№ 505
гр. Варна, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500621 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Варна
срещу решение №115/12.01.23г., постановено по гр.д.№8563/22г. на ВРС, с което е признато
за установено по предявения от ЗАД „Армеец” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 срещу Община Варна положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът Община Варна дължи на ищеца ЗАД „Армеец” АД,
ЕИК *********, сумата в общ размер на 4124.15 лв., включваща изплатено от ищеца в
качеството му на застраховател застрахователно обезщетение в размер на 4114.15 лева и
разноски по ликвидация на щетата в размер на 10 лева, по сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №**********,
вследствие на ПТП, настъпило на 08.11.2016г., в резултат на което са реализирани
материални щети на лек автомобил марка „****", модел „****" с peг.*****, причинени след
преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното
платно - дупка в гр.Варна, ул.Христо Смирненски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 1256.79лв.- мораторна лихва за периода
21.04.2019г. до 21.04.2022г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5319/22г. на ВРС.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи за липсата на доказани по
безспорен начин елементите от фактическия състав на иска. Счита за неустановено по
делото на местоположението на твърдяната неравност и че същата е на територия,
собственост на общината. Не било доказано и виновното поведение на общината и че
1
увреждането е настъпило в резултат именно на неподдържането на съотв.пътен участък,
както и неотстраняването и несигнализирането на съществуващо препятствие по него.
Липсвали изложени твърдения в исковата молба относно наличието на обективни
обстоятелства, обуславящи невъзможността да се възприеме процесната дупка. Моли да
бъде отменено решението и да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна ЗАД "АРМЕЕЦ " АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЗАД АРМЕЕЦ АД
против ОБЩИНА ВАРНА искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.410, ал.1 от КЗ за приемане за установено, че ОБЩИНА ВАРНА дължи на ЗАД
АРМЕЕЦ АД сумата в размер на 4124.15 лв., включваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 4114.15 лева и разноски по ликвидация в размер на 10 лева, за
причинени на 08.11.16г. на л.а.**** **** с рег.***** щети, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
28.04.2022г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 1256,79лв,
представляваща мораторна лихва за периода 21.04.19г.-21.04.22г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №3082/18.05.2022г. по ч.гр.д. №5319/2022г. по описа на ВРС.
В исковата молба поддържа, че на 08.11.2016г. в гр.Варна, на надлеза на ул.
„Хр.Смирненски” по посока към МБАЛ Св.Марина, л.а. **** **** с рег.***** попада в
необезопасена, необозначена и несигнализирана дупка на пътя, в резултат на което са
настъпили материални щети, изразяващи се в спукана предна дясна гума, изкривена джанта,
повредена хидравлика, блокирана кормилна система и заден десен шенгел на задното
колело. Твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил застрахован с имуществена
застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС в ищцовото дружество със застр.полица
№543958, валидна за периода от 24.07.16г. до 23.07.17г. Излага, че по уведомление-
декларация за щета е образувана щета №13016030107735, като на 08.06.17г. ищецът
заплатил застр.обезщетение в размер на 4114,15лв., както и 10лв за извършени
ликвидационни разноски. Въпреки отправена покана до ответника за възстановяване на
заплатеното обезщетение плащане не последвало, като длъжникът изпаднал в забава.
Предвид това ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в срок.
В отговора на исковата молба ОБЩИНА ВАРНА поддържа становище за
неоснователност на иска. Счита, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП, който не спазил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП, поради
което не е възприел твърдяната необезопасена дупка и не е реагирал адекватно за
избягването й. Навежда доводи за липсата на доказателства за наличието на твърдяната
дупка и за причинната връзка между увреждането и осъществено противоправно
бездействие на ответника. Оспорва иска по размер, като счита обезщетението за завишено.
Прави възражение за съпричиняване от страна на шофьора на автомобила, което обуславяло
2
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл.410, ал.1 от КЗ за процесуално допустими, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1 от КЗ е свързано с
установяване на следните предпоставки: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане на
обезщетението от застрахователя на увреденото лице, както и настъпване на застр.събитие в
резултат от действието или бездействието на трето лице, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили вреди.
Безспорно се установява по делото от представената комбинирана
застр.полица за застраховки Каско и Злополуки №**********/26.05.16г., че между
ищцовото дружество и собственика на процесния лек автомобил, е налице валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско” и „Злополука“ към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл.19 и чл.31 от Закона за пътищата общинските пътища се
управляват от кмета на общината и представляват публична общинска собственост.
Изграждането и стопанисването им, както и ремонта им е възложено по закон на
общинските органи. Съгласно чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя следва да го
поддържат в изправно съС.ие, което включва и обозначаване и сигнализиране на
препятствия по него, както и своевременното им отстраняване.
От събраните по делото гласни доказателства на св.Ст.С. и приложеният по
делото препис от протокол за ПТП №1646156, безспорно се установява факта на настъпване
на 08.11.16г. на ПТП, при което са нанесени щети на л.а.**** **** с рег.*****. Посоченият
протокол за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по
установените форма и ред, поради което и същият представлява официален свидетелстващ
документ, притежаващ обвързваща доказателствена сила относно възприетите от съставилия
го компетентен държавен орган обстоятелства / уврежданията по МПС, местоположението
на автомобила спрямо пътното платно, датата и часа на възприемане на посочените факти/.
Този документ не е оспорен от страните по делото и в тази си част констатациите в
протокола се ползват с материална доказателствена сила. Описаният в протокола механизъм
на ПТП и настъпилите увреждания по автомобила изцяло се подкрепят както от събраните
3
пред съда свидетелски показания на св.Ст.С., който свидетелства за съС.ието на пътя и
начина на причиняване на щетите, така и от заключението на съдебната авто-техническа
експертиза, съгласно която описаните увреждания са могли да бъдат причинени след
попадане в дупка на платното за движение. Доказателства, които да опровергават тези
данни, не са събрани по делото. Ето защо и като съобрази всички събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност съдът намира за доказани по делото фактите досежно
механизма на настъпилото ПТП с л.а. на посочената дата и място, удостоверени в
съставения протокол за ПТП, както и причинените на автомобила материални щети.
С отговорът на исковата молба ответникът не е оспорил факта, че пътният
участък, на който е настъпило процесното ПТП е част от общинската пътна мрежа, поради
което и наведените едва с въззивната жалба възражения в този смисъл са преклудирани.
Неоснователни са възраженията в отговора на ответника, поддържани и във
въззивната жалба, по отношение на поведението на самия водач, довело до съпричиняване
на вредоносния резултат. Така обоснованите от ответника собствени твърдения за
причината за настъпване на ПТП / неспазване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП/, от което
са настъпили обезщетените от ищеца вреди за автомобила, са твърдения за факти,
пораждащи изгодни за него последици, поради което той носи тежестта да ги докаже.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. От страна на ответника нито се твърди, нито
се доказва, че неизправностите по пътното платно са били надлежно сигнализирани
(обозначени), именно с оглед на което да се поставя и разглежда въпросът за изпълнение от
страна на водача на МПС на задълженията му по чл.20 от ЗДвП.
Видно от заключението на възприетата от съда САТЕ се установява, че
размерът на причинените вреди възлиза на 4263,32лв. и разноски от 10лв, а съгласно
представено преводно нареждане безспорно се установява факта на заплащането от страна
на ищеца на застр.обезщетение за отстраняване на претърпените щети по автомобила в общ
размер на 4114,15лв. Няма спор, че ответникът не е предприел изпълнение в дадения му
срок за доброволно изпълнение.
С оглед на гореизложеното и като съобрази разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ,
предвиждаща, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, съдът намира
предявените искове за доказани по основание.
Като е достигнал до същия краен извод по изложени сходни мотиви,
районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски в полза на ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, изразяващи се в ю.к.възнаграждение за
процесуално представителство за въззивната инстанция, такива следва да бъдат присъдени в
размер на 100лв, на осн. чл.78, ал. 1 във вр. с ал.8 ГПК вр. чл.25 от НЗПП.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №115/12.01.23г., постановено по гр.д.№ 8563/22г.
по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адрес гр.Варна, бул.Осми приморски полк
№43, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа”
№2, сумата от 100лв / сто лева /, представляваща ю.к.възнаграждение за процесуално
представителство за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал. 1 във вр. с ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5