Определение по дело №519/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], общ.Х.,против определение №2819/26.09.14г РС-Г.Делчев по гр.д.№1084/13г по описа на с.с., с пр. осн.чл.274,ал.1, т.1 ГПК.

С атакуваният акт РС е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционният акт.

Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно преповтарянето на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела,вследствие самостоятелна служебна проверка, отсъствието на валидно подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК, респ. спазването на преклузивния срок за депозирането му от длъжника,довело до недопустимост на предявените искове от кредитора.Тези изводи се обосновават от правната същност на претенциите, които безспорно се основават на разпоредбите на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав,тъй като са основани на закона,теорията и константата съдебна практика(вж.ТР№4/13г на ОС на КГ и ТК на ВКС, т.10а и др.).

Неоснователни са доводите, че връчването на заповедта за изпълнение на А.Г. с посочване неговото име за управител, а също и на бланката за възражение,не му оставяло друг избор, освен да възрази срещу предявените вземания в заповедното производство.Лансираната теза освен че противоречи на житейската и правна логика, не държи сметка и за обстоятелството, че волята на юридическите лица се формира от оторизираните за това органи от закона и устройствените им актове. Според справката в ТР действащият към датата на депозиране на възражението – 18.10.13г – Учредителен акт(устав) от 21.10.08г предвижда представителството на дружеството да се осъществява от едноличният собственик на капитала или чрез определен от него управител(вж.чл.10, ал.2).Собственика, какъвто безспорно е А.Г., е избрал втората възможност, след като изрично в изр.2 от цитираната клауза е приел дружеството да се представлява и управлява от управителя. Видно от цитирания устройствен акт и вписванията, такъв към този момент е А. М. и по тези въпроси не се спори.При това положение възприемане тезата на жалобоподателя е равносилно на признаване представителна власт на лица, извън натоварените по предвидения за това ред и начин. Едва с последващият Учредителен акт от 14.02.14г за управителя и едноличният собственик на капитала е предвидена едновременно управителна и представителна власт(чл.4-7), който обаче акт няма обратно действие.

В контекста на изложеното, А.Г. получавайки заповедта за изпълнение с бланката за възражение и след като ги е приел и е бил наясно с представителството на собственото си дружество, е следвало да ги предаде на управителя, с оглед формиране на правновалидна воля, вместо да изразява собствена такава, която не е в състояние да ангажира дружеството,респ. да се противопостави на кредитора.

Останалите оплаквания досежно заявлението са ирелевантни, тъй като касаят неговата редовност и законосъобразността на заповедта за изпълнение, и подлежат на прÕценка в друго производство.

По тези съображения атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Разноските пред настоящата инстанция в случая не следва да се присъждат в полза на въззиваемата страна, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2819/26.09.14г РС-Г.Делчев по гр.д.№1084/13г по описа на с.с.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: