак, на което предоставя средства за издръжка, от
което молителката ревнува и се сърди, считайки се за ощетена. Поддържа, че е
изключително привързан към детето си и не може да си представи, че няма да го
вижда и да общува с него ежедневно.
По изложените съображения
по същество моли за отхвърляне на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Идентично искане ответникът
поддържа и в открито съдебно заседание, в което се явява лично и се
представлява от адв. Д.П..
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат родено едно дете. Същото се потвърждава и
представеното удостоверение за раждане (л. 7), от което е видно, че Х.Г. и С.С. са родители на А.С.С., роден
на *** г.
Към доказателствения материал е приобщена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
подписана лично от Х.Д.Г. (л. 5) и съдържаща подробно описание на твърдените
актове, извършени от С.Р.С. на 08.02.2020 г. и 11.02.2020 г.
От постъпилото писмо от Първо РУ при ОД на МВР-Варна (л. 30) и приложена
докладна записка към него (л. 32) се установява, че от началото на 2017 г. до
края на м. февруари 2020 г. в деловодството на районното управление няма
регистрирани сигнали за актове на домашно насилие, подавани от молителката
срещу ответника. На 11.02.2020 г. около 5:30 ч. е постъпил сигнал за семеен
скандал на адрес: гр. Варна, ул. ***, възникнал между Х.Д.Г. и С.Р.С., като
адресът е посетен на място, лицата са предупредени и С.С.
е напуснал жилището.
От изисканата справка за съдимост (л. 33) се изяснява, че със споразумение
от 14.08.2008 г. ответникът е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (управление на моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред), за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК
с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет месеца.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита
на ангажирания от ответната страна свидетел В.Р.Д. (сестра на ответника).
Същата излага, че отношенията в семейството са нормални, всички се събират поне
веднъж седмично и до момента страните не са демонстрирали да има някакъв
проблем помежду им, в т.ч. не са се карали или обиждали пред тях. Твърди, че рано сутринта след рождения ден на
брата на молителката последната й писала, че ответникът тръгва с някакво момиче
и че ще му изхвърли багажа. Обадила се и на майката на ответника по същия
повод. По данни на свидетелката същата сутрин е извикана полиция в дома на
страните и ответникът се е изнесъл от там заедно с багажа му. Разпитаното
лице обяснява, че молителката й се оплаквала, че ответникът не й обръща
достатъчно внимание и излиза често вечер.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и съдържа твърдения за актове на психическо, емоционално и физическо
насилие, извършени от лице по чл. 3, т. 2 ЗЗДН, с което пострадалата е във
фактическо съпружеско съжителство. Съдът е сезиран на 14.02.2020 г., в
едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
съобразно посочените дати на осъществените актове – 08.02.2020 г. и 11.02.2020
г. Към молбата е приложена изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
наличието на посочените процесуални предпоставки, установени в приложимия
специален закон, съдът намира молбата за допустима.
Основателността на същата е обусловена от наличието на осъществено от ответника спрямо молителката
противоправно поведение или опит за такова, което може да бъде окачествено като
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие и квалифицирано
като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Законът не съдържа
легална дефиниция за изброените форми на домашно насилие, поради което
преценката следва да бъде направена от решаващия орган за всеки отделен случай,
като се вземат предвид взаимоотношенията между лицата, техните личностни
особености и конкретното отражение на насилието в съзнанието на пострадалото
лице.
В разглеждания казус молителката твърди да са осъществени спрямо нея актове
на физическо насилие, изразяващо се в нанесен й от ответника удар в областта на
врата/тила с ръка, в която държал ключове и портмоне, както и психическо и емоционално
насилие, осъществено чрез отправените й от ответника обиди и ругатни („изрод“ и
„курва“, „Майка ти ще еба, изрод, за нищо не ставаш!“) и заплахи („Ще те
убия!“, „Ще ти счупя гръбнака!“).
