Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 532

гр. Габрово, 06.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември ................................... през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 994 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Й.Г.И. *** е обжалвал Електронен фиш Серия К, № 1868254 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с което за осъществено на 10.11.2017 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 512, на същият е наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел издадения електронен фиш за незаконосъобразен, и го е обжалвал като такъв с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваният чрез нея електронен фиш като правилен и законосъобразен.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Към месец ноември 2017 година жалбоподателя Й.Г.И. *** се явявал собственик на МПС – лек автомобил марка “Мицибуши”, модел “Каризма”, който е притежавал Рег. № ЕВ 48-79 ВВ.

На 10.11.2017 година посоченото МПС било управлявано по улица ”Лазурна” в гр. Габрово, по посока на кръстовището между същата и ул. „Свищовска” № 11. Около 13,51 часа на тази дата, докато пътувал по участък от улица „Лазурна” срещу № 11 от нея, въпросния автомобил бил заснет да се движи със скорост от 73 км/ч, надвишаваща с 23 км/ч тази, разрешена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населени места. Движението е заснето чрез автоматизирано техническо средство TFR1-М № 512, представляващо (според приложените писмени материали) такова за измерване от мобилен тип. Въз основа на това е издаден и процесният електронен фиш серия К, № 1868254, чрез който за осъщественото при управлението на автомобила нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето (под формата на клип 452) с автоматизираното средство, на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 От приложената на л. 5 от делото разписка е видно, че обжалвания електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 18.09.2019 г. Данните за поставеният в нея Вх. № и дата сочат, че жалбата е постъпила при наказващия орган на 18.09.2019 година, или в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалвания фиш, макар и не изцяло въз основа на съображенията, които се поддържат във връзка с него.

Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по съответния ред. Бланката на обжалваният ел. фиш съдържа информация за: съответната структура на МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетия клип, който е приложен към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се приеме, че фишът съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 година, действала към датата за извършването на същото. Приложения на л. 6 от делото протокол сочи, че използваното средство за измерване на скоростта (мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M, № 512) е било техническо изправно към 10.11.2017 година, а удостоверението (на л. 7 от делото), което определя тази система като одобрен тип средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, е било със срок на валидност до 24.02.2020 година. При това положение не може да се счита, че тя не е установила конкретната скорост (а от тук – и самото нарушение) по един обективен начин независимо от двете различни стойности за нея, отразени в снимковия материал (л. 10) и електронния фиш. Освен че е по-благоприятна за водача, посочената в електронния фиш по-ниска стойност, която е послужила като основа за неговото санкциониране, има своето логическо обяснение поради данните, отразени в протокола за проверка от л. 6, след като приспадната разлика от 3 км/ч съответства на допустимата максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването чрез тази система. Следва да се отбележи, че към момента на заснемането в съответната лента за движение е пътувало само едно МПС – автомобила с Рег. № ЕВ 48-79 ВВ. Очевидно е, че след като това е така, то не би могло да има съмнение, че превишената скорост се отнася именно за него, щом като в нея не е заснето друго МПС, което да пътува в неговата посока. Изложеното до момента, както и липсата на поддържани твърдения по отношение на обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от друго лице, води до извод, че отговорността за нарушението следва да се носи именно от страна на жалбоподателя, който се явява и собственик на автомобила според справката в информационната база на КАТ.

В жалбата са изложени доводи за нарушения по чл. 40, ал. 3 и чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, допуснати при издаване на ел. фиш. Първият от тях не намира опора в закона, тъй като регламентираната с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП процедура (в редакцията на тази норма по ДВ брой 101/2016 г.) не е изисквала съществуването на акт по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, който да се съставя за описаното в електронния фиш нарушение, както и свидетели, присъствали при извършване на същото или документалното установяване на самото нарушение. Втория довод също не може да бъде споделен. Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш, би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият (според тълкуването, дадено в задължителната за прилагане съдебна практика – ТП № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-ра колегия на ВАС) представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него както чрез нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 9 от делото писмени материали, свързани с одобреният (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. Доколкото това е така, а заради изложеното по делото не е възможно да бъдат събрани доказателства за въпросната дата, не може да се заключи, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Й.И. се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че  ел. фиш е бил издаден след 10.11.2018 г. – датата, на която е изтичал предвиденият за съответния вид нарушение едногодишен срок. Това, че той е бил връчен на жалбоподателя едва на 18.09.2019 година, също не би могло да наложи подобно недвусмислено заключение, тъй като тази дата представлява безспорно доказателство единствено за несвовременното изпълнение на задължението за връчване на самия електронен фиш след момента на неговото издаване, но не и за факта, че същият е бил издаден след изтичане на предвидения давностен срок за отразеното в него нарушение.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение, съдът намира наложеното за последното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер, тъй като глобата се явява наложена въз основа на санкционна норма, ксоято предвижда наказцание за нарушение от вид, какъвто е установен и в настоящия случая, като при отразените в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП стойности е определена именно в предвидения с нея размер.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОД на МВР Габрово със Серия К, № 1868254,  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с което за осъществено на 10.11. 2017 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето посредством автоматизирано техническо средство TFR1-М 512, на Й.Г.И. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

          РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................