Р E Ш
Е Н И Е
№
46
гр.
Плевен,22.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 1345 по описа на Административен съд
- Плевен за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във
връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 617 от 17.09.2019 г.,
постановено по анд № 2841/2018 г.,
Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 17-0938-006487/03.01.2018 г. на началник на група при
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен,
с което на В.С.В., ЕГН: ********** са наложени административни наказания
на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП за това, че
на
14.12.2017 г. в 18:55 часа в гр. Плевен,
*****, като водач на лек автомобил „***“ с рег. №
***, до училище ДФСГ „Интелект“,
движейки се в посока бл. ***,
управлява същия автомобил и при извършена проверка с „Дрегер Дръгтест“ 5000 с
фабричен номер ARHJ0005 и проба № 482 в 19:44 часа, уредът отчита невалиден
тест за канабис; издаден е талон за медицинско изследване № 0002681, като В. отказва
да даде проба за медицинско изследване.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен,
представлявана от К.В.Н., в която се сочи, че съдебното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че събрания
доказателствен материал в хода на проведените съдебни следствия при първото и
второто разглеждане на делото от различни съдебни състави на РС – Плевен
подкрепя изцяло и кореспондира с приетата от актосъставителя и от
административнонаказващия орган фактическа обстановка, касаеща извършеното от В.
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Сочи се, че извода, до който е достигнал
Районен съд – Плевен, послужил за отмяна на НП, а именно, че жалбоподателят не
е имал качество „водач“, съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП и като такъв не е имал задължение да даде проба с техническо средство или
кръвна проба за изследване е неправилен и необоснован. Сочи се, че видно от показанията на свидетеля П., който
е подал сигнал на тел. 112 за рисково движещ се водач на л.а. „***“ със
съответен регистрационен номер в района на жк „***“ полицейските органи се отзовали в рамките на
2-3 минути и че до пристигането им П.
изчакал на посоченото място. Твърди се, че при пристигането актосъставителят
Петров установил описания в подадения сигнал автомобил и управляващия го
гражданин - жалбоподателят В.. Същият
бил на шофьорското място на процесния автомобил, намиращ се върху пешеходна
пътека в близост до училище „Интелект“ в жк „***“. Излагат се доводи, че
актосъставителят осъществил вербален контакт с водача В., в хода на който
преценил, че са налице външни признаци, поведение и реакции за употребата на
наркотични вещества. В тази връзка актосъставителят провел подробен инструктаж
за начина, по който се извършва теста, след което пристъпил към пробовземане от
В.. Твърди се, че пробата за употреба на упойващи вещества е извършена
непосредствено в рамките на 2- минути след управлението на МПС, което е било
спряно на пешеходната пътека. Сочи се, че спирането за престой е кратковременна
маневра, която не лишава В. от качеството му на водач, тъй като управлението
макар прекъснато, не е преустановено. Моли да се отмени съдебното решение и да
се потвърди НП № 17-0938-00648/03.01.2018 г. на Началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен.
В
съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба В.С.В.
се представлява от адв. П.Е.. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила решението на районен съд като правилно и
законосъобразно и да отхвърли жалбата на ОД на МВР – Плевен, тъй като същата е
необоснована както на материалния, така и на процесуалния закон. Счита, че са налице
достатъчно императивни основания за отмяна на НП за нарушаване на материалния
закон и процесуалните правила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба с оглед на събраните доказателства.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
По
същество жалбата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна, че на 14.12.2017 година бил съставен
Акт с № 6487/14.12.2017 г. за установяване на административно
нарушение от К.Ч.П.в присъствието на свидетелите В.М.П. и М.П.Н.срещу В.С.В. за това, че на 14.12.2017 г. в 18:55 часа в гр.Плевен, жк „***“, като водач на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, до училище ДФСГ
„Интелект“, движейки се в посока бл. 321, управлява същия автомобил и при
извършена проверка с „Дрегер Дръгтест“ 5000 с фабричен номер ARHJ0005 и проба №
482 в 19:44 часа, уредът отчита невалиден тест за канабис; издаден е талон за
медицинско изследване № 0002681, като В. отказва да даде проба за медицинско
изследване. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3,
вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне
на АУАН. Такива не са представени и по реда, и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
наказателно постановление № 17-0938-006487/03.01.2018 г. на Началника група
при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен, с което на В. на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
При така установената фактическа
обстановка РС е приел, че Актът за установяване на
административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление е издадено, от компетентни лица. Посочено е,
че по жалбата на В.В.,*** първоначално е образувано АНД № 753/2018 г., което е
приключило с Решение от 23.07.2018 г. Последното е отменено от страна на Административен
съд – Плевен с Решение № 672/06.11.2018 г. по КАНД № 788/2018 г., като делото е
изпратено на РС – Плевен за ново разглеждане. Посочено е още, че в същото
решение, АС – Плевен е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /в
т.ч. – във връзка с недостатъчно прецизната първоначална квалификация на
нарушението по чл.174, ал. 3, вр.чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и във връзка с
погрешно посочване в НП наред с л.а. „***“
с рег.№ ***, също и на л.а. „***“ с рег. № ***/, както и че при новото разглеждане на делото, решаващият съд следва да се
произнесе по съществото на правния спор. В съответствие с така дадените
задължителни указания по прилагане на Закона от страна на касационната
инстанция, въззивният съд е намерил, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е счел, че съвкупният
анализ на доказателствените средства - показанията на свидетелите К.Ч.П., В.М.П.,
М.П.Н., както и писмени доказателства отчасти подкрепя фактическата обстановка,
приета от актосъставителя и администратитвонаказващия орган. Приел е, че от
показанията на свидетеля П. се установява, че на 14.12.2017 г. вечерта е
наблюдавал как жалбоподателят управлява в близост до училище „Инетлект“ в Плевен,
жк „***“, лек автомобил „***“ с рег.№ ***по начин, който П. преценил като
рисков, включително – спрял автомобила на близконаходяща се пешеходна пътека;
по тези причини свидетелят сигнализирал на ЕЕН112, изчакал да пристигнат
органите на полицията и след тяхното пристигане – ги запознал със случая; след
това се прибрал в дома си и едва след известно време същата вечер, бил поканен
от страна на служителите да присъства при извършване на проба спрямо В.В. с
техническо средство „Дрегер Дръгтест“ 5000. Съдът е приел, че от показанията на
свидетелите Петров, Н., П. и
разпечатката от резултатите на техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ 5000 от
14.12.2017г. се установява, че на същата дата в 19:44 часа В.В. е дал проба за
употреба на упойващи вещества, като преди това е бил инструктиран по какъв
начин да даде пробата, включително – изрично му е било указано да не дъвче
пробата и да не я надува със слюнка, тъй като това би довело до нейната
невалидност. Според съда свидетелят Петров е категоричен, че В. не се е
съобразил с така дадените указания, а е напълнил пробата със слюнка; косвено, в
тази насока са и показанията на свидетелите П. и Н., като всички свидетели са
категорични, че техническото средство е отчело невалидна проба. В крайна
сметка, В. бил съпроводен до СПО при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен,
където отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване, а това
обстоятелство било надлежно отразено в Протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби от 14.12.2017 г. РС - Плевен обаче е приел, че от друга страна, св. К.П.посочва, че не помни дали по времето, когато са
пристигнали на мястото на подадения сигнал, В.В. е управлявал МПС, а свидетелят
Н. е категоричен, че при идентифициране на В. като лицето, срещу когото е
подаден сигнал за опасно шофиране, същият не е бил в процес на управление на
превозното средство; последното обстоятелство следва и от показанията на
свидетеля В. П.. Съдът е посочил, че
съобразно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „"Водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата“.РС - Плевен е стигнал до извода, че към момента, в който е
извършена пробата с техническо средство „Дрегер Дръгтест“ 5000, В.В. не е имал
качеството на „водач“ по смисъла на
цитираната легална дефиниция, а оттук – не е бил годен субект на нарушение по
чл.174, ал. 3 ЗДвП. Според съда не се спори, че в момент, предхождащ
полицейската проверка, В. е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***. При положение обаче, че е пристъпено към извършване на проба за употреба
на упойващи вещества не непосредствено след управлението на МПС, а едва
известно време /неуточнено дори колко/ след като В. е преустановил управлението
на МПС, спирайки на споменатата пешеходна пътека, прекъсната се явява
функционалната връзка между физическото лице, от една страна и неговите
действия по боравене с механизмите и системите на същото превозно средство, от
друга, обуславяща наличието на „управление“, а оттук – и качеството му на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП. Поради това съдът е приел, че няма как да се приеме, че В.В. е бил
задължен, в посоченото качество, да даде проба с техническо средство или кръвна
проба за изследване, в светлината на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Според
първоинстанчионния съд се се налага извода, че В. е административно наказан за
нарушение, което не е извършил, т.е. издаденото Наказателно постановление се
явява неправилно и като такова – следва да бъде отменено.
Направеният
от РС- Плевен извод, че В. не е имал
качеството на водач на МПС, и оттам за липса на нарушения на ЗДвП, не
съответства на събраните и надлежно приобщени по делото доказателства.
Видно от показанията на полицейските служители К.П.и М. Н., които са се отзовали на подадения на
тел.112 от св. В. П. сигнал, В.В.
пърноначално не е изпълнил указанията, дадени
му при извършена проверка за употреба
на наркотици с техническо средство с
„Дрегер Дръгтест“ 5000 с фабричен номер ARHJ0005, като уредът
отчел невалиден тест за канабис. На следващо
място в 20:15 часа, същият е отказал да бъде
да даде
кръв за алкохол/и или наркотични вещества или техни аналози.
Въпреки че нито актосъставителят, нито свидетелите по
акта са го възприели като участник в движението в качеството на водач на МПС, В. е управлявал МПС, което се установява от
събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля очевидец П.,
съгласно които В. е имал качеството на водач на МПС.
С оглед на тези
доказателства в тяхната съвкупност настоящият съд приема, че В.В. е имал качеството на водач на МПС, с оглед на
което е бил длъжен да бъде изследван за алкохол/и или наркотични вещества или
техни аналози.
Като не се е съгласил да бъде изследван – като е дал
невалидна проба с техническото средство, така и чрез неизпълнение на даденото
му предписание за вземане на биологична проба за химическо изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, е извършил нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Липсват каквито
и да са процесуални нарушения на изискванията на Наредба 1/2017 г. за реда
за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества и
техните аналози. Видно от приобщения на л.25 от делото пред РС талон за
изследване, същият е връчен на В. срещу подпис. В. не е отказвал да получи талона, поради което
не е имало отказ, който да се удостовери с подписа на поне един свидетел.
Съгласно този талон, е следвало В. да се
яви за даване на проба до 20:45 часа в
ФСМП-Плевен.
В протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози е записано, че медицинското изследване не е извършено, по
следните причини: отказва да даде кръв,
като е налице подпис на лекаря, пред който е направен този отказ.
Тези констатации, както и установената в АУАН и в НП фактическа
обстановка не са оборени от В.В., който, като е имал процесуална възможност, не
е представил съответни доказателства-нито писмени, нито е довел
свидетели, които да оборят установените факти.
На следващо място, както в
АУАН, така и пред контролните
органи В., не е
възразил, че не е управлявал автомобила. Напротив в АУАН е записал, че няма възражения, а пред свидетелите
К.П.и М. Н. е признал, че е употребил
марихуана. В този смисъл и с оглед на
приобщените доказателства неправилни и необосновани се явяват изводите на ПРС както относно
авторството на деянието, така и относно неговата съставомерност.
От изложеното до тук
следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 617 от 17.09.2019 г., постановено по в.а.н.д.
№ 2841/2018 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 17-0938-006487/03.01.2018 г. на началник
на група при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, с което на В.С.В., ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 17-0938-006487/03.01.2018 г. на началник на група при сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Плевен, с което на В.С.В.,
ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал.
3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, за
нарушение на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1/п/
2/п/