За установяване на тези твърдения по делото е представена декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН и са изискани сведения от ОД на МВР – Варна, Първо РУ, както и
справка за съдимост по отношение на ответника. Други доказателства не са
ангажирани от молителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Предвидената самостоятелна доказателствена
сила на декларацията обаче не е обвързваща за правораздавателния орган, който
следва да преценява верността на изложеното в нея след анализ на всички преки и
косвени данни по делото. Освен това според съдебната практика тази
доказателствена сила е неприложима в хипотезите, когато има и е възможно да се
съберат други доказателства, установяващи твърденията в молбата за защита,
както и в случай че бъдат събрани доказателства, които я опровергават.
Именно такава е и разглежданата хипотеза, тъй като липсата на очевидци на
твърдените актове на домашно насилие не изключва възможността за събиране на
косвени гласни доказателствени средства в подкрепа на твърденията на
молителката, в т.ч. и чрез разпит на служителите на МВР, посетили на място
адреса на 11.02.2020 г., както и на някой от съседите в жилищния блок, който би
могъл да бъде разпитан и при режим на призоваване, ако не е съгласен да
свидетелства при режим на довеждане (каквито твърдения навежда процесуалният
представител на молителката в о.с.з. – л. 39 гръб). Освен това молителката е
могла да ангажира медицински документи за установяване на твърдения акт на
физическо насилие, но не е сторила това. Нещо повече – в случая твърденията в
декларацията се опровергават от свидетелските показания на ангажирания от
ответника свидетел, които съдът, отчитайки възможната заинтересованост на
свидетеля при условията на чл. 172 ГПК,
кредитира напълно като ясни, непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с безспорните по делото факти и установените такива от останалия
доказателствен материал. От свидетелските показания се установява, че
необходимостта от полагането на постоянни грижи за детето се е отразило в
психичната сфера на молителката, която станала по-емоционална и имала нужда от
повече внимание, респ. не одобрявала честото отсъствие на ответника от дома. В
тази насока са и изявленията в открито съдебно заседание на самата Х.Г., която
изтъква, че стои сама с детето, а ответникът излиза вечер и се прибира в 4-5 ч.
сутринта, с които именно твърдения аргументира сериозността на ситуацията и
поддържането на подадената молба (л. 37 – гръб). Нито повишената чувствителност
на молителката обаче, нито излизанията вечер на ответника са достатъчни, за да
оправдаят съдебната намеса в отношенията на страните по реда на ЗЗДН. Този извод не се опровергава от
обстоятелството, че ответникът употребява алкохол (потвърден и от свидетелските
показания), тъй като по делото няма никакви данни след тази употреба да е
налице негативна промяна в поведението му, вкл. да проявява вербална или
физическа агресия. Фактът на осъждането на ответника в случая е ирелевантен,
предвид вида на престъплението, за което му е наложено наказание, и настъпилата
на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК негова реабилитация по право с изтичането
на изпитателния срок през 2011 г.
Анализирайки всички доказателствени източници, настоящият
състав намира, че в производство не се установява молителката да е пострадала
от акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Ответникът очевидно е бил
афектиран от чутия телефонен разговор на 08.02.2020 г. и от факта, че багажът
му е бил изнесен пред заключената врата на дома му на 11.02.2020 г., но
доколкото не е доказано този афект да е намерил проявление в твърдяното
физическо насилие и няма данни евентуално отправените заплахи да са сериозни и
вероятно възможни за привеждане в изпълнение, съдът счита, че не е налице поведение
на С.С., обективно годно да ограничи правата на
личността на Х.Г., за да се налага същите да бъдат защитени чрез принудително ограничаване
на ответника да общува свободно с майката на неговото дете, нито с детето,
което се отглежда от нея в нейния дом.
В допълнение следва
изрично да подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнявано по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове и да се ползва за цели, излизащи извън разума на закона.
С оглед на гореизложеното, молбата за защита от
домашно насилие е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката следва да
бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд-Варна държавна такса в размер на
25 лева.
Въпреки изхода на делото, разноски в полза на ответника
не следва да бъдат присъждани, тъй като не е направено искане за това. Разноски
на молителката не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Х.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за постановяване на мерки за защита срещу С.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „Аспарухово“, ул. „***“ № 45, вх. Б, ап. 28, по реда на Закона за защита от домашното насилие;
ОСЪЖДА Х.Д.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН;
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН;
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: