Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
гр. Габрово, 24.01.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание
на дванадесети
януари
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на
окръжния прокурор ....АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ ........... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КАНД № 174
по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното
производство е образувано въз основа на депозирана в законния срок жалба от
Регионална дирекция за национален строителен надзор /РДНСК/ Габрово, подадена
чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против
Решение № 96
от 27.10.2021 година на Районен
съд Севлиево, постановено по АНД № 208 по описа за 2021 година. С обжалваното
решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № Г-7-7 от 06.10.2020 година на
Началник на РДНСК Габрово, с което за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 144, ал. 1, т. 5, вр. чл. 142, ал. 4 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ на Ц.Й.В. ***, в качеството ѝ на главен архитект на Община
Севлиево, е наложена глоба на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ в размер на
1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни мотиви за това,
че въззивният съд се е отклонил от предмета на делото, като е изследвал
необходим ли е бил одобрен инвестиционен проект в процесния случай, който
въпрос не е засегнат в процесните АУАН и НП. Според жалбоподателя не
органите на РНДСК, а архитектът е субекта, който е приел, че следва да има
инвестиционен проект, като го е одобрил в нарушение на закона и именно за това
нарушение му се търси административнонаказателна отговорност. Този инвестиционен проект
бил изискан именно от архитекта и поради това негово изискване е бил и
изготвен. В тази връзка е и потърсена административно наказателната му
отговорност за това че е одобрил проект в нарушение на закона. Твърди се също
за неотчитане
на обстоятелството, че процесното разрешение за строеж е отменено с влязла в
сила заповед на РДНСК Габрово, поради което е неправилен изводът на въззивния
съд, че разрешението е законосъобразно. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което процесното НП да бъде потвърдено
или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Заявява се претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка от
инстанциите.
Касационният жалбоподател РДНСК
Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа подадената касационна жалба, както
и искането по същество. Съображения в тази насока са развити в съдебно засадание по делото.
Ответната страна Ц.В. не се явява и не
се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата,
като намира, че е налице осъществено административно нарушение.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на Административен съд Габрово. Споделят се изцяло и правните изводи на
първоинстанционния съд.
Наредба № 19 от 25.10.2012 година за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им е издадена
на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ, съгласно който
министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и
технически правила и нормативи, издава наредби и инструкции и одобрява образци
на документи по прилагането на този закон, т.е. Наредбата представлява подзаконов
нормативен акт по прилагане на ЗУТ.
Въззивният съд, при извършена
съвкупна преценка на изложеното в разпоредбите
на чл. 12 и 13, т. 3 от Наредбата във връзка с чл. 148 и сл. от ЗУТ, вр. чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ /редакция ДВ,
бр. 41 от 2019 година, в сила от 21.05.2019 година/, приема, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско
предназначение.
В случая Гл. архитект на Община Севлиево е одобрила
инвестиционен проект за строеж „Едноетажна селскостопанска постройка“ в имот с
иентификатор *********** по КККР на с. *********, общ. Севлиево. Съгласно разпоредбата
на чл. 147, ал.
1, т. 1 от ЗУТ /редакция ДВ,
бр. 41 от 2019 година, в сила от 21.05.2019 година/, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж за стопански постройки със
селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл.
46, ал. 1.
Такъв е и процесният случай, като правилно състава на РС Севлиево е достигнал
до извод, че за процесния строеж не е било необходимо одобряване на
инвестиционен проект. След като инвестиционен проект не е бил необходим,
твърдяното от наказващия орган одобряване на инвестиционен проект в
противоречие с разпоредби от ЗУТ не може да бъде прието за осъществено от
страна на Ц.В.
административно нарушение, за което да бъде ангажирана
административнонаказателната ѝ отговорност.
Законосъобразността на Разрешение за
строеж № 43 от 21.05.2020
година, издадено от касационната жалбоподателка в качеството ѝ на главен
архитект на Община Севлиево не е предмет на обсъжддане в настоящото производство. Административното
производство по чл. 156 от ЗУТ /за служебна проверка на издадените разрешения
за строеж и одобрените инвестиционни проекти и отмяната им в случай на
установени нарушения, водещи до тяхната незаконосъобразност/ и
административнонаказателното производство по ЗАНН /за установяване извършването
на административни нарушения и налагането на предвидените за тях
административни наказания с издаването на наказателни постановления/, са
самостоятелни, отделни производства, които не са в отношение на преюдициалност
или корелативност. Когато обаче съставомерно от обективна страна деяние на административно
нарушение по ЗУТ се свързва с незаконосъобразно издаден административен акт по
ЗУТ /в т.ч. с незаконосъобразно издадени строителни книжа/, при предвидено в
специалния закон нарочно контролно административно производство, в рамките на
което определените от закона органи на ДНСК да извършват проверка и преценка за
законосъобразността на акта и при регламентираната възможност тази преценка,
обективирана в съответната заповед, да бъде предмет на съдебен административен
контрол, установеното в с влязъл в сила акт, с който приключва
административното /респ. съдебното/ производство, би имало както
доказателствено, така и правно значение в административнонаказателното
производство при преценката за наличие на административно нарушение.
Изложеното води до извод, че в случая е налице
несъставомерност на вмененото на Ц.В. деяние, поради което въззивният съд не е бил длъжен
да съобразява твърдяния от органите на ДНСК факт, че горепосоченото разрешение
за строеж е било отменено с влязла в сила заповед.
Не е налице необходимост от одобряване на инвестиционен
проект в случая, което води до незавършен фактически състав и несъставомерност
на твърдяното за осъществено деяние като административно нарушение.
Районен съд Севлиево е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Изложеното води до извода, че решението на Районен съд Севлиево следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 96 от 27.10.2021
година на Районен съд Севлиево, постановено по АНД № 208 по описа за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.