МОТИВИ ПО АНД № 174 по описа на ПпРС за 2019 г.
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемата Р.Г.Ц. *** е било образувано и
водено ДП № 661/2018 г. по описа на РУП
П. за извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК. След приключването ми и след
като преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.78а НК,
наблюдаващият прокурор е изготвил по реда на чл.375 от НПК постановление за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по обвинение за това, че
на че „на 03.07.2018 г., в гр.П., област Т., е
съставила неистински частен документ –
договор за наем на земеделска земя и го е употребила на 26.07.2018 г. пред
Общинска служба „Земеделие“ гр.П., за да се докаже, че съществува правно
отношение между „А. 2017“ ЕООД и Й. П. И. от гр.П.“ - престъпление по чл.309,ал.1 НК.
Представителят на РП
П. поддържа внесеното постановление, пледира за налагане на административно
наказание по реда на чл.78а,ал.1 НК над минималния размер.
Обвиняемата Ц. се
явява в с.з., не оспорва констатациите по внесеното постановление. Упълномощеният
й защитник адв.С.И. *** също счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, с оглед на което пледира за освобождаване на обв.Ц. от наказателна отговорност и налагане на наказание
глоба в минимален размер.
След запознаване с доказателствата по
приложеното в цялост ДП № 661/ 2018 г. по описа на РУП П., както и с оглед
разпоредбите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК в рамките на събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Р.Г.Ц. ***, била вдовица, с висше
образование, управител и собственик на ЕТ“А.-94 П. К.-Р.Ц.“***, неосъждана.
Свидетелят Й. П. И.
била собственик на земеделски земи – нива с площ от 15.901 дка, находяща се в
землището на с.Ц. А., община П., представляваща имот № 005026. По силата на
договор за наем от 2001 г. обв.И. в качеството си на
наемател, чрез ЕТ„А.-94“ гр.П. наела от св. И. собствената й земеделска земя за
срок от 5 г. Въпреки задълженията си по договора, наемателят рядко заплащал
дължимата на наемодателя наемна цена /копия от РКО, л.46-50/, поради което през
м.октомври 2018 г. св.И. подала жалба до РУП П., в която посочила, че
обвиняемата не й е заплатила наема за последните 4 стопански години. В хода на
възложената проверка било установено, че за процесния
земеделски имот № 005026 м ОС“Земеделие“ в гр.П. е представен едногодишен
договор за наем, сключен на 03.07.2018 г. /приложен л.43/ между „А. 2017“ЕООД с
пълномощник обв.Р.Ц. и наемател св.Й. П. И. от гр.П.
Била назначена графическа експертиза на подписите по договора, като в си
в.л.С.В. /л.79/ от една страна приело, че „подписът,
положен срещу наемодател НЯМА общи признаци със сравнителния материал на лицето
Й. П. И. и НЕ Е ИДЕНТИЧЕН с изследваните подписи от сравнителния материална
лицето Й. П. И.“, а от друга страна, че същият подпис „…Е ИДЕНТИЧЕН с изследвания подпис от сравнителния материал на лицето Р.Г.Ц.“,
което е дало основание на вещото лице да посочи и, че „инкриминираният буквен текст в документ „Договор за наем на земеделски
земи Е ИДЕНТИЧЕН със сравнителния материал от почерка на лицето Р.Г.Ц.“.
Видно от показанията на разпитания в ДП свидетел Х. Х. – гл.специалист в ОС“З“
гр.П. въпросния договор е занесен лично от обвиняемата в службата на
16.07.2018 г.
Така
възприетата фактическа обстановка се
установява и подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 661/2018 г.
на РУП П. доказателствени средства,
преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК. При съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че обв.Р.Г.Ц. е извършител на
инкриминираното деяние описано в постановлението на РП П.,за което следва да се
ангажира наказателната й отговорност. Ето защо и при установената безспорна
фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемата е осъществил от обективна и
субективна страна на състава на престъплението по чл.309 ал.1 НК, за което е
предадена на съд, като на 03.07.2018 г., в
гр.П., област Т., е съставила неистински частен документ – договор за наем на
земеделска земя и го е употребила на 26.07.2018 г. пред Общинска служба
„Земеделие“ гр.П., за да се докаже, че съществува правно отношение между „А.
2017“ ЕООД и Й. П. И. от гр.П. Безспорно се установи, че в случая е налице
частен документ – договор за наем на земеделска земя от 03.07.2018 г., в който обв.Р.Ц. е извършила лъжливо документиране – ръкописно е изписала
имената на св.Й. П. И., както и е имитирала подписа й, без нейно знание и
съгласие. По този начин умишлено и съзнателно е удостоверила факти и
обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност.
Извършването на престъплението по чл.309,ал.1 НК е възможно само при пряк
умисъл, със специалната
цел. Извършването от обв.Ц. по занятие на земеделска
дейност в качеството й на земеделски производител категорично подкрепя тезата
на прокуратурата за наличието на умисъл за съставяне и последващо използване на
инкриминирания частен документ. Макар и престъплението да е формално, на просто
извършване, то ясно личи причината,
поради което обвиняемата е съставила неистинския частен документ - да го
представи пред длъжностното лице в ОС“Земеделие“ гр.П., за да удостовери
включените в него факти и без да заплаща на наемателя И. дължимото наемно
плащане.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните
условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание–1.] за
извършеното престъпление е предвидено наказание ЛОС до 2 г.; 2.]деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV НК; 3.] не са причинени имуществени вреди
от престъплението. При определяне на наказанието “глоба” съдът съобрази
семейното и имотно състояние на обвиняемата. Видно от приложената на л.86 от ДП
декларация за имотно състояние, обв.Ц. е вдовица,
регистрирана е като земеделски производител, декларира месечен доход в размер
на 2500 лв., не притежава недвижими имоти.
Отчитайки от една страна тези обстоятелства, а от друга сравнително
ниската степен на обществена опасност, съдът определи наказанието “глоба” в
размер на минималния, предвиден в чл.78а,ал.л.1 НК, а именно 1 000 лв. /хиляда
лева/ като прие, че този размер е адекватна реакция на извършеното от него
престъпно деяние.
Предвид
изхода на делото, съдът постанови обв.Ц. да заплати
сумата 384.40 лв. направени в ДП
разноски за вещо лице - в полза на ОД
МВР Т.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: