Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор…,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 3915 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и следващи от ДОПК.
Образувано е по жалба от
М.М.Т., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. В.К.,***9.07.2013г.,
издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – гр.София, потвърден и изменен с Решение № 626/ 21.10.2013г. на директора на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна
при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ и по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п. 2004г. в размер на
4444.47 лв. главница и лихви за забава
в размер на 4408.87 лв.; за д.п. 2006 г., 2007 г., 2008г. и 2009 г. общо в
размер на 194515.03 лв. главница и лихви за забава в размер на 115890.68 лв.
Жалбоподателят в жалбата
си, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, и в писмени бележки
твърди, че оспорваният акт е нищожен, като издаден от некомпетентни органи и излага подробни съображения в покрепа на това
твърдение. При условията на евентуалност твърди незаконосъобразност на
ревизионния акт. Сочи, че задълженията по РА са определени при неправилно
прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на административно-процесуалните
правила. По отношение на определените задължения за 2004 г. твърди, че същите
са погасени по давност. Възразява, че не са били налице предпоставките на
чл.122 от ДОПК като органа по приходите не е обсъдил събраните в хода на
ревизията доказателства. Оспорва изцяло определените от органа по приходите
данъчни основи за облагане. Посочва, че
неправилно органът по приходите е изготвил парични баланси на касовата
наличност по дати, а не на годишна база. Твърди, че неправилно в приходната
част на баланса не са включени суми,
които са
изтеглени в брой от ПОС- терминално устройство. Възразява, че в
разходната част на баланса са включени средства, за които не е приложена
презумцията за съвместен принос. Посочва, че в приходната част не са включени
изплатени суми за командировки в брой. Моли да бъде прогласена нищожността на оспорвания
РА, при условията на евентуалност същият да бъде отменен изцяло. Претендира
разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Оспорва твърдението на жалбоподателя за
нищожност на РА. Моли обжалваният РА да
бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Моли съда, при отхвърляне
на жалбата да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Обжалваният РА е издаден
по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК. Производството по издаване на РА е започнало въз основа на ЗВР № 1203026/
31.08.2012г. / л. 1555 от адм. п-ка/, издадена от компетентен орган, съгласно
Заповед № Д- 931/ 04.07.2011г. / л. 63 от делото/ на директора на ТД на НАП-
гр.Варна, за установяване на задължения
по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 01.01.2004г. – 31.12.2006г. по чл.48 от ЗДДФЛ
за д.п.01.01.2007г. – 31.12.2009г., като срока за завършване на ревизията е 3
месеца от датата на връчване на заповедта.Същата е издадена във връзка с
получено Решение № 10/19.03.2012 г. и е
връчена на съпругата на ревизираното лице на 09.10.2012г. Заповедта е изменена
със ЗВР № 1300103/ 08.01.2013 г. и ЗВР № 1300503/ 07.02.2013 г. / л. 1549-1552
от адм. п-ка/, издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 1597/
01.11.2012 г. / л. 65-66 от делото/ на и.д. директор на ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно Заповед № ЗЦУ – 534/04.05.2010 г. на изп.директор на НАП, с които
заповеди е определен краен срок за завършване на ревизията до 09.03.2013 г. Съгласно
разпоредбите на чл.117 от ДОПК Ревизионният доклад / РД/ се съставя не по-
късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията, който срок е спазен. РД е
издаден с № 1300503/ 25.03.2013г. и е получен от РЛ на 23.05.2013г. Във връзка с подадена молба по чл.117, ал.5 от ДОПК, с Решение № 1300990/03.06.2013 г. орган по приходите е удължил срока за
подаване на възражение срещу РД до
05.07.2013 г. / л. 1536-1538 от адм. п-ка/. В
законоустановения срок е постъпило
възражение срещу РД. В срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден РА №
*********/ 19.07.2013г. от компетентен орган, съгласно ЗОКО № К-1300503/
25.03.2013г. / л. 1532 от адм.п-ка/, издадена от компетентен орган съгласно
Заповед № Д-1599/ 01.11.2012г. / л. 67 от делото/ на и.д. директор на ТД на НАП
– гр.Варна, съгласно Заповед № ЗЦУ – 534/04.05.2010 г. на изп.директор на НАП /
л. 68 от делото/, и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията.
В хода на ревизионното
производство било установено, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на
ЗОДФЛ / отм./, съответно ЗДДФЛ, като през ревизираният период е било със семеен
статус – женен, с едно непълнолетно дете. Лицето не е било регистрирано като
ЕТ, няма участие и съдружие в юридически
лица и не е регистрирано по ЗДДС. Същото
е получавало доходи от трудови/служебни правоотношения с работодател и
осигурител Община Дулово за периода 01.01.2004 г. – 30.06.2009 г., на длъжност
кмет; Народно събрание на Република България за периода 01.07.2009 г. –
31.12.2009 г. – народен представител.
С цел събиране на доказателства
за изясняване на факти и обстоятелства, за установяване приходите и разходите на ревизираното лице за
д.п. 2004 г. – 2009г., с Протокол № 1203026/03.10.2012 г., съставен на
основание чл.50 от ДОПК са приобщени събраните в хода на първото ревизионно
производство доказателства / л.9-1548 от адм. п-ка/, както следва: ИПДПОЗЛ с
изх. № 44222-4/ 03.11.2010 г. и № 1494-13-146/19.05.2011 г. до ревизираното
лице, които са изискани документи и писмени обяснения и други писмени
доказателства за получените при
ревизирания период доходи , придобито имущество, притежавани парични средства,
движими ценности, вземания от трети лица, получени заемни средства, пътувания в
чужбина, други доказателства за извършени разходи през данъчните периоди, и
представените от него отговори с приложени документи / л.365-369, л.402-403,
406,263-301 от адм. п-ка/; доказателства за изплатени доходи на Т. *** и
Народно събрание / л.1092-1093 от адм. п-ка/; протоколи за извършени насрещни
проверки на физически лица – Й. Н. Й.,
М. О. К.,
С. Т. Д.,
Ф. Ф.Р.,
Ф. С. Г.,
В. А. Я.,
Г. М. Р., Ю. А. И.,
Х. И. А.,
Е. П. Г.,Ш. Х. С., А. М. И.,
Т. Р. М., А. А. Ю., Л. М. А. / л.9-80 от адм. п-ка/; доказателства събрани от
трети лица след изпратени искания за установяване на факти и обстоятелства от
специализирани органи за контрол – действащи на територията на страната банкови
институции, застрахователни компании, мобилни оператори, Прокуратура на
Република България, Сметна палата, до „Интко Интернешънъл Казино Клуб” ЕАД,
„Актив БГ” АД, „Принцес Свиленград”ЕАД, „Стар Принцес” ЕАД, „ВиК” АД – Силистра, „ Гелик” ЕООД, „София
Лизинг” ООД / л.464-1267 от адм. п-ка/.
На основание чл.37, ал.5 и чл.47 от ДОПК са
изпратени искания за установяване на факти и обстоятелства от трети лица и
административни органи – Народно събрание на Република България с получен
отговор / л.1272-1294 от адм. п-ка/. На основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на Община
Дулово, обективирана в ПИНП № 2214-26-1203026-1/ 04.12.2012 г./ л.1295-1513 от
адм. п-ка/.
Органът по приходите
извършил проверка и анализ на всички доходи и разходи на ревизираното лице –
банкови сметки, доходи от трудови/служебни правоотношения, други доходи,
подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, заеми и
други доходи / печалби от хазарт/, доходи от продажба на движимо имущество. Направена
била съпоставка между разполагаемите средства и извършените разходи за
ревизирания период, в т.ч. разходи за мобилни услуги, задгранични пътувания,
покупки на стоки, внесени в брой суми по банкови сметки, покупка на движимо
имущество, разходи за издръжка и за живот, като било съобразено
обстоятелството, че ревизираното лице е женено с едно непълнолетно дете през
ревизирания период.Констатирано било превишение на разходите над приходите за ревизираните периоди.
Въз основа на събраните
доказателства, ревизиращите органи са установили обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити
приходи или доходи и са предприели
задължителни процесуални действия. На ревизираното лице било връчено
Уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК с изх. № 1494-13-103/ 28.01.2013 г.
/ л.7 от адм.п-ка/, както и ИПДПОЗЛ, с
което от Т. били изискани декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните
периоди. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от лицето били представени исканите
декларации / л. 263-299 от адм. п-ка/.
Органът по приходите извършил анализ на относимите обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК и изготвил паричен
поток на касовата наличност за всяка от
ревизираните години. В приходната част на баланса били отразени изтеглени парични средства от банковите сметки
на лицето и други приходи .В разходната част били включени внесени в банковите
сметки на лицето суми, разходите за живот, разходи за пътувания и други разходи за покупка на движими вещи. От
съставеният баланс на паричния поток, органите по приходите установили
превишение на разходите над получените доходи/разполагаеми парични средства за 2005г.
в размер на 244951.99 лв. , за 2006г.- в размер на 353062.59 лв., за 2007г.- в
размер на 222499.75 лв., за 2008г.- в размер на 576735.30 лв., и за 2009 г. в размер на 128054.97 лв. като
приели, че са налице недекларирани доходи с неустановен произход.
От изготвения паричен
поток на ревизираното лице за 2004г. органът по приходите не установил
превишение на разходите над приходите. Установено било, че по банкова сметка ***.06.2004
г. е получена сума в размер на 15000.00 лв., с наредител „Водно строителство”
АД. От ревизираното лице не били представени доказателства за техния произход,
поради което тези средства били приети за недекларирани приходи. На 27.12.2004
г. по банкова сметка *** 3000.00 лв. от
„ Хидроком” ООД – Й. Й.. В хода на ревизионното производство е извършена
насрещна проверка на лицето, обективирана с ПИНП №
2214-26-1101290-14/27.04.2011 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ от Йорданов била
представена декларация в която посочил, че тази сума от 3000.00 лв. му е
предадена от лице, което той не познава, заедно с данните на лицето по която
сметка трябвало да бъдат преведени тези пари. Вносната бележка била попълнена
от служител на банката.След извършване на превода непознатото лице взело
бележката в уверение, че плащането е било извършено. С оглед на това, че от
лицето не били представени доказателства за произхода на паричните средства -
договори, разписки и др., тези суми постъпили по банковите сметки на лицето
били приети за недекларирани доходи. Данъчната основа за 2004 г. била
определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК и представлява сумата получена от
доходи от трудови/служебни правоотношения на лицето и от сумата в размер на
18000.00 лв., получена по банковите сметки на лицето и с неустановен произход.
След прилагане на чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ органът по приходите определил дължим
данък в размер на 4444.47 лв. за 2004 г.
Предвид събраните в хода
на ревизията доказателства от органа по приходите е определена данъчна основа
за облагане по реда на чл.122 от ДОПК по отчетни периоди, върху която на
основание чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ е определен дължимия размер на данък върху
дохода, както следва: за 2005г.
– дължим данък в размер на 58788.50 лв.; за 2006 г. - дължим
данък в размер на 84735.10 лв.; за 2007 г. - дължим
данък в размер на 53399.94 лв.; за 2008 г. - дължим
данък в размер на 57673.53 лв.; за 2009 г. - дължим
данък в размер на 12805.50 лв.
В срока по чл.152 от ДОПК данъчно задълженото лице е обжалвало
РА № *********/ 19.07.2013 г. пред директора на Дирекция „ОДОП” гр.Варна. С Решение № 626/21.10.2013 г.
решаващият орган след подробен анализ на приложените в административната
преписка доказателства и възраженията на ревизираното лице е потвърдил РА в частта на определените задължения
за д.п. 2004 г. и отменил същия в частта
за определените задължения за д.п. 2005г. За останалите д.п. 2006г. -2009 г.
решаващият орган е изменил РА, както
следва: за 2006 г. – превишение на
разходите над приходите в размер на 321451.62 лв. Данъчната основа по чл.122,
ал.2 от ДОПК е определена в размер на 336195.27 лв., която сума представлява
сбор от получените приходи от трудови правоотношения и установения недостиг на
парични средства. Годишното данъчно задължение е определено в размер на
80050.86 лв. Авансово удържан и внесен
данък в размер на 2988.88 лв. Установено било, че на лицето е бил
възстановен ДОД по ГДД за 2006 г. в
размер на 86.48 лв. / л.411 от адм. п-ка/, с оглед на което е определен данък за довнасяне в размер на 77148.46 лв.
и лихва за периода 01.05.2007 г.
-19.07.2013 г. в размер на 57189.34 лв.;
за 2007 г. - превишение на разходите над приходите в размер на 217293.17лв.
Данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК е определена в размер на 234980.52
лв., която сума представлява сбор от получените приходи от трудови
правоотношения и установения недостиг на парични средства. Годишното данъчно
задължение е определено в размер на 55711.32 лв. Авансово удържан и внесен данък в размер на 3560.96 лв., с оглед на
което е определен данък за довнасяне в
размер на 52150.36 лв. и лихва
за периода 01.05.2008 г. -19.07.2013 г. в
размер на 31058.01 лв.; за 2008 г. - превишение на разходите над приходите
в размер на 531883.09 лв. Данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК е определена
в размер на 557134.16 лв., която сума представлява сбор от получените приходи
от трудови правоотношения и установения недостиг на парични средства. Годишното
данъчно задължение е определено в размер на 55713.42 лв. Авансово удържан и
внесен данък в размер на 2525.11 лв., с
оглед на което е определен данък за
довнасяне в размер на 53188.31 лв. и
лихва за периода 01.05.2009 г. -19.07.2013 г. в размер на 23654.21 лв.; за 2009 г. - превишение на разходите над
приходите в размер на 120279.00 лв. Данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК е
определена в размер на 156130.14 лв., която сума представлява сбор от
получените приходи от трудови правоотношения и установения недостиг на парични
средства. Годишното данъчно задължение е определено в размер на 15613.01 лв.
Авансово удържан и внесен данък в размер
на 3585.11 лв., с оглед на което е определен данък за довнасяне в размер на 12027.90 лв. и лихва за периода 01.05.2010 г. -19.07.2013 г. в размер на 3989.12 лв.
В хода на съдебното
производство за опровергаване на констатациите в РА е изслушана и приета ССЕ /
л.82-100 от делото/, не оспорено от страните. След извършени проверки на
документите приложени по делото, в „ Актив БГ” АД, както и в „Инвестбанк” АД, и
на сайта на НСИ вещото лице е изготвило паричен баланс на касова наличност на
ревизираното лице за периода 2006 г. -2009 г. при съобразяване на СИО,
съответно е изчислило дължимия данък за тези периоди, ведно с дължимата лихва.
По делото е прието и
допълнително заключение към приетата ССЕ / л. 138 – 167 от делото/, неоспорено
от страните. Вещото лице след съобразяване на данните от основното заключение
на ССЕ, данните предоставени от жалбоподателя с молба от 28.01.2014 г. е изготвило парични баланси на касовата
наличност за ревизираните периоди като е преизчислило и дължимия данък, ведно с
дължимите лихви за ревизираните периоди.
В хода на съдебното
производство са представени допълнително
от ответника доказателства за компетентност на органа издал РА / л. 47-69 от
делото/. От жалбоподателя са представени писмени доказателства / л. 124, л. 74,
л.102-104 от делото/.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за
обжалване по административен ред и в
частта потвърдена и изменена с Решение №
626/ 21.10.2013 на директора на Дирекция „ОДОП” – гр.Варна при ЦУ
на НАП,поради което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По валидността на акта:
В жалбата, в съдебно
заседание и в приложени писмени бележки по делото жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител твърди нищожност на оспорвания РА, като посочва, че
същият е издаден от некомпетентни органи. Тези възражения съдът намира за
неоснователни.
Обжалваният РА е издаден
по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК.
От доказателствата по делото е видно, че с писмо
вх. № 44222/22.10.2010 г. и писмо с вх. № 44222-3/ 27.10.2010 г. Зам.изп.
директор на НАН до директора на ТД на НАП- гр.Варна и
директора на ТД на НАП – гр.София
/ л. 56-58 от делото/, на основание чл.10, ал.2, вр. с чл.10, ал.1, т.1
от ЗНАП е възложил организацията по извършване на ревизии на лицата М.М.Т. и Н. Ю. Т. като в заповедите за възлагане на ревизии на физическите лица е посочено, че следва да бъдат включени като
ревизиращи органи следните лица – М. Т. Ф.,
ст. инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. София – ръководител на екип, С. А. К.,
ст. инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. София и Т. Г. У. , инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. София.
В изпълнение на дадените
указания първоначалното ревизионно производство е започнало въз основа на ЗВР №
1004845/27.10.2010 г., изадена от Донка В.И., началник отдел „Ревизии” ,
дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна / л. 382 от адм. п-ка/, компетентен
орган съгласно Заповед № Д-484/ 21.04.2010 г. на директора на ТД на НАП-
гр.Варна, за установяване на задължения по чл.35 от
ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 01.01.2004г. – 31.12.2006г. по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п.01.01.2007г.
– 31.12.2009г., като срока за завършване на ревизията е 3 месеца от датата на
връчване на заповедта. В същата заповед, с оглед указанията от посочените писма
вх. № 44222/22.10.2010 г. и писмо с вх. № 44222-3/ 27.10.2010 г. на зам.изп. директор на НАП, като органи които
да извършат ревизията са посочени именно М.Т.Ф., ст. инспектор по приходите при ТД на НАП- гр.
София – ръководител на екип, С. А. К., ст. инспектор по приходите при ТД на НАП- гр.
София и Т. Г. У. ,
инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. София. Първоначалната заповед е
изменена със ЗВР № 1100854/ 17.02.2011 г. и ЗВР № 1101290/18.03.2011 г.,
издадени от Д. В.И., началник отдел
„Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна / л. 386-387 от адм.
п-ка/ като срока за приключване на
ревизионното производство е определено до 17.06.2011 г., във връзка Заповед №
ЦУ-117/ 15.03.2011 г. на изп.директор на НАП / л.401 от адм. п-ка/, издадена на
основание чл.114, ал.4 от ДОПК. За издаването на РД органите по приходите при
ТД на НАП- гр.София са командировани по реда на чл.86 от ЗДСл със Заповеди №
РД-03-4812/27.06.2011 г. и РД-03-4810/27.06.2011 г. / л.381 от адм.п-ка/ на
директора на ТД на НАП- гр.София. Издадена е ЗОКО № К-1101290/ 01.07.2011 г. /
л.243 от адм. п-ка/ от Донка В.И., началник отдел „Ревизии”, дирекция „Контрол”
при ТД на НАП- гр.Варна, с която на основание чл.119 от ДОПК е определен компетентен орган по приходите по
издаване на РА – М. Т. Ф.,
ст. инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. София, която въз основа на тази
заповед е издала РА № 20001101290/26.09.2011 г.
Същият е оспорен по административен ред пред директора на Дирекция „ОУИ”
– гр.Варна /сега Дирекция „ОДОП”-гр.Варна/, който с Решение № 10/ 19.03.2012 г.
е отменил РА и е върнал преписката на ТД на НАП- гр.Варна за възлагане на нова
ревизия.
В тази връзка производството по оспорвания в настоящото
производство РА № *********/ 19.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.София, е
започнало въз основа на ЗВР № 1203026/ 31.08.2012г. /
л. 1555 от адм. п-ка/, издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № Д-
931/ 04.07.2011г. / л. 63 от делото/ на директора на ТД на НАП- гр.Варна, за установяване на задължения по чл.35 от
ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 01.01.2004г. – 31.12.2006г. по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п.01.01.2007г.
– 31.12.2009г., като срока за завършване на ревизията е 3 месеца от датата на
връчване на заповедта.Същата е издадена във връзка с получено Решение № 10/19.03.2012
г. и е връчена на съпругата на ревизираното лице на 09.10.2012г. Заповедта е изменена
със ЗВР № 1300103/ 08.01.2013 г. и ЗВР № 1300503/ 07.02.2013 г. / л. 1549-1552
от адм. п-ка/, издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 1597/
01.11.2012 г. / л. 65-66 от делото/ на и.д. директор на ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно Заповед № ЗЦУ – 534/04.05.2010 г. на изп.директор на НАП, с които
заповеди е определен краен срок за завършване на ревизията до 09.03.2013 г. Съгласно
разпоредбите на чл.117 от ДОПК Ревизионният доклад / РД/ се съставя не по-
късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията, който срок е спазен. РД е
издаден с № 1300503/ 25.03.2013г. и е получен от РЛ на 23.05.2013г. Във връзка с подадена молба по чл.117, ал.5
от ДОПК, с Решение № 1300990/03.06.2013 г. орган по приходите е удължил срока
за подаване на възражение срещу РД до
05.07.2013 г. / л. 1536-1538 от адм. п-ка/. В
законоустановения срок е постъпило
възражение срещу РД. В срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден РА №
*********/ 19.07.2013г. Същият акт е издаден от компетентен орган, съгласно ЗОКО
№ К-1300503/ 25.03.2013г. / л. 1532 от адм.п-ка/, издадена от компетентен орган
съгласно Заповед № Д-1599/ 01.11.2012г. / л. 67 от делото/ на и.д. директор на
ТД на НАП – гр.Варна, съгласно Заповед № ЗЦУ – 534/04.05.2010 г. на
изп.директор на НАП / л. 68 от делото/, и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията.
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите,
съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.
Според чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването
на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал.2 такава може да се
възлага от: 1/органа по приходите, определен от териториалния директор
на компетентната териториална дирекция и 2/ изпълнителния директор на
Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен
директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци
и задължителни осигурителни вноски.
Аналогична
на разпоредбата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК е тази на чл.11, ал.1, т.4 във вр.
с ал.3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/. В изпълнение на
тези си правомощия директорът на ТД на НАП – гр.Варна е издал заповеди № Д – 484
и Д-485/21.04.2010 г., съответно Заповед № Д- 931/ 04.07.2011г., № 1597/01.11.2012г., № Д-1599/ 01.11.2012г., с
които е определил органите по приходите от ТД на
НАП – гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършване на ревизия
и за определяне на компетентен орган по чл.119 от ДОПК.
От
посочените заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на
отдел „Ревизии” и началниците на сектор „Ревизии”, като в заповедите е посочено
и изнесеното работно място /ИРМ/, където работят част от тези лица. Заповедите
са издадени на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП, според който териториалният
директор организира и ръководи териториалната дирекция, от което следва, че по
своето естество те представляват вътрешноведомствен акт, който засяга правата и
задълженията на лицата, включени в състава на съответната териториална
дирекция, но е неотносим към трети лица.
В случая
издателя на ЗВР и ЗОКО както при първоначалното ревизионно
производство, така и при повторното такова е Донка В.И., началник отдел „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна и с цитираните по-горе заповеди на директора на ТД на НАП-
гр.Варна е оправомощена да издава заповеди по чл.112 от ДОПК, както и ЗОКО по
чл.119 от ДОПК. Няма пречка, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.8 от ЗНАП при
необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, изпълнителният
директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители на една териториална
дирекция да преминат в друга териториална дирекция за изпълнение на което
съответния териториален директор командирова служители от поверената му дирекция
при условията и по реда определени в КТ. В конкретният случай ревизиращият екип
е бил съставен от органи по приходите при ТД на НАП- гр.София, конкретно
посочени в писмо вх. № 44222/22.10.2010 г. и писмо с вх. № 44222-3/
27.10.2010 г. на зам.изп. директор на
НАН до директора на ТД на НАП- гр.Варна
и директора на ТД на НАП –
гр.София.
По силата на
чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, компетентна териториална дирекция относно
производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните
юридически лица. Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно физическо
лице, компетентният орган се определя по правилото на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК – т.е. от тази дирекция, в
чийто район се намира постоянния адрес на физическото лице, вкл. едноличния
търговец. От данните по делото е видно, че ревизираното лице е с постоянен
адрес гр.Силистра., т.е. същото попада в териториалния обхват на ТД на НАП-
гр.Варна. За същото лице компетентната дирекция е именно ТД на НАП- гр.Варна и
именно орган по приходите определен със посочените по- горе заповеди на
директора на тази дирекция е издал ЗВР и ЗОКО както при първоначалната ревизия,
така и при повторната такава. Ирелевантно относно валидността на издадения
ревизионен акт е обстоятелството какъв е състава на определения с ЗВР ревизиращ
екип и от служители на коя териториална дирекция е същия, с оглед разпоредбата
на чл.10, ал.8 от ЗНАП. Това е въпрос на целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.
Следва да се
отбележи също така, че с решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК не се поставя начало на ново
ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по
издаване на отменения с решението ревизионен акт. Законът фиксира и момента, от
който производството се възстановява, а именно, от момента на
незаконосъобразното действие. Ревизионното
производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизия, като
производството е висящо до влизане в сила на издадения ревизионен акт.
Втората заповед за възлагане на ревизия по чл. 155, ал. 6 не променя факта, че
производството е висящо.
В конкретния случай към
01.01.2013г. образуваното срещу М.Т.
ревизионно производство е било висящо и следвало да бъде довършено по стария ред.
Обстоятелството, че повторното ревизионно производство следва да бъде извършено
по стария ред, следва пряко от закона
и води до извод, че издателят на ревизионния акт следва да бъде един орган по
приходите и то определен със заповед за определяне на компетентен орган,
издадена от органа, възложил ревизията. Това е сторено в настоящия случай.
Всички ЗВР и ЗОКО са издадени от компетентен орган Д.В.И., началник отдел
„Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна.
С оглед на горното и при
извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че
настоящата ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в определения
от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съгласно ЗОКО №
К- 1300503/ 25.03.2013г. и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията.Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в
което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При
извършването на ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните
разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА № *********/19.07.2013г.
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта:
Не се спори, че ревизионното
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с данък върху доходите за периода
2006г. е определена въз основа на
извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации,
на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от
надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не
може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от разпоредбата на
чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване
на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 –
налице са данни за укрити приходи, поради
което основата за облагане с данък върху доходите за периода 01.01.2004г. –
31.12.2009г. e определена по особения ред. На ревизираното лице било връчено Уведомление по
реда на чл.124, ал.1 от ДОПК с изх. № 1494-13-103/ 28.01.2013 г. / л.7 от адм.п-ка/,
както и ИПДПОЗЛ, с което от Т. били
изискани декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните периоди. В отговор
на връченото ИПДПОЗЛ от лицето били представени исканите декларации / л.
263-299 от адм. п-ка/, поради което процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 от ДОПК за преминаване към
облагане по аналог формално се явява спазена.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ДОПК,
в случаите по чл. 122, ал.1
при определяне на основата по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК, се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба,
респективно доход, когато: 1/ стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране, получени от него
и 2/ направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т.3, б "а"
от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
От всички събрани в хода на ревизионното
производство и в хода на съдебното производство доказателства безспорно се
установява несъответствие в имущественото състояние на жалбоподателя, както и
стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на
декларираните приходи, поради което основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са
доказани.
І. По отношение на определената данъчна основа по реда на
чл.122 от ДОПК за 2004 г. съдът намира следното:
Безспорно от събраните в
хода на ревизионното производство се установява, че по банкови сметки на жалбоподателя
са постъпили суми общо в размер на 18000.00 лв., от юридически лица, като не са
представени доказателства за произхода на средствата. Такива доказателства не
са представени и в настоящото съдебно производство. Не са представени и
доказателства, че тези суми са необлагаеми такива по смисъла на чл.12, ал.1,
т.1 от ЗОДФЛ / отм./ С оглед на горното правилно органът по приходите е приел
същите като недекларирани доходи от жалбоподателя и правилно е определил
данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК като сбор от доходи получени
от ревизираното лице от трудови проотношения и суми получени по банкови сметки
с неустановен произход.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на жалбоподателя за изтекъл давностен срок за
задълженията определени с РА за 2004 г. Материалните права се определят от
закона, действащ по време на възникването им. В случая се касае за установяване
на публични задължения за 2004г. Към този момент в сила е била разпоредбата на
чл.140, ал.1 и ал.2 от ДПК/ отм./, съгласно която публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 01.01. на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите по чл.152 и чл.153. Съгласно §5, ал.3 от ПЗР на ДОПК, разпоредбите на ДОПК
следва да се прилагат от органите на НАП и съответно на АДВ и за процесуалните
действия по незавършените административни и изпълнителни производства към
датата на влизането му в сила. Съгласно нормата на чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
смятано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С изтичането на
10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
било отсрочено или разсрочено.
Давността може да бъде
спирана и прекъсвана. При спиране на давността давностният срок не тече. С
отпадане на основанието за спиране се възобновява течението на давностния срок
като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него.
Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността - с него тя
се удължава. След отпадане на основанието за спиране тя се допълва с период от
време равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до
спирането. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Това означава, че с прекъсването на давността се
заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече
законоустановения такъв. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с
издаването на акт за установяване на публичното вземане или с предприемането на
действия по принудително изпълнение. От прекъсването започва да тече нова
давност. С издаването на РА№
20001101290/26.09.2011 г. 5 годишната
погасителна давност за задълженията за 2004 г.
е прекъсната и е започнала да тече нова такава.
Данъчните задължения стават изискуеми с
настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на актове/ разпореждания, ДД, РА и др./ за
установяването им, които имат само констативни функции по отношение на вече
възникнало по силата на закона данъчно задължение. В конкретния случай с РА са
установени задължения за ДОД по ЗОДФЛ / отм./ за 2004 г. – публични задължения
по смисъла на чл.13, ал.2, т.1 от ДПК/ отм./ и съответно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК.
Материята на
погасителната давност е заимствана от гражданското право, поради което следва
да се прилага със съдържанието, което има в този клон на правото, доколкото в
данъчните закони няма норми, които й противоречат. Институтът е
материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се
в процесуален закон, какъвто е ДПК /отм./, респ. ДОПК, и тези норми действат
към момента на възникване на съответното данъчно задължение. В случая приложима е разпоредбата на
чл.140 от ДПК /отм./, която поставя като
начален момент 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съобразно разпоредбата на
чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ данъчно задължените лица подават
годишна данъчна декларация за облагаемия си доход в срок до 15 април на
следващата година. Според
разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./, срокът за
плащане на данъка по чл.35 от закона е 30 дни
след подаване на декларацията.
Приложени в настоящия казус посочените норми обосновават извода, че
установените с РА публични задължения е следвало да бъдат декларирани в срок до 15.04.2005г.
и заплатени в 30-дневен срок от подаване на декларацията. Следователно
давността по отношение на тях е започнала да тече на 01.01.2006г. Както вече бе
уточнено съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 от ДПК /отм./, която е
аналогична на разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, в сила от 2006г. с
изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността. В конкретния случай този
срок не е изтекъл нито към момента на
издаване на оспорвания РА, нито към настоящия момент.
С оглед на горното в
тази част оспорваният РА се явява законосъобразен и следва да бъде оставен в
сила.
ІІ. В изпълнение на
задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК, по конкретните оплаквания на
жалбоподателя и изготвените баланси на разполагаемите парични средства
за 2006 г. – 2009 г., съдът намира следното:
1./ Правилно е определено началното
салдо при изготвянето на паричния баланс на жалбподателя към 01.01.2006г. По
делото не се установява жалбоподателят да е разполагал с налични парични
средства към дата 01.01.2006 г. Доказателства които да опровергаят изводите и констатациите на органа по
приходите не са представени нито в хода
на ревизионното производство, нито в
съдебното производство. Следва да се отбележи, че самият жалбоподател в
подадената от него декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК не е декларирал налични разполагаеми
средства към дата 01.01.2006 г. /л.273-275 от адм. п-ка/.
2./ Относно метода, по който е определена данъчната основа
по чл.122 от ДОПК, съдът намира, че подходът на органите по приходите да
формират моментни отрицателни салда е в противоречие на материалния закон. Съгласно
разпоредбите на ЗОДФЛ / отм./, съответно ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с
данък върху доходите е годишна, т.е. следва да обхваща доходите от всички
източници за съответната календарна година. При това положение, за да е налице
основа за облагане по смисъла на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, установеното
превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. Тоест, при
формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите
следва да установят общия размер на всички получени суми, които са на
разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за годината
суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и
разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В този смисъл е и практиката
на ВАС.
Независимо от горното съдът
счита, че правилно органът по
приходите е приел, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, с
оглед на което са установил задълженията на лицето за данък върху
доходите за ревизираните периоди по
особения ред. Видно от събраните доказателства както в хода на ревизионното
производство, така и в хода на съдебното производство – изготвената ССЕ,
неоспорена от страните, разходите които лицето е извършило за периодите 2007г.
– 2010г. превишават реализираните от него приходи.
Правилно в приходната и
разходната част на паричния балас на касовата наличност не са намерили
отражение прехвърлянето на парични средства
от една разплащателна сметка, дебитна или кредитна карта в друга такава,
плащане за стоки и услуги чрез АТМ или на ПОС-терминал, заплатени залози в
казина чрез кредитни карти от АТМ или ПОС – терминал. Видно от приложените
доказателства по делото / л.885 и л.803 от адм. п-ка/ - копия на ПОС –
терминални бележки за извършени плащания в казина, стопанисвани от „Актив БГ”
АД, „Интко Интернешънъл Казино Клуб” ЕАД,
„Принцес Свиленград”ЕАД, „Стар Принцес” ЕАД / л.720-885, л.1103- 1111 от
адм. п-ка/ като основание за банковите транзакции е посочено „ покупка”, там
където не е посочено основание не се установява изтегляне на средства в брой. В
този смисъл, при определяне на приходната част от баланса правилно не са
съобразени суми по банкови сметки, за
които не се установява, че са изтеглени, тъй като те не отговарят на
изискването да са разполагаеми.
Съдът кредитира
изготвеното заключение по ССЕ, неоспорено от страните, като обективно и
безспристрастно дадено. Видно от констативно –съобразителната част на
експертизата вещото лице е установило след извършен обстоен преглед на
приложените документи по делото, както и след извършена проверка в „Актив БГ”
АД, и „ Инвестбанк” ЕАД, че през периода 2007-2009 г. на жалбоподателя не са
изплащани парични награди от казиното на х-л „Интернационал“, установено е че
на лицето е изплатена еднократна печалба през 2008 г. от казиното на х-л
„Принцес” – гр.София. При разпита на вещото лице в съдебно заседание същото
изрично е заявило, че практиката на казината е да издават документ само когато
печалбата е над 5000.00 лв. По отношение на сумите които са посочени като
изплатени печалби от казино „Интернационал”, вещото лице посочва, че същите
представляват блокирани суми като салдо от предишни игри. След 2008 г.
различните казина въвели автоматизирана система която отчита влизането и
излизането в казиното и представените
суми, върнати суми и неизползван лимит, който остава за следващи участия.Точно
тези суми, посочени като изплатени печалби представляват останал лимит за
следващи участия.
3./ При изготвянето на паричните
баланси на касовата наличност на ревизираното лице от органа по приходите са
допуснати неточности и грешки. Същите са посочени конкретно и много подробно в заключението на вещото лице по приетата по
делото ССЕ, в т. 1.3.1, т.1.3.2, т.
1.3.3, т. 1.3.4, т.1.3.5, т.1.3.6 и т.1.4 от констативно -съобразителната
част на експертизата, които съдът кредитира.
Съдът кредитира и заключението в
т.1.1. При проверка на представените документи по преписката, съгласно
заключението на ССЕ, на жалбоподателя през периода 2006 -2009 г., чрез РКО са
изплащани суми, представляващи разходи за командировки, които органът по
приходите не е включил в паричният баланс на касовата наличност. Вещото лице е
посочило, че разходите за командировките – пътни, квартирни и др. са заплащани
от жалбоподателя, чрез кредитните му карти, като в последствие тези пари са му
възстановявани в брой, с оглед на което същите е следвало да бъдат отразени в
приходната част на баланса.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя по отношение на включените в цялост разходи за
закупуване на злато от „ПИБ” АД. Видно от представените документи в административната
преписка като купувач на златото е
посочено единствено лицето Т.. Не са представени доказателства, че количеството
злато е закупено за задоволяване на нужди на семейството на лицето. Вещото лице
в разпита му в съдебно заседание е посочило, че банката продава инвестиционно
злато, като закупеното такова от Т. не може да се установи дали същото е
имущество на семейството или е закупено с цел инвестиции или търговска дейност.
С оглед на горното съдът намира, че сумите за закупуване на същото правилно са
отразени от органа по приходите изцяло в паричния баланс на жалбоподателя.
При съобразяване на горното и констатациите на вещото лице в приетото по
делото заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира за
допуснати грешки в изготвянето на
паричния поток от органа по приходите в т. 1.3.1, т.1.3.2, т. 1.3.3, т. 1.3.4,
т.1.3.5, т.1.3.6, т.1.4 и т.1.1
– невключване на определени суми
или включването на такива по банковите сметки на ревизираното
лице,заплащани на лицето суми за
командировки, съдът кредитира изготвените от вещото лице парични баланси на
касовата наличност на жалбоподателя за ревизираните периоди 2006 г. – 2009г.
Видно от т.1 на заключението на експертизата при изготвянето на паричните
потоци на годишна база се констатира
паричен недостиг / превишение на разходите над приходите / , както следва : за 2006 г. в размер на 194072.93 лв. ; за
2007 г. в размер на 104614.045 лв., за 2008 г. в размер на 474195.52 лв. и за
2009 г. в размер на 27114.39 лв.
Съдът кредитира и изчислените
от вещото лице задължения за данък върху
дохода по ЗОДФЛ / отм./ и ЗДДФЛ в ССЕ за
ревизираните периоди / л.100 от делото/, както следва: за 2006
г. – дължим данък в размер на
46491.10 лв. и лихва за забава в размер на 34463.36 лв.; за 2007 г.
– дължим данък в размер на 25107.37 лв.
и лихва за забава в размер на 14952.63
лв.; за 2008 г. – дължим данък в
размер на 47419.55 лв. и лихва за
забава в размер на 21088.70 лв. и за 2009 г. – дължим данък в размер на 2711.44 лв. лихва за забава в размер на
899.26 лв.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че обжалваният РА е законосъобразен до размера на така
определените с настоящото решение суми за 2006 г. -2009г., поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна до този размер. В останалата част
над тези суми РА следва да се отмени.
Искане за присъждане на разноски в процеса е направено и
от двете страни, поради което такива следва да бъдат определени по компенсация.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер на 1800.00 лева /10 лева д. т.; 1000.00 лева – адвокатско
възнаграждение и 800.00 лв. деп. за в.л. /. Жалбата се уважава в размер на 117272.30 лв., поради което на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 661.19 лв. Жалбата се отхвърля за размер от 201986.75 лв., поради което на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1
т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес в размер на 4549.87 лв. След компенсация
жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 3888.68 лв.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо
отделение, Първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ РА № *********/ 19.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.София,
потвърден и изменен с Решение № 626/ 21.10.2013г. на директора на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна
при ЦУ на НАП, с който на М.М.Т., ЕГН **********,***, са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за д.п. 2006 г. в размер над
46491.10 лв. и лихва за забава в размер над 34463.36 лв.; допълнително
задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за
д.п. 2007 г. в размер над 25107.37 лв. и лихва за забава в размер
над 14952.63 лв.; за 2008 г.
в размер над 47419.55 лв. и лихва за забава в размер над 21088.70 лв. и за 2009 г. в размер над
2711.44 лв. лихва за забава в размер над 899.26 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Т., ЕГН **********,***, против РА №
*********/ 19.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.София,
потвърден и изменен с Решение № 626/ 21.10.2013г. на директора на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна
при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за за
д.п. 2004 г. в размера на 4444.47
лв. главница и лихви върху дължимия
данък в размер на 4408.87 лв.;
за д.п. 2006 г. в размер до 46491.10
лв. и лихва за забава в размер до
34463.36 лв.; допълнително
задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за
д.п. 2007 г. в размер до 25107.37 лв. и лихва за забава в размер
до 14952.63 лв.; за 2008 г.
в размер до 47419.55 лв. и лихва за забава в размер до 21088.70 лв. и за 2009 г. в размер до
2711.44 лв. лихва за забава в размер до 899.26
лв.
ОСЪЖДА М.М.Т., ЕГН **********,***,да
заплати по сметката на Дирекция „ ОДОП“ – гр.Варна сумата в размер на 3888.68 лв. , представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението,
че решението е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: