№ 13736
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110114372 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т против К. М. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 847,66 лева главница
за вода и ВиК услуги за периода 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г.,ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземнето,както и за сумата от 37,56 лева мораторна лихва за периода
09.06.2022 г. до 07.05.2023 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на вода и ВиК услуги за имот
на адрес гр.С,при което ответникът М. като потребител е задължен да заплаща
стойността на доставена вода и предоставени ВиК услуги в срока по общите
условия. Сочи се,че за процесния период ответникът е допуснал неизпълнение
на своите договорни задължения и незаплатената главница възлиза на 847,66
лева. С оглед това,че задълженията не са заплатени в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 37,56 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от
ответника,в проведено открито съдебно заседание ответникът чрез назначения
особен представител оспорва исковете и релевира възражение за изтекла
давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „С“АД претендира от К. М. М.
сумите от 847,66 лева главница за вода и ВиК услуги за периода 08.04.2022 г.
до 07.04.2023 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 37,56 лева
мораторна лихва за периода 09.06.2022 г. до 07.05.2023 г. Искането е уважено
с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 40790/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „С“АД за продажба и доставка на вода.
От представената справка от Агенция по вписванията се установява,че
****** е придобит на основание договор за покупко-продажба от М К.ов М. и
К. М. М. през м.02.1999 г.,а през 2020 г. и 2022 г. са вписани две възбрани
върху ½ идеална част от недвижимия имот за длъжник К. М. М..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че за процесния период за имота е начислявана вода
на база в съответствие с разпоредбата на чл.39,ал.5,т.1 и ал.6 от Наредба № 4
на МРРБ,издадени са дванадесет броя фактури на обща стойност 847,66 лева,а
лихвата за забава възлиза на 37,56 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
вода,да докаже доставеното количество вода и цената на същата,а в тежест на
ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни
задължения или са налице обстоятелства,които изключват дължимост на
паричите суми. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 20.07.2023 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде счетено,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя
вода и предоставя ВиК услуги,а ответникът М. е потребител,тъй като е
собственик на ½ идеална част от водоснабдения имот на основание договор за
продажба. За да счете,че е доказано,че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот,съдът взе предвид,че вписванията в
Агенцията по вписванията се реализират въз основа на извършените
2
разпоредителни сделки като наличието на извършено вписване на нотариален
акт,съгласно който ответникът М. притежава ½ идеална част върху
имота,позволява да бъде счетено,че е доказано,че ответникът е потребител на
вода и ВиК услуги. Легалната дефиниция на понятието потребител на ВиК
услуги е уредена съгласно § 1,т.2 от Допълнителните разпоредби към Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационите услуги и според
легалната дефиниция като потребител се възприема собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. В същия смисъл е и
клаузата на чл.2,ал.1,т.1 от общите условия на дружеството ищец,според която
потребител на ВиК услуги е собственикът,ползвателят или притежателят на
вещно право на строеж на имот,за който се предоставят ВиК услуги.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че е доказано
съществуването на договорно правоотношение,но ответникът М. е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията до размера на притежаваното право
на собственост,а именно до ½ от дълга. В тази насока съдът намира,че следва
да бъде отчетено,че ответникът в настоящото производство е придобил имота
през 1999 г. на основание договор за покупко-продажба заедно с друго лице,а
същевременно и при последващото вписване на възбрани същите са вписани
за ½ идеална част,принадлежаща на ответника в настоящото производство. С
оглед обстоятелството,че ищецът не доказва настъпило от ответника М.
придобиване и на другата ½ идеална част от имота,както и не доказва
ответникът М. да е отправил предложение ( например чрез искане за
откриване на партида ) договорното правоотношение да възникне с него,съдът
счита,че следва да бъде възприето,че ответникът М. отговаря до размера на
задълженията си в съответствие с притежаваното право на собственост,т.е. до
½ от дълга. Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи
на уважаване за сумата от 423,83 лева,а за разликата до пълния претендиран
размер от 847,66 лева искът подлежи на отхвърляне. Съдът приема,че искът е
доказан за сумата от 423,83 лева,тъй като според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза начисленото количество вода съответства на
изискванията на наредбата,както и е приложена действащата цена към
процесния период,при което искът се явява доказан по основание и по размер
за сумата от 423,83 лева за периода 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г. Изводът на
съда за основателност на иска до размера от 423,83 лева не се променя
предвид формулираното в открито съдебно заседание възражение за
настъпила погасителна давност,защото същото се явява преклудирано и не би
могло да бъде разгледано. Страната ответник в срока за писмен отговор
следва да релевира всички възражения срещу исковата претенция,в това число
правопогасяващото възражение за настъпила погаителна давност,а ако не го
стори,с изтичането на срока за отговор това възражение се явява
преклудирано.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично вземане,което не е изпълнено,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение. Ако задължението няма срок за изпълнение,кредиторът е
длъжен да покани длъжника,за да го постави в забава,а ако задължението има
падеж или срок,то считано от деня,следващ падежната дата или последния ден
от срока,длъжникът се явява поставен в забава,без да е необходима покана. В
настоящия случай според общите условия на дружеството доставчик е
3
регламентиран срок за плащане – съгласно чл.33,ал.2 от общите условия
потребителят е длъжен да заплаща стойността в тридесетдневен срок от
издаване на фактурата. Доказването факта на плащането е възложено в тежест
на ответника,който следва да установи,че е изпълнил точно своите договорни
задължения. Съдът,отчитайки липсата на представени доказателства от
ответника М.,че е изпълнил договорните си задължения,както и като съобрази
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което към
процесния период плащания липсват,приема,че искът за мораторна лихва е
доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 18,78
лева,докато за разликата до пълния претендиран размер от 37,56 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид
обстоятелството,че съдът,който разглежда установителния иск е длъжен да се
произнесе и по разноските за заповедното производство,съдът намира,че
следва да бъдат присъдени 37,50 лева за заповедното производство и 487,50
лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на К. М. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „С“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,в размер от
423,83 лева ( четиристотин двадесет и три лева осемдесет и три стотинки ) –
главница за вода и предоставени ВиК услуги за периода 08.04.2022 г. до
07.04.2023 г., сумата от 18,78 лева ( осемнадесет лева седемдесет и осем
стотинки ) мораторна лихва за периода 09.06.2022 г. до 07.05.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
20.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 40790/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 423,83 лева до пълния
претендиран размер от 847,66 лева главница и в частта за разликата над 18,78
лева до пълния претендиран размер от 37,56 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА К. М. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „С“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т сумите от 37,50
лева ( тридесет и седем лева и петдесет стотинки ) сторени разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 487,50 лева (
четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5