№ 589
гр. К., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100824 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „*************“
ЕООД, ЕИК: **********, Седалище и адрес: гр. С., п.к. ***р-н
*************, бул. “**********, представлявано от управителите Х.М. и
П.В., чрез юрк. Д.Б. /Пълномощник на управителите/ срещу:В. Б. Й., ЕГН
**********, адрес: *****************
Правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 414 ГПК
Цена на иска: 1100.67 лв., от които: 700 лв. - главница; 48.65 лв. -
договорна възнаградителна лихва върху главницата; 352.02 лв. - законна лихва
за забава върху главницата.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че с Разпореждане
***** от 21.03.2024г., получено на ********., били уведомени, че заповедта по
ч.гр.д. ***** г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника В. Б. Й., ЕГН
********** при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Сочи, че между страните „***********“ ЕАД, ЕЙК **********, в
качеството си на кредитодател, и В. Б. Й., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит №
******** на ******* г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и при спазване на изискванията
на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за
електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Сочи, че от приложените Общи условия и Договор за потребителски
кредит № ******** на *******г. по безспорен начин се установява сключения
между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била
1
изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното
законово изискване, бил действителен като сключен според повелителните
норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на
потребителски кредит "***********", като за целта попълнил заявление за
отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни
за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно
кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен
европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него
и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-
mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според
т.'11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за
кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от
кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1
към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между
"***********" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил
сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-
горе документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала
да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на
*******, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил
задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез
размяна на електронни изявления.
Моли съда да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от
ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Представя справка за усвоена от ответника сума по процесния договор.
Сочи, че на ******* г. длъжникът В. Б. Й., ЕГН: ********** сключил
Договор за потребителски кредит ******** с „***********“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ************,
по силата на който получил сумата от 700 лв., срещу което се съгласил да
върне 3 броя вноски по 249.55 лева в срок до 31.03.2019 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ‘7, неразделна част от Договора за кредит, страните са се
2
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна, лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„***********“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ‘7, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел
VI,.чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението
му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на ***********
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от *********
г. „***********“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„*************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***, бул. *********** Длъжникът бил уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
01.04.2021 г.
Сочи, че от представения с настоящата искова молба Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на ********* г. между
„***********“ ЕАД като цедент и „*************“ ЕООД, ЕИК **********,
като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност
цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към
дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. Представя извадка от
Приложение 1, а не в цялост.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на
който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.
С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл, 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се
счита надлежно извършено.
3
Ако приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Представя и уведомление за цесия за връчване на ответната страна.
Ответникът В. Б. Й., ЕГН ********** не изпълнил в срок
задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било
погасено.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не била начислявана съобразно изискванията на чл. 6
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника В. Б. Й., ЕГН:
**********, че същият дължи на „*************“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, бул. „Б************,
представлявано от юрк. Д.Б., гореописаната сума в общ размер от
1100.67лв. .
На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените
в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Моли съда да осъди ответника В. Б. Й., ЕГН: ********** да заплати
гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни
разноски по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - К., и по настоящото
производство на обща стойност от 228.47 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения особен представител на ответника.
Сочи, че ищецът „*************“ ЕООД основавал активната си
материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от ********* г., ведно с Приложение към него - няма
данни такъв договор да е валидно сключен, както и да е прехвърлено
конкретното вземане, предмет на исковата молба.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Сочи, че по делото не е доказано уведомяването и не е налице изрично
пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от цедента и
предишен кредитор от негово име писмено да уведомява длъжниците за
4
прехвърлянето на вземанията по договори за кредит към Рамков договор за
цесия. Не се доказвало цесионерът да има пълномощия за уведомяване за
настъпилата цесия по конкретното вземане, предмет на иска.
Сочи, че от представените по делото доказателства ставало ясно, че
цесионерът въобще не е изпратил съобщение за извършената цесия преди
подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.
След образуване на настоящето дело било изготвено, но не надлежно
връчено, уведомление за цесия, подписано с ел. подпис на 02.04.2024г. от лице
без представителна власт. Същото в качеството си на особен представител на
ответника е получил, приложено към исковата молба, но спрямо него следвало
да се отчете особеното му процесуално положение.
Сочи, че процесуалното представителство може да произтича от закона
/в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки - в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява
/така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следвало, че особеният представител не бил нито
законов, нито договорен представител и не можело да приема адресирани до
представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно било уведомяването на длъжника от стария
кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. Също така особеният представител не бил в
състояние да осъществи контакти с ответника и поради това последният като
длъжник не можел да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител. Още повече, че уведомлението за цесия било изготвено и
подписано след изтичане на давностния срок.
До фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не
се стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител
на ответника не можело да се приравни на надлежно уведомяване на
длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано
от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител. Т.е. липсвало валидно
уведомление за цесия.
В този смисъл било и постановеното Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.
№ 1342/2018 г. по описа на ОС С.З. и Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.
№ 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с
Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Счита, че ищецът не се явява кредитор на ответника, поради което
предявените искове за установяване съществуването на вземания с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2, чл.86 от
ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД са неоснователни и като такива моли съда да бъдат
отхвърлени.
По договора за кредит:
5
Сочи, че искът се явява неоснователен и на друго основание. Счита, че
между ответника и цедента не съществувало твърдяното в исковата молба
облигационно правоотношение, тъй като той не бил сключвал Договор за
потребителски кредит № 74171/22.01.2018 г., не е потвърждавал процесния
договор и не е усвоявал заемната сума. Представеният с исковата молба
договор не го обвързал, поради това, че същият не изразявал по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложение по см. на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Представеният договор не обвързвал ответника, евентуално същият бил
нищожен, тъй като противоречал на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. На ответникът не му била предоставена
преддоговорна информация съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК и чл. 18, ал. 1 от
ЗПФУР. Договорът бил недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл.
11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК - липсвали изискванията за форма и
съдържание, както и липсвало изрично посочване на размера на годишния
процент на разходите, а също и валидно подписан погасителен план.
Сочи, че нито представената справка-извлечение, нито Договора за
потребителски кредит № ********/******* г., носили подписи на ответника,
нито имало данни изявленията на страните да са разменени чрез средства за
комуникация от разстояние. В този смисъл, дори и да се приемело, че сумата
от 700 лв. е получена от страна на ответника, то договорът е нищожен
съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсвало съгласие за сключването му (в
този см. Р Е Ш Е Н И Е № 849, 17.03.2017 г., РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Х1Х гр. с. гражданско дело № 461 по описа за 2016 година; Р Е Ш Е Н И Е №
3322, 17.09.2015 г., РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V гр. с. гражданско дело №
16954 по описа за 2015 година; Р Е Ш Е Н И Е № 27.12.2016 г., РАЙОНЕН
СЪД - ПРОВАДИЯ, II гр. с. гражданско дело № 584 по описа за 2016 година -в
сила).
Сочи, че щом договорът е нищожен, то същият не е породил правно
действие и даденото по него е при начална липса на основание, поради което
предявените искове за установяване на процесните вземания на основание на
договора като неоснователни моли съда да бъдат отхвърлени.
Евентуално, счита и моли съда да приеме, че вземането е погасено по
давност, поради изтичане на предвидения в закона 5-годишен срок за
предявяване на иск за вземането.
Моли съда да отхвърли настоящия иск като неоснователен и недоказан
ведно с всички законови последици от това, евентуално като погасен по
давност, като ни присъдите сторените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено на ******** година от „*************“ ЕООД
заявление е образувано ч.гр.д. № ***** година по описа на РС-К.. Със Заповед
№ ********* г. за изпълнение на парично задължение, съдът е разпоредил В.
6
Б. Й., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.К., общ.К.,
ул.“************ да заплати на кредитора „*************“ ЕООД, с
ЕИК:********** със седалище и адрес на управление гр.С., б***********,
представлявано от Х.М. М. и П.В., сумите: 700 лв. (седемстотин лева и 00 ст.)
главница, 48,65 лв. договорна/възнаградителна лихва от ******* г. до
31.03.2019 г., 352.02 лв. законна лихва за забава от ******* г. до 14.12.2023 г.,
по Договор за потребителски кредит №********/******* г. и законна лихва
върху главницата от ******** г. до изплащане на вземането, както и 78.47 лв.
разноски по делото, от които: 28.47 лв. държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от договор за
потребителски кредит № ******** от ******* г. сключен между Й. и
„***********“.
Представен е договор за потребителски кредит № ******** от *******
г. сключен между „***********“ АД и В. Б. Й., с който „***********“ АД се
задължава да предостави на В. Б. Й. потребителски кредит под условие, че
подаденото от В. Б. Й. заявление е одобрено от „***********“ АД.. Страните
са договорили кредитът да се погасява съгласно Приложение № 1 „Условия на
кредита“, съставляващо неразделна част от договора. В чл.12 от договора са
посочени телефон, административен адрес и имейл адрес на В. Б. Й., които
„***********“ АД да използва за кореспонденция по повод договорните
взаимоотношения. Видно от съдържанието на Приложение № 1 „Условия на
кредита“ видът на кредитът е „Кредит с условие с погасителен план“, за
сумата 700,00 лева, със срок 3 месеца, 3 броя погасителни вноски всяка по
249,55 лева, платими на посочените в погасителния план дати, последната с
падеж 31.03.2019 г.; фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %; годишен
процент на разходите в размер на 50 %. Общ размер на всички плащания
748,65 лв.
Длъжникът В. Б. Й. сключил на ******* г. договор за предоставяне на
поръчителство с „*******“ ЕООД, по който дружеството се задължило да
отговаря солидарно с длъжника за всички задължения по потребителски
кредит от ******* г. На ******* г. „*******“ ЕООД сключило с ***********
договор за поръчителство, по който се задължило спрямо *********** за
всички задължения на длъжника.
Общите условия на „***********“ АД за предоставяне на кредити са
неразделна част от договора. Представен е стандартен европейски формуляр
за предоставяне на инфомарция за потребителските кредити. Формулярът
няма адресат. Завършва с израза „ЗАЕМОДАТЕЛ: два подписа на неизвестни
лица и дата ******* г.“ Представено е извлечение на хартиен носител /без
подписване с квалифициран ел. подпис или заверка, че е вярно с оригинала/ от
системата ePay.bg на разписка за извършено плащане от ******* г. в 15,29 часа
с наредител „***********“ АД в полза на В. Б. Й. за 704,18 лв.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на ********* г. между „***********“ ЕАД
и „*******“ ЕООД като цедент и „*************“ ЕООД, ЕИК **********,
като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност
цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
7
които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1,
което е представено по делото.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. не е
подкрепено с доказателства.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с
подаването на настоящата искова молба и приложенията към нея е
неоснователно. Приложенията не съдържат уведомление от името на
„***********“ ЕАД. Няма пречка предишният кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ да извърши от негово име
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия както и че не е регламентиран специален ред по който да се извърши
уведомяването. Уредбата е императивна по отношение на резултата, а не на
пътя до постигането му. Уведомяването трябва да е такова, че до знанието на
длъжника по един договор да е достигнала информацията, че неговият
съконтрагент по договора е предоставил правата си на конкретно трето лице,
на което от момента на уведомяването длъжникът дължи изпълнение по
договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Договорът за кредит/заем, сключен между небанкова финансова
институция и физическо лице е потребителски по своя характер, поради което
са приложими и разпоредбите на ЗПК, ЗЗД и Закона за защита на
потребителите. Кредиторът може да прехвърли своето вземане.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви,
ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между "***********" ЕАД и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за заем, сключен от разстояние,
по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на
заетата сума, както и за заплащане на договорна лихва в претендираните
размери; настъпилата цесия между "***********" ЕАД и "*************"
ЕООД, ЕИК ********** за процесното вземане, както и уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне, съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият
ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси
изпълнение на вземането си.
Настоящият състав приема, че уведомяване за извършена цесия не е
достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и
8
приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен
представител. Безспорно същото е връчено на адвокат Е. Е., в качеството му
на назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК. В случая връчването на договора за цесия, като приложение към
исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на
цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен
представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането да
е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е
достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като тук
аргументите се черпят от особената фигура на особения представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на
ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него
адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен
представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която
се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите
на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2.0013 г. по тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг.
чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение. В този
смисъл Решение № 34/15.07.2021 г. на ОС-С.З. по в.т.д. № 1109/2021 и
Решение № 260147/12.05.2021 г на ОС-С.З. по в.гр.д. № 1166/2021 г.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в
процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила
своето действие спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор. С оглед на което, предявените искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Ищецът има разноски по настоящото производство и по ч.гр.дело №
***** г., които на осн. чл.78 ГПК поради отхвърляне на исковете не следва му
бъдат присъждани. Ответницата няма направени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес: гр. С., п.к. ***, р-н *************, бул. „**********,
представлявано от Х.М. М. и П.В. против В. Б. Й., ЕГН **********, адрес: гр.
К., ул. „***********, общ. К., обл. С.З. искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 700 лв. (седемстотин лева и 00 ст.)
главница, 48,65 лв. договорна/възнаградителна лихва от ******* г. до
31.03.2019 г., 352.02 лв. законна лихва за забава от ******* г. до 14.12.2023 г.,
по Договор за потребителски кредит №********/******* г. и законна лихва
върху главницата от ******** г. до изплащане на вземането, както и 78.47 лв.
разноски по делото, от които: 28.47 лв. държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № ********* г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на
РС-К., с правно основание чл. 422 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10