Решение по дело №174/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20193520200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 132

 

 

               гр.П., 11.09.2019 г.

 

 

             В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Поповският районен съд, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А. и прокурора ПЛАМЕН ИЛИЕВ

като сложи на разглеждане анд № 174 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд

 

 

    Р  Е  Ш  И :

 

        ПРИЗНАВА обвиняемата Р.Г.Ц.-родена на *** ***, община П., обл.Т., ул.“Х.Б.“ № **, български гражданин, висше образование, управител и собственик на ЕТ „А-** П. К. – Р.Ц.“***, неосъждана, ЕГН **********;

        ЗА ВИНОВНА в това, че на 03.07.2018 г. в гр. П. е съставила неистински частен документ – договор за наем на земеделска земя и го е употребила на 26.07.2018 г. пред Общинска служба „Земеделие“ – гр. П., за да докаже, че съществува правно отношение между „А. 2017“ ЕООД и Й. П. И. от гр. П. - престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И Й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” В РАЗМЕР ОТ 1 000 ЛВ. /ХИЛЯДА ЛЕВА/, на основание чл.78а, ал.1 от НК.

        ОСЪЖДА Р.Г.Ц. със снета самоличност да заплати за разноски по делото сумата в размер на 384.40 лв. за съдебно-графологична експертиза в полза на ОД на МВР Т.

        Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес, пред Търговищки окръжен съд, по реда на Глава ХХІ от НПК.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО АНД № 174  по описа на ПпРС за 2019 г.

 

Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.

 

Против обвиняемата Р.Г.Ц. *** е било образувано и водено  ДП № 661/2018 г. по описа на РУП П. за извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК. След приключването ми и след като преценил, че са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.78а НК, наблюдаващият прокурор е изготвил по реда на чл.375 от НПК постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по обвинение за това, че на че „на 03.07.2018 г., в гр.П., област Т., е съставила неистински  частен документ – договор за наем на земеделска земя и го е употребила на 26.07.2018 г. пред Общинска служба „Земеделие“ гр.П., за да се докаже, че съществува правно отношение между „А. 2017“ ЕООД и Й. П. И. от гр.П.“ - престъпление по чл.309,ал.1 НК.

Представителят на РП П. поддържа внесеното постановление, пледира за налагане на административно наказание по реда на чл.78а,ал.1 НК над минималния размер.

Обвиняемата Ц. се явява в с.з., не оспорва констатациите по внесеното постановление. Упълномощеният й защитник адв.С.И. *** също счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, с оглед на което пледира за освобождаване на обв.Ц. от наказателна отговорност и налагане на наказание глоба в минимален размер.

След запознаване с доказателствата по приложеното в цялост ДП № 661/ 2018 г. по описа на РУП П., както и с оглед разпоредбите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК в рамките на събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата Р.Г.Ц. ***, била вдовица, с висше образование, управител и собственик на ЕТ“А.-94 П. К.-Р.Ц.“***,  неосъждана.

Свидетелят Й. П. И. била собственик на земеделски земи – нива с площ от 15.901 дка, находяща се в землището на с.Ц. А., община П., представляваща имот № 005026. По силата на договор за наем от 2001 г. обв.И. в качеството си на наемател, чрез ЕТ„А.-94“ гр.П. наела от св. И. собствената й земеделска земя за срок от 5 г. Въпреки задълженията си по договора, наемателят рядко заплащал дължимата на наемодателя наемна цена /копия от РКО, л.46-50/, поради което през м.октомври 2018 г. св.И. подала жалба до РУП П., в която посочила, че обвиняемата не й е заплатила наема за последните 4 стопански години. В хода на възложената проверка било установено, че за процесния земеделски имот № 005026 м ОС“Земеделие“ в гр.П. е представен едногодишен договор за наем, сключен на 03.07.2018 г. /приложен л.43/ между „А. 2017“ЕООД с пълномощник обв.Р.Ц. и наемател св.Й. П. И. от гр.П. Била назначена графическа експертиза на подписите по договора, като в си в.л.С.В. /л.79/ от една страна приело, че „подписът, положен срещу наемодател НЯМА общи признаци със сравнителния материал на лицето Й. П. И. и НЕ Е ИДЕНТИЧЕН с изследваните подписи от сравнителния материална лицето Й. П. И.“, а от друга страна, че същият подпис „…Е ИДЕНТИЧЕН с изследвания подпис от сравнителния материал на лицето Р.Г.Ц.“, което е дало основание на вещото лице да посочи и, че „инкриминираният буквен текст в документ „Договор за наем на земеделски земи Е ИДЕНТИЧЕН със сравнителния материал от почерка на лицето Р.Г.Ц.“. Видно от показанията на разпитания в ДП свидетел Х. Х. – гл.специалист в ОС“З“ гр.П. въпросния договор е занесен лично от обвиняемата в службата на 16.07.2018 г.

Така възприетата  фактическа обстановка се установява и  подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 661/2018 г. на   РУП П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обв.Р.Г.Ц. е извършител на инкриминираното деяние описано в постановлението на РП П.,за което следва да се ангажира наказателната й отговорност. Ето защо и при установената безспорна фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемата е осъществил от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.309 ал.1 НК, за което е предадена на съд, като на 03.07.2018 г., в гр.П., област Т., е съставила неистински частен документ – договор за наем на земеделска земя и го е употребила на 26.07.2018 г. пред Общинска служба „Земеделие“ гр.П., за да се докаже, че съществува правно отношение между „А. 2017“ ЕООД и Й. П. И. от гр.П. Безспорно се установи, че в случая е налице частен документ – договор за наем на земеделска земя от 03.07.2018 г., в който обв.Р.Ц. е извършила лъжливо документиране – ръкописно е изписала имената на св.Й. П. И., както и е имитирала подписа й, без нейно знание и съгласие. По този начин умишлено и съзнателно е удостоверила факти и обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност. Извършването на престъплението по чл.309,ал.1 НК е възможно само при пряк умисъл, със специалната цел. Извършването от обв.Ц. по занятие на земеделска дейност в качеството й на земеделски производител категорично подкрепя тезата на прокуратурата за наличието на умисъл за съставяне и последващо използване на инкриминирания частен документ. Макар и престъплението да е формално, на просто извършване, то ясно  личи причината, поради което обвиняемата е съставила неистинския частен документ - да го представи пред длъжностното лице в ОС“Земеделие“ гр.П., за да удостовери включените в него факти и без да заплаща на наемателя И. дължимото наемно плащане.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните условия за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание–1.] за извършеното престъпление е предвидено наказание ЛОС до 2 г.; 2.]деецът не е осъждан за престъпление от общ характер  и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; 3.] не са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне на наказанието “глоба” съдът съобрази семейното и имотно състояние на обвиняемата. Видно от приложената на л.86 от ДП декларация за имотно състояние, обв.Ц. е вдовица, регистрирана е като земеделски производител, декларира месечен доход в размер на 2500 лв., не притежава недвижими имоти.  Отчитайки от една страна тези обстоятелства, а от друга сравнително ниската степен на обществена опасност, съдът определи наказанието “глоба” в размер на минималния, предвиден в чл.78а,ал.л.1 НК, а именно 1 000 лв. /хиляда лева/ като прие, че този размер е адекватна реакция на извършеното от него престъпно деяние. 

                Предвид изхода на делото, съдът постанови обв.Ц. да заплати сумата 384.40  лв. направени в ДП разноски за вещо лице -  в полза на ОД МВР Т.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: