Р Е Ш Е Н И Е
№ 2194
гр.Пловдив, 18.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети октомврди, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5503/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 315182 – F335395/29.01.2018г., издадено от В. Н. Н., на длъжност *** на ТД
НАП-Пловдив, с което на „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес –
гр.Пловдив, бул.„България“ № 4, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Н.С.Д., на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се поддържа, че *** Д. не можел да публикува годишния финансов
отчет на дружеството за 2016г. в посочения срок, тъй като по това време не бил
в страната. Иска наложената санкция да бъде преразгледана.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Е. оспорва жалбата, сочи че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява осъществяването от страна на
жалбоподателя на нарушението. Поддържа, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
препятстват правото на защита на жалбоподателя, както и че не процесното
нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е
връчен на 02.08.2018г., видно от приложеното копие от известие за доставяне на
същото, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП - Плводив на 07.08.2018г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес –
гр.Пловдив, бул.„България“ № 4, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Н.С.Д. било
търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2016г., видно от
подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№
1600И0429609/02.03.2017г. и приложен към нея годишен отчет за дейността.
Жалбоподателят „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК:********* не публикувало годишен
финансов отчет на същото дружество за 2016г. в Търговския регистър към Агенция
по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 30.06.2017г..
За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 19.07.2017г. с
писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП –
Пловдив с писмо изх.№ 20-00-122/09.08.2017г. на ЦУ на НАП, получено в ТД НАП –
Пловдив с вх.№ 04-01-1134/09.08.2017г.
С оглед на горното, на 18.09.2017г. свидетелят Х.И.И., в качеството и на
*** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F335395/18.09.2017г. срещу „МАНИЯ“
ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството. Последният АУАН бил съставен след изпратена надлежна покана за
явяване представител на дружеството изх.№ 70-00-8844-121/14.08.2017г. на ТД НАП
– Пловдив, като дружеството не изпратило такъв. Съставения АУАН № F335395/18.09.2017г.
бил предявен на *** дружеството на 26.09.2017г., съгласно приложената разписка,
като последния отразил възражения. Въз основа на последния акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Х.И.И. , която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля И. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – справка от публичнодостъпния търговски регистър, от
която се установява, че дружеството е подало заявление за обявяване на годишен
финансов отчет на 26.09.2017г. – или след датата на нарушението, заявление за
обявяване на годишни финансови отчети Г2 с вх.№ 1600И0429609/02.03.2017г. от
което се установява, че дружество „МАНИЯ“ ЕООД е извършвало дейност през 2016г.,
копие от покана изх.№ 70-00-8844-121/14.08.2017г. на ТД НАП – Пловдив, от която
се установява съставянето на същата.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-755
от 14.08.2017г. на министъра на финансите – от която се установява материалната
компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството
и на *** в ТД НАП - Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери, че макар по делото да не представена
разписка относно получаване покана изх.№ 70-00-8844-121/14.08.2017г. на ТД НАП
– Пловдив от дружеството жалбоподател, доколкото въззиваемата страна твърди, че
не е съхранила същата, то в случая по делото не се спори, че дружеството е било
надлежно поканено за съставяне на АУАН. Още повече следва да се посочи, че дори
горната покана да не бе връчена, то АУАН № F335395/18.09.2017г. бил предявен на
*** дружеството на 26.09.2017г., съгласно приложената разписка, като последния
отразил възражения, същият е упражнил правото си да стори писмени възражения,
ето защо не би могло да се стори заключение за съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „МАНИЯ“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес – гр.Пловдив, бул.„България“ № 4, вх.В,
ет.1, ап.3, представлявано от Н.С.Д. е нарушило разпоредбата на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството – за това, че на 01.07.2017г., в гр.Пловдив, в
качеството си търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла
на Закона за счетоводството, не публикувало годишен финансов отчет на същото
дружество за 2016г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни
на следващата година, а именно – до 30.06.2017г..
Установено е, а и не оспорва от страните, че „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, е търговец по смисъла на Търговския закон,
чиито *** е жалбоподателят Я.. Ето защо и за същото е налице задължението на .38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Съдът намери за неотносимо възражението на жалбоподателя, че *** Д. не
можел да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2016г. в посочения
срок, тъй като по това време не бил в страната. В случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна
и безвиновна. Ето защо неосими са пречките, съществували пред представляващото
дружеството физическо лице да стори горното.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. Следва да се обърне внимание, че в случая годишният финансов отчет на
дружество за 2016г. е публикуван от жалбоподателя с едно значително забавяне –
едва да на 26.09.2017г., включително – след като спрямо същия жалбоподател вече
е съставен АУАН за горното нарушение, поради което и не се касае за
незначително забавяне от един или няколко дни, нито се сочат някакви обективни
причини за същото.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическо лица –
имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, а
именно – 200 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно,
нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът,
че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 315182 –
F335395/29.01.2018г., издадено от В. Н. Н., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив,
с което на „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес – гр.Пловдив,
бул.„България“ № 4, вх.В, ет.1, ап.3, представлявано от Н.С.Д., на основание
чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 /двеста/
лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.